Решение № 15025 от 03.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 15025 гр. София, 03.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. ВЛАДИМИРОВА като разгледа докладваното от ПЛАМЕНА С. ТРЕНЧЕВА Гражданско дело № 20231110141424 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XIII от ГПК.

Образувано е по искова молба от М. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес: гр.

София, .........., чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - Управител, e-mail: [email protected] против „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл.

„Оборище" № 13 Б, представлявано от .........., с която са предявени обективно кумулативно съединени искове, както следва: установителен иск с правно основание чл. 26, ал. 4, вр. с ал.

1 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1, вр. чл. 143, ал. 2, т. 5 и т. 19 ЗЗП, чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 10 и чл.

19, ал. 4 ЗПК за прогласяване нищожността на клаузата на чл. 23 от сключен между страните Договор за потребителски кредит от разстояние, с № 717131/27.07.2022 г., предвиждаща заплащане на неустойка при непредоставяне на обезпечение, поради противоречието със закона, включително поради неравноправност, съединен с осъдителен иск по чл. 55, ал.1 ЗЗД за сумата от 50,00 лева /увеличена в хода на процеса на осн.чл.214 ГПК на сумата от 135,00 лева/, представляваща недължимо платена сума по нищожната неустоечна клауза на чл. 23 от Договор за потребителски кредит № 717131/27.07.2022 г., ведно със законната лихва от депозиране на исковата молба в съда – 26.07.2023 г. до окончателното плащане.

Ищцата твърди, че на 27.07.2022 г. с ответника сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № 717131, като страните се договорили отпуснатият заем да бъде в размер на 500.00 лева, срокът на кредитната линия - 12 месеца, видът на вноската - месечна.

Сочи се, че размерът на годишната лихва бил посочен в размер на 36%, а размерът на годишния процент на разходите в размер на 42.58%. Общата сума, която следвало да върне ищцата била в размер на 515.00 лева. Твърди, че в чл. 13, ал. 1 от процесния договор било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант, отговарящ на условията, посочени в ОУ. Твърди, че в чл. 23 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си по чл. 13 от договора, а именно да се представи обезпечение в срока по предходната алинея, заемателят дължал на заемодателя неустойка в размер па 0.9% от стойността на усвоения кредит, като в договора било уговорено, че страните се съгласяват, че непредоставянето на договореното обезпечение причинява вреди на кредитора в посочените размери. Твърди се, че ответникът начислил неустойка в общ размер на 135.00 лева, тъй като ищцата не представила в срок надлежни поръчители или 1 друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, като общата сума, която следвало да върне, била в размер на 650.00 лева. Поддържа, че ищцата погасила изцяло сумата по сключения договор, като за срока на договора заплатила по сметка на дружеството изцяло дължимата сума, включително и неустойка. Счита, че процесният договор е нищожен на основание чл. 10, ал. 1 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Твърди, че процесният договор не бил написан по ясен и разбираем начин, според изискванията на закона. Поддържа, че Договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл. 11, ал. 1, т. 10 вр. чл. 22 от ЗПК, тъй като не бил налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. Счита, че в договора за потребителски кредит бил налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв бил в размер многократно над допустимия по чл. 19, ал. 4 от ЗПК.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да провъзгласи недействителността на клаузата, предвидена в чл. 23 от Договор за паричен заем № 717131/27.07.2021 г. сключен между М. П. С., ЕГН: **********, с постоянен адрес гр.

София, .......... и „СТИК КРЕДИТ“ АД, ЕИК 202557159, със седалище и адрес на управление: гр.Шумен, пл. „Оборище" № 13 Б, представлявано от .........., предвиждаща заплащането на неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената сума на ден, като нищожна на основание чл.26, ал.1 ЗЗД, вр чл. 22, вр. с чл.11, чл. 19 ЗПК, както и по чл. 143, ал.1 от ЗЗП, както и да бъде осъден „СТИК – КРЕДИТ“ АД, ЕИК: 202557159, със седалище и адрес на управление: гр. Шумен, пл. „Оборище" № 13 Б, представлявано от .......... да заплати на М. П. С., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. София, .........., сумата в размер па 135.00 лв., представляваща недължимо платени суми по потребителски кредит № 717131, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на исковата молба – 25.07.2023 година до окончателното й изплащане. Прави се искане за присъждане на разноски за ищеца, сторени в производството пред съда.

В законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът изразява становище за неоснователност на предявените искове.

Признава се факта, че на 27.07.2022 г. страните сключили Договор за потребителски кредит от разстояние № 717131 с посочените в исковата молба параметри. Развива подробни съображения, че договорът за кредит от разстояние е сключен при спазване на всички законови изисквания, като не са налице наведените от ищеца основания за нищожност на договора и в частност на процесната клауза.

С писмена молба вх. № 45847/10.02.2025 г. ищецът е направил искане по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК за изменение на размера на предявения осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 ЗЗД чрез увеличение на неговия размер до сумата от общо 135,00 лева, допуснато от съда с протоколно определение от 12.02.2025 г.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

По делото не се спори, а се установява от приетите като писмени доказателства Договор за потребителски кредит под формата на кредитна линия, предоставен от разстояние, с № 717131/27.07.2021 г., че между „СТИК – КРЕДИТ“ АД – като заемодател, и М. П. С. – като заемополучател, е сключен договор за паричен заем, по силата на който заемодателят е поел задължение да предостави на заемателя потребителски кредит под формата на кредитна линия с максимално разрешен лимит от 500,00 лева, срещу насрещно задължение на заемателя да върне предоставената му сума в срок до 30 дни от получаване, заедно с възнаградителна лихва при фиксиран годишен лихвен процент в размер на 36 % и годишен процент на разходите от 42,58 %, като общата сума, дължима за връщане от заемателя към датата на сключване на договора възлиза на 515,00 лева.

Съгласно чл. 13.1. от договора, в случай, че страните са договорили обезпечение, в срок до 3 дни от подписването му, заемателят следва да осигури действието на трето физическо лице, изразяващо се в сключване на договор за поръчителство по чл. 138 и следващите ЗЗД с и в полза на кредитора, с което третото лице се задължава да отговаря за изпълнението на всички задължения на потребителя по договора, включително за погасяване на главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други, ИЛИ да предостави банкова гаранция, съдържаща безусловно и неотменимо изявление на банката да 2 заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора /включващи главница, лихви, неустойки и други обезщетения, такси и други/ в срок от един работен ден, считано от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да бъде най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Съгласно чл. 13.2. от договора третото лицепоръчител, както и банковата гаранция, трябва да отговарят на изискванията, посочени в ОУ и се одобряват от кредитора. Одобрението се извършва единствено по преценка на кредитора.

В чл. 23.1 от договора е предвидено, че при неизпълнение на уговореното в чл. 13 заемополучателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоения кредит за всеки ден, през който не е предоставено обезпечение, като страните се съгласяват, че неговото непредоставяне причинява на заедмодателя вреди в размера на договорената неустойка, доколкото оценката на кредитоспособността на потребителя и одобрението на кредита са базирани на предположението, че последният ще предостави в срок обезпечението. Съгласно чл. 23.2. страните се съгласяват, че в случай, че настъпи дължимостта на неустойката, потребителят се задължава да заплаща периодично начислената му неустойка, заедно с всяка погасителна вноска. В чл. 23.3. е уговорено, че неустойката се дължи само за периода на непредоставяне на обезпечение. В този смисъл, ако потребителят осигури обезпечение, макар и след изтичането на срока по чл. 13, неустойка не се дължи от момента на осигуряване на обезпечението. Ако след предоставяне на обезпечението, неговото действие бъде прекратено, независимо по какви причини, отново настъпва неизпълнение по чл. 13, като потребителят дължи неустойка, считано от деня, в който действието на обезпечението е било прекратено.

