Решение № 13395 от 06.07.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13395 гр. София, 06.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА

ТОШЕВА при участието на секретаря ИВАНА ЛЮДМ. СТОЕВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА

Гражданско дело № 20251110139962 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на „**********“ ЕАД срещу Н. С. П., с която са предявени осъдителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК за следните задължения за топлоснабден имот, находящ се в гр. София, ж.к. „*******, с абон. № ****81, а именно: за сумата от 237.40 евро /евровата равностойност на 464.31 лв./ – цена на доставена топлинна енергия през периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 34.51 евро /евровата равностойност на 67.50 лв./ – мораторна лихва за периода от 15.09.2023 г. до 12.04.2025 г.; за сумата от 37.44 евро /евровата равностойност на 73.23 лв./ – цена на услугата дялово разпределение за периода от м. 05.2022 г. до м. 04.2024 г., ведно със законната лихва за периода от 02.05.2025 г. до окончателното плащане; за сумата от 8.77 евро /евровата равностойност на 17.16 лв./ – мораторна лихва за периода от 16.07.2022 г. до 12.04.2025 г. Претендират се разноски и юрисконсултско възнаграждение.

Ищецът твърди, че е било налице през процесния период договорно отношение за продажба на топлинна енергия за битови нужди с ответницата в качеството й на собственик, към което са приложими общите условия на ищцовото дружество, без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че е доставил за исковия период топлинна енергия за имота, като ответницата не е заплатила дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени от „******“ ЕООД по реда за дялово разпределение. Излага, че ответницата е изпаднала в забава.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответницата Н. С. П. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявените искове по основание и размер. Оспорва реалната доставка на 1 топлинна енергия в имота през процесния период. Оспорва правилността и законосъобразността на извършеното от „******“ ЕООД дялово разпределение. Изтъква, че липсват доказателства за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция, поради което счита, че измерването на общата топлинна енергия и разпределението й са компрометирани. Намира за недоказано отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция. Акцентира, че липсват доказателства за извършени месечни отчети на индивидуалните уреди за дялово разпределение. Поради неоснователност на главните искове оспорва и акцесорните такива. Оспорва да е изпаднала в забава. Оспорва размера на претендираните мораторни лихви. Релевира възражение за изтекла погасителна давност за вземанията. Счита, че с подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК давността не е прекъсната, защото то е отхвърлено. Моли за отхвърляне на исковете.

Третото лице – помагач на ищеца „******“ ЕООД сочи, че дяловото разпределение за имота е извършено съобразно нормативните изисквания, а предявените искове са основателни.

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна страна следното:

Предявени са по реда на чл. 422, ал. 1 вр. чл. 415, ал. 1, т. 3 ГПК обективно кумулативно съединени осъдителни искове за вземания, за които е отказано по ч. гр. д. № 25932/2025 г. по описа на СРС, 167 състав, да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.

410 ГПК.

С оглед очертаното в исковата молба основание на предявените искове съдът намира, че те са с правна квалификация чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 153, ал. 1 ЗЕ, чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл.

139, ал. 2, пр. 1 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на исковата претенция за цената на доставената топлинна енергия е необходимо ищецът да докаже пълно и главно следните факти: наличието на облигационно правоотношение по договор за продажба на топлинна енергия между страните; количеството на реално доставената по договора топлинна енергия за процесния период и нейната цена; изискуемост на вземането.

По правило източник на облигационно договорно правоотношение е договорът. Този начин на облигационно обвързване е приложим и в областта на продажбата на топлинна енергия предвид разпоредбата на чл. 149, ал. 1, т. 6 ЗЕ. Същевременно законът предвижда хипотеза на договорно обвързване и без наличието на изричен писмен договор, а именно – когато се касае за топлоснабдена сграда – етажна собственост, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване върху самостоятелен обект в етажната собственост са клиенти на топлинна енергия, т.е. те са страни по договорното правоотношение с доставчика /чл. 153, ал. 1 ЗЕ/. В коментираната хипотеза законът приравнява придобиването на право на собственост или вещно право на ползване върху топлоснабдения имот със сключването на 2 договор с топлопреносното предприятие. Ето защо за наличието на договорно правоотношение между ищеца и ответницата не е безусловно необходимо наличието на изричен писмен договор между тях, а е достатъчно да се докаже, че ответницата е била собственик или вещен ползвател на имота през исковия период, както и да липсват доказателства за сключен изричен договор за тези имот и период между ищеца и друго лице.

В случая от неоспорения от ответницата Нотариален акт за продажба на недвижим имот № 130, том 3, рег. № 3558, дело № 483/2007 г. на нотариус с рег. № 152, се установява, че на 01.10.2007 г. тя е придобила чрез покупко-продажба собствеността върху процесния имот. Не се твърди и не се установява след този момент, но преди исковия период, тя да се е разпоредила с правото си на собственост, поради което съдът приема, че и през разглеждания период П. е била собственик на имота.

На следващо място, от представеното от ищеца и неоспорено от ответницата Заявление-декларация от 05.08.2015 г. е видно, че ответницата, действаща чрез ******* – пълномощник съгласно Пълномощно с рег. № 17129/12.07.2013 г., е поискала партидата за процесния имот да бъде променена на нейно име. Съдът намира, че се касае за отправено от П. до „**********“ ЕАД предложение за сключване на писмен договор, което очевидно е прието, щом самият ищец представя заявлението-декларация по делото и щом общите фактури са издадени на името на ответницата.

