Определение № 7874 от 03.04.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 7874 гр. София, 03.04.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-IV-Е, в закрито заседание на трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рени Коджабашева

Членове:

Мария Г. Шейтанова

Весела Т. Аврамова като разгледа докладваното от Рени Коджабашева Въззивно частно гражданско дело № 20251100504976 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.423 ГПК.

Образувано е по повод подадено от К. С. Г.- законен наследник на Ц.Д.Г.

/починала на 17.07.2024 г./- длъжник в заповедно производство, възражение срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 11.05.2023 г. по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав, с искане за приемане на подаденото на основание чл.423 ГПК възражение.

Софийски градски съд намира следното:

В производството по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав, е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в полза на кредитора „Софийска вода“ АД- гр. София срещу длъжника Ц.Д.Г..

Относно връчването на заповедта за изпълнение са приложени по делото издадено от СРС на 16.05.2023 г. съобщение /върнато в цялост от връчителя/ и уведомление от 23.06.2023 г., адресирани до длъжника Ц.Г. и изпратени на адреса, посочен в заявлението по чл.410 ГПК: гр. София, жк ****, съответен на посочените в извършената на 27.04.2023 г. по реда на Наредба № 14/ 18.11.2009 г. справка в НБД „Население“ при МРРБ постоянен и настоящ адрес на същата. Според направеното във върнатото в цялост съобщение отбелязване от връчителя, същият е посетил адреса на 23.06.2023 г., събрал е сведения, че „лицето живее, тежко болна, на легло, не става“ /без да сочи източника на сведенията/ и е „залепил уведомление“. В залепеното на същата дата- 23.06.2023 г., на адреса на Ц.Г. уведомление са направени следните отбелязвания от връчителя: “при посещения на адреса на 19.05.2023 г., 3.06.2023 г. и 23.06.2023 г. не намерих лицето, защото живее на този адрес, наемателка е на Община „Искър“, но е на легло- тежко болна, не става; гледа я внукът й, който идва вечер след 21.30 часа /по сведения на съседи пред входа/; никой не се обади на оставени съобщения“.

След така извършените относно връчването на заповедта по чл.410 ГПК действия, на 1.09.2023 г. е дадено разпореждане от районния съдия за издаването на изпълнителен лист на кредитора „Софийска вода“ АД. Видно от поставения върху заповедта печат на СРС, такъв е бил издаден на заявителя на 5.09.2023 г.

При тези обстоятелства Софийски градски съд намира от правна страна 1 следното:

Възражението, с което е сезиран настоящият съд, е подадено в рамките на преклузивния срок по чл.423, ал.1 ГПК. Подателят на възражението- наследник на длъжника в заповедното производство, е узнал за издаване на заповедта за изпълнение на 23.01.2025 г., видно от молба от същата дата, депозирана по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на СРС, 168 състав, а възражението, наименувано „жалба“- с вх.№ 20538/ 19.02.2025 г. на СГС, е подадено на 19.02.2025 г., поради което и следва да бъде разгледано по същество.

Направените във възражението твърдения сочат на хипотезата на чл.423, ал.1, т.1 ГПК- ненадлежно връчване на заповедта за изпълнение на длъжника.

Надлежното връчване на издадена заповед за изпълнение е гаранция за защита правата на длъжника в изпълнителното производство. Това връчване е и една от предпоставките за влизане в сила на заповедта и за издаване на изпълнителен лист въз основа на нея. Връчването следва да бъде осъществено според общите правила на ГПК за връчване на съобщения и съдебни книжа.

