Решение № 1406 от 23.10.2024, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 1406 гр. Плевен, 23.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Симеон Ил. Светославов при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Симеон Ил. Светославов Гражданско дело № 20244430101475 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба вх. №7534/15.03.2024 г. на М. Г.

М., чрез адв. М., срещу „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД и „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, за 1 )прогласяване на нищожност ДПК № 4374453, сключен с първия ответник; за 2) прогласяване на нищожност на договора за предоставена гаранция № 4374453, сключен с втория ответник, 3) осъждане на първия ответник да върне сумата от 49,55 лв. недължимо платена лихва без правно основание по договора за паричен заем; и 4) осъждане на втория ответник да заплати сумата от 241,45 лв., недължимо платено възнаграждение без правно основание по договора за предоставена гаранция.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила договор за заем № 4374453/18.01.2022 г. с „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, по силата на който и е отпусната сумата от 600 лв., но обща дължимата сума е в размер на 649,55 лв., при ГПР № 41,72 % и ГЛП 35% на 11 месечни вноски. Заради клаузата обаче на чл. 4 от договора за заем, ищцата твърди, че е сключила втори договор за предоставяне на гаранция № 4374453 с „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, с който е обезпечен договора за паричен заем. Възнаграждението за поръчителя възлизало в размер на 241,45 лв., или по 21,95 лв. още по всяка вноска. Ищцата твърди, че е погасила сумата от 600 лв. и 30 лв. лихва по договора за заем, и 100 лв. възнаграждение за поръчителство. Счита обаче, че сключените договори са нищожни и не е следвало да заплаща сумите за лихва и възнаграждение. В този контекст, формулира довод за недействителност на договор за заем, порад това, че ГПР е посочен общо като абсолютна стойност, без яснота от какво е формиран, което представлявало нарушение на чл. 11,ал.1,т.10 от ЗПК. Не ставало ясно дали възнаграждението за поръчителя е включено. На следващо място, формулира довод и за нищожност поради това, че е налице заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗПК с уговорката за заплащане на разходи по договора за поръчителство. Счита, че сключването на договор за поръчителство е задължителен елемент на договора за заем, поради което сумата по 1 договора за поръчителство следвало да е част общия разход по кредита, тъй като е пряко свързано с договора за кредит, известено е на кредитора и се заплаща от потребителя. Включването на този разход към ГПР би надвишил обаче позволения от закона максимум според ищцата. На следващо място и към този довод, твърди, че при справка в ТР се установило, че двете дружества имат едноличен собственик, поради което счита, че печалбата от поръчителството се разпределя в полза на кредитора. С плащането на възнаграждението на поръчителя не се целяло обезпечавана на задължението по договора за заем, а едно допълнително оскъпяване на договора за кредит и допълнително възнаграждение за кредитора. На последно място, ищцата твърди, че посоченият в договора за заем ГПР не е реалния.

По отношение на договора за поръчителство ищцата излага и самостоятелни доводи за нищожност поради накърване на добрите нрави, тъй като счита, че е налице нееквивалентност между възнаграждението от 245,45 лв. и отпуснатия кредит в размер на 600,00 лв. Ищцата твърди, че не е получила насрещна престация, а е била принудена да сключи договора за поръчителство с предварително избран от кредитора поръчител . Възнаграждението по своята същност представлявало разход по договора за кредит, който следвало да бъде включен в ГПР, но това не било сторено. Този договор противоречал и на чл.143, ал. 1 и ал. 2, т. 19 от ЗПП, тъй като е във вреда на потребителя, не отговаря на изискванията за добросъвестност, води до неравновесие в правата на страните и е изцяло в ущърб на потребителя.

Иска от съда да уважи предявените искове. Претендира разноски.

В отговора на исковата молба ответникът „ ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ оспорва предявените искове като недопустими и неоснователни.

