Решение № 3955 от 27.12.2019, Районен съд - Перник

Р

Е Ш Е Н И Е

№

1984 гр. ******, 27.12.2019г.

В И М Е Т О

Н А Н А Р О Д А

ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, Гражданско отделение, III-ти състав, в публичното съдебно заседание, проведено на двадесет и девети ноември, две хиляди и деветнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: МАРИЯ МИЛУШЕВА при участието на секретаря Даниела Благоева, като разгледа докладваното от съдията гр. дело № 02812 по описа на съда за 2019г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано във връзка с предявени обективно кумулативно съединени положителни установителни искове от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, ж. к. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал.

1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД срещу И.Е.Г. и Р.С.Г.,***, с които се иска да бъде признато за установено между страните, че ответниците дължат в условията на разделност – всеки съобразно притежаваната ½ идеална част, на ищцовото дружество сумата от 456,63 лева, представляваща стойност на доставена, ползвана, но незаплатена топлинна енергия за апартамент, находящ се в гр. ******, ул. „****** ******”, бл. **, вх. , ап. **, за периода от 01.05.2017г. до 30.04.2018г. включително и сумата от 48,31 лева, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 09.07.2017г. до 25.01.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване в съда на заявлението по чл.

410 ГПК до окончателното й изплащане, за които суми по ч. гр. дело № 00961/2019г. по описа на Районен съд – ****** е издадена Заповед за изпълнение на парични задължения по чл. 410 от ГПК.

В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ Общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответниците не са изразили несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Сочи се, че от страна на ответниците е налице неизпълнение на договорните отношения, предвид неплащането на дължимата се стойност за потребената и начислена топлинна енергия, както и на дължимата се лихва за забава на месечните плащания.

В предоставения от разпоредбата на чл. 131 ГПК едномесечен срок, ответниците, чрез пълномощника им адв. Г. Т. - ПАК, са депозирали писмени отговори, в които оспорват по основание и размер предявените искови претенции. Ответниците оспорват наличието на облигационна обвързаност между тях и ищцовото дружество, както и законността на формирания размер на претендираната стойност на топлинната енергия и законната лихва за забава на месечните вноски, дължими за нея. Оспорват включването на вноска „дялово разпределение” към главницата, формирана и дължима за доставената топлинна енергия.

В съдебно заседание, ищеца, чрез процесуалния му представител, поддържа исковете така, както са предявени с исковата молба и пледира за уважаването им, предвид доказването им по основание и размер. Ответниците, чрез пълномощника им адв. Г.

Т., пледират за отхвърляне на предявените от ищеца искове, като неоснователни и недоказани.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

По допустимостта:

За сумите по предявените обективно кумулативно съединени положителни установителни искове е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК с № 861 от 12.02.2019г. по ч. гр. д. № 00961 по описа за 2019г. на Пернишки районен съд. Същата е връчена на длъжниците (ответници по настоящото дело), при което, в срока по чл. 4** ГПК, същите са оспорили вземанията, депозирайки писмени възражения. Последното, от своя страна, е обосноваващо за предявените понастоящем установителни искове, в синхрон с обстоятелството, че настоящата искова молба е депозирана в предоставения от чл. 415 ГПК едномесечен срок. Тези обстоятелства сочат на допустимост на предявените искови претенции, респ. съдът дължи произнасяне по тях.

По основателността:

Предявени са обективно кумулативно съединени положителни установителни исковее от “Топлофикация ******” АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление: гр. ******, жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ал. 1 ЗЕ и с правно основание чл. 422 ГПК вр. с чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът “Топлофикация-******”ЕАД, освен производител на топлинна енергия, извършва и пренос на тази енергия, съгласно легалната дефиниция на §1 т.44 ДР към ЗЕ, поради което се явява и топлопреносно предприятие по смисъла на чл.129 ал.1 ЗЕ, чиято дейност е рамкирана от задълженията, предвидени в разпоредбата на чл.130 от същия закон.

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия, дружеството се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал.

1 от ЗЕ (изм. ДВ, бр. 54 от 2012 г.), която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната връзка възниква ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”. Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153, ал.1 ЗЕ, според която клиенти на топлинна енергия са всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

За да проведе успешно доказване на предявените си искови претенции, ищецът следва да докаже най-напред при условията на главно и пълно доказване, че между него и ответниците е налице облигационна връзка, респ. качеството на собственик или ползвател на ответниците по отношение на процесния недвижим имот. От приетите по делото писмени доказателства и в частност: заверено копие на Договор за продажба на държавен недвижим имот по Наредбата за държавните имоти от 07.10.1994г. се установява, че ответникът И.Е.Г. е закупил процесния недвижим имот на посочената дата. От приетата като доказателство по делото справка от Община ****** с изх. № 19/ГРС-7689 от 12.11.2019г. се установява, че ответниците И.Е.Г. и Р.С.Г. са сключили граждански брак на 11.11.1973г., респ. същите се явяват съсобственици на по ½ идеална част от правото на собственост върху процесния недвижим имот. С оглед това обстоятелство, съдът намира, че ответниците, като съсобственици на процесния имот, се явяват клиенти на топлинна енергия, като облигационната връзка между тях и ищеца е възникнала ex lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”, в случая – от момента на придобиване на правото на собственост върху недвижимия имот.

