Решение № 480 от 04.05.2026, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 480 гр. Варна, 04.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ГО, в публично заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ирена Н. Петкова

Членове:

Ивелина Владова мл.с. Бойко Ал. Мачорски при участието на секретаря Доника Здр. Христова като разгледа докладваното от Ирена Н. Петкова Въззивно гражданско дело № 20263100500487 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по подадени две въззивни жалби.

Въззивна жалба с вх. № 4357/19.01.2026г. от Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. З. Д., ЕГН ********** и двамата с адрес гр. Варна, ул. Ф.

***, чрез адв. Д. Й. от АК - Варна, против решение № 4612/17.12.2025г. по гр.д. № 7848 по описа за 2025г. на ВРС, Х с-в, в частта, с която са отхвърлени предявените срещу Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. П.М. ***, искове за заплащане на месечна издръжка за разликата над присъдените 400 лева до пълно претендирания размер от 600 лева в полза на детето Д. Д. Д., считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2025г., с падеж 5то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

В жалбата се излага, че решението в обжалваната част е постановено при неправилно приложение на материалния закон и необосновано. Непълното обсъждане на доказателствата е довело до пренебрежително нисък размер на определената от съда издръжка. При постановяване на решението съда не е взел предвид доказаните специално потребности на детето Д., като е редуцирал нуждите му до средностатистически разходи и базово потребление, без да отчита, че при РАС/СОП стандартът на грижа включва допълнителни регулярни дейности. Съдът неправилно отхвърля като недоказани разходите за частни уроци по БЕЛ и математика и по програма „Невро фийт бек“, като не коментира доказателства в обратния смисъл. Първоинстанционният съд не е коментирал и становището на ДСП, което изрично сочи на недостатъчност на издръжката. Оспорва използването на данни на НСИ за „среден разход“ и редуцирането му. Подчертава противоречие на изводите на съда при определяне на месечната издръжка с чл. 142 СК – нуждата на детето и 1 възможностите на родителя. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част и искът уважен изцяло. Моли за присъждане на разноски и за двете инстанции.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от Д. Х. Д., чрез адв.

Н. Т., с който жалбата се оспорва като неоснователна. Неоснователно е твърдението на въззивника за подценяване нуждите на детето от първоинстанционния съд и постановяване на решение неприлагайки правилно нормата на чл.142 СК. Твърдите се, че в производството е останала недоказана нуждата от специални разходи при отглеждане на детето Д.. Счита, че решението в отхвърлителната част за издръжката е правилно и законосъобразно.

Постъпила е и въззивна жалба с вх. № 105368/18.12.2025г. от Д. Х. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ул. П.М. ***, чрез адв. Н. Т. от АК – Варна, против решение № 4612/17.12.2025г. по гр.д. № 7848 по описа за 2025г. на ВРС, Х с-в, в частта, с която е изменен на основание чл.150 СК размерът на присъдената с решение по гр.д. № 137/2022г. по описа на Районен съд – Варна издръжка, дължима от Д. Х. Д., ЕГН ********** в полза на Д. Д. Д., ЕГН **********, чрез неговата майка и законен представител С. З. Д., ЕГН **********, като е увеличена същата от 300 лева на 400 лева месечно, считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2025г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

В жалбата се твърди, че атакуваното решение, досежно изменения размер на издръжката над 300 лева, е постановено в противоречие със събраните в хода на производството доказателства само въз основа на статистически данни и предположения.

Моли решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен над размер на от 300 лева до присъдения от 400 лева.

В срока по чл.263 ГПК е постъпил отговор от Д. Д. Д., чрез неговата майка и законен представител С. З. Д., чрез адв. Д. Й. от АК – Варна, с който жалбата се оспорва. Твърди, че изложените възражения не се подкрепят от приетите доказателства по делото. Моли жалбата да се остави без уважение и да се потвърди първоинстанционното решение в обжалваната част.

Контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна, редовно призована, не изпраща представител, не изразява становище по постъпилите жалби.

В проведеното открито съдебно заседание пред въззивната инстанция въззивникът, чрез адв. Д. Й., поддържа въззивната си жалба и оспорва отговора. Оспорва жалбата на насрещната страна и поддържа подадения срещу същата отговор. По същество моли съдът да остави без уважение въззивната жалба на насрещната страна. Претендира присъждане на разноски на осн.чл.38, ал.1, т.3 от ЗА. Въззиваемата страна Д. Х. Д. не се явява и не се представлява.

По предмета на така предявените искове се излагат следните твърдения от страните:

В исковата и уточняващата я молби ищецът Д. Д. Д., чрез своята майка и законен представител С. З. Д., е предявил иск срещу Д. Х. Д. с пр.осн.чл.150 от СК да бъде изменен размерът на присъдената с Решение № 282/09.02.2022г. по гр.д. № 137/2022г. по описа на ВРС, XXXI с-в в полза на детето Д. месечна издръжка, като бъде увеличен от 250.00 лева (127.82 евро) на 600.00 лева (306.78 евро), считано от датата на подаване на исковата молба – 16.06.2025г., с падеж 5-то число на месеца, за който се дължи, ведно със законната лихва върху всяко закъсняло плащане, до настъпване на законна причина за нейното изменение или прекратяване.

