Решение № 1597 от 03.08.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1597 гр. Пловдив, 03.08.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на първи юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Силвия Л. Алексиева при участието на секретаря Жулиета П. Колева като разгледа докладваното от Силвия Л. Алексиева Административно наказателно дело № 20225330202772 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление № 22-6207-000085/08.04.2022 г., издадено от Началник РУ Труд, при ОДМВР-Пловдив, с което на С. Ж. Г., ЕГН ********** е наложено наказание глоба в размер на 500 лв. и лишаване от право да управлява МПС за срок от 6 месеца за нарушение на чл. 5, ал.3, т.1 ЗДвП, вр. чл. 174, ал.1, т.1 ЗДвП

Жалбоподателят оспорва НП като в жалбата посочва, че не е отказала да даде проба за изследване с дрегер, а същото не отчитало, както и че кръвната проба била неправилно взета.

Въззиваемата страна със съпроводителното писмо по делото взема становище за неоснователност на жалбата.

Съдът като съобрази доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност прие за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирана страна, против акт подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради, което се явява процесуално допустима и подлежи на разглеждане по същество.

От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:

На 29.03.2022 г. около 01:55 часа в с. Маноле, на ул. Първа, до № 37 С.Г. е управлявала лек автомобил Фиат Пунто с рег. № ***, под въздействието на алкохол.

1

Същата била спрян от служители на РУ Труд, между които и свид. С.М., който установил, че тя има признаци на алкохолно опиянение и я поканили за извършване на проба за алкохол в издишания въздух с техническо средство Дрегер с № ARPM-0727.

Същата взимала в уста мундщука на техническото средство и отказвала да издиша въздух, за да направи пробата, въпреки многократните разяснения, които й били дадени от страна на полицейския служител. Поведението и било възприето от полицейския служител свид. М., като отказ да бъде изследвана с техническо средство поради което и бил съставен АУАН за нарушение по чл. 174, ал. 3, пр. 1 от ЗДвП. Бил й издаден Талон за медицинско изследване № 071753/29.03.2022 г., в който било записано, че същата има 90 минути да посети УМБАЛ Св. Георги Пловдив, и същия й бил връчен.

Г. посетила УМБАЛ Свети Георги Пловдив и дала кръв за изследване. По дадената от жалбоподателя проба била изготвена съдебно-химическа експертиза с Протокол № 536 от 29.03.2022 г., която установила наличие на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда.

Във връзка с установеното било издадено наказателното постановление за нарушение по чл. 5, ал. 3 т. 1 от ЗДвП, а именно управление на МПС с алкохол в кръвта.

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на издадения по преписката АУАН, писмените доказателства – възражение, талон за медицинско изследване № 971753, протокол за медицинско изследване и вземане на биологични проби, Протокол от извършена химическа експертиза № 536/29.03.2022 г.

2 бр. оправомощителни заповеди, както и гласинте доказателства - показанията на свид. М..

Съдът кредитира показанията на свид. М., който потвърждава авторството на АУАН, сеща се за случая и в подробности описва поведението на жалбоподателя.

Съдът кредитира показанията му, тъй като същите са логични непротиворечиви, незаинетерсовани, обективни и се подкрепят от останалия доказателствен материал, като и не съдържат вътрешни противоречия.

Въз основа на изложената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Безспорно се установява, че на 29.03.2022 г. около 01,55 ч. в с. Маноле на ул.

Първа, до № 37 жалбоподателя С.Г. е управлявала лек автомобил марка Фиат Пунто с рег. № *** с концентрация на алкохол в кръвта 0,79 на хиляда, което е нарушение на чл. 5, ал. 3 , т. 1 от ЗДвП и е отказала да даде проба с техническо средство за алкохол, което не е нарушение на чл. 174, ал. 3 от ЗДвП, тъй като същата е дала проба за медицинско изследване.

По отношение на наведеното от жалбоподателя възражение за това, че не била 2 извършила отказ да бъде тествана с техническо средство, то съдът намира следното:

Действията на водача, с които се възпрепятства извършването на проверката и не се изпълняват дадените разпореждания и указания от органите на МВР, се приемат за отказ на лицето да му бъде извършена такава, съгласно чл. 2, ал. 2 от НАРЕДБА № 1 от 19.07.2017 г. за реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози. Именно заради това, съдът намира че направената констатация по отношение на поведението на водача от актосъставителя е правилна и същата с бездействието си или с конклудентни действия е отказала да бъде тествана, с техническо средство, както правилно е посочил административнонаказаващия орган в АУАН и НП. Нарушителят не може да се позовава на противоправното си поведение и да черпи права от същото като твърди, че не е отказвала.

На следващо място съдът намира, че се установява, че същата е управлявала МПС след употреба на алкохол. Кръвната проба е законосъобразно взета и изследвана и съдът напълно кредитира изготвената експертиза като счита, че направените оспорвания в жалбата са голословни. На първо място е видно, че необходимите стикери са залепени на талона за медицинско изследване, на второ място се цитира, че имало надпис на запечатания плик С.Г., но се прави възражение че липсвали данни на кого е изследваната кръв, на следващо място самият жалбоподател твърди че епруветките били от 4 мл., но не бил спазен обемът от 4 мл. Бланкетните твърдения за нарушаване на процедурата по вземане, съхранение и транспортиране на кръвните проби по никакъв начин не будят съмнение относно установеното количество алкохол, тъй като евентуално нарушаване на тези процедури би направило негодни пробите за изследване, а не да повлияе на резултата от изследването. На последно място съдът намира че към блакетните възражения, които нямат отношение към нарушението следва да прибави и това, че експертът извършил изследването не бил химик.