За да обоснове основателност на исковите си претенции, обаче, ищецът следва да докаже исковете си и по размер.

В сгради - етажна собственост, разпределението на топлинната енергия се извършва по системата за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, е определена от закона като разлика между общото количество топлинна енергия за разпределение в сградата и количеството топлинна енергия за гореща вода. От своя страна топлинната енергия за отопление се разделя на топлинна енергия за отопление на имотите, топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация и топлинна енергия за отопление на общите части (чл. **2, ал. 1 и 2 ЗЕ), като последните два вида топлинна енергия съгласно чл. **3, ал.

3 ЗЕ се разпределя между всички потребители пропорционално на отопляемия обем на отделните имоти по проект. Според чл. 153 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. **0, ал.1, т. 3 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при условията и по реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3.

От изложеното е видно, че договорът между страните по делото е специфичен такъв, който възниква по силата на закона и чието съдържание се определя от закона и общите условия, поради което и приложението на общите принципи на гражданското право е силно ограничено. Топлофикационните дружества имат не привилегията, а задължението да доставят топлинна енергия на всички потребители, без каквато и да е възможност да избират своите контрагенти, което е характерно при свободата на договаряне. Цената, по която предлагат топлоснабдителните услуги се регулира административно от ДКЕВР и не може да бъде свободно договорена от доставчиците.

Закона за енергетиката не предвижда друга система за разпределение на топлинна енергия между потребителите в сгради - етажна собственост, освен системата за дялово разпределение. При тази система потреблението на топлинна енергия е строго индивидуално за всеки отделен потребител, независимо от обема на жилището и се отчита от монтираните в имота уреди за дялово разпределение.

Топлинната енергия за отопление на отделните имоти в сградата се разпределя въз основа на дяловите единици, определени по индивидуалните разпределители, монтирани на отоплителните тела. За разлика от топломера, измерващ във физически мерни единици, разпределителите отчитат бездименсионна величина (брой деления), която е реципрочна на потребената енергия от отоплителното тяло. След отчета на показанията на всички индивидуални разпределители, монтирани в СЕС се вижда енергийната равностойност на една дялова единица (посочва се в изравнителните сметки). Произведението на отчетените деления във всеки отделен имот с енергийната равностойност на дяловата единица определя реалната консумация на топлинна енергия в имота, която се остойностява по действащата за периода на изравнение цена на топлинната енергия. При тази система от значение за размера на сумите, дължими за топлинна енергия са индивидуалното реално потребление, което от своя страна зависи в голяма степен от характеристиките на отоплявания имот като изложение, местоположение (етаж, разположение сред останалите имоти), наличие на изолация и др. подобни.

Съгласно чл.26, ал.1 от Общите условия продавачът изпраща писмени уведомления на купувачите за определените от него месечни дължими суми за топлинна енергия със съдържание, определено в същата разпоредба, като съгласно чл.27 ал.4 от същите Общи условия едва след плащане на дължимите суми продавачът издава документ-квитанция. Ищцовото дружество ежемесечно изготвя квитанции с подробни данни за начисляване на суми за топлинна енергия по компоненти:за отопление на имот, сградна инсталация, общи части, топла вода, такса мощност, сума за дялово разпределение и т.н., като потребителят получава квитанцията след заплащане на сумата.

Счетоводството се основава на изготвените квитанции, а потребителите получават разписка с идентично съдържание за дължимите суми ежемесечно.

В текста на чл. 34 ал. 1 от Общите условия е регламентирано, че купувачите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за топлинна енергия в тридесетдневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като дължимата сума от изравнителните сметки се заплащат също в такъв тридесетдневен срок.

От изслушаната, неоспорена и приета по делото съдебно-техническа експертиза, която съдът кредитира изцяло, се установява, че за исковия период редовно и ежемесечно е доставяна топлинна енергия в СЕС от страна на ищеца. Установява се, че количеството на топлинната енергия за СЕС е определено правилно, съгласно методиката. Изпълнено е изискването на наредбата за разпределение на нетното количество потребена топлинна енергия между собствениците на имоти в СЕС.