Решение № 4161 от 17.06.2026, Софийски градски съд
- Съд
- Софийски градски съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 6748/2025
- Вид
- Решение № 4161
- Подписан
- 17.06.2026
- В сила
- 17.06.2026
- Състав
- Вергиния Мичева, Райна Мартинова, Василена Дранчовска
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 269 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.20 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 20а · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 128, т. 2 · Кодекс на труда
- чл. 177 · Кодекс на труда
- чл. 261 · Кодекс на труда
- чл. 262 · Кодекс на труда
- чл.58 · Кодекс на труда
- чл.66 ал.1 т.7 · Кодекс на труда
- чл.8 ал.1 · Кодекс на труда
- чл.8 ал.4 · Кодекс на труда
РЕШЕНИЕ
№ 4161 гр. София, 17.06.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Г СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Вергиния Мичева
Членове:
Райна Мартинова
Василена Дранчовска при участието на секретаря Алина К. Тодорова като разгледа докладваното от Вергиния Мичева Въззивно гражданско дело № 20251100506748 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 1087/22.01.2025г. постановено по гр.д.№ 15392/24г. по описа на СРС, са уважени частично предявените искове , като ответникът „Столичен електротранспорт“ ЕАД с ЕИК 121683785, е осъден да заплати на Ц. Б. Ч., ЕГН **********: сумата от 847,80 лв. на основание чл. 128, т. 2 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 117,62 лв., лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като иска за разликата над уважения размер от 847,80 лв. до пълния предявен размер от 3517 лв. е отхвърлен, както и иска за мораторна лихва върху задължението за разликата над уважения размер от 117,62 лв. до пълния предявен размер от 412 лв.; сумата от 538,94 лв. на основание чл. 262 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 44,40 лв. лихва за забава за периода 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като иска за разликата над уважения размер от 538,94 лв. до пълния предявен размер от 715 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за разликата над уважения размер от 44,40 лв. до пълния предявен размер от 152 лв. са отхвърлени; сумата от 208,86 лв. на основание чл. 177 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 7,21 лв.
1 лихва за забава за периода 01.12.2022 г. до 18.03.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са отхвърлени иска за разликата над уважения размер от 208,86 лв. до пълния предявен размер от 752 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за разликата над уважения размер от 7,21 лв. до пълния предявен размер от 186 лв. ; сумата от 19,77 лв. на основание чл. 162, ал. 3 във вр. с ал. 1 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 5,61 лв. лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са отхвърлени иска за разликата над уважения размер от 19,77 лв. до пълния предявен размер от 418 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за разликата над уважения размер от 5,61 лв. до пълния предявен размер от 105 лв.; сумата от 146,54 лв. на основание чл. 261 КТ, ведно със законна лихва върху главницата от 18.03.2024 г. до окончателното изплащане, както и сумата от 13,12 лв. лихва за забава за периода 01.12.2023 г. до 18.03.2024 г. на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като са отхвърлени иска за разликата над уважения размер от 146,54 лв. до пълния предявен размер от 595 лв. и иска за мораторна лихва върху задължението за разликата над уважения размер от 13,12 лв. до пълния предявен размер от 147 лв.;
Със същото решение ответникът е осъден да заплати на ищцата и сумата от 504 лв. на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, разноски пред първоинстанционния съд, а ищцата е осъдена да заплати на ответника “Столичен електротранспорт” ЕАД сумата от 178 лв. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски пред първата инстанция. “Столичен електротранспорт” ЕАД е осъден да заплати на Софийския районен съд сумата от 150 лв., разноски по делото на основание чл. 78, ал. 6 ГПК.
Срещу решението е постъпила въззивна жалба от ответника “Столичен електротранспорт” ЕАД, който го обжалва с осъдителната му част. В жалбата се посочва, че решението на районния съд е неправилно, необосновано и постановено в противоречие с материалния закон, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие на събраните по делото доказателства. Посочва се, че съдът се е произнесъл извън рамките на заявеното в петитума искане, че не е разпределил правилно доказателствената тежест в доклада по делото и че изцяло е игнорирал доводите на ответника в отговора на исковата молба. Счита, че след като ищцата не е заявила присъединяване към КТД, то тя не може да се ползва от по-благоприятните условия на труд, уговорени в КТД. За да се присъедини към КТД работникът следва да заплаща 1% от месечното нетно трудово възнаграждение за срока на действие на КТД, която се удържа по разплащателна ведомост. Счита за неправилно присъединилите се работници към КТД и членовете на синдикалните организации да заплащат вноски, а ищцата да не заплаща такива, и в същото време да се ползва от поблагоприятните условия на труд. Моли въззивният съд да отмени обжалваното решение и постанови ново, с което отхвърли предявените срещу него искове.
В отговора на въззивната жалба ищцата я е оспорила като неоснователна. Посочва, че решението в осъдителната му част е правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено. Сочи се, че при ответника е налице пряка дискриминация спрямо всички 2 служители, които не са членове на двете подкрепяни от работодателя синдикални организации – заплащат им се по-ниски възнаграждения и обезщетения. Посочва, че работодателят следва да заплаща еднакво възнаграждение на всички ватмани при положен равен по количество и качество труд.
Срещу решението в отхвърлителната му част е постъпила насрещна въззивна жалба от ищцата Ц. Б. Ч.. В жалбата се посочва, че вещото лице, изготвило съдебно икономическата експертиза не е имало достъп до извлеченията от журналите, в които се отразява ежедневно работата на трамвайното депо, поради което експертизата не е пълна и е направено искане за назначаване на допълнителна такава. Направени са и доказателствени искания за събиране на гласни доказателства. Иска се въззивният съд да отмени обжалваното решение в отхвърлителната му част и да уважи изцяло предявените от ищцата искове. Претендират се разноски.