Излага, че от първоначалното определяне на издръжката е изминал е изминал значителен период от време, през който са настъпили нови обстоятелства. Налице е промяна в социално икономическите условия в страната и издръжката на човек е поскъпнала значително. Детето е пораснало като са нараснали и неговите потребности и средствата 2 нужни за отглеждането му. Д. страда от форма на аутизъм – синдром на Аспергер, което предопределя специални образователни потребности. Детето учи в ОУ „Добри Чинтулов“, към датата на подаване на исковата молба е завършил 5-ти клас. Има нужда от ресурсно подпомагане, за което в училище са му назначени психолог и ресурсен учител. Майката заплаща по 30 лева за частни и уроци по БЕЛ и математика два пъти седмично. Детето посещава и терапия „Невро фийд бек“, всяко посещение струва 35 лева, а има нужда от две посещения седмично. Има трета сливица, което налага непрекъснато да пие хомеопатични лекарства. Приема и комплексни витамини. Излага, че общо месечната издръжка на детето е 1200.00 лева. Бащата разполага със средства - притежава недвижими имоти и МПС на значителна стойност и може да заплаща месечна издръжка в по-висок размер.

В срока по чл.131 ГПК ответникът Д. Х. Д., чрез адв. Н. Т., е подал писмен отговор, с който признава частично предявеният иск до размера от 300.00 лева месечно. Оспорва всички релевирани факти в исковата молба, включително, че детето посещава частни уроци, както и че има нужда от лекарства. Твърди, че майката по собствена преценка дава хомеопатични лекарства и същите не са предписани от лекар. Представеното психологично изследване на детето е от преди влизане в сила решението по развода, не е било основание за определяне на по-висок размер на издръжката, не е основание за това и сега. Счита претендирания размер на издръжката от 600.00 лева за силно завишен.

С писмо от 26.11.2026г. контролиращата страна Дирекция „Социално подпомагане“ – гр. Варна е изразила становище, че изплащаната до момента издръжка в полза на детето Д. е под минималния размер, а с израстването на детето неговите потребности се увеличават, което от своя страна налага увеличаване и на разходите. В този мисъл считат, че искът е основателен. По отношение размера на издръжката, предоставят преценката на съда, съобразно събраните по делото доказателства.

Съдът, като съобрази становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

С Решение № 282/09.02.2022г. по гр.д. № 137/2022г. по описа на Районен съд – Варна, XXXI с-в, влязло в законна сила на 09.02.2022г., бракът между С. З. Д. и Д. Х. Д. е прекратен и одобрено постигнатото между страните споразумение по чл.51 от СК. Упражняването на родителските права по отношение на детето Д. Д. Д. са предоставени на майката С. З. Д., на Д. Х. Д. е определен режим на личен контакт с детето Д. и бащата е задължен да заплаща в полза на сина си месечна издръжка в размер на 250.00 лева. Видно от описаното по-горе решение по бракоразводното дело от 2022г., семейното жилище в гр. Варна е поставено в дял и изключителна собственост на С. Д..

От представените пред първоинстанционния съд от ищцовата страна касови бележки и фактури се установяват извършени през 2025г. разходи за детето Д. Д. за облекло и медикаменти, както и еднократен разход от 315.00 лева през октомври 2025г. за кибер школа.

От представените с исковата молба психологично изследване от 2018г. /частен свидетелстващ документ/ и Етапна епикриза, изготвена от МЦ „Клиника Нова“ ЕООД от 29.06.2021г. се установява диагноза Смесени специфични разстройства в псих. развитие на детето Д.. Препоръчано е включване в допълнителна подкрепа: ресурсен учител, психолог, логопед, в рамките на масовото училище, което посещава.

Между страните не е спорно, че детето е ученик в ОУ „Добри Чинтулов“ – гр. Варна, както и че от училището са осигурени работа с психолог и ресурсен учител.

От удостоверение, изходящо от ГД „Охрана“, се установява, че за периода от декември 2024г. до ноември 2025г. С. З. Д. е получила трудово възнаграждение в размер на сумата от 39821.42 лева или средно месечно сумата от 3318.45 лева.

От справка, изходяща от ТД на НАП – Варна, се установява, че за периода от 3 септември 2024г. до юли 2025г. Д. Х. Д. е получил като трудово възнаграждение сумата от 43949.30 лева или средно месечно сумата от 3662.44 лева.

От справка, изходяща от ОД на МВР – Варна, Сектор „Пътна полиция“, се установява, че към 10.09.2025г. Д. Х. Д. притежава лек автомобил марка Ситроен, модел Ц4 „Кактус“.

Съдът, като съобрази събраните по делото доказателства, по наведените във въззивните жалби възражения, намира за установено от правна страна следното:

Предявеният иск е с правно основание чл. 150 от СК. Нормата дава основание за изменение на вече определена издръжка при промяна на обстоятелствата. Затова при иск за нейното изменение следва да е налице трайна съществена промяна в нуждите на издържания или трайна съществена промяна във възможностите на задълженото лице.

В конкретния случай се твърди изменение в потребностите на детето, което се сочи, че представлява и основание за изменение на издръжката.

Нуждите на лицата, които имат право на издръжка, се определят съобразно с обикновените условия на живот за тях, като се вземат предвид възрастта, образованието и другите обстоятелства, които са от значение за конкретния случай, а възможностите на лицата, които дължат издръжка се определят от техните доходи, имотното им състояние и квалификация. Двамата родители дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно с възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето, при законоустановен минимален размер на издръжката. Съгласно разпоредбата на чл. 142, ал. 2 от СК, минималната издръжка на едно дете е равна на една четвърт от размера на минималната работна заплата, която към приключване на устните състезания пред въззивната инстанция е в размер на 620.20 евро (1213.00 лева). Следователно минималната издръжка, определена по реда на чл. 142, ал. 2 от СК е в размер на 155.05 евро (303.25 лева). Определената с предходното решение издръжка от 250.00 лева (127.82 евро) е под законовия минимум.