Решение № 1533 от 27.12.2023, Окръжен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. В., 27.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – В., IX СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Деница Славова при участието на секретаря Димитричка Д. Георгиева като разгледа докладваното от Деница Славова Гражданско дело № 20233100101180 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по исковете на В. Х. Р., ЕГН **********, с адрес: гр. В. ул. „****, срещу Община В., ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: гр. В., бул. „****, представлявана от Кмета на Общината **** с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца:

1. сумата от 40 000 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца неимуществени вреди - болки и страдания, а именно телесни повреди, изразяващи се в травматични отоци, ожулвания и кръвонасядания в областта на лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване на носните кости, счупване на лакътния израстък на лява лакътна кост, ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на лявото коляно, както и негативни психически преживявания и състояние на емоционален стрес, причинени вследствие на падане в необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В., на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в областта на пешеходната зона, ведно с лихвата върху тази сума, считано от 1

10.05.2023 г. до окончателното изплащане на сумата.

2. и сумата от 2209.40 лв., представляваща обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди - извършени от него разходи за лечението, а именно такса избор на лекар /350лв./, потребителска такса /7,40лв./ и плака за дистален хумерус /1842лв./, причинени вследствие на падане в необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В., на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в град В. на ул. **** в района на **** в областта на пешеходната зона, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от подаване на исковата молба в съда до окончателното изплащане на сумата.

В исковата молба се твърди, че на 10.05.2023 г. около 16.45 часа в град В. на ул. ,**** в района на **** в областта на пешеходната зона В. Х. Р. докато вървяла се спънала в необозначен и необезопА. детайл на шахта, собственост на Община В., и паднала.

Извикана е „Бърза помощ" и ищцата е отведена в спешен център в МБАЛ „СВ.А. - В.". След прегледа и назначено лечение е изписана под домашен стационар.

На 12.05.2023 г. е прегледана в съдебна медицина при МБАЛ „СВ.А. В.". От прегледа се установява, че са нанесени следните травматични увреждания: травматични отоци, ожулвания и кръвонаседания в областта на лицето, подкожни кръвоизливи в областта на долните клепачи на двете очи, счупване на ностните кости, счупване на лакьтния израстък на лява лакьтна кост, ожулване и травматичен оток в областта на дясното коляно, кръвонасядане в областта на лявото коляно. Счупването на лявата лакьтна кост е обусловило трайно затруднение в движенията на левия горен крайник за период не по-малък от два месеца. Налага се оперативно лечение.

На 13.05.2023 г. В. Р. е приета в МБАЛ „Е. ООД в Отделение по ортопедия и травматология. Проведено е по спешност оперативно лечение, поради клинични данни за счупване на горния край на лакътната кост в ляво.

Направено е октрито наместване на фрактура с вътрешна фиксация, радиус и улна. Извършена е открита репозиция на фрактурата и вътрешна фиксация в 3.5 мм плака за олекранон. Направен е обилен лаваж. Поставен е послоен шев и стерилна превръзка. Изписана е на 16.05.2023 г.. Препоръчана е рехабилитация.

И към датата на инцидента, и към настоящия момент, на ищцата се налага да приема болкоуспокояващи, за да облекчи болките в носа и лявата 2 ръка. Не може да става сама, тъй като при всяко ставане започва да й се вие свят. Всеки разговор я натоварва и предизвиква главоболие. Случилото се е отключило различни стресови реакции в психика на Р., като същата започнала да страда и от безсъние.

В срока по чл.131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Община В..

На първо място твърдят, че Община В. не е надлежен ответник по предявения иск, тъй като във визираната шахта е положена оптика, а същата не е канализационна по смисъла на чл. 19, ал.1, т.4, б."б" от Закона за водите, и пар.7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА. Към настоящия момент не са установили конкретния оператор, на който е разрешено изграждането й.