Видно от представените по делото като писмено доказателство Общи условия на договора за потребителски кредит, предоставен от разстояние, уреждащи отношенията между „СТИК – КРЕДИТ“ АД и потребителите, е, че в чл. 12 от тях е предвидено, че преди сключване на договора за кредит, кредиторът оценява кредитоспособността на потребителя въз основа на достатъчно информация, в това число информация, получена от потребителя, и ако счете за необходимо извършва справка в Централния кредитен регистър или в друга база данни, използвана в Република България за оценка на кредитоспособността на потребителите. Кредиторът може да извършва проверки в Национален осигурителен институт, държавните регистри, кредитните учреждения, при телефонните оператори и др. В чл. 13 от Общите условия /ОУ/ е предвидено, че при оценка на кредитоспособността кредиторът взима предвид и предложеното от потребителя обезпечение по кредита, а съгласно чл. 14, за да повиши кредитоспособността си и с това да повиши вероятността кредитът да бъде одобрен потребителят може да предложи едно от следните обезпечения: физическо лице – поръчител или банкова гаранция. Според чл. 15 от ОУ предложеното от потребителя обезпечение не задължава кредитора да одобри обезпечението, както и да предостави поискания кредит.

В чл. 20 – чл. 22 от ОУ са предвидени конкретни изисквания относно избрания вид обезпечение, както следва: 1./ съгласно чл. 20, ал. 1 от ОУ поръчител може да е дееспособно физическо лице, навършило 21 години, притежаващо българско гражданство, с постоянно местоживеене в България, с непрекъснати осигурителни права /социално и здравно осигуряване/ през последните дванадесет месеца преди датата на подаване на заявката за кредит, което полага труд по трудово/служебно правоотношение по безсрочен договор и не е в период на предизвестие за прекратяване на трудовото/служебното правоотношение към датата на подаване на заявката за кредит, както и е получавало редовно възнаграждението си за последните 12 месеца преди датата на подаване на заявката за кредит. Конкретно физическо лице може да бъде поръчител само на един потребител. Кредиторът има право в зависимост от конкретния случай и/или кредитен продукт, едностранно да въвежда и допълнителни изисквания относно поръчителя. Поръчителят следва да отговаря и на следните допълнителни изисквания и да представи документи: минимален осигурителен брутен доход 1 500 лева; валидно трудово или служебно правоотношение при последен работодател минимум – 6 месеца; липса на записи в ЦКР относно просрочия, под наблюдение, загуба и т. н.; да не е поръчител по съществуващ кредит, в която и да е банка или небанкова институция; да не е настоящ потребител на кредитора; да предостави служебна бележка за доход от работодателя за 6 месеца назад, считано от датата на 3 предоставянето й пред кредитора. Одобрението на поръчителя се извършва по преценка на кредитора съгласно чл. 20, ал. 3, изр. 2 от ОУ. Третото лице – поръчител в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита следва да посети някой от офисите на кредитора и да сключи договор за поръчителство по реда на чл. 138 ЗЗД; 2./ съгласно чл. 22 от ОУ банковата гаранция следва да бъде издадена в полза на кредитора от лицензирана банка със седалище в Република България или от банка от трета държава, лицензирана да извършва дейност на територията на Република България чрез клон, или от банка, лицензирана в държава членка , която извършва дейност на територията на Република България директно или чрез клон при условията на взаимно признаване, и съдържа безусловно и неотменимо изявление на банката да заплати на кредитора всички задължения на потребителя по договора за кредит в срок от един работен ден, считано от от датата, на която банката е получила писмено искане от страна на кредитора за заплащане на тези задължения. Срокът на валидност на банковата гаранция трябва да е най-малко 30 дни след падежа на последната вноска. Потребителят следва да предостави на кредитора в 3-дневен срок от получаване на сумата по кредита банкова гаранция, отговаряща на изисканията на чл. 22 от ОУ. Съгласно чл. 46, ал. 1 от ОУ в случай че потребителят не изпълни задължението си за предоставяне на договорено обезпечение, той дължи на кредитора неустойка в размер на 0,9 % от стойността на усвоената по кредита сума за всеки ден, през който не е предоставено договореното обезпечение.