Решение № 642 от 02.07.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 642 гр. Бургас, 02.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА при участието на секретаря БИЛЯНА ХР. УЗУНОВА като разгледа докладваното от ЯНА Д. АТАНАСОВА - МИТЕВА

Административно наказателно дело № 20262120201424 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.

Производството е образувано по жалба на „ПРОФИ ЕКСПО“ ЕООД, ЕИК:

204013405, представлявано от *.*.*., ЛНЧ: ********* – управител, със седалище и адрес на управление: *****, против Наказателно постановление №876793-F871416/05.03.2026г. на Началник отдел „Оперативни дейности“ – Бургас в Дирекция „Оперативни Дейности“ в ГД „Фискален контрол“ на Национална Агенция за приходите, с което за нарушение на чл.7, ал.1 от Наредба Н-18/13.12.2006 на МФ вр. чл. 118, ал.4 от ЗДДС и на основание чл.185, ал.2, изр.1 от ЗДДС на дружеството жалбоподател е наложена имуществена санкция в размер на 3150 евро.

С жалбата се изтъкват доводи в насока незаконосъобразност на издаденото НП, като се моли за неговата отмяна. В провелото се пред настоящата съдебна инстанция последно съдебно заседание дружеството – жалбоподател се представлява от адв.В., която поддържа жалбата.

За административно - наказващия орган, редовно призован, в последното по делото съдебно заседание се явява юк.Пашова, която моли за потвърждаване на НП и присъждане на разноски.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и съобрази закона в контекста на правомощията си по съдебния контрол намира за установено от фактическа страна следното:

Била извършена проверка от приходната администрация на 27.01.2026г. в 13:00 ч. на обект по смисъла на пap. 1, т.41 от ПР на ЗДДС - атракционно влакче с електрическо 1 захранване, находящ се в гр. Бургас, ж.к. „Изгрев“ , Мол „Плаза“ , стопанисвани от „Профи Експо“ ЕООД с ЕИК: 204013405. В хода на проверката се констатирало, че „Профи Експо“ ЕООД с ЕИК: 204013405, в качеството му на задължено лице по чл. 3 от Наредба Н - 18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин на МФ е нарушило разпоредбата на чл.

7, ал.1 от същата наредба, като от атракционно влакче с електрическо захранване се извършва услуга „Возене на детско влакче“, без да е монтирано, въведено в експлоатация и използвано, регистрирано в НАП фискално устройство ФУ/ФУВАС в момента на проверката.

Атракционното влакче с електрическо захранване е в работен_режим, включен в ел. мрежа, предоставя услугата „возене на детско влакче“ към датата на проверката. Извършена е била контролна покупка преди легитимация на органите по приходите в 12:46 ч. на 27.01.2026 г. на 1 бр. „возене на влакче“ на стойност 2 евро. За извършената контролна покупка в момента на проверката на 27.01.2026г, заплатена посредством пускане на монета от 2 евро в монетника на атракционното влакче от Х. К. - проверяващ, при стартиране на услугата, не се визуализира фискален бон , наименование на дружество и идентификационните данни на ФУ / ФУВАС регистриращо продажбата. След снети писмени обяснения на 12.02.2026г от *.*.*. с ЛНЧ:********* става ясно , че обекта „Атракционно влакче“ няма наличен ФУВАС /фискално устройство, вградено в автомат на самообслужване/.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства, обективирани в гласните и в писмените доказателствени средства, които са непротиворечиви и допълващи се. По делото не се събра доказателствен материал, който да поставя под съмнение така установените факти.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на четиринадесетдневния срок за обжалване по чл.59, ал.2 ЗАНН НП е връчено на управителя на дружеството на 01.04.2026г., а жалбата е депозирана на 09.04.2026г./, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна по следните съображения:

С разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС е предвидено задължение на Министъра на финансите да издаде наредба във връзка с фискалните устройства. Именно на основание чл.118, ал.4 от ЗДДС е издадена и Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства – арг. от пар. 11 от ПЗР към Наредбата. Според чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006г. лицата по чл.3 са длъжни да монтират, въведат в експлоатация и използват регистрирани в НАП ФУ/ИАСУТД от датата на започване на дейността на обекта. В чл.3, ал.1 (изм. в сила от 31.07.2020 г.) се предвижда, че всяко лице е длъжно да регистрира и отчита извършваните от него продажби 2 на стоки или услуги във или от търговски обект чрез издаване на фискална касова бележка от ФУ или касова бележка от ИАСУТД, освен когато плащането се извършва чрез внасяне на пари в наличност по платежна сметка, кредитен превод, директен дебит или наличен паричен превод, извършен чрез доставчик на платежна услуга по смисъла на Закона за платежните услуги и платежните системи, или чрез пощенски паричен превод, извършен чрез лицензиран пощенски оператор за извършване на пощенски парични преводи по смисъла на Закона за пощенските услуги. Когато плащането се извършва чрез пощенски паричен превод, на клиента се предоставя хартиен или в електронен вид документ, съдържащ най-малко информацията по чл. 26, ал. 1, т. 1, 4, 7 и 8.

Какво по съществото си включва понятието търговски обект бива уредено в разпоредбата на § 1, т. 41 от ПЗР на ЗДДС. Според същата норма „Търговски обект“ е всяко място, помещение или съоръжение (например: маси, сергии и други подобни) на открито или под навеси, във или от което се извършват продажби на стоки или услуги, независимо че помещението или съоръжението може да служи същевременно и за други цели (например: офис, жилище или други подобни), да е част от притежаван недвижим имот (например: гараж, мазе, стая или други подобни) или да е производствен склад или превозно средство, от което се извършват продажби.