Оспорват механизма на твърдяната увреда, както и настъпилите във връзка с нея травматични увреждания и неимуществени вреди. Твърденията за настъпилото събитие са неясни - спъването в „необозначен и необезопА. детайл на шахта" е с такива размери, които са явно забележими отдалече, случилото се е в светлата част на денонощието, при добри метеорологични условия и суха пътна настилка. Ищцата е била длъжна да забележи препятствието.

Оспорват претенциите и по размер.

В с.з ищцата поддържа иска си и моли за уважаването му и присъждане на разноски. Ответникът навежда твърдения, че шахтата, причинила вредата е телекомуникационна и е собственост на „Ариел“ ЕАД, поради което моли за отхвърлянето на претенцията като неоснователна и недоказана.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото и съобразявайки становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, съдът приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен по делото е иск с правно основание чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД.

По силата на разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД този, който е възложил на друго лице някаква работа, отговаря за вредите, причинени от него при или по повод изпълнението на тази работа. Причинителят на вредата отговаря по основания състав на чл. 45 от ЗЗД, поради което за да бъде уважен искът по чл. 49 във. вр. с чл. 45 от ЗЗД е необходимо да бъдат доказани от ищеца всички предпоставки за възникване на деликтната отговорност, а именно: противоправно поведение, вреди, причинна връзка между вредите и 3 противоправното поведение и вина. Вината, съгласно нормата на чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, се предполага до доказване на противното. Въведената оборима презумпция по чл. 45 ал. 2 от ЗЗД, подлежи на оборване от ответника.

По делото няма спор по отношение на фактите, че ищцата е претърпяла инцидент, времето и мястото на настъпване на инцидента - 10.05.2023 г. около 16:45 часа, в град В. на ул. „****“ в района на ****, областта на пешеходната зона, както и относно механизма на настъпване на вредите – а именно, че вредите са настъпили в следствие на спъване в необозначен и необезопА. детайл на шахта /не се твърди друг механизъм на увреждане/.

Тези факти се доказват и от събраните по делото гласни доказателства чрез разпит на св. **** и ****, които еднозначно установяват, че ищцата на посоченото място и време „се е спънала в нещо, което стърчи от една шахта“.

Шахтата се намира точно след бариерата на **** и до ден днешен е нестабилна. В момента са сложени два огромни камъка, които да се виждат отдалеч, за да не се минава от там.

Оспорва се наличието на противоправно поведение и вината на ответника, доколкото се твърди, че същият не е собственик на шахтата, чието състояние е в причинно-следствена връзка с настъпването на вредите.

По делото няма спор, че пътят, на който са настъпили вредите е общинска собственост по смисъла на чл. 8 ал. 3 от ЗП, доколкото не се явява нито част от републиканската пътна мрежа, нито е собственост на отделни юридически или физически лица.

Тротоарът е част от пътя, съгласно §1, т. 1 и т.2 от ДР на ЗП. По смисъла на Закона за пътищата, "Път" е ивицата от земната повърхност, която е специално пригодена за движение на превозни средства и пешеходци и отговаря на определени технически изисквания, "Земно платно" е част от повърхността в обхвата на пътя, върху която са разположени: платното (платната) за движение; разделителните ивици; банкетите; тротоарите; разделителните и направляващите острови; зелените площи; крайпътните отводнителни и предпазни окопи; откосите; бермите и другите конструктивни елементи на пътя.

По силата на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА общинска собственост са и мрежите и съоръженията на техническата инфраструктура на транспортната, енергийната, водоснабдителната, канализационната, съобщителната и инженерно-защитната система, които обслужват само територията на съответната община и не са включени в уставния фонд на 4 търговски дружества.

В конкретния случай Община В. оспорва собствеността си върху конкретната шахта като съоръжение на техническата инфраструктура.

Твърди, че същата е собственост на трето за делото лице – „Ариел“ ЕАД.