Изследването е извършено в лаборатория, която е нормативно определена да извършва анализ на алкохол в кръвта от нарочен експерт, поради което същото се явява неоснователно.

По спазването на процесуалните правила:

От приложената по делото Заповед №8121з-1632/02.12.2021 г. на Министъра на вътрешните работи се установява компетентността на актосъставителя (т.1.3.2 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.) и на административно наказващия орган (т. 3.9 от Заповед 8121з-1632/02.12.2021 г.).

При съставянето на АУАН и издаването на НП не са нарушени сроковете по чл. 34 ЗАНН.

При съставянето на НП са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя и то до такава степен, че съставено наказателно постановление за безспорно извършено нарушение следва да 3 се отмени поради напълно разминаване в основанието административнонаказателнтата отговорност в АУАН и НП. за ангажиране на

Съдът намира, че при този начин на описание на нарушението съществено са нарушени чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са 1. описание на фактическите признаци на нарушението;

2. посочване на нарушените правни норми.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на вмененото нарушение и предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).

Наказателното постановление от своя страна е властническия правораздавателен акт, издаден от компетентен орган, с който дееца бива санкциониран за извършеното административно нарушение. То се явява аналога в административно наказателния процес на ПРИСЪДАТА от общото наказателно производство. От тази му същност следва, че към неговата форма и съдържание следва да се поставят същите завишени изисквания, както към АУАН.

Не може да се допуска едно съдържание в АУАН и съвсем различно в НП.

В този изричен смисъл са и задължителните разрешения на основополагащото ППВС 1/1953, съгласно което всеки правораздавателен акт, с който се ангажира отговорността на даден правен субект следва задължително да съдържа пълно, точно и ясно изложение на всички съставомерни фактически положения, които се приемат за установени, както и приложимите към тях правни норми. Този минимум от правнорелевантна за наказания субект информация следва да се съдържа в самия правораздавателен акт, а не да се извлича от доказателствата по делото.

Неприложим е в конкретния случай института на изменение на обвинението, доколкото същото се изменя както по правна квалификация, така и по съществените факти, като безвъзвратно е пропусната възможността нарушителя да се брани срещи фактите и срещу квалификацията на фазата на АУАН.

От всичко гореизложено следва, че АУАН и НП ще отговарят на изискванията 4 за съдържание по смисъла на чл. 42, т.4 и 57, т.5 ЗАНН ако в тях са надлежно описани по един небудещ никакво съмнение, както за дееца, така и за съда начин всички съставомерни фактически признаци на вмененото нарушение (време, място на извършване на нарушението, както и конкретни фактически действия, с които е причинен противоправния резултат).

В обратния случай, ако в АУАН и НП не са описани всички съставомерни фактически признаци от субективна и обективна страна на вменения административен състав или ако за извършване преценка дали деянието е съставомерно на съда се налага да установява допълнителни фактически положения, които не са надлежно предявени на дееца, НП следва безусловно да се отмени, доколкото съществено е накърнено правото на защита на дееца да разбере кои са фактическите положения, за които се наказва.

Точно такъв е и процесния случай:

От съдържанието на АУАН става ясно, че С. Ж. Г. е отказала да се тества с техническо средство и е бил издаден талон за медицинско изследване. Посочена е правна квалификация чл. 174, ал. 3 пр. 1 от ЗДвП. В атакуваното наказателно постановление обаче се появяват нови факти, а именно установено количество на алкохол в кръвта от 0,79 на хиляда, с протокол № 536/29.03.2022 г. – тази факти за пръв път се повяват в НП и за тях не е издаван АУАН, а на следващо място вече за нарушение се сочи чл. 5, ал.3, т. 1 от ЗДвП, което е качествено различно от такова по чл. 174, ал.3 от ЗДвП.

Такова преминаване от едно нарушение описано в АУАН, към друго описано в НП е абсолютно недопустимо в строго формалния административнонаказателен процес.

Липсата на въведени факти и правна квалификация с АУАН, за които се ангажира административнонаказателната отговорност на нарушителя сериозно накърнява правото му на защита.

Недопустимо от страна на административнонаказващия орган е да се ползва от АУАН издаден за друго нарушение, за да бъде наказан нарушителя за факти станали му известни след съставяне на АУАН. Следвало е да бъде съставен нов АУАН, с който да се предяви на нарушителя новото административно „обвинение“ по което същият да упражни защитата си, а именно тридневен срок за възражение и т.н., като ако (както в случая) се установи, че нарушението по вече съставения АУАН не е извършено, то следва административнонаказателното производство по него да се прекрати. Допуснатата процесуална икономия от страна на административнонаказващия орган е довела до пълното лишаване от функции и легитимни правни последици на АУАН и съставеното по-късно НП.