Определение № 587 от 30.09.2026, Окръжен съд - Плевен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 587 гр. Плевен, 30.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, І ВЪЗ. НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ К. ГРЪНЧАРОВ

Членове:

БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА

ВЛАДИСЛАВА АЛ.

ЦАРИГРАДСКА като разгледа докладваното от БОРИСЛАВА ИЛ. ЯКИМОВА Въззивно частно наказателно дело № 20264400600638 по описа за 2026 година Производството е по реда на чл.243 ал.7 НПК.

Образувано е по жалба от П. Т. Н., ЕГН ********** срещу Определение №418 от 26.03.2026г. по ЧНД 585/26 на Районен съд Плевен, с което се потвърждава постановление за прекратяване на наказателно производство по досъдебно производство ЗМ № 437/2025г. по описа на Второ РУ Плевен, прокурорска преписка № 4675/2025г. по описа на Районна прокуратура Плевен, водено за престъпление по чл. 131, ал. а, т. 12, вр. чл. 130, ал. 1 от НК.

В жалбата се излагат доводи за необоснованост на първоинстанционния съдебен акт. Посочва се, че районният съд не е обсъдил в достатъчна степен обстоятелствата, довели до подаване на сигналите. Не е разгледан основният повод за подаването им, а именно продължителното нарушаване на спокойствието на жалбоподателя и семейството му, чрез пускане на силна музика извън регламентираното за това време. В заключение се иска определението на Районен съд Плевен да бъде отменено.

Съдебният състав, след като се запозна с подадената жалба и след като извърши преценката по реда на чл. 243, ал. 8 от НПК, установи, че същата е депозирана в законоустановения 7-дневен срок от получаване на определението на Районен съд Плевен, от надлежно легитимиран да инициира въззивна проверка субект, поради което е и процесуално допустима.

След извършване на проверката от страна на настоящия въззивен състав, по отношение на редовността (допустимостта) на въззивната жалба, съдът пристъпи и към преценка по обосноваността и законосъобразността на обжалвания първоинстанционен съдебен акт, както и на контролираното от районния съд постановление за прекратяване на наказателното производство 1 на Плевенска районна прокуратура.

Настоящият съдебен състав намери, че разгледана по същество, жалбата е основателна.

За да прекрати наказателното производство, прокурорът правилно е приел, че деянието не осъществява състава на чл. 131, ал. 1, т. 12 от НК, като е посочил, че не е налице квалифициращият признак на това престъпление, а именно – липса на хулигански мотив. В тази връзка се е позовал на обстоятелството, че конфликтът, възникнал между П. Н. и пострадалия П. Т. е с дългогодишна продължителност, а не се касае за безпричинно поведение, без оглед на лични мотиви и без конкретна причина, деецът да е насочил действията си към пострадалия, с което да е изразил и неуважението си и незачитането на обществените порядки. Неправилни обаче са разсъжденията, които се отнасят до процесното деяние, което обективно покрива признаците на предвидения в Наказателния кодекс състав на престъплението „лека телесна повреда“ и прибързаният извод на прокурора, че се касае за хипотезите на чл. 9, ал. 2 от НК, а именно „малозначителност“ на деянието, както и „явната му незначителност“. Аргументите на държавното обвинение в тази насока са поведенията на участниците в конфликта и личната преценка на прокурора, че „наказателната репресия в конкретния случай не би довела до решаване на проблема с влошените междусъседски отношения“.

Първостепенният съд изцяло е възприел тезата на прокурора и е потвърдил постановлението за прекратяване на наказателното производство.

Въззивната инстанция намира, посочените аргументи за недостатъчно състоятелни, а самото постановление на прокурора и определението на районният съд за неправилни, необосновани и незаконосъобразни.

От доказателствата по делото е видно, че досъдебното производство е образувано на 18.08.2025г. с постановление на прокурор от Районна прокуратура Плевен на основание чл. 212, ал. 1 от НПК, за престъпление по чл. 131, ал. ал. 1, т. 12 НК, за това, че на 28.06.2025г. в с. ***, обл. Плевен, по хулигански подбуди била причинена лека телесна повреда, изразяваща се в причиняване на болка и страдание без разстройство на здравето на П. Т. Н..