Представя доказателства, съгласно които с разрешение за строеж № 72/ГИ/06.06.2005г., издадено от Община В., на „Ариел ТВ“ АД е разрешено за изгради Тръбна мрежа – Ариел гр. В.. С Констативен акт за установяване на годността на строеж от 18.11.2009г. е приета конструкцията на тръбната мрежа, като от съдържанието на акта е видно, че с акт обр. 12 от 20.12.2007г. са установени строителни и монтажни работи – „шахти и изкопи по ул. ****“.

Доколкото обаче в документа /Констативен акт за установяване на годността на строеж от 18.11.2009г./ не са посочени нито броя и вида на шахтите, нито точното им местоположение, нито е представена от ответната страна схема за разполагане на шахтите или друг вид техническа документация, от която да може да се установи надлежната индивидуализация на шахтата на кабелния оператор, то не е налице доказателство, че шахтата, причинила вредите, е идентична с шахтата на третото лице, твърдяно от ответника /снимките, още повече такива, които са допълнително модифицирани с надпис, не могат да служат за годно доказателство по смисъла на ГПК!/. Отделно не е проведено доказване и на факта, че това новоизградено през 2007г. от третото лице съоръжение на техническата инфраструктура е включено в уставния фонд на търговското дружество - „Ариел“ ЕАД /по твърденията на ответника/ или „Ариел ТВ“ АД /съгласно доказателствата/. Този факт е от съществено правно значение, доколкото § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА въвежда строго разграничение на собствеността, откъдето следва и отговорността. Поради това съдът намира, че не е доказано възражението на ответника за наличие на друг собственик на техническото съоръжение, причинило вредите, поради което по силата на § 7, т.7 от ПЗР на ЗМСМА то се явява общинска собственост.

Съгласно разпоредбата на чл. 31 от Закона за пътищата, изграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Съгласно чл. 19 ал. 1 т. 2 от ЗП, общинските пътища се управляват от кметовете на съответните общини. Именно те са отговорни за цялостната организация на дейността по този закон, като осъществяват своите функции чрез администрацията си и са длъжни да създадат безопасни условия за ползване на пътната инфраструктура. Съгласно чл. 36 б. от ЗП, управлението на безопасността на пътната инфраструктура включва задължително 5 провеждането на следните процедури: 1. цялостна оценка на безопасността на пътната мрежа; 2. оценка на въздействието върху пътната безопасност; 3. одит за пътна безопасност; 4. целенасочени инспекции за пътна безопасност;

5. периодични инспекции за пътна безопасност.

Неизпълнението на задълженията на служителите на ответната община да създадат и поддържат условия за безопасно ползване на пътната инфраструктура, се явява противоправно бездействие, което се субсумира под хипотезата на чл. 49 във вр. с чл. 45 от ЗЗД. Това бездействие противоречи пряко на нормите на чл. 31 и чл. 36 б. от ЗП, които задължават общините да поддържат в изправност общинските пътища и да осигурят тяхната безопасност.

Във всички случаи на непозволено увреждане, вината се предполага до доказване на противното. Следователно, ответникът е този, който следва да докаже, че вредите не са резултат на виновно поведение на лице, на което той е възложил изпълнението на задълженията си по цитирания нормативен акт.

Вината в гражданското право се изразява в неполагането на дължимата грижа. За да се приеме, че е положена дължимата грижа следва да бъде доказано от Община В., че служителите на ответника са осигурили такова състояние на пътната инфраструктура, което позволява пътят да може да бъде ползван безопасно по неговото предназначение. Ответникът би могъл да се освободи от отговорност в случай, че докаже, че неговите служители или лицата, на които е възложил функции във връзка с грижа за пътя на територията на общината, са положили дължимата грижа, като при наличие на новопоявило се препятствие на пътя, са обезопасили периметъра на препятствието и/или са предприели ремонт на същото. Такива твърдения обаче няма наведени, съответно събрани доказателства в тази връзка също липсват. Фактът, че на тротоара е имало необезопА.а по подходящ начин шахта, която е причинила вредите, означава че презумпцията на закона за вина, не е оборена.