Присъда № 15 от 11.02.2026, Районен съд - Елхово
- Съд
- Районен съд - Елхово
- Дело
- Наказателно дело от общ характер 456/2025
- Вид
- Присъда № 15
- Подписан
- 11.02.2026
- В сила
- 27.02.2026
- Състав
- Мартина Иванова Кирова
Цитирани разпоредби
- чл.279, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.279, ал.5 · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.55, ал.1, т.1 · Наказателен кодекс
- чл.55 ал.2 · Наказателен кодекс
- чл.66 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.189, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
М О Т И В И към Присъда № 15/11.02.2026 година, постановена по НОХД № 456/2025г. по описа на РС-Елхово:
Наказателното от общ характер производство е образувано въз основа на внесен от РП-Ямбол обвинителен акт ведно с ДП № 319/2023г. по описа на ГПУ-Елхово, с който подсъдимият И. Т. /I. T./, гражданин на Република **********е обвинен в извършване на престъпление по чл.279, ал.1 от НК, за това, че на 26.10.2023 год., в района на гранична пирамида №165, находяща се в землището на с. Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
Съдът е дал ход на делото при условията и по реда на задочното производство - в отсъствието на подсъдимия, но с участието на служебния му защитник, назначен от фазата на ДП – адв. В. В. Д. от АК-гр.Ямбол, като е приел, че са налице предвидените в закона предпоставки за разглеждане на делото по този ред. Съдът е счел, че разглеждането на делото в отсъствието на подсъдимия не би попречило за изясняване на обективната истина по делото.
В съдебно заседание участващият по делото прокурор А. С. -зам.адм.ръководителзам.районен прокурор при РП-Ямбол, поддържа повдигнатото против подсъдимия И. Т. обвинение в извършване на престъпление по чл.279 ал.1 от НК, като по изложени съображения и доводи, позовавайки се на доказателствената съвкупност по делото, намира същото за доказано по категоричен начин както от обективна, така и от субективна стрА..
Предвид на това представителят на обвинението моли съда да признае подсъдимия И. Т. за виновен по повдигнатото му обвинение, като смята, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, поради което предлага при условията на чл.55 ал.1 т.1 и ал.2 от НК да му се наложи наказание 1 година лишаване от свобода, което да бъде отложено за изпитателен срок от 3 години, както и глоба в размер на 255.65 евро. Изтъква се, че с така предложените наказания ще бъдат постигнати целите на наказанието, визирани в разпоредбата на чл.36 от НК.
Назначеният в хода на бързото производство служебен защитник на подсъдимия И.
Т., адв. В. В. Д., в хода на устните прения не оспорва авторството на деянието и намира обвинението за доказано по несъмнен начин, въз основа на събраните доказателства.
Пледира при индивидуализиране на наказанието спрямо подсъдимия да се вземе предвид чистото му съдебно минало, неговото материално и семейно положение, както и съдействието, което е оказал на разследващите органи за разкриване на обективната истина, а също и причините мотивирали го да предприеме извършването на деянието - да търси подобър живот и работа в държава-член на ЕС.
Съдът след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, и като съобрази процесуалната им годност, приема за установени от фактическа стрА. следните факти, а именно:
Подсъдимият И. Т. /I. T./ е роден на ********** година в гр.Г./А., Р. **********с персонален № **********, с паспорт № *********, издаден на 18.11.2021г. от гр.М., Р.
**********турски гражданин, с основно образование, неженен, фризьор, с адрес за призоваване в гр.Г./А., Р. **********неосъждан.
Съгласно обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, приобщени по реда на чл.279 ал.2 вр.с ал.1, т.2 от НПК, подс. И. Т. е изгубил цялото си семейство – родители, братя и сестри при голямото земетресение, което се е случило в Р.Турция през м.02.2023г., по време на което само той е оцелял. ОстА.лите му роднини, поголямата част от тях са живеели от години във ФР Германия и тъй като вследствие на земетресението било разрушено и ателието му, в което той упражнявал професията си – фризьор, решил да напусне родината си и да се придвижи до ФР Германия. Тъй като не разполагал с надлежно разрешение да влезе през границата на стрА.та ни решил да премине 1 нелегално турско-българската граница. Приятелят на бащата на подс. И. Т., Й. се съгласил да помогне на подсъдимия да се придвижи до ФР Германия. Й. имал приятел в Анталия, който притежавал автомобил с австрийска регистрация и това лице на неустановена дата в края на м.10.2023г. ги закарало до ГКПП – Хамзабейли. Но там се оказало, че има проблем с автомобила, с който подсъдимият и Й. се придвижвали и поради това, се върнали обратно.
