Определение № 1594 от 29.06.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1594 гр. Пловдив, 29.06.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20235300501633 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 274- чл.278 от ГПК.

Образувано е по частна жалба с вх. №18880/12.06.2023 г. на регистратурата на Окръжен съд Пловдив, подадена от Община Плевен с адрес град Плевен, площад Възраждане №2, БУЛСТАТ 000413974, чрез Кмета Г.С., против определение №1726/02.05.2023 г., постановено по гражданско дело №1702/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV граждански състав, с което е прекратено производството по делото.

В частната жалба се твърди, че атакуваният съдебен акт е неправилен и незаконосъобразен. Неправилно е прието, че общината няма правен интерес от предявяване на осъдителния иск и същия е недопустим.

Вече е правено искане от жалбоподателя за образуване на изпълнително производство, но ЧСИ е отказал образуване, като отказът му е потвърден с решение по в.гр.д. №1805/2022 г. на ПдОС. Именно в съответствие с този акт е предявен и иска по чл.54 ЗЗД, предмет на първоинстанционното производство. Платилият обезщетението възложител, чиято отговорност е гаранционно – обезпечителна, има право на регресен иск срещу прекия причинител на вредата за цялата сума на обезщетението. Иска се отмяна на атакуваното определение и делото да се върне на друг състав на първоинстанционния съд за произнасяне по същество.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от „Запрянови – 03“ ООД, ЕИК 115816551, като се изразява становище за неоснователност на частната жалба. Твърдят, че с влязло в сила решение на РС Плевен страните са осъдени солидарно да заплатят обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди на трето лице, като обезщетението е заплатено поравно от всеки от тях. Община Плевен претендира ответникът да заплати изцяло обезщетението, без да е ясно на 1 какво основание. Налице е влязло в сила съдебно решение, че обезщетението се дължи солидарно, като с решението на ПдОС отново е посочено, че обезщетението се дължи поравно от длъжниците, доколкото не следва друго от отношенията им. Прави се опит за трети път да се пререшава въпроса, като това е процесуално недопустимо. Иска се потвърждаване на атакуваното определение.

Пловдивски окръжен съд, като взе предвид представените по делото доказателства, намери следното:

Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от страна, имаща правен интерес от обжалване на съдебния акт, в законоустановения срок. Внесена е и дължимата държавна такса. Разгледана по същество е неоснователна.

Съдът е приел в атакуваното определение, че съгласно текста на член 54 ЗЗД лицето, което отговаря за вреди, причинени виновно от другиго, има иск против него за това, което е платило. Интерес от предявяване на иска срещу виновното лице от платилия обезщетението на увреденото лице би бил налице в случай, че увреденото лице е предявило иск само срещу платилия.

Настоящият случай не е такъв. Не е спорно по делото обстоятелството, че с влязло в сила решение по гражданско дело №5206/2020 година на Районен съд Плевен страните в настоящото производство са солидарно осъдени да заплатят на М.К. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 6000 лв., за имуществени вреди в размер на 857.54 лв., ведно с разноски в общ размер на 742.86 лв., както и, че ищецът е заплатил изцяло на увреденото лице присъдената сума в размер на 8632.02 лв., както и, че след получена покана ответникът му е заплатил сумата от 4012.62 лв. или половината от платеното.

Съгласно задължителните разяснения, дадени в Тълкувателно решение №59 от 03.06.74 година на ОСГК, поради това, че прекият причинител на увреждането и възложителят на работата са солидарно осъдени и само ищецът като солидарен съдлъжник е заплатил целия дълг, то той разполага с право на принудително изпълнение, но няма правен интерес от предявяване на осъдителен иск по член 54 ЗЗД, а това право на възложителя на работата, който е заплатил обезщетение за вредите, се осъществява в самото изпълнително производство. Или за ищеца не е налице интерес от предявяване на иска, поради което и производството е прекратено като недопустимо.

За да се произнесе, настоящият състав взе предвид следното:

Безспорно установено е, че с влязло в сила решение по гр.д.

№5206/2020 г. на РС Плевен страните по настоящето дело са осъдени солидарно да заплатят на трето лице суми за причинени вреди – имуществени и неимуществени; че присъдените суми са заплатени изцяло от жалбоподателя, както и, че насрещната страна е заплатила след отправена покана половината от дължимите суми от солидарно отговорните длъжници.