Предявеният иск за недействителност се поглъщал от защитата, която се търси с осъдителния иск, тъй като в него се съдържало искане за установяване на спорното материално право.

Предявяването на двата иска според ответника е индиция за злоупотреба с права от страна на ищеца, който единствено правил съзнателен опит да се обогати за сметка на ответника и излишното му натоварване с разноски. Счита, че цената на иска за недействителност на договора за заем е в размер на 49,55 лв., тъй като паричната оценка се равнявала само на платената лихва по него, а не стойността на ползваната вещ. Сключеният договор за заем отговарял на изискванията на чл. 10 и сл. от ЗПК, тъй като бил в писмена форма на хартиен носител, по ясен и разбираем начин, и съдържа всички елементи, предвидени в закона. От представения към исковата молба договор не се е предвиждало дължимост на възнаграждение за поръчителство или на неустойка, не съществувало искане за сключване на договор за поръчителство и то с избрано от кредитора дружество. Посочено е, че ГПР е в размер на 41,71%, общата дължим сума – 649,55 лв. и взетите предвид допускания, които според ответника е израз използван в смисъл на „предвиждания за бъдещото“, а не в смисъл на разходи, част от ГПР/чл.19 от Директива 2008/48 на ЕПС/. Ответникът счита още, че чл. 11, т.

10 от ЗПК не изисква в договора да се посочи математическия алгоритъм/методика по който се изчислява ГПР, защото методиката е описана в приложение № 1 към ЗПК. В договора били описани единствено основните данни, които са послужили за изчисляване на ГПР. Възнаграждението за поръчителство не следвало да се включва в ГПР по договора за заем, тъй като не е част от общия разход по кредита на потребителя, като този извод следвал от дефиницията на параграф 1, т. 1 от ДР на ЗПК.

Това самостоятелно правоотношение, което ищецът сам договорил, не било част от заемното правоотношение. Заемополучателят имал избор да избира между три вида обезпечения и кредиторът нямало как да прогнозира към момента на сключване на договора за заем, кое обезпечение ще избере ищецът, респ. разходите не могат да бъдат предвидени. Дори и да е имало обаче такава информация, ответникът счита, че тези разходи не са във връзка с отпускане на кредита и не са допълнителна услуга. На 2 следващо място, се сочи, че ищецът по собствена инициатива се е обърнал към кредитора. Той е знаел за параметрите на кредита и условията на обезпеченията, преди да сключи договора за заем. Фактически, ответното дружество му е предоставило цялата необходима информация за вземане на информирано решение. Иска се от съда да отхвърли предявените искове като неоснователни или да бъде прекратено производството по тях. Претендира разноски и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В отговора на исковата молба ответникът „ ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, счита предявените искове за недопустими и неоснователни. Ищецът нямал правен интерес от завеждането на кумулативно съединени иск за недействителност на договор за предоставяне на гаранция и връщане на даденото по него без правно основание, тъй като защитата по осъдителния иск поглъщала тази по установителния. По сключения договор за предоставяне на гаранцията ответното дружество обезпечило задължението на потребителя по договора за заем, срещу задължението на потребителя да заплати възнаграждение на поръчителя, поради което ответникът счита, че сумите по него са получени на валидно правно основание. В тази насока доводите на ищеца, че не получил нищо насреща счита за неоснователни. Договорът за поръчителство отговарял на изискванията за действителност, а ответното дружество е финансова институция по чл. 3а ЗКИ, отговарящо на всички законово изисквания. Разпоредбите на ЗКИ и последиците от неприлагането им, не намирали приложения спрямо договора за предоставяне на гаранция, а само спрямо договора за кредит. Ответникът сочи, че сключва такива сделки по занятия и договорът за предоставяне на гаранция е извън приложното поле на ЗПК, поради което доводите на ищеца били неотносими.

