Решение № 1279 от 03.12.2021, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно гражданско дело 900/2021
- Вид
- Решение № 1279
- Подписан
- 03.12.2021
- Състав
- Цветко Лазаров, Ралица Димитрова, Нина Стойчева
Цитирани разпоредби
- чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 220 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 227 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 258 - чл. 273 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 и ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 1279 гр. София, 03.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 10-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: Цветко Лазаров
Членове:
Ралица Димитрова
Нина Стойчева при участието на секретаря Ирена М. Дянкова като разгледа докладваното от Цветко Лазаров Въззивно гражданско дело № 20211000500900 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 от ГПК.
С решение № 4197 от 14.07.2020 г., постановено по гр.д. № 9382/2018 г. от Софийски градски съд е отхвърлил предявения от Й. В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН ********** против П. Р. Б., ЕГН **********; И. Р.
М., ЕГН ********** и Б. С. П., ЕГН **********, отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, имащ за предмет да се признае за установено по отношение на ответниците, че не са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, с площ от 10 036 кв.м., при съседни имоти с идентификатори: ***, ***, ***,
***, ***, ***, ***.
Първоинстанционният съд с посоченото решение е осъдил ищците - Й.
1
В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН **********, да заплатят на ответниците деловодни разноски, както следва:
- на П. Р. Б., ЕГН ********** и на И. Р. М., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 5 500 лв.;
- на Б. С. П., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК, в размер на сумата от 9 000 лв.;
Решението на първоинстанционния съд се обжалва от ищеца Й. В. Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа, че съвместно с другия ищец са съсобственици в равни идеални части на процесния имот и са провели пълно и главно доказване на предявеният отрицателен установителен иск:
- на основание договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 28, том I, рег. № 974, дело № 23/2012 г. на нотариус, вписан под № 051 в регистъра на Нотариалната камара;
- при условията на евентуалност на основание изтекла придобивна давност, като към което присъединяват владението на своя праводател;
Жалбоподателят поддържа още, че:
- той и другият съсобственик не обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като те и техният праводател по договора за продажба не са били страни по делото, а исковата молба не е била вписана;
- по делото не е установена пълната идентичност на имота, предмет на решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд и процесния имот;
Моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това да уважи предявения отрицателен установителен иск, като признае по отношение на ответниците, че последните не са собственици.
Моли да му се присъдят направените деловодни разноски.
2
Решението на първоинстанционния съд се обжалва самостоятелно и от и щ е ц а Т. В. Т., ЕГН ********** с доводи за неправилност, поради необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон.
Жалбоподателят поддържа доводите на първия жалбоподател и моли въззивния съд да отмени изцяло обжалваното решение и вместо това уважи предявения иск.
Моли да се присъдят направените в двете инстанции деловодни разноски.
Насрещните страни П. Р. Б., ЕГН ********** и И. Р. М., ЕГН ********** са подали отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорват основателността на жалбите и молят въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.
Молят да им се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.
Насрещната страна Б. С. П., ЕГН ********** е подал отговор в срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, с който оспорва основателността на жалбите и моли въззивния съд да потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли да му се присъдят направените във въззивното производство деловодни разноски.
Софийски апелативен съд в съдебното заседание, състояло се на 05.11.2021 г. по реда на чл. 227 от ГПК е конституирал като ответник, на мястото на починалия И. Р. М., ЕГН ********** Л.Г. З., ЕГН **********.
Л.Г. З., ЕГН **********, чрез своя процесуален представител оспорва основателността на жалбите и моли да се потвърди изцяло обжалваното решение.
Моли да се присъдат направените деловодни разноски.
Софийски апелативен съд, след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, установи следното:
Въззивните жалби са допустими, тъй като са подадени в срок от надлежни страни срещу съдебен акт, който подлежи на обжалване по посочения процесуален ред.
При преценката за основателността на жалбите, съдът взе предвид 3 следното:
Ищците Й. В. Т., ЕГН ********** и Т. В. Т., ЕГН ********** са предявили против П. Р. Б., ЕГН **********, И. Р. М., ЕГН ********** и Б. С.
П., ЕГН ********** отрицателен установителен иск с правно основание чл.
124, ал. 1 от ГПК, с който са поискали да се признае за установено по отношение на ответниците, че последните не са собственици на недвижим имот с идентификатор *** по кадастралната карта и регистри, одобрени със Заповед № РД–18–74/20.10.2009 г. на изпълнителния директор на АГКК, находящ се в гр. ***, район „***“, „***“, местност „В.з. Горна баня – раз.“, с площ от 10 036 кв.м., граничещ с имоти с идентификатори:
***,
***,
***,
***,
***, ***, ***.
Ищците твърдят в обстоятелствената част на исковата молба, че с а собственици на процесния имот в равни идеални части, който са придобили:
- от А. С. Т. по силата на договор за покупко-продажба, извършен с нотариален акт № 28 от 22.05.2012 г. , том I, рег. № 974, дело № 23/2012 г. на нотариус, вписан под № 051 в регистъра на Нотариалната камара;
- при условията на евентуалност на основание изтекла придобивна давност, както като добросъвестни владелци с изтичането на периода от пет години, така и с изтекъл период от 10 години, считано от 1995 г., като към своето владение присъединяват и владението на своя праводател;
- не обвързани от силата на пресъдено нещо, която е формирало решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. по описа на Софийски районен съд, тъй като те и техният праводател по договора за продажба не са били страни;
Поискали да им се присъдят направените деловодни разноски.
Ответниците П. Р. Б., ЕГН **********, И. Р. М., ЕГН ********** са подали отговор на исковата молба /л. 82/, с който оспорили основателността на предявения иск и поискали да се отхвърли с доводи, че:
- процесният имот е част от имот с площ около 30 декара, който е бил собственост на техният наследодател Б. Й. П. и е бил отчужден по ЗОЕГПНС 4 и включен в ТКЗС „Георги Кирков“ – Горна баня;
- правото на собственост върху отчуждения имот им е възстановено по силата на ЗВСОНИ през 1992 г., като правоимащите лица на заличеното ТКЗС са отказали да им предадат владението, поради което техните праводатели на 04.10.1993 г. са предявили искова молба с иск по чл. 108 от ЗС, по която е образувано гр.д. № 5010/1993 г.;
- с решение № 300 от 07.01.1999 г., постановено по в.гр.д. № 5148/1995 г. от Софийски градски съд е отменил решението, постановено по гр.д. № 5010/1993 г. от Софийски районен съд в частта, в която е бил отхвърлен искът по чл. 108 от ЗС и вместо това е осъдил правоимащите лица на заличеното ТКЗС „Г. Кирков“, Суходол, София да предадат на М. Б. Г., Р. К. П. и Б. С. П. владението на:
- парцел І с площ от 26.277 декара в граници, по скицата на вещото лице, изготвена по делото, приподписана от съда и представляваща неразделна част от решението;
- на парцел ІІ с площ от 15.474 декара, очертан на скицата на вещото лице и приподписана от съда, като двата имота са част от стар имот с планоснимачен № 2003 и се намират в м. „Зад Кръсто“ - Горна баня;
- по издадения изпълнителен лист на 15.02.1999 г. е било образувано изпълнително производство № 4075/1999 г. по описа на Изпълнителната служба при СРС за предаване на владението;