Решение № 3839 от 02.08.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 3839 гр. Пловдив, 02.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Таня Асп. Георгиева - Точевска при участието на секретаря Златка Ем. Димитрова като разгледа докладваното от Таня Асп. Георгиева - Точевска Гражданско дело № 20255330104018 по описа за 2025 година

Предявен е иск с правна квалификация по чл. 216 ал. 1 т. 4 и 6 от ДОПК.

Ищецът НАП – София, чрез ТД на НАП Пловдив, представляван от С. С. Б. **************** в **************** при ТД на НАП- Пловдив, е предявил против „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, със седалище и адрес на управление: град Асеновград, ул. „Пирин” № 28, представлявано от управителя А. Д. И. и против „Ера Инвест 23“ ЕООД, ЕИК: 207286556, със седалище и адрес на управление: град Пловдив, бул. „Никола Вапцаров“ № 57, вх. Д, ап. 17, представлявано от управителя Ю. Р. И., иск за обявяване за недействителни по отношение на Държавата на договори за покупко- продажба от 10.03.2023 г. на следните две МПС- та: товарен автомобил марка „***********“, модел **********, рама № ************, двигател № ************, рег. № *********, дата на регистрация ****г. и товарен автомобил марка „*********“, модел **********, рама № ***************, двигател № **********, рег. № **********, дата на регистрация **** г., сключени пред Нотариус ****** *******, рег. № ****.

В исковата молба се твърди, че спрямо „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, било образувано изпълнително дело № ************* г.- за принудително събиране на публични вземания. Към 14.01.2025 г. публичните задължения по делото възлизали на 159 970, 02 лева. С ревизионен акт №*************** г. били установени задължения за корпоративен данък за периода 01.01.2017 г.- 31.12.2021 г. в общ размер на 23 132, 29 лева и за задължения по ЗДДС за периода 01.01.2017 г.- 31.05.2022 г. в общ размер на 96 339, 83 лева. Със заповед за възлагане на ревизия № ****************** г., връчена по електронен път на 1 дружеството на 17.10.2022 г. се възложила ревизия на юридическото лице, изменена в последствие с още две заповеди, всички връчени също по електронен път. Производството приключило с ревизионен акт, връчен по реда на чл. 32 от ДОПК на 05.09.2023 г., който не бил обжалван. По започналото принудително изпълнение спрямо длъжника се установило, че дружеството има само три автомобила, както и банкова сметка, по която нямало наличност. Задълженията били обезпечение по надлежния ред. При проучване на имущественото състояние се констатирало, че с договор за покупко- продажба от 10.03.2023 г. на МПС- товарен автомобил марка „************“, модел **********, рама № **************, двигател № ****************, рег. № ***************, дата на регистрация ******* г., длъжникът прехвърлил на „Ера Инвест 23“ ЕООД, ЕИК: 207286556, товарният автомобил за сумата от 9 120 лева, при застрахователна стойност от 4 900 лева. С последващ договор за покупко- продажба от 10.03.2023 г. на МПС, пак на този купувач била прехвърлена собствеността на друго МПС- товарен автомобил марка „*************“, модел ***********, рама № *************, двигател № ***********, рег. № *************, дата на регистрация ***** г., за сумата от 6 000 лева, при застрахователна стойност от 4 900 лева. Управители на двете дружества били съпрузите А. Д. И., ЕГН:

********** и Ю. Р. И., ЕГН: **********. Съгласно нормата на чл. 216 ал. 1 точки 4 и 6 от ДОПК недействителни по отношения на Държавата се явяват сделките, сключени след връчване на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на нея са установени публични задължения. Длъжникът е извършил разпоредителни действия със свое имущество с намерение да увреди публичният взискател, като страните по договора са „свързани лица“.

Твърди се, че в случая били налице всички елементи от фактическия състав на цитираната норма. По смисъла на чл. 135 ал. 2 от ЗЗД знанието за увреждане тук се предполагало, като това важало и за юридическите лица, доколкото те изразявали воля чрез волята на техните представители- съпрузи. В този смисъл се моли за решение за обявяване на сделките за недействителни по отношение на Държавата, защото, предвид липсата на друго имущество на длъжника, с тях се осуетявала единствената възможност да бъде погасена част от публичните задължения на дружеството. В съдебно заседание чрез пълномощника си поддържа иска.

В срока за отговор първият ответник- „Макси 03” ЕООД не е представил такъв. В с.з. страната не се явява, не се представлява и не взема становище по иска.

Отговор обаче е постъпил от втория ответник- „Ера Инвест 23“ ЕООД, с който искът се оспорва, като се твърди, че дружеството не знаело, че продавачът на автомобилите имал задължения към Държавата, а и ревизията срещу него била току- що започнала. Нямало и намерение за увреждане на ищеца, защото продажбата била извършена на реалната пазарна стойност и получените средства били приобщени към патримониума на продавача, като НАП можела да се удовлетвори именно от тези пари. Презумпцията за знание в случая била оборена. Освен това се оспорва, че било налице и редовно връчване на заповедта за възлагане на ревизия. Моли за отхвърляне на иска. Претендира разноски. В с.з. пълномощникът на страната представя писмено становище.

