Решение № 72 от 07.02.2024, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 72 гр. София, 06.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО V ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Тони Гетов

Членове:

Вилислава Янч. Ангелова

Цветомила Данова при участието на секретаря Даниела Т. Славенова в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Тони Гетов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20231100605557 по описа за 2023 година

Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С Присъда от 14.07.2023 г. по НОХД 4571 /2021 г. Софийски районен съд – Наказателно отделение, 13-ти състав е признал подсъдимия Д. Г. Д. ЗА ВИНОВЕН в това, че на 18.03.2018 г., около 05:30 часа, в гр.София, бул.“****“, пред № 20, на тротоара пред дискотека „П. п.“, чрез нанасяне на удар с юмрук в областта на главата е причинил на В.Е.Д. лека телесна повреда, изразяваща се в разкъсно-контузна рана по кожната и лигавичната повърхности на горната устна в левия устен ъгъл, което е причинило на пострадалия „временно разстройство на здравето, неопасно за живота“, като деянието е извършено по хулигански подбуди (извършено е на публично място, пред очите на множество хора, при липса на личен мотив и при демонстрация на пренебрежение към установените правила, закрилящи добрите нрави в обществото, телесната неприкосновеност и достойнство) престъпление по чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.131, ал.1, т.12, пр.1, вр.чл.130, ал. 1, вр. чл. 54 от НК му наложил наказание „лишаване от свобода“ за срок от осем месеца. На основание чл. 66, ал. 1 от НК съдът е отложил изпълнението на така наложеното наказание „лишаване от свобода“ за срок от – три години и осем месеца.

Първоинстанционният съд е постановил на основание чл. 67, ал. 3 от НК по отношение на подсъдимия Д. по време на изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал. 2, т. 4 от НК – включване в програма за обществено въздействие.

Съдът е определил на основание чл. 25, ал. 1, вр. чл. 23, ал. 1 от НК едно общо найтежко наказание измежду наложеното на подсъдимия Д. по настоящото наказателно производство и по НОХД № 1246/2017 г. на РС-Варна и НОХД № 6315/2016 г. на РС-Варна, а именно - "лишаване от свобода” за срок от осем месеца, като е отложил на основание чл.

1

66, ал. 1 НК изпълнението на така наложеното наказание "лишаване от свобода" за срок от три години и осем месеца и е постановил на основание чл. 67, ал. 3 НК по отношение на подсъдимия през изпитателния срок да се прилага пробационна мярка по чл. 42а, ал.2, т.4 от НК - включване в програма за обществено въздействие.

На основание чл. 189, ал. 3 от НПК подсъдимият Д. е осъден да заплати в полза на държавата по сметка на СДВР сумата от 230, 15 лева – разноски в досъдебното производство, както и в полза и по сметка на СРС сумата от 125 лева – разноски в настоящото производство.

Против така постановената присъда е постъпила въззивна жалба, в която се твърди, че са допуснати съществени процесуални нарушения и на материалния закон, както и за явна несправедливост на наложеното наказание. Жалбоподателят иска от съда да постанови оправдателен съдебен акт или да преквалифицира деянието и да прекрати производството, алтернативно да се отчете изтеклия период от време като смекчаващо отговорността обстоятелство. В допълнението към депозираната жалба се излагат доводи за липса на пълна фактическа обстановка, както и за пропуски в анализа на доказателствата, ангажирани от защитата, в мотивите към постановената присъда. Отправя се критика към аргументацията в мотивите на съдебния акт, като се изтъква, че акцентът е бил насочен към осъжданията на подсъдимия. Отправя се искане към въззивния съд за отмяна на постановената присъда и оправдаване на Д. Д. по повдигнатото обвинение.

В проведеното закрито съдебно заседание на 09.10.2023 година въззивният съд по реда на чл. 327 от НПК прецени, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага ангажирането на нови доказателства.

Пред въззивния съд не бе проведено съдебно следствие и отправеното искане от страна на защитата в открито съдебно заседание за възпроизвеждане на съдържанието на видеозапис на електронен носител не се уважи, тъй като действието не би допринесло за изясняване и установяване на нови обстоятелства, свързани с предмета на делото.