Досъдебното производство е водено без да е имало привлечено лице в качеството на обвиняем.

В хода на разследването са разпитани свидетелите: П. Т. Н., П. Н. Н. и К.М.М.. Предоставено е медицинско удостоверение за извършен преглед на П.

Т. Н.. Изготвени е съдебно-медицинска експертиза за причиненото телесно увреждане. С протокол за доброволно предаване към доказателствената съвкупност е приобщен и 1бр. компактдиск със запис от охранителните камери на с. ***, обл. Плевен.

Според представителя на държавното обвинение и от първоинстанционния съд безспорно се установява наличието на възникнал на 29.06.2025г., малко след полунощ, в с. ***, обл. Плевен, словесен конфликт 2 между П. Т. Н. и П. Н. Н., който ескалирал във физическа саморазправа, проявена от П. Н. Н. към П. Т. Н.. Категорично установено е и, че причина за реализиране на деянието е съществуващ междусъседски конфликт, довел до обтягане на отношенията и конкретна ситуация, при която всеки от участниците в конфликта е проявил вербална агресия спрямо другия.

По досъдебното производство е назначена съдебно-медицинска експертиза (лист 29 от ДП), от чието заключение се установило, че на П. Т. Н. било причинено кръвонасядане по лицето и гърдите, с малък излив на кръв под конюнктивата на дясното око, които увреждания са довели до болка и страдание без разстройство на здравето.

За да установи тези обстоятелства прокурорът се е позовал на гласните доказателства–разпитите на тримата свидетели, както и на съдебномедицинската експертиза, изготвена по Досъдебното производство.

Кредитирал е конкретното експертно заключение, като е приел, че процесното увреждане покрива състава на чл. 130, ал. 2 от НК и се изразява в лека телесна повреда, изразяваща се в „причиняване на болка или страдание, без разстройство на здравето“. Не е обсъден обаче нито самостоятелно, нито е съпоставен с останалата доказателствена съвкупност, приобщеният компактдиск /л.18-19 от ДП/, съдържащ видеозапис, предоставен с протокол за доброволно предаване от кмета на с. ***. По делото липсва ясното какво е съдържанието на конкретния носител, относим ли е той към предмета на делото, а ако не защо. Държавното обвинение е изградило крайното си мнение игнорирайки част от доказателствената съвкупност, като по този начин е постановило един необоснован акт, което процесуално нарушение се явява съществено и налага постановлението за прекратяване на наказателното производство да бъде отменено, а настоящото дело върнато на прокурора за отстраняване на допуснатите съществени процесуални нарушения. За пълнота на настоящото изложението следва да се посочи, че въззивна инстанция взе под внимание това веществено доказателство и след преглед на видеозаписа, счита, че той с категоричност потвърждава показанията на пострадалия Т. за липса на проявена от негова страна физическа агресия спрямо П. Н.. От записа ясно се виждат как единият от двамата мъже блъска другия и му нанася множество удара, но поради голямата отдалеченост на камерата от участниците в конфликта и без експертното мнение на технически специалист, не би могло с категоричност да се уточнят броя на тези удари. Видно от записа е, че едното от лицата, участващи в конфликта продължително и настоятелно многократно блъска и удря друго лице, като действията му са преустановени след намеса на трети мъж – бащата на пострадалия Т.. Това твърдят и в показанията си последните двама.

