Решение № 1988 от 05.06.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1988 гр. София, 05.06.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 21-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА при участието на секретаря ЦВЕТАНКА СТ. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ЕЛЕНА Д. РОЗАЛИНОВА Административно наказателно дело № 20241110214795 по описа за 2024 година

Производството е по реда на член 58д и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т. Д. Т. срещу наказателно постановление № 24-4332-013271 от 13.06.2024 година на Началника на група към СДВР—ОПП Гергана В. Б.а, с което на Т. Д. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 (1 022,58 евро) лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3 от ЗДвП. Жалбоподателят чрез адвокат Д. Т. сочи, че АУАН не е съставен от компетентен орган и е посочена неправилна правна квалификация. Посочва, че жалбоподателят е бил в обективна невъзможност да измине разстоянието между мястото на проверката и ВМА.

Претендира разноски по реда на член 38,ал.2 от Закона за адвокатурата.

Въззиваемата страна Началника на група към СДВР—ОПП Гергана В. Б.а, редовно уведомена чрез юрисконсулт К. оспорва жалбата. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждени.

Софийски районен съд, след като обсъди доводите в жалбата, с оглед на събраните по делото доказателства и след като в съответствие с чл. 84 ЗАНН, вр. чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваното наказателно постановление, констатира, че не са налице основания за неговата отмяна. Съображенията на съда за това са следните:

Въз основа на събраните по делото доказателства съдът приема следната фактическа обстановка:

На 28.05.2024 година около 03.28 часа Т. Д. Т. управлявал лек автомобил „Опел Инсигния“, рег. № ***, собственост на Д. Б. Т., по булевард „Гоце Делчев“ срещу блок 29 с посока на движение от улица „Орехова гора“ към ул.“Солун“. На посоченото място Т. бил спрян за полицейска проверка от служители на 04 РУ на СДВР. В хода на проверката, видно от 1 докладна записка от 28.05.2024 година на въпроси дали водачът е употребил алкохол и/или наркотични вещества, Т. Т. бил видимо притеснен. Полицейските служители пожелали да изпробват водача за употреба наркотични вещества и/или техни аналози. За полицейската проверка полицай С. Т. от 04 РУ на СДВР съставила докладна записка от 28.05.2024 година.

В присъствието на свидетеля С. Х. П. (актосъставител) Т. Т. отказал да бъде изпробван за употреба наркотични вещества и/или техни аналози с Drugtest 5000 № ARRM-0038. На водача бил издаден талон за медицинско изследване № 01740270 за ВМА-София, връчен лично на водача в 03.45 часа на същата дата, ведно със седем броя холограмни стикери, чието получаване е удостоверено с подпис на нарушителя, а осмият холограмен стикер бил залепен върху талона за медицинско изследване. Т. Т. не спазил изискването да се яви за изследване в медицинско заведение в указания времеви интервал от 40 минути. Свидетелят С. П. съставил АУАН GA № 1328753 от 28.05.2024 година за нарушение на въз основа на който било издадено обжалваното НП. Свидетелят С. П. посочва, че АУАН е съставен от него посредством използването на служебен таблет като ръчно е въвел обстоятелствената част от АУАН, описваща нарушението, а правната квалификация по член 174, ал.3 предложение второ от ЗДвП била зададена от падащото меню на таблета. Посочва, че почеркът на талона за медицинско изследване и подписът срещу неговите имена е изпълнен от него.

Описаната фактическа обстановка съдът намери за установена напълно безпротиворечиво от показанията на свидетеля С. П. , талон за медицинско изследване № 01740270 за ВМАСофия, докладна записка от ст.полицай С. Т. от 04 РУ на СДВР, АУАН. При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Преди съдът да направи проверка на материалната законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, същият дължи проверка дали издадените от администрацията АУАН и НП отговарят на процесуалните изисквания на закона. В този смисъл следва да се отбележи, че процесният АУАН и обжалваното наказателно постановление са издадени от материално компетентни лица по смисъла на закона, доколкото по делото е приложен документ, удостоверяващ компетентността им – Заповед № 8121з-1632 от 02.12.2021 година и Заповед № 8121з-1656 от 07.12.2021 година на Министъра на вътрешните работи, както и Заповед № 513з-4531 от 31.05.2022 година на Директора на СДВР, с което изрично под номер 74 е посочен свидетелят С. Х. П., служител на 04 РУ на СДВР, като лице, оправомощено да съставя АУАН за нарушениия на ЗДвП и КЗ след успешно положен изпит.

В тази насока възраженията на адвокат Д. Т. се явяват изцяло неоснователни.

АУАН и НП са съставени в предвидените в член 34 от ЗАНН давностни срокове.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Член 3, ал.1 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози предвижда, че 2 при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози – с тест , а член 3а, ал.1, т.1 от Наредбата гласи, че установяването на концентрацията на алкохол в кръвта се извършва с доказателствен анализатор, показващ концентрацията на алкохол в кръвта чрез измерването му в издишания въздух и отчитащ съдържанието на алкохол в горните дихателни пътища (доказателствен анализатор), или с медицинско и химическо лабораторно изследване, а на употребата на наркотични вещества или техни аналози – с медицинско и химико-токсикологично лабораторно изследване, когато лицето откаже извършване на проверка с техническо средство или тест. По делото от показанията на актосъставителя се установи, че Т. Д. Т. е отказал да бъде изпробван с техническо средство за употреба на наркотични вещества и/или техни аналози и това е отбелязано в талона за медицинско изследване – „отказва“. Не е нарушено изискването на член 6, ал.4 от Наредбата, който предвижда избор на изпробваното за употреба на алкохол дали да бъде тествано чрез техническо средство или медицинско и химическо изследване. От обективна страна Т. е осъществил състава на нарушението по член 174, ал.3 от ЗДвП като е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство за установяване наличието на наркотични вещества или за медицинско изследване и за вземане на биологични проби за химическо изследване за установяване наличието на алкохол в кръвта и/или химикотоксикологично изследване за установяване наличието на наркотични вещества и/или техни аналози.

Съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. на ВАС по т. д. № 1/2021 г., ОСС, І и ІІ колегия, отказите по чл. 174, ал. 3 от Закона за движението по пътищата на водач за извършване на проверка за наличие на алкохол и/или наркотици в кръвта са две самостоятелни административни нарушения, като в този случай е приложима нормата на чл.

18 от Закона за административните нарушения и наказания. Нормата предвижда две форми на изпълнителното деяние – отказ за извършване на проверка и неизпълнение на предписание на контролния орган. Тези забрани могат да бъдат съотнесени както спрямо проверката за употреба и концентрация на алкохол в кръвта, така и спрямо тази за употреба на наркотични вещества или техни аналози.

Нарушението е на просто, формално извършване, като законът не изисква настъпването на вредоносен резултат. Нарушението е довършено с настъпване на самия факт на обективиране на отказа и възпрепятстване на проверката. Не е спорна субективната страна от фактическия състав на нарушението. Отговорността на физическите лица, имащи качеството „водач“ на описаните в нормата ППС-та, е виновна.

Двете проверки се осъществяват посредством използването на различни устройства и изследвания, започват и протичат независимо една от друга и могат да приключат на различен етап и с различни резултати. Чл. 1, ал. 3 от Наредбата предвижда, че концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози се установява чрез използване съответно на технически средства, тестове, медицински, химически или химико-токсикологични изследвания. Разпоредбата на чл. 3, ал.

3

1 от Наредбата регламентира, че при извършване на проверка на място от контролните органи концентрацията на алкохол в кръвта се установява с техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози - с тест, като съгласно легалната дефиниция на § 1, т. 4 от ДР на Наредбата „тест за проверка за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози“ е средство за установяване по химичен или имуноаналитичен метод наличието на наркотични вещества или техни аналози в орална течност (слюнка).

Неоснователно е възражението за неправилна правна квалификация на деянието, посочена в АУАН, а именно „член 174, ал.3, предложение второ от ЗДвП“ по следните съображения:

Действително, както се посочи, съгласно Тълкувателно решение № 13 от 20.12.2021 г. по тълк. дело № 1/2021 г. на ОСС на ВАС, разпоредбата съдържа самостоятелни хипотези на административни нарушения. В конкретния случай обаче от съдържанието на АУАН и НП, разгледани в тяхната цялост, се установява, че административнонаказващият орган е ангажирал отговорността на водача за първичното и довършено още на място изпълнително деяние – отказ да бъде извършена проверка с техническо средство за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози. Отбелязването на последващото неизпълнение на даденото предписание за медицинско изследване не е въведено като отделно самостоятелно нарушение, за което да е наложено самостоятелно наказание, а като част от фактическата последователност на действията след вече обективирания отказ.

Следователно в случая не е налице неяснота относно това за кое конкретно поведение е ангажирана административнонаказателната отговорност на Т. Т., нито е допуснато нарушение на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН, накърняващо правото му на защита. Този постулат е утвърден и в практиката на касационната инстанция (така например Решение № 15515 от 22.04.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 13593/2025 г.; Решение № 5300 от 10.02.2026 г. на АдмС - София по адм. д. № 11320/2025 г.) Настоящият състав счита, че от обстоятелствената част на АУАН и НП недвусмислено става ясно, че Т. Т. е санкциониран за неизпълнение на задължение да бъде тестван за евентуална употреба на наркотични вещества и/или техни аналози.

Нарушението е извършено виновно като деецът е съзнавал общественоопасния му характер и е целял настъпването на общественоопасните му последици.

Точно определен е и размерът на наказанието за нарушение по член 174, ал.3, пр.1 от ЗДвП за водач, който отказва да бъде изследван за употреба на наркотични вещества и /или техни аналози – лишаване от право да управлява МПС за срок от две години и глоба в размер на 2000,00 лева.

При този изход на спора разноски в полза на жалбоподателя не следва да се присъждат.

На основание член 63д, ал.4 от ЗАНН с оглед изхода на спора на въззиваемата страна следва да бъде заплатено юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата от 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, на основание чл. 37 ЗПП във вр. чл. 27е от Наредбата за заплащането на 4 правната помощ.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 2, т.5 ЗАНН, Софийски районен съд, НО, 21-ви състав

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 24-4332-013271 от 13.06.2024 година на Началника на група към СДВР—ОПП Гергана В. Б.а, с което на Т. Д. Т. е наложено административно наказание глоба в размер на 2 000,00 лева (1 022,58 евро) и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца за нарушение на член 174, ал.3 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Т. Д. Т., ЕГН **********, да заплати на СДВР 66,47 евро (шестдесет и шест евро и четиридесет и седем евроцента), съответстващи на 130,00 (сто и тридесет) лева, разноски за юрисконсултско възнаграждение.