Определение № 15387 от 16.07.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 15387 гр. София, 16.07.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-В, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николай Димов

Членове:

Велина Пейчинова

Мариана В. Николова като разгледа докладваното от Велина Пейчинова Въззивно частно гражданско дело № 20261100501539 по описа за 2026 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.577 във вр. с чл.274 от ГПК вр. чл.чл.32а от Правилника за вписванията.

Производството е образувано по частна жалба с вх.рег.№18-00-06/22.01.2026г., подадена от А. Б., гражданин на Държавата Израел, притежаващ паспорт тип П, №********, издаден на ********г. от Държавата Израел, роден на ********г. в Република Полша, с регистрация в Република България с Булстат №181454773, чрез пълномощник адв.Ю.Б., с надлежно учредена представителна власт, против определение рег.№1494/12.12.2025г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд – К.В., с което е постановен отказ за вписване по молба вх.№112206/12.12.2025г. на нотариално заверен препис от завещание на Рут Б., починала на 06.03.2023г., съставено на 20.07.2020г. в Държавата Израел, пред двама свидетели – адв.И.А. и адв.Г.Б., обявено със заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308 на секретаря на наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, по отношение на 1/4 ид.ч. от недвижими имоти, представляващи апартамент на ет.1 – над магазините, с идентификатор ***, и магазин №4, на партер на сградата, с идентификатор ***, находящи се в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.„********.

В частната жалба са изложени доводи за неправилност, необоснованост и незаконосъобразност на обжалвания отказ на съдията по вписванията, като се твърди, че е постановено в противоречие на закона и константната съдебна практика.

Поддържа се, че съдията по вписванията е следвало да съобрази разпоредбата на чл.43 от КМЧП, съгласно която правоприлагащите органи или съдът служебно установяват чуждото право, а правната разпоредба на чл.154 от ГПК, на която се позовава съдията по вписванията в обжалвания отказ, се отнася до установяването на факти в гражданския исков процес. Позовава се на ТР №7/25.04.2013г. по тълк.дело №7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС. Сочи се, че е налице завещание с международен елемент, като завещателят е притежавал имоти в гр.София. Твърди се, че съдията по 1 вписванията неправилно е изследвал формата на завещанието по българското законодателство, а е следвало да приложи разпоредбите на КМЧП, в частност чл.90, ал.2 от КМЧП. Сочи се, че завещанието е направено от Рут Б. – гражданин на Държавата Израел, в полза на съпруга – А. Б., и е съставено при спазване на правото на Държавата Израел и е обявено по надлежния законов ред. Сочи се още, че съгласно акта, с който се обявява завещанието – заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308 на секретаря на наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, завещанието е валидно и е придружено с превод и заверено с апостил от 25.09.2024г. по надлежния ред. Цитира се съдебна практика, съгласно която българските държавни органи са длъжни да зачетат материално-правните последици на завещания с международен елемент, ако отговарят на изискванията за форма според приложимото материално право при съставянето им и в този смисъл съдиите по вписванията са длъжни да постановят вписването им, въпреки липсата на изрична правна уредба в българския материален закон. Поддържа се, че съдията по вписванията е следвало да провери дали в съдържанието на представеното за обявяване завещание има безвъзмездно разпореждане с имущество в случай на смърт, както и разпореждането отнася ли се за недвижим имот, който се намира в района на Служба по вписванията – гр.София, завещанието отговаря ли на изискванията за форма според закона на съответната държава, в която е съставено, като се има предвид, че такава проверка вече е извършена от съответния компетентен орган, защото когато едно завещание е изготвено в чужда държава, то се обявява според законодателството на тази чужда държава и не е необходимо да бъде обявено от български нотариус. Поддържа се, че процесното завещание е акт, който подлежи на вписване, тъй като има необходимото съдържание, с което завещателката Рут Б. се е разпоредила с имуществото си в случай на смърт, съставено е и е обявено по установения ред в Държавата Израел, което обстоятелство е удостоверено от съответния секретар по наследствените дела в Израел и разпореждането касае недвижими имоти, находящи се в гр.София, като документите, изготвени на чужд език са заверени с апостил и преведени на български език по надлежния ред. Моли съда да постанови съдебен акт, с което да отмени определение рег.№1494/12.12.2025г. на съдия по вписванията – К.В., с което е постановен обжалваният отказ за вписване.