Необходимо е да се изследват броя на нанесените удари, т.к. в съдебномедицинската експертиза същите са посочени като минимум два, докато от видеозаписа може да се направи извод за по-голям брой. Едва след това може да се пристъпи към анализ дали по отношение на деянието, покриващо признаците на лека телесна повреда по чл. 130, ал. 2 от НК е налице 3 малозначителност или същото се явява незначително и дали е налице една или и двете хипотези на чл. 9, ал. 2 от НК. Според разпоредбата на чл. 9, ал. 2 от НК не е престъпно деянието, което макар формално и да осъществява признаците на предвидено в закона престъпление, поради своята малозначителност не е общественоопасно или неговата обществена опасност е явно незначителна. Следователно, за да не е престъпно деянието, има две възможности - липса на обществена опасност поради малозначителност на деянието, както и извеждане на обществена опасност на деянието, но с характеристиката на явна незначителност. Във всеки от случаите трябва да се изследват и деянието, и обществената му опасност. А при стигане до извод за липса на обществена опасност, се стига и до заключение за липса на противоправност - друг признак на престъплението. Конкретните факти по делото са тези, които трябва да цени съда, в случая прокурорът, за да прецени наличието или не на предпоставките, визирани в нормата на чл. 9, ал. 2 от НК и коя форма ще се приложи. Ако се приеме малозначителност по смисъла на чл. 9, ал. 2, пр. 1 от НК, водеща до пълна липса на обществена опасност, не е нужно да се обсъждат данни за извършителя, сочещи на степента на негова лична опасност. Що се отнася до наличие на предпоставките на втората алтернатива на чл. 9, ал. 2, пр. 2 от НК - явна незначителност на обществената опасност на деянието, то тогава е нужно да се направи задълбочена преценка на личността на дееца, доколкото и тя също предопределя степента на самата обществена опасност. В конкретния случай прокурорът не е обсъдил нито личността на дееца и неговата обществена опасност, нито обществената опасност на конкретното деяние. Прокурорът е посочил, че „е взел предвид поведението на всеки от участниците в конфликта и крайния резултат“, без обаче това да е отразено в мотивите му. Касае се за разсъждения, които са взети предвид от прокурора на база не професионален юридически анализ, а на житейската логика. Нещо повече – тезата, поддържана от прокурора, че „наказателната репресия в случая няма да доведе до решаване на проблема с влошените междусъседски отношения“ е непрофесионална и несъстоятелна.

Не е в компетентността на прокуратурата да решава междусъседските отношения, а да анализира процесното деяние покрива ли признаците на предвиден в Наказателния кодекс състав на престъпление или не. Въпросът, който настоящото наказателно производство изследва и решава е има ли извършено престъпление от страна на Н. спрямо Т., а не как занапред двамата да подобрят междусъседските си отношения. Отговорността в случая не се взима под внимание занапред, а се търси за поведението, което конкретния деец е осъществил на инкриминирания ден и час. В заключение, след обсъждане на конкретните факти по делото, съобразно установената фактическа обстановка, липсата на доказателства, от които да може да се направи извод за обществената опасност на личността на дееца и недостатъчния анализ на обществената опасност на процесното деяние, настоящият съдебен състав прие, че не може с категоричност да се приеме, че деянието е малозначително или че обществената опасност е явно 4 незначителна.

На следващо място следва да се акцентира и на това, че леката телесна повреда е престъпление от частен характер и в правомощията на съда, а не на прокурора, е да постанови дали се касае за хипотезата на чл. 9, ал. 2 от НК спрямо престъплението по чл. 130, ал. 2 от НК. Изземвайки правомощията на съда в случая, като е прекратил прибързано наказателното производство, а не го е спрял, държавното обвинение е нарушило правата на пострадалия Т., като го е лишило от възможността същият да депозира частна тъжба пред надлежния съд, в случая Районен съд Плевен. Правилният процесуален ред, по който е следвало да пристъпи прокурорът в случай, че констатира, че деянието се преследва по тъжба на пострадалия, депозирана пред надлежния съд, намира израз в разпоредбата на чл. 25, ал. 1, т. 6 от НК, като на пострадалия се укаже, че разполага с шестмесечен срок за да защити правата си. В случая прокурорът е нарушил разпоредбата на чл. 244, ал. 1, т. 1, вр. чл.

25, ал. 1, т. 6 от НПК.

Разпечатката съдържа 28 от 40 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f360276-6702-4270-a013-66459b60aad2