Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 513 от 20.08.2025, Окръжен съд - Монтана

Съд
Окръжен съд - Монтана
Дело
Въззивно гражданско дело 193/2025
Вид
Определение № 513
Подписан
20.08.2025
В сила
20.08.2025
Състав
Аделина Троева, Александра Нанова, Елизабета Кралева

Цитирани разпоредби

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 513 гр. Монтана, 20.08.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – МОНТАНА, ПЪРВИ ВЪЗЗИВННОГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Аделина Троева

Членове:

Елизабета Кралева

Александра Нанова като разгледа докладваното от Александра Нанова Въззивно гражданско дело № 20251600500193 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК).

Образувано е въз основа на молба с вх. № 3563/3719 от 25.07.2025 г. подадена от Б. Ц. Ч. (ищец в първоинстанционното производство и въззивник във въззивното производство), действащ чрез процесуалния си представител адвокат Й. К., с която е направено искане за изменение на Решение № 162 от 01.07.2025 г., постановено по настоящото дело в частта за разноските определени за дължими от него за адвокатско възнаграждение на насрещната страна.

В обстоятелствената част на молбата се изразява несъгласие с начина, по който размерът на адвокатско възнаграждение, в полза на другата страна в първоинстанционното и във второинстанционното производство, е определен от въззивния съд, като изхожда от разбирането, че общият, в случая, материален интерес, по главния и по насрещния иск, е в по-висок размер от този приет от съда. Затова се предлага друг начин за определянето му за всяка от инстанциите. Чрез собствени изчисления се посочват и конкретни суми различни от постановените. Наред с това се поддържа своевременно въведеното в хода на устните състезания пред районния съд възражение за прекомерност. Настоява се, че трябва да се вземе под внимание, че по делото било спорно единствено правото, а не фактите. Въз основа на изложеното се 1 прави искане за намаляване на присъдените в полза на другата страна разноски за адвокатско възнаграждение в първата и във втората инстанция.

В едноседмичния срок по чл. 248, ал. 2 от ГПК хххх“ ООД, действащо чрез процесуалния си представител адвокат Д. Ц., е подало отговор на молбата. В него се възразява срещу направеното искане и същото се намира за неоснователно. За правилен се счита начинът, по който въззивният съд се е произнесъл по въпроса за отговорността за разноските за адвокатското възнаграждение дължими от молителя за двете съдебни инстанции.

Въззивният съд намира, че молбата е процесуално допустима, като подадена на 25.07.2025 г., т. е. в законоустановения по чл. 248, ал. 1, предл. 2 от ГПК едномесечен срок от постановяване на решението (започнал да тече от 01.07.2025 г. като дата, на която е постановено необжалваемото въззивно решение), от процесуално легитимирана страна-въззивник във въззивното производство и молител в настоящото, чрез надлежно упълномощен процесуален представител, при наличие на правен интерес. Същата е допустима и съобразно специалното изискване, съгласно посоченото в т. 9 на Тълкувателно решение № 6 от 06.11.2013 г., постановено по тълк. д. № 6/2012 г., на ОСГТК на ВКС, при последващо искане за изменение на решението в частта за разноските, в развилото се преди това производство, задължително да е бил представен списък за разноските по чл. 80 от ГПК. Такъв в настоящия случай е представен от страната, която иска изменение на решението относно разноските, в проведеното открито съдебно заседание пред въззивния съд и се намира на л. 69 от делото. Молбата е редовна и отговаря на общите изисквания на закона за форма и съдържание по чл. 102 от ГПК. Разгледана по същество въззивният съд намира молбата за неоснователна.

Окръжният съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

С въззивното решение е променен резултатът от правния спор приет за краен от първоинстанционния съд. Неговото решение, в обжалваните части, е отменено. До това е достигнато след съблюдаване от въззивния съд на уточненията, направени при няколкократното оставяне без движение както на исковата молба, така и на насрещната искова молба, поради нередовности в тях, имащи отношения към преценката за броя на предявените искове и правното основание от съответните материални закони на всеки от тях. След прилагане на правилната правна квалификация, при непроменени по делото 2 факти, въззивният съд е приел, че с исковата молба ищецът е предявил два обективно кумулативно съединени осъдителни иска-по чл. 8, ал. 1 от ЗАЗ (с цена на иска 3330,00 лв.) и по чл. 232, ал. 2 от ЗЗД (с цена на иска 677,00 лв.), които като неоснователни са отхвърлени. След уточнения на насрещната искова молба, поради недадени от районния съд указания за нередовност на предявените с нея искове, въззивният съд е приел, че се касае за два отделни и самостоятелни иска-по чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД (с цена на иска 4518,20 лв.), който е уважен и по чл. 55, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД (с цена на иска 1193,32 лв.), който е отхвърлен.

