Решение № 16 от 04.05.2022, Районен съд - Своге

РЕШЕНИЕ

№ 16 гр. гр. Своге, общ. Своге, обл. София, 04.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВОГЕ в публично заседание на пети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Румен Ат. Стойнов при участието на секретаря Мария Н. Тодорова Кръстанова като разгледа докладваното от Румен Ат. Стойнов Административно наказателно дело № 20211880200144 по описа за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по реда на чл. 59 – чл. 63 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) във вр. с чл. 189, ал. 14 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Образувано е по жалба подадена от И. Н. И. от гр. С., ул. „...” № , ет.

, ап. , ЕГН **********, против Наказателно постановление № 21-0353-000180 от 27.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, упълномощен със Заповед № 8121з-515/14.05.2018 г. на министъра на вътрешните работи, с което на жалбоподателя са наложени административни наказания по чл. 174, ал. 3, пр. 2 ЗДвП глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Жалбоподателят, чрез пълномощник, излага подробни съображения, че наказателното постановление е незаконосъобразно, като навежда доводи и за съществени процесуални нарушения в административнонаказателното производство.

Административнонаказващият орган не изразява становище по редовността, допустимостта и основателността на жалбата. Не се явява и не се представлява в откритото съдебно заседание.

Към делото е приобщена административната преписка по обжалваното наказателно постановление, приети са писмени доказателства и са разпитани двама свидетели.

1

От събраните по делото писмени и гласни доказателства и доказателствени средства, преценени поотделно и взети в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от фактическа страна :

На 26.04.2021 г., около 22,15 часа, разпитаните от съда свидетели - очевидци :

Н.К. и Ц.Г. (служители на ....), изпълнявали служебните си задължения на ул. „Дунав” в гр. Своге, заедно с колегата си А.Н.. Те спрели за проверка лек автомобил „БМВ 318И”, управляван от жалбоподателя. Колата се движела с посока на движение от гр.

Мездра към гр. София. При извършване на проверка с техническо средство за употреба на алкохол в кръвта – тип „Дрегер” се установило, че жалбоподателят е употребил алкохол в количество над 1,20 ‰ - на хиляда в издишания въздух. Водачът бил отведен в сградата на полицията с оглед на неговото задържане по ЗМВР. При извършения личен обиск И. извадил от джоба си сламка, по която имало следи от бял прах. В тази връзка полицейските служители поискали да извършат проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози, но жалбоподателят отказал. На същия бил връчен и талон за изследване, като посочените обстоятелства се установяват не само от свидетелските показания, но и се удостоверяват от подписите му върху документа. И. не изпълнил предписанието и не се явил във Военномедицинска академия.

На място бил съставен акт за установяване на административно нарушение (АУАН), който съдържа всички реквизити посочени в чл. 42 ЗАНН и при спазване на изискванията на чл. 40 и чл. 41 от същия закон. Актът е подписан от актосъставителя, жалбоподателя и свидетелите. И.И. се е запознал със съдържанието на акта и е бил е уведомен за правото в 3-дневен срок да направи допълнителни възражения и обяснения, което е удостоверено с подписа му. Не се е възползвал от предоставената му възможност. Издаденото на 27.05.2021 г. наказателно постановление (НП) съдържа всички необходими елементи по чл. 57 ЗАНН. Въпреки изричните указания наказващият орган не представи доказателства кога е връчено НП, поради което съдът приема, че жалбата е подадена в срок.

Въз основа на установеното по делото съдът счита, че актът и наказателното постановление са съставени, съгласно изискванията на ЗАНН. Фактическите констатации, отразени в тях не се опровергават от събраните и относими доказателства. Съдът кредитира показанията на свидетелите полицейски служители. Те с а безпротиворечиви, логически издържани и кореспондират с другите доказателства (документи) и установени по делото факти. Редовно съставените актове по Закона за движението по пътищата имат доказателствена сила до доказване на противното – чл.

189, ал. 2 ЗДвП. По делото не беше установено друго, а и липсват такива твърдения, както в жалбата, така и в постъпилото по делото становище.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните 2 правни изводи :

Подадената жалба е редовна и допустима, а разгледана по същество е неоснователна.

По делото безспорно се установи, че водачът на моторно превозно средство И.И. е отказал да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози и не е изпълнил предписанието за химикотоксикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози.