Свързаността между двете юридически лица не превръщало договора в недействителен, тъй като двете дружества са с различен предмет, респ. и договорите са с различен предмет, нито пък се променял извода, че ЗПК не намира приложение за договора за предоставяне на гаранция. На следващо място, ответникът сочи, че договорът не нарушавал изрично формирани правни принципи, не се установявало противоречие на добрите нрави с определен морален принцип. Престацията по договора счита за еквивалентна, защото поръчителството обхващало всички последици от неизпълнение на главното задължение, вкл. за разноски по събиране на вземането.

Възнаграждението било определено след определяне на риска, а ако ищецът не бил съгласен е могъл да не сключва договора. През цялото време обаче на договора до удовлетворяване на вземанията по него между страните не е имало спор. На ищецът била предоставена необходимата информация, поради което можел да прецени икономическите последици от сключване на договора. Иска от съда да отхвърли предявени искове като неоснователни или да прекрати производството по тях.

Претендира разноски и въвежда възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК.

В с. з. страните не се явяват, представят писмени становища в които са материализирани техните доводи за основателност, респ. неоснователност на исковата, както и дължимостта на разноските за съдебното производство.

Съдът, като взе предвид събраните доказателствени средства, преценени по отделно и в тяхната съвкупност, установи следното от фактическа страна:

Не е спорно, че ищецът и ответникът „Изи Асен Мениджмънт“ АД са сключили договор за заем №4374453/18.01.2022 г., с параметри: 600 лв. паричен заем, със задължение за връщане на сумата на 11 месечни вноски, с последна вноска, дължима на 21.06.2022 г., при фиксиран годишен процент-35%, ГПР 41,72% и обща сума, дължима по кредита -649,55 лв. Съгласно раздел 4, т.8 ГПР е изчислен при допускания: точно изпълнение на задължението в срок, без начисляване на лихви и разходи, както и неустойки.. Видно от съдържанието на чл.4 е и че заемателят се задължава в 33 дневен срок от сключването на договора да представи на заемодателя конкретно определено в договора обезпечение: 1)две физически лица-поръчители, всяко от които да отговоря на условията в договора/служебна бележка за размера на получаване трудово възнаграждение, размер на осигурителен доход в размер на 1000лв., да работи на бесрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за заем, сключен с кредитора, да няма неплатени осигуровки за последните две години, да няма задължения към други банкови и финансови институции; или 2) банкова гаранция с бенефициер кредитора, за сумата по чл.2, т.7 със срок за валидност 30 дни, след крайния срок за плащане на задължението по потребителския договор.

Не е спорно, че ищецът и ответникът „Файненшъл България“ ЕООД, са сключили договор за предоставяне на гаранция №4374453, по силата на който вторият ответник като гарант се задължава да издаде гаранция за изплащане в полза на кредитора „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ“ АД, с цел гарантиране за изпълнението на всички задължение потребителя, които включва 600 лв. главница и задължение за законна лихва.

Съгласно чл. 3,ал.1 от договор потребителят се задължил да плати възнаграждение в размер на 241,45 лв., платнимо на разсрочени вноски, всяка от които в размер на 21,95 лв., за периода от 01.02.022 г. до 21.06.2022 г. Потребителят заплащал възнаграждение по начините по които е установено в договора за заем.

Видно от погасителния план на л.12 е, че вноските са за периода от 01.02.2022 г. до 21.06.2022 г. и всяка от тях включва главница, лихва, размер на възнаграждение за предоставяне на гаранция, а общият размер е 81.00 лв.

От заключението на ССЕ се установява, че общата дължима сума по кредита с включена главница, договорна лихва и възнаграждение за предоставяне на гаранция, съгласно погасителния план, е в размер на 891,00 лв. Вещото лице е заключило, че годишният процент на разходите, с включена главница, договорна лихва и възнаграждение в размер на 519,63%. По договора за паричен заем ищцата извършила плащания в общ размер на 891,00 лв., от които 600 лв. главница, 49,55 лв. договорна лихва и 241,45 лв. възнаграждение за предоставено поръчителство.