Решение № 260097 от 21.03.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Гражданско дело 1573/2021
- Вид
- Решение № 260097
- Подписан
- 21.03.2022
- В сила
- 04.10.2023
- Състав
- КРИСТИНА НИКОЛАЕВА КОСТАДИНОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 164, ал. 1, т. 4 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 417 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 76, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 76, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 92 · Закон за задълженията и договорите
Р Е Ш Е Н И Е
№ 260097 / 21.3.2022г. гр. П., 21.03.2022 г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
ПЕРНИШКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XI състав, в открито съдебно заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и втора година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ
КРИСТИНА КОСТАДИНОВА при участието на секретаря Лили Добрева, като разгледа докладваното от съдия К.
Костадинова гр.д. № 1573 по описа на съда за 2021 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 415 от ГПК.
Образувано е по искова молба на З.Б.Н., с ЕГН: ********** и Б.Д.Н., с ЕГН: **********, доуточнена с молба от 02.06.2021 г. и молба от 20.09.2021 г., в качеството им на наследници на починалия Б.З.Н., с ЕГН: ********** /заявител по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС/, чрез упълномощения им процесуален представител – адв. Д.С., против С.Л.Т., с ЕГН: **********, с която се иска да бъде признато за установено, че ответникът дължи разделно на всеки от ищците по ½ част /съобразно участието им в наследството имущество на починалия им наследодател/ от следните суми: 20 000 лева – главница по договор за паричен заем, с нотариално заверени подписи, сключен на 28.02.2017 г. между покойния Б.З.Н.
/заемодател/ и ответника /заемополучател/ и сумата от
3000 лева – неустойка по договора за заем за периода от 01.07.2017 г. до 01.08.2017 г., както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на ЗИПЗ – 01.04.2021 г. до окончателното плащане. Претендират се и направените по делото разноски.
В исковата молба и постъпилите към нея уточнения се твърди, че процесните вземания произтичат от договор за паричен заем с нотариално удостоверени подписи, сключен на 28.02.2017 г. между наследодателя на ишците Б.З.Н. /починал на 15.03.2021 г. т.е. след образуване на заповедното производство по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на Пернишкия РС/ като заемодател и ответника като заемополучател. В тази връзка и съгласно същия договор заемодателят предоставил по банков път на заемополучателя сумата от 20 000 лева. Същата следвало да бъде върната съгласно уговореното в договора – в срок до 4 месеца от подписване на договора на вноски от поне 5000 лева всяка или най-късно до 01.07.2017 г. В договора било уговорено и че при забава на плащането от страна на заемополучателя същият ще дължи неустойка в размер на 0.5% върху стойността на невъзстановената сума за всеки просрочен ден.
На следващо място се твърди, че ответникът действително заплащал суми по договора – като заплатил общо 8 000 лева /с три платежни нареждания/. Всяко едно от тези плащания обаче било извършено след крайната падежна дата, т.е. след като заемополучателят бил изпаднал в забава. Заемодателят обаче решил да намали размера на неустойката по договора и да претендира такава от 0.05 % или вместо по 100 лева на ден забава по 10 лева. Така при забава от 1095 дни общият размер на дължимата от ответника неустойка бил 10 950 лева.
По тези съображения и ищците считат, че сумата от 8 000 лева следвало да бъде отнесена изцяло за погасяването на неустойката по договора. С тези аргументи ищците считат, че им се дължи пълния размер на главницата от 20 000 лева и още 3000 лева неустойка. По тези съображения се иска претенциите да бъдат уважени в пълен размер.
С исковата молба са представени писмени доказателства: удостоверение за наследници на Б. Н., препис извлечение от акт за смърт на Б. Н., договор за паричен заем от 28.02.2017 г., три броя извлечение от сметка и преводно нареждане.
В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото чрез упълномощения му процесуален представител – адв. Б.В., е постъпил писмен отговор, с който исковите претенции се оспорват изцяло евентуално частично.