Защитникът на подсъдимия поддържа въззивната жалба, като изтъква доводи, че са допуснати съществени процесуални нарушения, излагайки твърдение, че проверяваната инстанция не е направила обективен и безпристрастен анализ на доказателствената съвкупност. Посочва се, че техническата експертиза не е дала отговор кои са участващите лица в конфликта и кой го е започнал. В тази насока се излагат доводи, че са налице гласни доказателствени средства, от които се извличат данни, че пострадалият е лицето, което първо е предприело действия по нанасянето на удар. Защитата посочва, че са налице данни за личен конфликт, като в подкрепа на тезата си адв. Г. посочва и аудиозаписа на осъщественото повикване към телефон 112. Процесуалният представител на подсъдимия изразява несъгласие и с кредитираните показания, дадени от страна на свидетелите, които са били заедно с пострадалия на инкриминираната дата. В пледоарията защитата изразява несъгласие и с направената индивидуализация на наказанието, като посочва, че определеното наказание е изключително тежко. Застъпва се мнение, че следва да се преквалифицира деянието. В заключение иска съда да оправдае подзащитния й или да преквалифицира деянието. Алтернативно иска отмяна на постановения съдебен акт и връщане за ново разглеждане.

Подсъдимият Д. поддържа становището на защитника си.

Представителят на

СГП взема становище, че не следва да се уважи депозираната въззивна жалба. Намира, че са налице обективните и субективни признаци на осъщественото деяние и счита, че не са допуснати съществени процесуални нарушения. Заема позиция, че присъдата следва да бъде изменена и да се приложи чл. 78а от НК.

В правото на последната си дума подсъдимият иска от съда да бъде оправдан.

2

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, обжалвания съдебен акт, изложеното в протеста, както и доводите, направени в съдебното заседание и след като въз основа на императивно вмененото му задължение извърши цялостна служебна проверка на обжалвания съдебен акт по отношение на неговата законосъобразност, обоснованост и справедливост, съобразно изискванията на чл. 314 от НПК, намира за установено следното:

Упражнявайки правомощията си за цялостна проверка на атакувания съдебен акт, настоящият въззивен състав счита, че първоинстанционното решение е постановено при изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се установява от събраните по делото доказателства, обсъдени в мотивите на съдебния акт. Предвид това настоящата инстанция се солидаризира с приетата от първостепенния съд фактическа обстановка и не счита за нужно същата да бъде преповтаряна отново.

При постановяване на присъдата първостепенният съд е обсъдил събраните относими гласни и писмени доказателства и доказателствени средства – свидетелски показания на С.С.С. /л.150 – 151 от СП пред СРС, показанията на свидетеля на л. 29 от ДП са прочетени частично на осн. чл.

281, ал.4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, В.Е.Д. /л.155 – 156 от СП пред СРС, показанията на свидетеля на л. 13 от ДП са прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, В.С.Д.

/л.156 от СП пред СРС, показанията на свидетеля на л. 27 от ДП са прочетени на осн. чл.

281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, В.И.Р. /л.156 – 157 от СП пред СРС, показанията на свидетеля на л. 25 от ДП са прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, А.И.М.

/л.165 – 166 от СП пред СРС, показанията на свидетеля на л. 37 от ДП са прочетени на осн. чл. 281, ал. 4 вр. ал. 1, т. 2 от НПК/, писмени доказателства и доказателствени средства – съдебномедицинско удостоверение № 69.03 /2018 г. /л. 11 от ДП/, протокол за разпознаване на лица /л. 33 от ДП/, справка за съдимост /л. 11 – 13 от СП пред СРС/, способи за доказване – СМЕ по писмени данни /л. 51 – 55 от ДП/, техническа експертиза протокол № 235/2018 /л.

66 – 68 от ДП/, техническа експертиза протокол № 239/2018 /л. 75 от ДП/, СМЕ /л. 59 - 65 от СП пред СРС/.