Софийски градски съд, след като се запозна с приложените по делото доказателства намира следното:

Производството пред Служба по вписванията- гр.София към Агенция по вписванията е образувано по молба вх.№112206/12.12.2025г., подадена от А. Б., гражданин на Държавата Израел, притежаващ паспорт тип П, №********, издаден на ********г. от Държавата Израел, роден на ********г. в Република Полша, с регистрация в Република България с Булстат №181454773, с искане за извършване на вписване на представен към молбата нотариално заверен препис от завещание на Рут Б., починала на 06.03.2023г., съставено на 20.07.2020г. в Държавата Израел пред двама свидетели – адв.И.А. и адв.Г.Б., обявено със заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308 на секретаря на наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, по отношение на 1/4 ид.ч. от недвижими имоти, представляващи апартамент на ет.2, с идентификатор ***, и магазин №4, с идентификатор ***, находящи се в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.„********. Към молбата са представени фотокопия от документи на иврит и на английски език, наименувани съгласно превода „Съвместно завещание“ и „Заповед за изпълнение“, с нотариално заверени преписи, с официален превод на български език, придружени с 2 апостил от 25.09.2024г.. От посочените документи се установява, че Рут Б., с идентификационен номер ********, и А. Б., с идентификационен номер *** – съпрузи, живущи в гр.Тел Авив, Държавата Израел, са постигнали взаимно съгласие и са направили съвместно завещание, като всеки от тях завещава своето имущество на другия съпруг, а след смъртта на двамата съпрузи, наследството ще бъде получено от техните деца, посочени в завещанието. Завещанието е съставено на 20.07.2020г. и съдържа подписите на завещателите – Рут Б. и А. Б., както и на двама свидетели – адв.И.А. и адв.Г.Б.. От представената заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308, подписана от секретаря /регистратор/ по наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, се установява, че завещанието от 20.07.2020г. на починалата на 06.03.2023г. Рут Б., с идентификационен номер ********, е валидно и не е назначен изпълнител. Към молбата са приложени още подробно описани в същата документи – 1/. декларация по чл.4, б.“к“ от ПВ от А. Б. с нотариално удостоверен подпис, придружена с апостил от 12.06.2025г. и заверен превод на български език; 2/. удостоверение за брак, сключен между Рут Б. и А. Б. на 27.03.1972г. в гр.Холон, Държавата Израел, придружено с апостил от 30.01.2025г. и заверен превод на български език; 3/. нотариален акт за собственост на недвижими имоти №120, т.I , рег.

№2872, дело №103/2013г.; 4/. удостоверения за данъчна оценка с изх.

№7203019084/10.11.2025г. и с изх.№7203019085/10.11.2025г. на Столична община, Дирекция „Общински приходи“, отдел ОП „Възраждане“; 5./ схеми на самостоятелни обекти в сгради №15-631672/15.04.2025г. и №15-646324/17.04.2025г., издадени от СГКК-гр.София; 6/. скица на поземлен имот №15-631862/15.04.2025г., издадена от СГКК-гр.София.

С обжалваното определение рег.№1494/12.12.2025г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд – К.В., е постановен отказ за вписване по молба вх.

№112206/12.12.2025г. на нотариално заверен препис от завещание на Рут Б., починала на 06.03.2023г., съставено на 20.07.2020г. в Държавата Израел, пред двама свидетели – адв.И.А. и адв.Г.Б., обявено със заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308 на секретаря на наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, по отношение на 1/4 ид.ч. от недвижими имоти, представляващи апартамент на ет.2, с идентификатор ***, и магазин №4, с идентификатор ***, находящи се в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.„********.

Изложени са мотиви, че е направено искане за вписване на акт – обявено саморъчно завещание. Прието е, че съобразно чл.127, ал.2 от ГПК, при субсидиарно приложение на тази разпоредба в охранителното производство и във връзка с чл.531 от ГПК, заявителят следва да представи доказателства, с които установява искането си надлежно, в това число и правен интерес от исканото вписване в книгите за вписване.