В тази връзка на първо място се твърди, че ответникът и Б. Н. действително били в облигационни отношения по повод сключен договор за паричен заем от 2017 г. Оспорват се обаче твърденията, че сумата от 10 000 лева /първоначално заявеното от ищците плащане – впоследствие с допълнително уточнение намалено на 8000 лева/, платена от ответника, била платена след падежа и следвало да се дължи за неустойки. В тази връзка се поддържа, че в платежните нареждания ответникът изрично посочвал, че сумата се заплаща в изпълнение на главницата. Дори това да не било посочено изрично в платежните обаче ответникът счита, че следвало да намери приложение правилото на чл. 76, ал 1 от ЗЗД, съгласно което следвало да се погаси първо най-обременителното задължение – в случай главницата. Обръща се внимание, че в случая задължението за неустойка не попадало под разпоредбата на чл. 76, ал. 2 от ЗЗД, доколкото същата регламентирала единствено ред за погасяване на разноски и лихви, а не на неустойки.
На следващо място се твърди, че ответникът всъщност бил изплатил цялата сума от 20 000 лева, но част от парите били връщани на наследодателя на ищците „на ръка“, за което последният не издавал на ответника на разписки.
На последно място се излагат подробни доводи, че уговорената по сделката неустойка била нищожна като уговорена без краен предел, извън обезщетителната и обезпечителната й функция. С тези аргументи се иска предявените искове да бъдат отхвърлени предвид извършените плащания.
По делото е разпитан свидетел Р.Т.Т..
В открито съдебно заседание, проведено на 21.02.2022 г. ищците чрез процесуалния си представител изразяват становище за уважаване на исковете.
Ответникът, редовно призован, не се явява в последното съдебно заседание. Не е явява и процесуалният му представител адв. В., като от последния липсва допълнително становище извън отговора на исковата молба.
От ищците са постъпили писмени бележки.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:
От наследодателя на ищците Б.З.Н. /починал след подаване на възражение от длъжника/ е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу ответника за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 3053/13.10.2020 г. и изпълнителен лист от 13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на РС П.. Последната е връчена на длъжника.
По делото е представен договор за паричен заем от
28.02.2017 г. /оригиналът на същия е наличен по ч.гр.д. № 4686/2020 г. по описа на РС П./, сключен между Б.З.Н. /заемодател/ и С.Л.Т. /заемополучател/ с нотариално удостоверяване на подписи от 28.02.2017 г. По силата на същия Б.З.Н. е предоставил на ответника в заем сумата от 20 000 лева, а ответникът се е задължил да върне същата в срок до 01.07.2017 г. /т.е. до 4 месеца от сключване на договора/ – на четири месечни вноски, платими до 10 – число на месеца като всяка вноска следвало да е в размер от минимум 5000 лева. Съобразно клаузите на договора /чл. 5/ заемът следвало да бъде връщан в брой, в дома на заемодателя – в ***** срещу издаване на писмена разписка или по изрично посочена в договора банкова сметка *** „Юробанк България“ АД. В чл. 10 от договора е установено и че при забава на заемополучателя при връщане на заема той дължи неустойка в размер на 0.5% върху стойността на непогасената сума за всеки просрочен ден. В договора не е уговорен изричен ред за погасяване на задълженията по същия, различен от общото правило на чл. 76 от ЗЗД.
Съгласно твърденията в постъпилото уточнение от
20.09.2021 г. ищците претендират неустойка от 0.05% на ден, като така намаляват размера на същата.
Между страните липсва спор относно валидността на договора като от преводно нареждане от 28.02.2017 г. се установява, че сумата от 20 000 лева действително е преведена от заемодателя на заемополучателя.
По делото са представени три извлечения от разплащателна сметка, от които се установява, че на 10.04.2018 г. ответникът е превел на заемодателя Н. сумата от 5000 лева, на 31.12.2018 г. му е превел 2000 лева, а на 08.07.2019 г. сумата от още 1000 лева. В основанието за плащане е посочено „връщане на заем допълнение“. Плащането на сумата от общо 8000 лева не се оспорва от ищците.
