Решение № 57 от 01.07.2026, Районен съд - Берковица

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 57 гр. Берковица, 01.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЕРКОВИЦА, ВТОРИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВАТРИФОНОВА при участието на секретаря НИНА ЛЮБ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЮЛИТА Н. ГЕОРГИЕВА-ТРИФОНОВА Административно наказателно дело № 20251610200314 по описа за 2025 година

Производството е по чл.59, ал.1 и сл. от ЗАНН.

Подадена е жалба от „МАСТЕРТЕК БГ“ ЕООД, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление: град София, район Илинден, ул. Враня № 114, ет. 5, ап. 13 и представляващ С. И. С. против наказателно постановление № 6/ 02.07.2025 г., издадено от Директора на Регионална инспекция по околната среда и водите град Монтана, с което на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева/ 2556.46 евро на основание чл.

162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

В жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на обжалваното наказателно постановление и допуснати съществени нарушения на материалния и процесуалния закон. Жалбоподателят твърди, че е нарушена разпоредбата на чл. 40 ал. 1 от ЗАНН, тъй като липсват свидетели, които са присъствали при извършване или установяване на нарушението. Поради това и поради липсата на необходимост от подаване на уведомление за инвестиционно предложение, тъй като обемът, мощността и капацитетът на инсталацията са под законоустановените прагове, при които е задължително подаването на уведомление, съгласно Приложение № 1 и № 2 от ЗООС, намира, че не са налице данни за твърдяното нарушение. Съгласно цитираните приложения, задължение за уведомяване се изисква само при превишаване на определените прагове за дейност с цветни метали, а в случая реалните 1 показатели на цеха не достигат тези прагови стойности и това води до извода, че дружеството не е следвало и не е било необходимо да уведомява РИОСВ Монтана. Жалбоподателят посочва също, че неустановената фактическа обстановка по констатиране на нарушението като място, дата и час на извършването му представлява сериозно нарушение на процесуалния закон и води до ограничаване правото на защита на санкционираното лице. Моли за отмяна на обжалваното наказателно постановление и присъждане на разноски.

В съдебно заседание управителя на въззивното дружество МАСТЕРТЕК БГ ЕООД- С. С., не се явява и не се представлява.

Процесуалният представител на въззиваемата страна заявява, че оспорва жалбата, а във фазата по същество и в писмени бележки моли НП да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно издадено. Отправя искане за присъждане на разноски в случай на потвърждаване на НП.

Въз основа на събраните писмени и гласни доказателства, в това число всички писмени доказателства, които се съдържат в приетата по делото административно-наказателната преписка, съдът приема за установена следната фактическа обстановка: „Мастертек БГ” ЕООД е оператор на цех за преработка на алуминий и производство на мълниезащитни проводници в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Берковица. На 29.10.2024 г. в обекта на въззивното дружество, находящ се в град Берковица, ул.

Александровска № 74 била извършена извънредна проверка от служители на РИОСВ град Монтана инж. И. М. М. – главен експерт ОЧАВВФФ и Благовест Стефанов Георгиев на длъжност „главен експерт УООП“ в присъствието на Биляна Васкова Салтирова – инспектор ОС при община Берковица, при която са направени констатации, обективирани в КП № СП-17/ 29.10.2024 г. (л. 74 по делото). Проверката била във връзка с препратена от МОСВ и регистрирана в РИОСВ- Монтана жалба с вх. № 0400-873/ 18.10.2024 г. за неспазване на изискванията и разпоредбите на законодателството по околна среда от оператора на цех за претопяване на отпадъчен алуминий и производство на кабели за гръмоотводи в град Берковица „Мастертек БГ” ЕООД. Проверката била извършена в присъствието на началника на цеха. На дружеството били дадени задължителни за изпълнение предписания. В тази връзка, на 12.11.2024 г. била направена справка в деловодната система на РИОСВ - Монтана и извършена проверка на място в цеха в град Берковица от експерти на РИОСВ – Монтана, при която било установено, че „Мастертек БГ” ЕООД не е информирало в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение компетентния орган по околната среда и водите- директора на РИОСВ Монтана. Дружеството не е внесло уведомление за инвестиционно предложение по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда за своето намерение за цех за преработка на алуминий и производство на мълниезащитни проводници в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Берковица. Констатираното нарушение се изразява в допуснато 2 бездействие (невнасяне на уведомление), за което е съставен Констативен протокол № КПКПКД- 41 от 12.11.2024 г. на РИОСВ (л. 69 по делото).

Констативният протокол е подписан без възражения от присъствалия началник на цеха и на същия е връчен препис от протокола.

Въз основа на резултатите от проверката, обективирани в горепосоченият Констативен протокол № КПКПКД- 41 от 12.11.2024 г., Т. Л.

С. – старши експерт, направление ЕО и ОВОС съставила на 27.01.2025 г.

АУАН № ОВОСтс-/ 27.01.25г. (л. 8 по делото) за извършено нарушение на нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда. Актът е съставен неприсъствено в отсъствие на наказаното лице, тъй като същото не се е явило след многократни опити за откриване на управителя на дружеството и призоваване на наказаното юридическо лице и след изчерпване на правните възможности за същото, обективирани в чл. 18а от ЗАНН (изпращане на поканите по пощата до адреса на юридическото лице, обявяване на таблото и на интернетстраницата на инспекцията, както и залепването им на входната врата на цеха за преработка на алуминий и производство на мълниезащитни проводници в гр. Берковица на 09.01.2025 г.