Следователно административният орган е изпълнил задълженията си по чл. 52, ал. 4 и чл. 53, ал. 1 ЗАНН, доказал е извършването на административното нарушение от страна на жалбоподателя по ЗДвП, осъществен е фактическият състав на чл. 6 и чл.

7, ал. 1 ЗАНН. Правилно е ангажирана административно наказателната отговорност на И.. Наложеното административно наказание е предвиденото за това нарушение, съобразно със закона, като е взето предвид, че то се характеризира с висока степен на опасност за установения ред на държавно управление и засяга съществено важните обществени отношения предмет на регулиране от ЗДвП. Не би могло да се приеме, че извършеното от жалбоподателя, макар и формално да осъществява признаците на предвиденото в закона нарушение, поради своята малозначителност е с явно незначителна степен на обществена опасност.

В наказателното постановление и в акта не е налице непълнота, която да е съществена и д а прави неясна волята на наказващия орган. Жалбоподателят е бил напълно наясно за какво е наказан по административен ред. Нарушението е описано достатъчно ясно и конкретно, така, че да не възниква съмнение относно неговото съдържание. Всички елементи от състава му са изброени във фактическото описание, поради което правото на защита на жалбоподателя е гарантирано. Посочени са и нарушената законова разпоредба и нормата, въз основа на която е определена санкцията. Процесуалните срокове са спазени. Както наказателното постановление, така и предпоставилият го АУАН, са издадени от компетентни органи (видно от приложената към делото заповед на министъра на вътрешните работи), спазени са формата и реда при издаването им, респ. съставянето им, като същите съдържат минимално изискуемите реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 42 и чл. 57 ЗАНН.

Съгласно разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП водач на моторно превозно средство, който откаже да му бъде извършена проверка с тест за установяване употребата на наркотични вещества или техни аналози или не изпълни предписанието з а химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на употребата на наркотични вещества или техни аналози, се наказва с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години и глоба 2000 лева. При тази правна уредба настоящият съдебен състав приема, че се касае до едно нарушение, при което 3 изпълнителното деяние на същото е отказ да бъде извършена проверка за употреба на наркотични вещества или техни аналози. Този отказ може да бъде в една от двете посочени форми, или в двете едновременно, както е в случая. Хипотезите на отказ са посочени алтернативно и поради това съдът приема, че в разпоредбата на чл. 174, ал. 3 ЗДвП се съдържа състав на две административни нарушения с две форми на изпълнителното им деяние. В зависимост от поведението си водачът може да формира отказ за извършването на проверка/изследвания за установяване на концентрацията на алкохол или отказ за установяване наличието на наркотични вещества или обективираните откази да бъдат насочени към двете проверки/изследвания. В този смисъл е и Т.р. № 13 от 20.12.2021 г. на Върховния административен съд. И. е извършил само едното нарушение, тъй като е изпробван за употреба на алкохол, но е отказал да са подложи на същата проверка за употребата на наркотични вещества.

Видно е от справката за нарушител/водач – л. 28 от делото, че за престъплението по чл.

343б, ал. 1 НК И. е осъден по НОХД № 117/2021 г. на РС Своге В заключение, в производството пред административния орган не са допуснати нарушения опорочаващи издаденото наказателно постановление.

Административнонаказващият орган осъществявайки правомощията си в рамките на своята компетеност е установил обективно всички факти и обстоятелства, отнасящи се до правата, задълженията и отговорностите на нарушителя. Въз основа на приетите за установени факти законът е приложен правилно. От гореизложеното съдът счита, че И . И . е осъществил от обективна и субективна страна нарушението за което е санкциониран административно. От субективна страна деянието е извършени виновно.

Така мотивиран и на основание чл. 63, ал. 1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

Потвърждава Наказателно постановление № 21-0353-000180 от 27.05.2021 г., издадено от началник група към ОДМВР София, РУ Своге, с което на И. Н. И. от гр.

С., ул. „...” № , ет. , ап. , ЕГН **********, са наложени административни наказания глоба в размер на 2000 лева и двадесет и четири месеца лишаване от право да управлява моторно превозно средство.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Административен съд – София област в 14-дневен срок от съобщаването му на страните. Жалбата се подава чрез РС Своге.

Съдия при Районен съд – Своге: _______________________

4