По делото е изслушан и свидетелят Р.Т.Т. /ангажиран от ответната страна/. В показанията си същият твърди, че познава ответника като е работил при него като шофьор. Свидетелят познава и Б. Н. като посочва, че се запознал с него именно поради обстоятелството, че ответникът давал на свидетеля да носи пари на Б. Н.. В тази връзка свидетелят уточнява, че е носил на Б. Н. четири пъти сума от по 3000 лева като това било през лятото на 2017 г.
Парите свидетелят твърди, че носел в плик като Б. Н. ги преброявал. Свидетелят не помни Б. Н. да е имал възражения относно размера на сумата като при броенето свидетелят възприемал, че става дума за банкноти от 50 лева и 100 лева.
На следващо място свидетелят твърди, че нито ответникът, нито Б. Н. са му казвали за какво се предават парите. Според свидетеля обаче двамата нямали търговски отношения. Свидетелят уточнява, че предавал парите в гр. П., в магазин тип „нон-стоп“ на ул. ****, където работела майката на ответника и Б. Н. идвал там да си ги получи лично. Свидетелят твърди и че след лятото на 2017 г. повече не е виждал Б. Н., датите си спомня, защото тогава камионът бил развален и свидетелят си бил в гр. П..
При анализ на посочените свидетелски показания настоящият съдебен състав също намира, че в тях са налице известни противоречия. Независимо от това съдът счита, че следва да кредитира показанията в съществената им част, предвид липсата на данни за заинтересованост на свидетеля от изхода на делото и доколкото няма твърдения свидетелят да продължава да работи за ответника.
По делото е изслушана и съдебно икономическа експертиза – с оглед размера на неустойката при плащания в размер на общо 8000 лева на съответните дати респ. при плащания в размер на 8000 лева съобразно извлеченията от сметка и на 12 000 лева през четири месеца от 2017 г. /лятото/.
Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:
Искът за сумата от 20 000 лева е с правно основание по чл. 240 от ЗЗД вр. с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл. 415 от ГПК, а искът за сумата от 3000 лева е с правно основание по чл. 92 от ЗЗД, вр. с чл. 124, ал. 1 вр. с чл.
415 от ГПК – за установяване вземанията на ищците към ответника по договор за паричен заем от 28.02.2017 г., за които вземания е издадена заповед № 3053/13.10.2020 г. по ч.гр.д. № 4686/2020 г. на Пернишкия РС за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК.
Издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника, който е депозирал възражение срещу същата. Това е наложило даване на указания за предявяване на иск в хипотезата на чл. 415, ал. 1, т. 1 от ГПК. В тази връзка предявеният установителен иск е допустим като целта му е установяване съществуването на вземанията по съдебен ред в исково производство.
В доказателствена тежест на ищците е да докаже при условията на пълно и главно доказване наличието на облигационно отношение между техния наследодател и ответника по формален договор за паричен заем от 28.02.2017 г.
/сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите/ Ищците следва да докажат и как е начислена претендираната от тях неустойка.
Ответникът следва да докаже, че е извършил плащане на претендираните от ищците суми в срока по договора респ. след изтичането му, ако твърди такива плащания, както и настъпване на правоизключващи, правоунищожаващи или правопогасяващи факти.
В настоящия случай страните не спорят, че сключеният между Б. Н. /наследодател на ищците/ и ответника договор за заем е валиден, като е породил правни последици т.е. не се оспорва, че ответникът е получил в заем сумата от 20 000 лева – преведена му по банков път на 28.02.2017 г.
На се спори и че ответникът е превел на Б. Н. в изпълнение на задълженията си по заема сума в размер на общо 8000 лева. Тази сума обаче е заплатена след изтичане срока за връщане на заема, уговорен за 01.07.2017 г., а именно: 5000 лева – на 10.04.2018 г., 2000 лева – на 31.12.2018 г. и 1000 лева – на 08.07.2019 г.
Разпечатката съдържа 46 от 92 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f2f1b1e-8680-4321-b893-167e22eea826