Пред настоящата съдебна инстанция не бе проведено съдебно следствие, респективно не бяха представени и събрани нови доказателства и доказателствени средства. Въззивният съд изгради своите фактически и правни изводи изцяло на база на доказателствата, събрани и проверени в хода на съдебното следствие пред първата съдебна инстанция, които намери за достатъчно по своя обем и категоричност, за да позволят формиране на еднозначни изводи по фактите.

Настоящия съдебен състав намира, че вътрешното убеждение на първоинстанционния съд е формирано въз основа на правилен анализ на събрания по делото доказателствен материал.

Пред предходната инстанция са разпитани свидетелите, които са присъствали на инкриминираната дата и са възприели пряко действията на подсъдимия и пострадалото лице. Свидетелите Д., Р. и М. излагат еднотипни твърдения, свързани с местоположението им, механизма на получаване на травматичните увреждания при пострадалия, като посочват изрично, че пострадалият Д. не е предприел действия, които биха могли да се изтълкуват като нападателни или агресивни.

Свидетелката Д. посочва първоизточника на възникналия конфликт, като разяснява, че подсъдимият Д. е отправил реплика към свидетелката Р., която е приятелка на пострадалия, а В. Д. е реагирал и е излязъл и се е представил пред Д.. Свидетелката Д. категорично заявява, че пострадалото лице не е предизвиквало или заплашвало подсъдимия. В подобна светлина са и свидетелските показания на В.а Р., която излага подробности относно комуникацията си с подсъдимия Д. и поведението на пострадалия, като свидетелката е категорична, че ударът на Д. е бил неочакван от страна на В. Д., както и че извършителят е непознат за тях и не са се срещали преди инцидента. Сходни твърдения са представени и от свидетеля М., който посочва, че подсъдимият е бил непознат за компанията и разяснява къде е ударил пострадалия. В подкрепа на твърденията на М., Р. и Д. са и обстоятелствата, 3 известни от показанията на пострадалия. В. Д. посочва, че непознато за него момче му е нанесло удар в лицето. Въззивната инстанция кредитира изложените обстоятелства от страна на свидетелите, които се припокриват по между си и се потвърждават от приобщената медицинска документация. Представените твърдения за механизма на настъпилото травматично увреждане от страна на свидетелите се припокрива със становището на лекаря, описано в съставеното съдебномедицинско удостоверение, в което са констатирани травматичните наранявания при пострадалия. За нанесения удар от страна на подсъдимия се съдържа информация и в показанията на свидетеля С., който е присъствал по време на конфронтацията между подсъдимия и пострадалия. Настоящата инстанция споделя изводите на районния съд относно кредитирането на показанията на С. С. от досъдебното производство, в частта относно нанесения удар към пострадалия от подсъдимия, предвид изразената в хода на съдебното производство липса на спомен за обстоятелствата около сблъсъка между подсъдимия и пострадалия. Показанията на свидетеля С., касаещи поведението на пострадалия, свързано с предприети действия към нападение на подсъдимия Д., не следва да бъдат взети предвид, тъй като не се подкрепят от останалите гласни доказателствени средства, а от друга страна свидетелят изразява несигурност относно конкретно възприетата от него фактическа обстановка, което обстоятелство разколебава допълнително верността на твърденията му.

Въз основа на показанията на свидетелите и резултатите от съставените протоколи за разпознаване се установи самоличността на извършителя на престъпното посегателство.

Съдът се довери на приложената справка за съдимост, от която се установи, че към момента на осъществяване на престъпното посегателство подсъдимият Д. е бил неосъждан.

Въззивната инстанция взе предвид заключението на изготвената техническа експертиза, обективирана в Протокол № 235/2018. Съгласно заключението на изготвената експертиза се потвърдиха изложените от страна на мнозинството от свидетелите обстоятелства, свързани с осъщественото нападение от страна на подсъдимия Д. към пострадалия Д. и нанесения удар в областта на главата, като липсват данни за проявена агресия от страна на пострадалото лице към Д. Д..