Решение № 434 от 31.01.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 434 гр. Пловдив, 31.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Михаела Св. Лазарова при участието на секретаря Малина Н. Петрова като разгледа докладваното от Михаела Св. Лазарова Гражданско дело № 20255330109078 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Съдът е сезиран с искова молба от Г. Н. Г., ЕГН ********** против С. И. С., ЕГН **********, с която е предявен иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД.

Ищецът твърди, че с ответника сключили предварителен договор за ПП на МПС на 14.04.2025 г. с предмет – л.а. „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег. № ......., за цена от 7100 лева – платена при подписване. Въпреки уговорения срок – 05.05.2025 г. и опитите за доброволно уреждане на отношенията, ответникът не се отзовал за сключване на окончателен договор. Моли за уважаване на иска и обявяване на сключения ПД за окончателен. Претендира разноски.

С молба от 28.05.2025 г. /с искане за допускане на обезпечение на иска, оставено без уважение с определение от 28.05.2025 г., потвърдено от ПОС с окончателно определение от 30.06.2025 г./ се поддържа, че с Определение по НОХД № 2573/2025 г. на ПРС е одобрено споразумение, според което: ответникът е признат за виновен за това, че на 19.04.2024 г. е извършил престъпление по чл. 343б НК, наложено му е съответното наказание, като се ОТНЕМА в полза на Държавата, на осн. чл.343б, ал.5 НК, приобщения като веществено доказателство л.а. „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег. № ...... и ключ за него, находящи се на съхранение на паркинга на сектор „ПП“ при ОДМВР – Пловдив, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 343б, ал. 1 НК и е собственост на подсъдимия.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор, с който признава иска. Не претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение и по реда на чл. 235, ал. 2, вр. с чл. 12 ГПК, обсъди възраженията, доводите и исканията на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За основателност на иска, в тежест на ищеца е да докаже наличието на валидно правоотношение с ответника по предварителен договор, съдържащ уговорки относно съществените условия на окончателен договор за продажба на конкретното МПС; настъпване на уговорените условия за сключване на окончателен договор, с изпълнение на задълженията си като изправна страна и плащане на цената; че ответникът е собственик на процесното МПС.

Ответникът следва да докаже, че е изпълнил задължението си по договора в срок.

При така разпределената доказателствена тежест, съдът намира иска за неоснователен.

Видно от приетите писмени доказателства - с Определение по НОХД № 2573/2025г. на Районен Съд -Пловдив е одобрено споразумение според което: ответникът С. И. С. е признат за виновен, в това на 19.04.2024г. е извършил престъпление по чл. 3436 НК, наложено му е съответното наказание, като също така се ОТНЕМА в полза на Държавата, на основание чл.343б, ал.5 от НК, приобщеният като веществено доказателство лек автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 350 ЦДИ" с регистрационен № .... и ключ за него, находящи се на съхранение на паркинга на сектор „ПП" при ОДМВР - Пловдив, което е послужило за извършване на престъплението по чл. 3436 ал. 1 от НК и е собственост на подсъдимия.

С писмо до ТД на НАП Пловдив, P C Пловдив изпратил заверен препис от определението, копие от разрешение за временно движение, копие от протокол за оглед на местопроизшествие, копие от постановление, копие от албум и приложение относно веществените доказателства по БП № 191 /25г. по описа на V РУОДМВР Пловдив - автомобил марка „Мерцедес", модел „Е 350 ЦДИ" с регистрационен № .... и ключ за него – л.15-21.

От изложеното е видно, че МПС не е собственост на ответника, поради което и не може да е предмет на търсените договорни отношения. Вещта е отнета в полза на Държавата и повече не е в неговия патримониум, нито той може да я предава на ищеца.

В този смисъл са дадени и изрични указания на ищеца по реда на чл. 146, ал. 2 ГПК, които не са изпълнени.

2

Дали договорът е сключен преди или след престъплението, е ирелевантно, след като към момента на устните състезания се установява, че ответникът не е собственик на вещта. Договорът принципно не е и с нотариално удостоверени подписи, поради което това становище не е и доказано. За ищеца е налице възможност да търси правата си по друг ред, ако счита, че са налице неудовлетворени претенции, но не и чрез настоящата.

Един и то основен елемент от ФС на претенцията, липсва, поради което искът следва да бъде отхвърлен, като е безпредметно да се обсъждат останалите такива, т.к,. не могат да доведат до различен резултат /само за пълнота - в насока неоснователност на иска е и становището на ПОС по в.ч.гр.д. във връзка с обезпечението, макар и незадължително от тази гл.т. за наст. съд/.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ като неоснователен предявения от Г. Н. Г., ЕГН ********** против С. И. С., ЕГН **********, иск по чл. 19, ал. 3 ЗЗД, за обявяване за окончателен на сключен между страните предварителен договор за покупко – продажба на МПС от 14.04.2025 г. с предмет – лек автомобил „Мерцедес Е 350 ЦДИ“ с рег. №........

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Пловдив в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 3