В отговора на насрещната въззивна жалба ответникът посочва, че отработените часове и дни на ватманите се изчисляват посредством пътен лист, който е въведен в програмен продукт и се остойностява автоматично. Вещото лице е имало достъп до теза данни, а изготвената от него експертиза не е била оспорена от ищцата. Направено е възражение и срещу искането за събиране на гласни доказателства, тъй като обстоятелствата, които се иска да бъдат установени с тях, се съдържат в събраните по делото писмени доказателства.
Софийски градски съд намира въззивните жалби за допустими като подадени от надлежни страни в срок срещу съдебен акт, който подлежи на инстанционен контрол.
Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.
Като постановено от компетентен съд, обжалваното решение е валидно и допустимо, постановено в рамките на правораздавателната власт на съдилищата по граждански дела и в съответствие с основанието и петитума на искането за съдебна защита.
По съществото на спора се установи следното:
Районният съд е бил сезиран с искове за заплащане на допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит, възнаграждение за извънреден труд, възнаграждение за платен годишен отпуск, обезщетение за отпуск при временна неработоспособност и възнаграждение за положен нощен труд, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда. Ищцата е твърдяла, че ответникът работодател й е изплащал значително по-ниски по размер възнаграждения и обезщетения от дължимите и без да съобразява задължителните предписания на органите на Инспекцията по труда /ИТ/.
Ответникът е оспорил исковете като е твърдял, че ищцата не се е присъединила към действащия КТД, поради което не може да се ползва от по-високите допълнителни възнаграждения и обезщетения по КТД. Посочил е, че е изпълнил задължителните предписания на ИТ, че е платил дължимото на ищцата възнаграждение по всички претедирани пера и е поискал исковете да бъдат отхвърлени.
3
По делото е установено, че ищцата работи при ответника като ватман. Трудовото правоотношение между страните е възникнало от трудов договор №18/10.04.2007г. В т.VII от договора са уговорени допълнителни възнаграждения както следва: за продължителна работа - 16,20%; за положен нощен труд – 40% от минималната часова работна заплата за дружеството; за положен извънреден труд - 65% увеличение; за работа през официални празници – 110% увеличение. Уговорено е 32 дни платен годишен отпуск.
В допълнително споразумение към трудовия договор № 215/4.01.2010г. между страните е уговорено, че считано от 1.01.2010г. допълнителното възнаграждение за положен извънреден труд е в размер на 60%, 65%, 80%, 110% увеличение, работа през официални празници – 110% увеличение.
В допълнително споразумение към трудовия договор № 834/30.07.2014г. между страните е уговорено, че работодателят ще заплаща на ищцата допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит в размер на 0,6% за всяка година придобит труд стаж и професионален опит, и в размер на 1% за всяка година придобит стаж или професионален опит, в случай на заявено членство в синдикат, страна по КТД, или декларирано присъединяване към КТД – 25% от основното месечно трудово възнаграждение. Уговорено е също, че за положен нощен труд и извънреден труд се заплаща допълнително трудово възнаграждение , съгласно КТ и КТД в случай на заявено членство в синдикат, страна по КТД или декларирано присъединяване към КТД. Размерът на основния и допълнителен платен годишен отпуск се определя съгласно КТ, и съгласно КТД в случай на заявено членство в синдикат, страна по КТД или декларирано присъединяване към КТД.
В допълнително споразумение № 784/2.11.2022г. към трудовия договор между страните е уговорено, че считано от 1.11.2022г. допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 34 г. 00 мес. 25 дни се заплаща в размер на 34 %.
По делото е представено допълнително споразумение по трудов договор № 820/29.08.2023г., в което е предвидено допълнително възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит 34 г. 10м 25 дни да се заплаща 20,4% от основното трудово възнаграждение, считано от 1.09.2023г. Това споразумение не е подписано от ищцата, и съответно не я обвързва.
По делото е установено, че между ответника “Столичен електротранспорт” ЕАД като работодател и двете синдикални организации КНСБ синдикат „Електротранспорт“ и синдикална организация на ФТР „Подкрепа“ е сключен колективен трудов договор за периода 2020г. - 2022г., към който със заявление от 5.03.2021г. ищцата се е присъединила, като ведно с това е поела задължение да заплаща месечни присъединителни вноски в размер на 1% от нетното възнаграждение за срока на действие на КТД.
На 2.12.2022г. е сключен нов КТД между работодателя и двете синдикални организации за периода 4.12.2022г. – 3.12.2024г., към който ищцата не се е присъединила.
Във вътрешните правила за организация на работната заплата на ответника от м.април 2022г. е предвидено, че за придобит трудов стаж и професионален опит на работниците и 4 служителите се заплаща допълнително месечно възнаграждение, определено с индивидуален трудов договор в размер на 1 на сто за всяка година трудов стаж /чл.22 а ал.1/; за всеки отработен нощен час се заплаща допълнително трудово възнаграждение в размер на 40% от минималната часова работна заплата за дружеството /чл.23/; за времето, през което работникът е на разположение на дружеството – 25% от часовото му възнаграждение /чл.24/; за положен извънреден труд – от 60 до 110 на сто в зависимост от това сога е положен труда /чл.25/; за работа през официални празници – 210 % от сбора от основно и допълнително трудово възнаграждение /чл.26/. В пар.1 е посочено, че вътрешните правила са разработени на основание КТ и постигнатите договорености с КТД. Размерите от допълнителните възнаграждения по чл.чл.22а, 23,24, 25, 26 се ползват от работниците, членове на синдикалните организации – страни по КТД и присъединилите се към КТД.
Разпечатката съдържа 31 от 65 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f3065ed-0d98-4663-bd8c-b0da450377df