Определение № 1652 от 06.07.2023, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1652 гр. Пловдив, 06.07.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VI СЪСТАВ, в закрито заседание на шести юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Величка П. Белева

Членове:

Н. Н. Дзивкова Рашкова

Виделина Ст. Куршумова

Стойчева като разгледа докладваното от Н. Н. Дзивкова Рашкова Въззивно частно гражданско дело № 20235300501820 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл.413, ал.1 от ГПК.

Постъпила е частна жалба от ТУ – София, Филиал Пловдив, БУЛСТАТ 8319178340285, чрез адв. М. Т., против Разпореждане № 13678/31.05.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 4505/2023г., с което е отхвърлено изцяло заявление с вх. № 29622/28.03.2023 г., за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, против „Н. 2000“ ЕООД, ЕИК 115524180, със седалище и адрес на управление: гр. Пловдив, ул. „Заводска“ № 4. Моли да бъде отменено разпореждането, без да се посочва дали се иска издаване на заповед за изпълнение.

Пловдивският окръжен съд, като взе предвид доводите на жалбоподателя и прецени данните по делото, намира за установено следното:

Частната жалба е подадена от легитимирано лице – заявител в производството.

Същата е насочена против подлежащ на обжалване по реда на чл.413 от ГПК акт, подадена е в срок, внесена е ДТ, поради което и същата се явява допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Пред районния съд е постъпила молба от Технически университет – София, филиал Пловдив за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по реда на чл.410 от ГПК. За да отхвърли подаденото заявление заповедният съд излага основни съображения, че заявителят не е представил доказателства, които да установяват някое от посочените в нормата на чл.27 от ГПК изисквания, удостоверяващи процесуалната правоспособност на заявителя, въпреки дадените указания в тази насока. Предвид това е приел, че на осн. чл.27 ал.1 от ГПК не се установява процесуална правоспособност на заявителя.

Отделно от това е приел, че заявителят не е отстранил посочените с разпореждане №9288/10.04.2023г. нередовности на заявлението, а именно – т.3 – да изложи обстоятелства на които основава исканията си за заплащане на ел. енергия, задължения към ВиК и към охранителна фирма, както и да посочи конкретен размер и период на претендираното обезщетение за забава, както и главните вземания върху които е начислено.

С частната жалба на ТУ – София, Филиал Пловдив, се правят възражения, че Филиалът притежава процесуална правоспособност като юридическо лице в структурата на държавно висше училище ТУ – София; получава субсидия от държавния бюджет, като Директорът е разпоредител с бюджетни средства. Също така Филиалът има собствен ЕИК 1

Булстат, както и отделна банкова сметка, които са били посочени в заявлението по чл.410 от ГПК. Изтъква, че във връзка с обстоятелството, че Филиалът може да бъде правосубектна страна е налице съдебна практика. Позовава се и прилага Определение №177/23.01.2017г., пост. по гр.д.№2980/2016, ПОС. В уточняващите молби пред заповедния съд се е позовал и на Решение № 101/06 от 04.10.2006г. на ВКС – ІV „а” отд. по гр.д.№ 2622/2004г.; Решение № 56/24.07.2008г. на Апелативен съд –Пловдив по гр.д.№ 862/2006г..

Видно от приложеното удостоверение от АВп в регистъра на БУЛСТАТ е открита партида на ТУ-филиал Пловдив, с основание Постановление № 31/13.06.1988г. на МС. Пред въззивната инстанция е представено и Разпореждане на МС /РМС/ № 30/13.06.1990г., с което на осн. чл.2 ал.4 от Закона за висшето образование /ЗВО/ от 1958г./отм./ филиалът в гр.Пловдив на ВМЕИ „Ленин“ е преобразуван в самостоятелно юридическо лице в състава на ВМЕИ „Ленин-София, със седалище гр.Пловдив. В уточняваща молба от 02.05.2023г. е посочено, че с Решение на Народното събрание /ДВ, бр.68/1995г./ ВМЕИ „Ленин” – София е преобразуван в Технически университет- София, който има филиал и в Пловдив. При преобразуването филиалът не е загубил качеството си на самостоятелен правен субект, придобит по силата на Закона за висшето образование от 1958г. С чл.25 ал.2 от ЗВО / обн.

ДВ, бр.112/27.12.1995г./ филиалите са посочени като част от основните звена, включени в структурата на висшите училища, а съобразно ал.4 – те могат да бъдат със статут на юридическо лице, ако такъв им е предоставен с акт на Министерския съвет. Както се описа по- горе, такъв статут на юридическо лице на Филиала е предоставен с РМС № 30/13.06.1990г., който е запазил правното си действие, независимо от последващата отмяна на ал.4 с изменението на закона с ДВ, бр.60/1999г., защото не е била предвидена подобна отменителна последица.

Предвид на изложената нормативна регламентация, се налага изводът, че Филиалът е правен субект, като с това качество разполага и към датата на подаване на заявлението 28.03.2023г. Налице е и процесуална правоспособност на заявителя и той може да бъде носител на правото на иск или на заявления по реда на заповедното производство, защото е правоспособен по материалното право.

В този смисъл първото основание на заповедния съд за отхъврляне на заявлението се явява неоснователно.

По същество на заявлението, съдът намира, че същото следва да бъде отхвърлено като нередовно. Заявителят е претендирал издаване на заповед за изпълнение за следните суми: 2181,66лв.– обезщетение за ползване без правно основание ; 842,37лв. – дължима сума за ел. енергия; 9,85лв. – дължима сума за вода; 136,57лв. – дължима сума за охрана; 588,91лв. начислени лихви за забавени плащания на консумативи до 08.02.2022г. и наеми до 09.02.2022г. ; 331,51лв. мораторна лихва върху главниците.

С Разпореждане №9288/10.04.2023г. заповедният съд е указал на заявителя в тридневен срок да отстрани констатирани нередовности в заявлението – да опише имота, за който се претендира обезщетение, да изложи обстоятелства, на които се основават претенциите за заплащане на ел.енергия, вода и охрана, да посочи размер и период на обезщетението за забава, както и върху кои главници се претендира, да посочи обстоятелства, относно претенцията за заплащане на сумата от 588,91лв.

С молба от 02.05.2023г. заявителят е посочил, че обезщетението се претендира за ползване на имот, находящ се в гр. Пловдив, бул. Цар Борис III Обединител №136, ет.1 – Студентски стол „Байкал“, посочил е че искането за заплащане на ел. енергия и вода се основава на договор за наем, както и на заварен договор за охрана на обекта, заявил е че са посочени фактури, по които се претендират вземанията, както и че прилага справка, в която са посочени задълженията, върху които е начислена лихва за забава в размер на 588,01лв.

Настоящата инстанция споделя извода на заповедния съд, че с тази молба не се отстраняват нередовностите на подаденото заявление по чл.410 от ГПК. По отношение на претенцията за заплащане на обезщетение за ползване без правно основание е неясен периода на претенцията, както и липсват ясно изложени обстоятелства относно това 2 ползване. По отношение на претенциите за заплащане на ел. енергия, вода и охрана пък остава абсолютно неизяснено защо се претендират тези плащания от заявителя. Не става ясно е какво представляват двете претенции за обезщетения за забава и върху какво се претендират. В този смисъл подаденото заявление е нередовно и на осн. чл.411, ал.2, т.1 от ГПК следва да бъде отхвърлено.

Обжалваното разпореждане е правилно и законосъобразно, поради което и следва да бъде потвърдено.

По изложеното съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане № 13678/31.05.2023г., пост. по ч.гр.д.№ 4505/2023г..

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3