Нормативното задължение за наличие на касов апарат във всеки отделен търговски обект, относим единствено към същия, се извежда от задължението за вярно и точно отразяване на продажбите в търговските обекти, което не може да бъде постигнато в случаите на едновременно предоставяне на две услуги в двата търговски обекта, когато е наличен един единствен касов апарат. В този случай, не може да бъде спазено изискването на чл.25, ал.1, т.1 от същата Наредба за издаване на касовия бон непосредствено при извършване на съответното плащане. Именно това обстоятелство е констатирал проверяващия екип – че касовият бон не е издаден в момента на плащането.

Безспорно е установен фактът, че в процесния обект, към момента на проверката се осъществява търговска дейност. Безспорен е и фактът, че във връзка с предоставяне на услуга жалбоподателят е получил пари чрез пускане на монета от 2евро в монетника на атракционното влакче, като за получената сума не е издаден касов бон, тъй като в обекта няма монтирано фискално устройство, в нарушение на чл.7, ал.1 от наредбата. Разпоредбата на чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18 въвежда задължение за монтиране и въвеждане в експлоатация на регистрирано в НАП ФУ/ИАСУТД, което в случая не е сторено от страна на дружеството жалбоподател. С това жалбоподателят от обективна страна е нарушил разпоредбата на чл.118, ал.4 от ЗДДС вр. чл.7, ал.1 от Наредба № Н-18/13.12.2006г., за което законосъобразно е санкциониран чрез издаването на процесното НП.

Наказващият орган е приложил санкционната норма на чл.185, ал.2 изр.1 ЗДДС, която предвижва, че извън случаите по ал. 1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 600 до 2000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 6000 до 3

20 000 лв. Изр. 2 на посочената разпоредба обаче предвижда, че когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1, а именно - глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 200 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 1000 до 4000 лв. В случая наказващият орган не е въвел твърдение нито в АУАН, нито в НП че нарушението води до неотразяване на приходи и в какъв размер. Липсват въведени твърдения да са били укрити приходи респ. ощетяване на фиска. След като наказващият орган не е констатирал, че вследствие на установеното нарушение е настъпило неотразяване на приходи, то правилната санкционна норма, която е следвало да бъде приложена е чл.185, ал.2, изр.последно, във вр. с чл.185, ал.1 от ЗДДС. В случая липсва пречка да се приложи посочената санкционна разпоредба, тъй като тя е по-благоприятна за нарушителя, доколкото предвижда по-нисък размер на санкцията. Същевременно не е налице вменяване на нови факти на нарушителя, по които последният да не се е защитавал в хода на административнонаказателното производство, като приложението на материалния закон относно извършеното нарушение и неговата правна квалификация остава непроменен.

Разпоредбата на чл.185, ал.2, изр.2 ЗДДС се явява привилегирован състав на санкционната разпоредба по чл.185, ал.2, изр.1-во ЗДДС предвид предвидения по-нисък размер на санкцията за извършеното нарушение. При определяне на санкцията за така извършеното нарушение съдът счита, че същата следва да бъде наложена в размер от 500 евро като се отчита стойността на покупката, която е в размер на 2 евро и санкцията следва да е пропорционална, както и това, че се касае за първо нарушение.

Настоящият съдебен състав не приема, че се касае за „маловажен случай“ на административно нарушение като нарушението не се отличава от типичните нарушения от този вид. Съгласно чл. 28, ал. 1 ЗАНН за маловажен случай на административно нарушение наказващият орган не налага наказание на нарушителя, като го предупреждава писмено, че при извършване на друго административно нарушение от същия вид, представляващо маловажен случай, в едногодишен срок от влизането в сила на предупреждението, за това друго нарушение ще му бъде наложено административно наказание. Пар. 1, т. 4 ЗАНН определя, че „маловажен случай” е този, при който извършеното нарушение от физическо лице или неизпълнение на задължение от едноличен търговец или юридическо лице към държавата или община, с оглед на липсата или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи обстоятелства, представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на нарушение или на неизпълнение на задължение от съответния вид.

Съгласно на чл. 63д от ЗАНН в производството по обжалване на НП въззивният съд може да присъжда разноски на страните. В случая наказателното постановление се изменя.

Предвид изменението на наказателното постановление е уважена частично претенцията на жалбоподателя, като в същото време е прието, че е налице и основание за ангажиране на неговата административнонаказателна отговорност, но неправилно е определен размера на наложеното административно наказание. Изменението на НП, с което се намалява размера 4 на санкцията, съдържа имплицитна частична отмяна на акта. Поради това при наличието на изменено НП, неговите адресати разполагат с процесуална възможност за обезщетение за претърпени вреди и разноските следва да се разпределят по съразмерност (по аргумент от Решение от 07.12.2020г. по к.адм.н.д. №326/2020г. на III състав на Административен съд - Стара Загора; Определение №10291 от 01.08.2018г. по адм.д. №8147/2018 на Върховния административен съд; Решение №101 от 05.06.2020г. по к.адм.н.д. №69/2020г. на Административен съд – Кюстендил; Определение №2105 от 14.12.2020г. по к.ч.адм.н.д.