Първоинстанционният съд е сезиран с иск с правно основание чл.54 ЗЗД за 2 осъждане на ответника да заплати останалата половина от сумата.

Съгласно ТР №59/03.06.1974 г. по гр.д. №16/1974 г. на ОСГК, възложителят на работата има правен интерес от предявяване на иск по чл.54 ЗЗД само когато увреденият е предявил иска си само срещу възложителя на работата за действията на лицето, за което той отговаря, но не и срещу последното. Когато обаче двамата са солидарно осъдени и само възложителят като солидарен длъжник заплати целия дълг, той вече разполага с право на принудително изпълнение по силата на закона, заплатилият задължението се трансформира във взискател по отношение на незаплатилия, като не може да се признае наличие от правен интерес от водене на иск на общо основание за осъществяване на регресното право по чл.54 ЗЗД.

В настоящия случай възложителят е платил изцяло сумата, но изпълнителят е платил своята част. Недопустимо е в този случай да се води иск по чл.54 ЗЗД. Ето защо правилно производството е прекратено.

В случая с предявения иск се цели избягване на последиците от влязлото в сила решение по гр.д. №5206/2020 г., като се цели пререшаване на въпроса за отговорността на възложителя, което е процесуално недопустимо.

Отговорността на лицата, които са възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод на тази работа, е за чужди противоправни и виновни действия и бездействия. Тази отговорност има обезпечително – гаранционна функция и произтича от вината на натоварените с извършването на работата лица. Лицата, които са възложили работата, във връзка с която са причинени вредите, не могат да правят възражение, че не са виновни и да се позовават на други лични основания за освобождаването им от отговорност (т.6 от ППВС №7/30.12.1959 г. по гр.д.

№7/1959 г.).

Не се възприемат доводите, че Община Плевен е поставена в невъзможност да защити засегнатия свой материален интерес – страната е участвала в производството, в което е издаден изпълнителния титул, като е могла да защити правата си.

Чл.429, ал.1 ГПК предоставя възможност на солидарният длъжник, който е платил дълга, да иска изпълнение въз основа на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. Приемството, съответно – плащането от съдлъжника, се установява с писмени доказателства. Това обаче не означава, че претенцията на солидарния длъжник може да е за цялата сума, тъй като според нормата на чл.127, ал.1 ЗЗД, доколкото не следва друго от отношенията между солидарните длъжници, това, което е платено на кредитора, трябва да се понесе от тях по равно. Твърдения за наличие на „друго“ в отношенията между солидарните длъжници в исковата молба, с която е сезиран първостепенния съд, няма. Единственото позоваване е, че се касае за гаранционно – обезпечителна отговорност. Това обаче не освобождава възложителя от отговорността му. Същевременно, доколкото са осъдени двама солидарни длъжници, като се твърди, че ответникът е заплатил 3 половината, не се налице основания за встъпване в правата на кредитора, както е прието и от друг състав на ОС Пловдив с влязлото в сила решение №1023/13.07.2022 г. по в.гр.д. №1805/2022 г. на ПдОС. Платилият солидарен длъжник по силата на чл.127, ал.2 ЗЗД и чл.54 ЗЗД има право на обратен иск срещу останалите солидарни длъжници за платеното в повече от своята част, или за това, за което не е бил виновен и не е следвало да плаща (в този смисъл е и цитираната в частната жалба, а и в исковата молба от Община Плевен съдебна практика – решение №308/27.07.2010 г. по гр.д. №1292/2009 г. на ВКС, IV г.о. и определение №674/24.06.2009 г. по гр.д. №785/2009 г. на ВКС, III г.о.). Такива твърдения – за платено в повече, изключване на вината или че не следва да се плаща - в исковата молба няма. Нещо повече – тези възражения – че не се дължи плащане от страната – са били вече разгледани в производството, в което е постановено осъдителното решение по отношение на Община Плевен и „Запрянови – 03“ ООД.

Въз основа на гореизложеното частната жалба е неоснователна и следва да се остави без уважение, а първоинстанционното определение – да се потвърди.

Разноски не са поискани от страните, поради което и не се присъждат.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №1726/02.05.2023 г., постановено по гражданско дело №1702/2022 г. по описа на Районен съд Асеновград, IV граждански състав, с което е прекратено производството по делото.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4