След като напуснали района на ГКПП-Хамзабейли подсъдимият и приятеля му Й. слезли от автомобила и тръгнали пеша, а автомобила с шофьора му продължили към вътрешността на Р. Турция. Подсъдимият и приятеля му Й. вървели известно време и стигнали до възпрепятстващото съоръжение, изградено на турско-българската граница. Придвижили се известно време и покрай самото съоръжение и на 26.10.2023 г. рано сутринта, около 04.00 часа, подсъдимият И. Т. и приятеля му Й. преминали през отвор във възпрепятстващото съоръжение, находящо се в землището на с.Странджа, общ.Болярово. Така двамата влезли на територията на Р.България. След това продължили да вървят няколко часа и стигнали до населено място, където спрели да си починат до някакви обори. След няколко часа били установени от гранични полицаи, между които бил разпитания по делото като свидетел И. Г.
/на длъжност „командир на отделение“ в 05 ГОДГ при ГПУ-Елхово към РД“ГП“гр.Елхово/ и задържани.
Междувременно на същата дата – 26.10.2023г. свидетеля И. Г. като наряд ОИГ получил сигнал от ОД на ГПУ – Елхово, че в с. Горска поляна, в обори са забелязани две лица, които не говорят български език и най-вероятно са нелегални мигранти. Свидетелят заедно с колегата си от наряда – полицай Г. Г., отишли до оборите и установили две лица, говорещи на турски език, които представили турски паспорти за самоличност, на които липсвали печати за влизане на територията на стрА.та ни. След като докладвали за констатираното, въз основа на разпореждане на Началник групата св.Г. и колегата му от наряда задържали подсъдимия и спътника му и ги отвели в помещение за временно задържане в ГПУ-Елхово за извършване на следващите се процесуални действия по изясняване на случая.
При разпита си в хода на ДП подс.И. Т. се е признал за виновен по повдигнатото му обвинение по чл.279, ал.1 от НК и е дал кратки обяснения за времето и мястото на преминаване на държавната ни граница, вкл. и че не е имал надлежно разрешение да я премине, поради което е преминал през границата от Република Турция в Република България, не по установения за това ред. В обясненията на подсъдимия, приобщени към доказателствената съвкупност по делото, чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, същият е заявил, че целта му е била да стигне до ФР Германия, където живеели роднините му.
От изискА.та от съда справка за съдимост, с рег.№ 251128005000518529 от 28.11.2025г., издадена от БС при Районен съд-Елхово, се установи, че подсъдимият И. Т. не е осъждан.
Горната фактическа обстановка се възприе от настоящия съдебен състав въз основа на събраните гласни доказателства – от обясненията на подсъдимия, приобщени чрез прочитането им по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, с които същия изрично е заявил, че се признава за виновен по предявеното му обвинение, от показанията на свидетеля И. Г. /към момента на длъжност „командир на отделение“ в 01 ГОДГ при ГПУБолярово към РД“ГП“гр.Елхово, а към датата на деянието – „командир на отделение“в 05 ГОДГ/, дадени в хода на съдебното следствие и от писмените доказателства, приложени по делото и приобщени към доказателствения материал чрез прочитането им по реда на чл.283 от НПК.
Обясненията на подсъдимия, макар и средство за защита, кореспондират с остА.лия доказателствен материал, поради което съдът ги възприе за достоверни. Същите съдържат фактически твърдения относно времето и мястото на извършване на деянието, както и 2 такива относно формата на вината и мотивът за осъществяване на инкриминираното престъпление.
Показанията на разпитания свидетел И. Г. Г. се кредитират от настоящия съдебен състав като достоверни, логични и последователни. Липсват индиции за предубеността на свидетеля. Показанията на този свидетел кореспондират с остА.лия доказателствен материал по делото, в т.ч. и с признанието на самия подсъдим, че е извършил вмененото му престъпно деяние. Възпроизведените от свидетеля Г. факти са пряко относими към мястото и механизма на осъществяване на престъпното деяние и начина на откриване на подсъдимия, установен на територията на Р. България, в района на с.Горска поляна, обл.Ямбол.
Писмените доказателства, приложени по ДП № 319/2023г. по описа на ГПУ-Елхово /справка за съдимост на подсъдимия, Експертна справка № 331/2023 г. от 26.10.2023 г., Заверено копие от Паспорт на подсъдимия, издаден от Р.**********Заповед за задържане на лице от 26.10.2023 г., ведно с разписка, Декларация за правата на задържано лице от 26.10.2023 г., Протокол за обиск на лице от 26.10.2023 г., ведно с разписка, Разписка за върнати вещи и пари на задържано лице от 27.10.2023 г., Заповед за връщане на чужденец до стрА. на произход Турция от 27.10.2023 г., Заповед за ПАМ от 27.10.2023 г., Евродак дактилоскопна карта на подсъдимия, Постановление за прекратяване на наказателното производство изх.№ 5111/2023 г. от 09.02.2024 г. на РП-Ямбол, Постановление с изх.