АУАН е редовно връчен на нарушителя и в срока по чл. 44 ал. 1 от ЗАНН е постъпило възражение от наказаното юридическо лице с твърдения за допуснати нарушения на процесуалните правила и недоказаност на нарушението.

Въз основа на акта за установяване на административно нарушение Директорът на РИОСВ Монтана издал обжалваното наказателно постановление № 6/02.07.2025г., с което на жалбоподателя, е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева/ 2556.46 евро на основание чл.

162, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда за извършено нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда.

От съдържанието на наказателното постановление е видно, че постъпилото възражение е разгледано от наказващия орган и е прието за неоснователно. Посочено е, че допуснатото бездействие е в състояние да допринесе за настъпването на сериозни екологични щети, поради факта, че разположеното на горепосочения терен съоръжение и дейността, за която се използва, не са обсъдени с директора на РИОСВ-Монтана, съответно липсва преценка от контролния орган за степента на отрицателно въздействие върху околната среда, което евентуално би се проявило вследствие дейността на дружеството. Поради горното, извършеното нарушение не може да се третира като маловажно. Извършител е дружеството „Мастертек БГ“ ЕООД, за което изпълнението на законовите разпоредби и опазването на здравето на хората следва да бъде преимуществен ангажимент. В закона не са налице хипотези и съответно норми, дефиниращи санкциониращи случаи на маловажни нарушения. Нарушението не се отличава с по- малка тежест от тези на другите нарушения от същия вид.

3

Наказващият, орган е преценил, че деянието не представлява маловажен случай на административно нарушение и не следва да бъде приложен чл. 28 на ЗАНН, както и че не са налице основания за прекратяване на производството и за сключване на споразумение.

Съдът приема за установена горепосочената фактическа обстановка въз основа на данните и доказателствата, съдържащи се в административнонаказателната преписка, и свидетелските показания. Всички посочени доказателства са непротиворечиви и установяват фактите по делото, така както са посочени по-горе.

С оглед на установените факти по делото и след като извърши служебна проверка на обжалвания акт съдът намира от правна страна следното:

Обжалваното наказателно постановление е връчено на жалбоподателя на 25.11.2025г. Жалбата е подадена с куриер на 10.12.2025г. видно от приложената по делото справка от деловодната система на РИОСВ (л. 83 по делото). Съдът приема, че жалбата е подадена в законоустановения срок от лице с право на жалба. Предвид това жалбата е процесуално допустима за разглеждане.

Обжалваното наказателно постановление и АУАН са издадени от компетентните длъжностни лица съгласно разпоредбата на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда и съгласно приложената по делото заповед РД-13/ 02.02.2023 г. на Директора на РИОСВ (л. 109 по делото). АУАН е подписан от свидетел по установяване на нарушението – В. Д., която е присъствала по време на проверката в цеха и това беше потвърдено лично от нея в съдебно заседание.

Поради това не е налице нарушение по чл. 40 от ЗАНН при съставяне на акта и възраженията на жалбоподателя в тази връзка са неоснователни.

Съдът намира, че в хода на административно производство не са допуснати съществени нарушения на материалния закон и на процесуалните правила, които са ограничили правото на защита на санкционираното лице и са основания за отмяна на обжалваното наказателно постановление.

На жалбоподателя е вменено нарушение на чл. 95, ал. 1 от Закона за опазване на околната среда, за което е санкциониран по реда на чл. 162, ал. 1 от същия закон с имуществена санкция в съответните законоустановени граници, а именно в размер на 5000 лева. В наказателното постановление нарушението е описано ясно и достатъчно конкретно, за да може жалбоподателят да разбере за какво е наказан – а именно за това, че дружеството не е информирало в най-ранния етап за своето инвестиционно предложение компетентния орган по околната среда и водите- директора на РИОСВ Монтана. Дружеството не е внесло уведомление за инвестиционно предложение по реда на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за условията и реда за извършване на оценка на въздействието върху околната среда за своето намерение за цех за преработка на алуминий и производство на 4 мълниезащитни проводници в ПИ с идентификатор *** по КККР на гр. Берковица. Констатираното нарушение се изразява в допуснато бездействие (невнасяне на уведомление).

В АУАН и наказателното постановление са посочени мястото и датата на нарушението, която съвпада с датата на извънредната проверка от контролните органи. Изпълнителното деяние на нарушението, за което е санкциониран жалбоподателя, се осъществява чрез бездействие – невнасяне на уведомление за инвестиционно предложение. Съдебната практика е непротиворечива по отношение на нарушенията, извършени чрез бездействие, тъй като при тях чрез бездействието се създава трайно противоправно състояние, поради което датата на извършване на нарушението съвпада с датата на установяване на нарушението както в настоящия случай. С оглед на това възраженията на жалбоподателя за липса на дата на нарушението са неоснователни.

Жалбоподателят има задължение за действия, а именно в най- ранния етап да внесе уведомление по образец за инвестиционно предложение за своето намерение – цех за преработка на алуминий и производство на мълниезащитни проводници, а органите на РИОСВ са компетентни да провеждат контрола по спазване изискванията на ЗООС. Уведомяването по чл.

95, ал. 1 от Закон за опазване на околната среда, във връзка с чл. 4, ал. 1 от Наредба за ОВОС има за цел именно да постави началото на административна процедура, в рамките на която компетентният орган извършва преценка относно това дали инвестиционното предложение попада в обхвата на Приложение № 1 или Приложение № 2 към закона, респективно дали подлежи на ОВОС или на преценка за необходимост от такава. Допускането възложителят сам да преценява липсата на такова задължение би обезсмислило контролните функции на административния орган и би заобиколило установения в закона превантивен механизъм.