Следователно доказано е не само възникването между ищеца и ответницата на договорно правоотношение за доставка на топлинна енергия в процесния имот по силата на закона с факта на придобиване на собствеността от П., но и сключването на нарочен писмен договор между тях след придобиването на собствеността. Предвид изложеното и доколкото по делото не се твърди и не се установява по-късно трето лице да е сключило писмен договор с „**********“ ЕАД за доставка на топлинна енергия в процесния имот, по силата на който то да отговаря за задълженията за исковия период, съдът приема, че между ищцовото дружество и ответницата е съществувало и през този период договорно отношение за продажба на топлинна енергия в имота. Съобразно разпоредбите на чл. 150 ЗЕ и представените доказателства то се регулира от Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „**********“ ЕАД на клиенти в град София, одобрени с Решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР. По него ответницата отговаря изцяло за задълженията, произтичащи от доставката на топлинна енергия в апартамент № 59, находящ се в гр. София, ж.к. „*********, с абон. № ****81.

За установяване факта на доставяне през исковия период на топлинна енергия в имота и нейната цена са представени общи фактури от ищеца и изравнителни сметки от третото лице – помагач и е прието заключение на съдебно-техническа експертиза.

От заключението на съдебно-техническата експертиза ведно с разясненията на вещото лице при изслушването му по реда на чл. 200, ал. 2 ГПК се изяснява следното: Топломерът в абонатната станция през исковия период е отчитан електронно и от показанията му редовно са отчислявани за сметка на ищеца технологичните разходи на абонатната станция, в която се намира процесният имот, като по този начин е формирана топлинната енергия за 3 разпределение в сградата – етажна собственост. През периода топломерът в абонатната станция е бил изправен, тъй като е преминавал проверки, които са извършвани в срок и са приключвали със заключение за съответствие. За исковия период за имота са начислявани суми за топлинна енергия на равни месечни вноски и е извършвано годишно изравняване от фирмата за дялово разпределение „******“ ЕООД. През първия отоплителен сезон, включен в процесния период, е осигурен достъп до имота за отчет и е извършена смяна на уредите с такива с дистанционно отчитане, а през втория отоплителен сезон е извършено дистанционно отчитане на уредите в имота. През първия отоплителен сезон в имота е имало 3 бр. радиатори с индивидуални разпределители на разходите за отопление, а през втория отоплителен сезон – 3 бр. радиатори с дистанционно отчитане и щранг-лира в банята без индивидуален разпределител на разходите за отопление, за която е начислена от фирмата за дялово разпределение служебна топлинна енергия по максимален специфичен разход на сградата, като изчисленията за нея са правилно извършени. През първия отоплителен сезон в имота е имало 1 бр. водомер за топла вода, който е сменен на 13.09.2023 г. с дистанционен водомер, но топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване не е ползвана и през двата отоплителни сезона. Начислявана е топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, която е изчислявана по нормативно установена формула и е разпределяна между всички абонати пропорционално на пълните отопляеми обеми на имотите им по проект, като изчисленията са правилно извършени. Вещото лице Т. посочва, че дяловото разпределение е извършвано в съответствие с нормативните разпоредби.

Съдът кредитира изцяло заключението на съдебно-техническата експертиза като обективно, компетентно, обосновано и корелиращо на представените от ищеца общи фактури и на представените от третото лице – помагач изравнителни сметки. За да отговори на поставените му задачи, вещото лице се е запознало не само с материалите по делото, но съобразно указанията на съда е извършило и проверка на други документи, намиращи се при ищеца и при третото лице – помагач, като въз основа на всички тях е формирало експертните си изводи.

Въз основа на заключението на съдебно-техническата експертиза съдът приема, че възраженията на ответницата, че липсват доказателства за метрологична проверка на общия топломер в абонатната станция, поради което измерването на общата топлинна енергия и разпределението й са компрометирани; че е недоказано отчисляването на технологичните разходи в абонатната станция; че липсват доказателства за извършени месечни отчети на индивидуалните уреди за дялово разпределение; че извършеното от „******“ ЕООД дялово разпределение е неправилно и незаконосъобразно, са изцяло неоснователни.

Доверявайки се изцяло на заключението на съдебно-техническата експертиза, съдът приема, че в случая е доказана реалната доставка на топлинна енергия в процесния имот през целия исков период, изразяваща се в топлинна енергия за отопление и топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация.

След като по делото е доказано съществуването през периода на валидно договорно правоотношение между страните с предмет доставка на топлинна енергия в процесния имот, 4 както и действителното доставяне на такава, то искът срещу ответницата за нейната цена се явява доказан по основание. Обстоятелството какво количество топлинна енергия е доставено в имота е от значение единствено за доказването на размера на иска, като евентуалната недоказаност на този размер не може да доведе до отхвърлянето му предвид разпоредбата на чл. 162 ГПК.

Съгласно чл. 155, ал. 1 ЗЕ клиентите на топлинна енергия в сграда – етажна собственост, заплащат консумираната топлинна енергия по един от следните избрани от тях начини: 1. на 11 равни месечни вноски и една изравнителна вноска; 2. на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска; 3. по реална месечна консумация, а според ал. 2 топлопреносното предприятие или доставчикът на топлинна енергия фактурира консумираното количество топлинна енергия въз основа на действителното потребление най-малко веднъж годишно. В същия смисъл е и клаузата на чл. 31 от ищцовите общи условия.