№254/2025г. от 11.03.2025г. на ОП-Ямбол, Постановление за прекратяване на наказателното производство изх.№ 5111/2023 г. от 15.04.2025 г. на РП-Ямбол, Постановление с изх.
№254/2025г. от 23.07.2025г. на ОП-Ямбол, както и справка за съдимост на подсъдимия с рег.
№ 251128005000518529 от 28.11.2025 г., писмо с рег.№105450-5078/03.12.2025г. от комисар К. И. - Началник на Отдел СДВНЧ-Любимец и писмо с вх.№ 56594/19.12.2025 г. от ДАБ при МС./, се прецениха за редовни от външна стрА., а като кореспондиращи с остА.лите доказателства по делото, се кредитират от съда.
От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:
От обективна и субективна стрА. подсъдимият И. Т. /I. T./, роден на ********** година в гр.Г./А., Р. **********с персонален № **********, с паспорт № *********, издаден на 18.11.2021г. от гр.М., Р. **********турски гражданин, с основно образование, неженен, фризьор, с адрес за призоваване в гр.Г./А., Р. **********неосъждан, с деянието си е осъществил престъпния състав на чл.279 ал.1 от НК, тъй като на 26.10.2023 год., в землището на с. Странджа, общ.Болярово, обл.Ямбол, действайки като извършител, влязъл през границата на стрА.та от Република Турция в Република България, без разрешение на надлежните органи на властта.
В случая от обективна стрА. изпълнителното деяние е осъществено от подсъдимия И. Т. чрез фактически действия по преминаване през държавната ни граница в посока от Република Турция в Република България. Същото е осъществено като на 26.10.2023 г. подсъдимият е влязъл през границата на стрА.та ни, без да е получил разрешение от надлежните органи на властта, осъществяващи гранично-пропусквателен контрол.
Подсъдимият не е имал необходимата виза, удостоверяваща правото му за влизане в стрА.та ни, изискуема както с оглед неговото гражданство, така и с оглед държавата, от която осъществява фактическото преминаване на държавната ни граница – от съседната Република Турция. Или от обективна стрА. с деянието си, подсъдимият е нарушил установения в стрА.та режим и ред за преминаване на държавната ни граница, като деянието е осъществено в първата изпълнителна форма, визирА. в чл.279 ал.1 от НК – „без разрешение на надлежните органи на властта”, в хипотезата на „влизане” в стрА.та. Деянието е довършено, предвид на това, че подсъдимият е успял да премине държавната граница, като е задържан от полицейски органи на територията на Република България в района на с.Горска поляна, общ.Болярово, обл.Ямбол.
3
От субективна стрА. инкриминираното деяние е извършено виновно, при пряк умисъл, като подсъдимият е съзнавал общественоопасния характер на извършеното, предвиждал е неговите последици и е целял тяхното настъпване. Въз основа на доказателствата по делото и направеното от подсъдимия признание в обясненията му, дадени в хода на ДП в качеството му на обвиняемо лице, включени в доказателствената съвкупност по реда на чл.279 ал.2 предл.ІІ-ро вр. с ал.1 т.2 от НПК, се установи, че И. Т. е предприел пътуването си като е напуснал родината си - Р.**********поради това, че от голямото земетресение е изгубил цялото си семейство, с намерение да отпътува от стрА.та ни за ФР Германия, където има роднини и където желаел да си намери работа и да се установи. Същият не е заявявал изрично в дадените от него обяснения пред разследващия орган в хода на ДП, че е влязъл в стрА.та ни, за да търси закрила. Предприемайки пътуването си към Република България, подсъдимият е бил наясно с обстоятелството, че ще премине през турско-българската граница, както и че му липсва изискуемото се разрешение за влизане в Р. България като държава-член на ЕС, бил е наясно и с установения пропускателен граничен контрол при преминаване на държавната ни граница. Същият е съзнавал и че ще влезе в стрА.та ни без знанието на граничните власти, следователно в съзнанието му е била формирА. представата за противоправния характер на деянието му и за неговите общественоопасни последици, които е предвиждал, а от волева стрА. пряко е целял и искал тяхното настъпване, за да реализира целта си – да влезе на територията на Република България, от където да продължи към ФР Германия.