Решение № 281 от 07.08.2026, Районен съд - Козлодуй

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 281 гр. Козлодуй, 07.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Жаклин Г. Д.а Алексиева при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Жаклин Г. Д.а Алексиева Гражданско дело № 20261440100220 по описа за 2026 година

Производството е образувано по постъпила искова молба Л. К. Д., ЕГН********** от ............................, чрез пълномощника си адв. М. С., съдебен адрес: гр.Козлодуй, ул."Васил Коларов" № 1, ет.2 /сграда на АПК, ет.2./, с която са предявени против “Вива Кредит“ АД, ЕИК 207343548, със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. „Люлин“ 7, бул.“Джавахарлал Неру“ № 28, бл.Силвър център“, ет. 2, ап.73Г искове по чл.26, ал.1 ЗЗД, вр.чл.143, ал.1 и чл.146, ал.1 от ЗЗП, вр.чл.19, ал.4 и чл.21, ал.1, вр.чл.22 от ЗПК за обявяване недействителност на договор за паричен заем № 5721436/03.08.2021 г. и иск по чл.55, ал.1 ЗЗД, с който да бъде осъдено ответното дружество “Вива Кредит“ АД, да заплати на осн. на чл.55, ал.1 ЗЗД, на Л. К. Д. сумата от 1 462.29 евро /2860 лева/, платени без основание във връзка със сключения между страните нищожен договор за паричен заем № 5721436/03.08.2021г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане.Претендират се и направените по делото разноски.

С исковата молба се твърди, по силата на договор за паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г„ сключен между “Вива Кредит“ АД като кредитор и Л. К. Д., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 2 200 лева за срок от 12 месеца, като при сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.В чл.1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи.В чл.1, ал.4 от договора е записано, че таксата по горната алинея ще се заплаща 1 разсрочено на равни вноски и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.Отделно в чл.5, ал.1 от договора е записано, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:Поръчител - физическо лице с множество изисквания към него и Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора.В чл.5, ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по кредита съобразно посочения в погасителния план начин. Включването на задължението към месечната вносна по кредита е отразена в погасителния план към договора.

С начисляването на допълнителните такси и неустойки общото задължение по Договора става в размер на 5060.00 лева, а дължимата вноска в размер на 421.66 лева.

Твърди се, че ответното дружество “Вива Кредит“ АД е небанкова финансова институция по смисъла на чл.3 от ЗКИ, която има право да отпуска кредити. От друга страна, ищецът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, г.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл.9 ал.3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл.9, ал.4 от ЗПК. Твърди се, че ищеца е изплатил изцяло задължението по кредита, посредством следващ получен от дружеството кредит № 5747785/05.11.2021г., в размер на 2 600 лева, с част от който е рефинансирано задължението си по процесния договор. Този факт е безспорен и се установявал от чл.2, ал.1 от договор № 5747785/05.11.2021г.Съгласно чл.55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, който е получил нещо без основание, е длъжен да го върне. От доказателствата по делото се установявала, че сумата от 2 860 лева е напуснала патримониума на ищеца и е постъпила в правната сфера на ответника “Вива Кредит“ АД, който я е получил, въпреки, че няма правно основание за нейното задържане.

В срока по чл. 131 ГПК от ответника е постъпил отговор на исковата молба, с който считат същата за неоснователна, прави се оспорване по основание и размер. , поради липса на правен интерес от ищеца, видно от представеното от доверителя ми удостоверение, задълженията на ищеца по цитирания договор за паричен заем Standard 14 № 5721436 от 03.08.2021 г., са платени и кредитът е приключен.Тъй като незаисимо дали е бил действителен или не, този договор е фактически изпълнен, а с изпълнението /в хипотезата на действителност и прекратен/, изключва правото на ищеца да търси бъдещо изпълнение, за да се отрича действителността му с цел пресичане на подобни опити със сила на пресъдено нещо /по аргумент на чл. 229, ал. 1, във връзка с чл. 298, ал. 1 от ГПК/, поради което се обезсмисля да се установява несъществуването на правно отношение, породено от този договор, което така или иначе вече не може да съществува, и не съществува.В случаите на фактически изпълнен договор или на отделна негова уговорка, страната, която го е изпълнила изцяло, или е изпълнила вмененото й въз основа на същата уговорка задължение, но впоследствие й е хрумнало да отрича валидността му/й, има единствено интерес от осъдителен иск за връщане на даденото по него/нея, в чието основание следва да включи обстоятелствата, които според правните и представи осъществяват уредени в закона хипотези за невалидността ме/й. Тоест, с тях ще упражни възражения от материалноправен 2 характер за начална липса на правомерен /юридически договорен факт има, но той не е правомерен по съдържание/ юридически факт за плащането, за да възстанови правното и фактическото й положение отпреди настъпването му.Претендират се разноски.

В проведеното открито съдебно заседание, ищеца не се явява, представлява се от пълномощника адв. С., който подържа исковата молба, изразява становище по съществото на спора. Представя списък с разноски по чл. 80 ГПК.

Ответника в проведеното открито съдебно заседание не се явява, от пълномощника е постъпила молба с която се подържа отговора. Изразяват се становище, по същество на спора, представя списък с разноски.