Посочено е още, че ако заявителят се позовава на правни норми от чужд правен ред, то следва да ги установи в производството пред съдията по вписванията, като представи копие от съответния нормативен акт. Прието е, че тъй като представеният акт е съставен по закона на Държавата Израел, то следва в съответствие на чл.154 ГПК да се установи, че според съответният правен ред завещанието е породило своето действие, както и че представената заповед за изпълнение е акт, който е окончателен. Излага се, че съобразно ТР №7/25.04.2013г. по тълк.дело №7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, проверката при вписване на саморъчно завещание следва да се извърши относно форма и съдържание, като в това производство формата и съдържанието следват от закона и практиката в Държавата Израел. Прието е още, че според българския закон съвместни завещания не са предвидени, поради което директно приложение на норми, уреждащи саморъчните завещания по българския закон не може да се извърши.

3

С оглед на така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:

Съдебният акт е от категорията на обжалваемите по смисъла на чл.577, ал.1 от ГПК, обжалващият е легитимиран и има интерес от обжалване. Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.

Разгледана по същество частната жалба е ОСНОВАТЕЛНА.

Настоящият съдебен състав намира за неправилно и незаконосъобразно обжалваното определение рег.№1494/12.12.2025г. на съдия по вписванията при Софийски районен съд – К.В., с което е постановен отказ за вписване по молба вх.

№112206/12.12.2025г. на нотариално заверен препис от завещание на Рут Б., починала на 06.03.2023г., съставено на 20.07.2020г. в Държавата Израел, пред двама свидетели – адв.И.А. и адв.Г.Б., обявено със заповед за изпълнение от 30.05.2023г. по дело №357308 на секретаря на наследствени дела в гр.Тел Авив, Държавата Израел, по отношение на 1/4 ид.ч. от недвижими имоти, представляващи апартамент на ет.2, с идентификатор ***, и магазин №4, с идентификатор ***, находящи се в гр.София, Столична община, район „Възраждане“, ул.„********.

Изводите на съдията по вписванията, послужили като основание за постановяване на обжалваното определение не са обосновани с оглед данните по делото и приложените към молба вх.№112206/12.12.2025г., подадена от А. Б., роден на ********г. в Република Полша, гражданин на Държавата Израел, писмени доказателства.

Съдията по вписванията може да осъществява контрол върху подлежащия на вписване акт само в рамките, установени в Правилника за вписванията, който нормативен акт очертава пределите на неговите правомощия. Проверката, която съдията по вписванията извършва, съгласно нормата на чл.32а, ал.1 от ПВ, вр. с чл.32б от ПВ във връзка с това дали представеният акт отговаря на изискванията на закона, се свежда до това дали актът подлежи на вписване, съставен ли е съобразно изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание. В тази връзка съдът съобразява нормата на чл.32а, ал.1 от ПВ, както и задължителните указания по прилагане на тази разпоредба, дадени с т.6 от ТР №7/25.04.2013г. по тълк.дело №7/2012г. по описа на ОСГТК на ВКС, от които следва да се направи извод, че проверката, която съдията по вписванията извършва съгласно чл.32а, ал.1 от ПВ, включва изследване на това дали представеният за вписване акт е такъв, който подлежи на вписване, дали е съставен съобразно изискванията на закона за форма и има ли предвиденото в чл.6, ал.1, б."а" и б."в" ПВ съдържание. В посоченото тълкувателно решение е прието, че „съдията по вписванията извършва формална проверка относно това дали представеният за вписване акт подлежи на вписване според нормативната уредба, отговаря ли на изискванията за форма и има ли предвиденото в ПВ съдържание; проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл.6, ал.1, б.„а“ от ПВ/ и идентификация на имота /чл.6, ал.1, б.„в“ от ПВ/; по своя характер вписването е едностранно охранително производство, в чиито рамки е недопустимо разрешаването на правни спорове и съдията по вписванията не разполага с правомощието да проверява материално-правните предпоставки на акта, освен ако това не е изрично предвидено в закон”. Т.е., съдията по вписванията не може да проверява наличието на материално-правните предпоставки за издаване на акта, чието вписване се иска, освен ако това е изрично предвидено в закон.