Въз основа на съдържащите се по делото съобщение /в цялост/ от 23.06.2023 г. и уведомление по чл.47 ГПК от същата дата- 23.06.2023 г., изпратени на посочения погоре адрес в гр. София, съвпадащ с установената на 27.04.2023 г. адресна регистрация на длъжника /постоянен и настоящ адрес/, не може да бъде обоснован извод от настоящия съд, че издадената по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав, заповед за изпълнение по чл.410 ГПК е била надлежно връчена на длъжника Ц.Г.. Направените от длъжностното лице- връчител в приложените разписка към съобщение /върнато в цялост/ и уведомление от 23.06.2023 г. отбелязвания относно извършените от него действия по връчване на съдебните книжа не са годни да удостоверят надлежно връчване на заповедта при спазване изискванията на чл.47 ГПК /в приложимата редакция- с изм. ДВ- бр.11/ 2.02.2023 г./.

Удостоверените в адресираните до длъжника съобщение и разписка обстоятелства не са достатъчни за обосноваването на извод за прилагане на фикцията по чл.47 ГПК. Разпоредбата на чл.47, ал.1 ГПК урежда хипотезите на връчване на съдебните книжа чрез залепване на уведомление, когато ответникът, респ. длъжникът, не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да ги получи. Преценката дали длъжникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес следва да бъде извършена от съда, въз основа на удостоверените от призовкаря данни във върнатото по делото съобщение, съответно разписка за залепено уведомление. Редовността на процедурата по чл.47 ГПК е обусловена от спазването на редица изисквания, които в случая не са били спазени.

При събраните по делото сведения, че Ц.Г. е тежко болна- „на легло и не става“, като поради така описаното физическо и здравословно състояние очевидно не е била в състояние да получи съдебните книжа, заповедният съд е следвало да даде съответни разпореждания и връчителят е следвало да направи всичко възможно за успешно връчване на съдебните книжа на адресата. Освен това залепването на уведомление по чл.47 ГПК следва да бъде извършено след даването на указание в този смисъл, следващо извършена от съда преценка за прилагане разпоредбата на чл.47 ГПК при връчване съдебните книжа на длъжника в заповедното производство. В случая такава преценка изобщо не е извършена, указания за залепване на уведомление по чл.47 ГПК от съда не са давани, а връчителят е оформил разписката от съобщение и уведомлението по чл.47 ГПК на една и съща дата, като е извършил залепването по чл.47 ГПК по свое усмотрение. Предвид горното, фикцията на чл.47 ГПК е неприложима в настоящия случай, което обосновава извод за ненадлежно връчване заповедта за изпълнение на длъжника.

2

Вследствие ненадлежното връчване на заповедта по смисъла на чл.423, ал.1, т.1 ГПК, възможността на длъжника да оспори вземането е била осуетена, поради което и подаденото от законния му наследник възражение следва да бъде прието, като бъде постановено спиране изпълнението на заповедта- като последица от приемането на подаденото от длъжника възражение- съгласно чл.423, ал.3, изр.2 ГПК, и делото следва да бъде върнато на СРС за изпълнение на процедурата по чл.423, ал.4 ГПК.

Водим от горното, СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА възражение по чл.423 ГПК, наименувано „жалба“- с вх.№ 20538/ 19.02.2025 г. на СГС, на К. С. Г. /ЕГН **********/- законен наследник на Ц.Д.Г. /ЕГН **********, починала на 17.07.2024 г./- длъжник в заповедно производство, срещу Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, издадена на 11.05.2023 г. по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав.

СПИРА на основание чл.423, ал.3, изр.2 ГПК изпълнението на Заповед за изпълнение по чл.410 ГПК от 11.05.2023 г., издадена по гр.д.№ 19937/ 2023 г. на Софийски районен съд, 168 състав, в полза на „Софийска вода“ АД- гр. София /ЕИК 130175000/ срещу Ц.Д.Г. /ЕГН **********/, въз основа на която на 5.09.2023 г. е издаден изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнително дело № 20248380403051 по описа на ЧСИ М. Б.- с рег.№ 838 на КЧСИ и район на действиеСГС.

ВРЪЩА делото на СРС, 168 състав- за изпълнение на процедурата по чл.423, ал.4 ГПК.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3