Като последица от това решението на районния съд в частта за разноските, в чиито общ размер е включен и този дължим от молителя за адвокатското възнаграждение на представителя на другата страна, е отменено.

В представените от насрещната страна-първоначален ответник и въззиваем, договори за правна защита и съдействие за пред районния съд, и за пред окръжния съд, не е посочено какъв размер от записаната в тях сума за адвокатско възнаграждение се отнася за представителство по първоначалните искове и какъв за насрещните искове, затова въззивният съд е преценил, че същата следва да се изчисли общо за всички искове, т. е. за сумата от 9718,52 лв. Затова неправилно молителят настоява, че пресметнато общо претендираните суми по исковете са в размер на 11937,62 лв.

Мотивите към въззивното решение съдържат подробно изложение как въззивният съд е формирал определеният размер и е приложил формулата на тройното просто правило, което в съдебната практика е прието да се използва при изчисляване на разноски в подобни случаи. Затова същото съдържа осъдителен диспозитив за осъждане за заплащане на разноски за адвокатско възнаграждение на всяка от страните съразмерно с благоприятната част от крайния резултат на делото от всички искове в първоинстанционното производство. Такъв диспозитив има и по отношение на разноските направени във въззивното производство за адвокатско възнаграждение съразмерно с уважената част от жалбата. Така определени разноските въззивният съд намира за справедливи.

Освен това, преди да пристъпи към изчисляването им, въззивният съд е разгледал направеното от първоначалния ищец възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение за представителство на първоначалния 3 ответник, като подробно с цифрово изражение са посочени минималните суми по наредба за процесуално представителство по всеки един от четирите иска.

По делото е доказано, че въз основа на договора за правна защита и съдействие за първоинстанционното производство е заплатена сумата от 1731,00 лв., при минимум по наредба 2204,15 лв. По тази причина е стигнато до извод, че определеният в договора размер е под минималния каквато именно възможност предвижда решението на Съда на Европейския съюз, на което се позовава молителят, респ. същото е съобразено от съда.

Същевременно, за неправилно въззивният съд намира разбирането на молителя, че делото не представлява фактическа, а само правна сложност. То се опровергава от факта, че исковата молба е оставяна без движение от районния съд два пъти, а от въззивния съд още един път, именно в частта за изясняване на обстоятелствата, на които се основават предявените искове.

Наред с това, в хода на процеса, са предявени и два насрещни иска, като молбата, в която те са обективирани, също е оставяна без движение и от районния, и от окръжния съд, с цел изясняване на обстоятелствата, на които те се основават. В кориците на делото се намират многобройни писмени доказателства. По делото е назначена и експертиза съдържаща множество въпроси и отговори с няколко варианта предвид спецификата на спора.

Казусът поставя и множество материалноправни и процесуалноправни въпроси. С оглед на всичко това и понастоящем въззивният съд продължава да счита, че възражението за прекомерност е неоснователно, а определеният от него размер на адвокатско възнаграждение е съответен на фактическата и правна сложност на делото и на положения от адвоката на другата страна труд.

При така изложеното въззивният съд не счита, че са налице основания да ревизира приетото, в постановеното от него решение, становище по отношение на отговорността за разноските за адвокатско възнаграждение дължими от Б. Ц. Ч. за всяка от двете съдебни инстанции в полза на хххх“ ООД.

Настоящият съдебен акт не подлежи на обжалване съгласно чл. 274, ал. 4 от ГПК.

Мотивиран от изложеното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

4

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба с вх. № 3563/3719 от 25.07.2025 г. подадена от Б. Ц. Ч., действащ чрез процесуалния си представител адвокат Й.

К., за изменение на Решение № 162 от 01.07.2025 г., постановено по в. гр. д.

№ 193/2025 г. по описа на Окръжен съд-гр. Монтана, в частта за разноските определени за дължими от него за адвокатско възнаграждение на насрещната страна за първоинстанционното и въззивното производство.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5