Съдът след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за установено от фактическа страна следното:

По силата на договор за паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г„ сключен между “Вива Кредит“ АД като кредитор и Л. К. Д., като кредитополучател е уговорено отпускането на кредит в размер на 2 200 лева за срок от 12 месеца, като при сключването му ищеца не е получил копие на договора и погасителния план към него.В чл.1, ал.2 от договора е предвидено, че заемателят е избрал доброволно да се ползва от допълнителна услуга по експресно разглеждане на документите за одобрение на паричен заем, предоставена от кредитора, което обстоятелство е декларирал в попълненото от него ППЗ или форма за онлайн кандидатстване или чрез средство за комуникация от разстояние.В чл.1, ал. 3 от договора е предвидена такса за експресно разглеждане на документи.В чл.1, ал.4 от договора е записано, че таксата се заплаща разсрочено на равни вноски и ще се включи в размера на всяка погасителна вноска.Отделно в чл.5, ал.1 от договора е записано, че заемателят се задължава в срок от три дни, считано от датата на усвояване на сумата по договора да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения:Поръчител - физическо лице с множество изисквания към него и Банкова гаранция в размер на цялото задължение по договора.В чл.5, ал.2 е предвидено, че при неизпълнение на това задължение се начислява неустойка, платима разсрочено заедно с месечните вноски по кредита съобразно посочения в погасителния план начин. Включването на задължението към месечната вносна по кредита е отразена в погасителния план към договора.С начисляването на допълнителните такси и неустойки общото задължение по Договора става в размер на 5060.00 лева, а дължимата вноска в размер на 421.66 лева.

При така установеното от фактическа страна, съдът прави следните правни изводи:

От ищеца И. А. А. са предявени искове с правно основание: 1. иск с правно основание чл. 26, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК за обявяване недействителността на сключения договор за паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г., 2. иск с правно основание чл. 55, ал. 1, т.

1 ЗЗД за осъждане на ответника, да заплати на ищеца, сума в размер на 790.14 евро, представляваща недължимо платена сума за погасяване на задължението по недействителен договор за паричен заем паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г.

3

Съдът е приел за безспорно установено, че между И. А. А. и “Вива Кредит“ АД е възникнало валидно облигационно правоотношение по Договор за паричен заем паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г., както и неговото съдържание. Съдът е приел за безспорно установено, че по договор за паричен заем паричен заем № 5721436 от 03.08.2021г., И. А. А. е заплатил изцяло сумата.

Съдът намира, че ответникът „Вива Кредит“ АД представлява финансова институция по смисъла на чл. 3, ал. 2 ЗКИ поради което може да отпуска заеми със средства, които не са набавени чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства, което е налице в случая. Така ответникът следва да бъде определен като кредитор по смисъла на чл.

9, ал. 4 ЗПК, а ищецът като потребител по смисъла на чл. 9, ал. 3 ЗПК. Предвид това процесния договор попада в легалната дефиниция на чл. 9, ал. 1 ЗПК и по отношение на него са приложими правилата на ЗПК и ЗЗП. С нормата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя. Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20 и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК. Съдът намира, че договорът за заем е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, във вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Съгласно същата разпоредба договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал.

1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т. ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора/, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит.

Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси". В ГПР следва да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочен ГПР в размер на 48.67 %, но от съдържанието на договора не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Съдът намира, че предвидената в чл. 1, ал. 2 от договора, такса за експресно разглеждане на документи и предвидената в чл. 4, ал. 2 неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, дължими по уговорения начин на падежа на всяко следващо лихвено плащане, на практика се явява добавък към възнаградителната лихва и представлява сигурна печалба 4 за заемодателя.Предвидената неустойка излиза извън присъщите й обезпечителна и обезщетителна и санкционна функции, предвид явната обективна невъзможност за кредитополучателя да представи изисканите с договорите обезпечения. Само по себе си непредставянето на обезпечение не може да доведе до вреди за кредитодателя, тъй като това неизпълнение на акцесорно задължение по договора не води до обективно претърпяване на вреди.Поради това следва да се приеме, че неустойката по чл.4 от договора представлява възнаграждение за кредитодателя, предвид разпоредбата на §1, т. 1 от ДР на ЗПК и като такъв следва да бъде включена в посочения в договорите размер на ГПР. При изчисляване на ГПР чрез универсален кредитен калкулатор при включване на размерът на такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, действителният размер на ГПР по кредита се увеличава многократно – 485%. В тази връзка съдът намира, че в договор за паричен заем № 5814628 не е посочен действителния размер на годишния процент на разходите по кредита, което следва да се приравни на абсолютното му непосочване. Изложеното се явява нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, което води до недействителност на договора, съгласно разпоредбата на чл. 22 ЗПК. Поради това и предявеният иск с правно основание чл. 26 ал. 1 ЗЗД се явява основателен и като такъв следва да бъде уважен. За пълнота следва да се посочи, че в чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. От посоченото по-горе се установява, че действителния размер на ГПР, определен след включване на сумите за такса за експресно разглеждане на документи и неустойка при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение надвишава петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения, което от своя страна е заобикаляне на нормата на чл.19, ал.4 от ЗПК. С оглед изложеното, съдът намира, че не са спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, поради което договорът за потребителски кредит е недействителен съгласно чл. 22 ЗПК, с оглед на което предявеният установителен иск от ищеца следва да бъде уважен. Съгласно чл. 23 ЗПК когато договорът за потребителски кредит е обявен за недействителен, потребителят връща само чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по кредита. Съдът е приел за безспорно установено, че ищеца е получил в заем сума в размер на 2 200.00 лв. и е изплатил на ответното дружество изцяло сумата, поради което следва да се приеме, че предявеният осъдителен иск с правно основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД, след направеното изменение по чл.214 ГПК в размер от 790.14 евро се явява неоснователен.