2

След преценка на събраните по делото доказателства и във връзка със становищата на страните, съдът установява следното:

Със Заповед № *************** г. е възложена ревизия на първия ответник „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, за корпоративен данък и ДДС за периода 01.01.2017 г.31.05.2022 г.

Заповедта е изпратена на 14.10.2022 г. по електронен път на дружеството на следния адрес: ************* , като същата е получена на 17.10.2022 г., когато документът е изтеглен от имейла. За това връчване е представено и съответно удостоверение.

Видно от профила на „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, поддържан в НАП, заявеният в системата електронен адрес на дружеството за активна контактна информация е този, на който е била изпратена заповедта: ************** .

Първоначалната заповед за възлагане на ревизия в последствие е изменена с други две заповеди, съответно от 16.01.2023 г. и от 15.02.2023 г., също връчени електронно.

По отношение на „Макси 03” ЕООД е издаден и ревизионен акт №

****************** г., за установени публични задължения в общ размер на 83 282, 64 лева и лихви за просрочени в общ размер на 36 189, 48 лева. Ревизионният акт е връчен чрез съобщение по реда на чл. 32 от ДОПК, в която връзка са представени искане и протокол за извършена проверка по делегация.

Представена е справка за лицето А. Д. И., ЕГН: **********, видно от която същата има съпруг с ЕГН: **********.

Като писмени доказателства са приети още постановления за налагане и за продължаване на предварителни обезпечителни мерки- запори върху банкови сметки и върху МПС- та. Установено е, че „Макси 03” ЕООД не разполага с друго имущество.

Представена е и справка за задължения на „Макси 03” ЕООД по изпълнително дело, за общо дължима от дружеството към 11.02.2015 г. сума в размер на 160 999, 65 лева.

От Нотариус ********* ************, рег. № **********, са постъпили две преписки по договори за покупко- продажба от 10.03.2023 г., с нотариална заверка на подписите.

С първия договор „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, продава на „Ера Инвест 23“ ЕООД, ЕИК: 207286556, товарен автомобил марка „*************“, модел ***********, рама № ***************, двигател № **************, рег. № **********, дата на регистрация 2006 г., за сумата от 9 120 лева с ДДС. С втория договор „Макси 03” ЕООД, ЕИК: 200572583, продава на „Ера Инвест 23“ ЕООД, ЕИК: 207286556, товарен автомобил марка „***********“, модел ***********, рама № **************, двигател № **********, рег. № ***********, за сумата от 6 000 лева с ДДС. Към всяка преписка са представени още свидетелство за регистрация, справка за МПС, удостоверение за застрахователна стойност, декларация на продавача за липса на задължения към Държавата към датата на сделката, фактура за сделката и вносна бележка за платен данък придобиване.

3

Представители на юридическите лица по сделките, видно от догвороте, са били както следва: за продавача- А. Д. И., ЕГН: ********** и за купувача- Ю. Р. И., ЕГН: **********.

При така установената по делото фактическа обстановка, съдът от правна страна намира следното:

В разпоредбата на чл. 216 ал. 1 от ДОПК са изброени отделни хипотези, при които са недействителни по отношение на Държавата сключените след датата установяване на публичното задължение, съответно след връчването на заповедта за възлагане на ревизия, ако в резултат на ревизията са установени публични задължения, следните сделки: по т. 4сделки или действия с намерение да се увредят публичните взискатели и по т. 6- сделки, извършени във вреда на публичните взискатели, по които страна е свързано с длъжника лице. Изрично в чл. 216 ал. 3 от ДОПК е посочено, че знанието на лицето, с което длъжникът е договарял, за увреждането по чл. 135 ал. 1 от ЗЗД се предполага до доказване на противното, ако третото лице и длъжникът са свързани лица.

На първо място, няма спор по обстоятелството, че по отношение на първия ответник „Макси 03” ЕООД е била издадена заповед за възлагане на ревизия. Преценката за това дали атакуваната разпоредителна сделка е извършена след връчване на тази заповед се извършва при съобразяване на датата, на която същата е била връчена на дружеството. Така значимият факт, с които законодателят свързва началния момент, считано от когато дадена сделка може да попадне в приложното поле на чл. 216 от ДОПК, е кога длъжникът е узнал, че спрямо него стартира ревизионно производство. В настоящия случай заповедта за възлагане на ревизията е била изпратена на проверяваното юридическо лице на посочения от него в системата на НАП електронен адрес за кореспонденция. Налице са и писмени доказателства за това, че на дата 17.10.2022 г. заповедта като документ е била изтеглена от електронната поща, с което тя се счита за редовно връчена на адресата и от този момент нататък първият ответникът се счита за уведомен за предприетото спрямо него производство по проверка на данъчните му задължения. Така всички евентуални отчуждителни действия след тази дата вече попадат в кръга на сделките, които могат да бъдат атакувани от Държавата по съответния ред, а процесните сделки са осъществени на 10.03.2023 г., т.е. след като вече ревизираното лице е било уведомено за проверката. В резултат на тази проверка пък по отношение на дружеството е издаден и ревизионен акт, който не е обжалван и същият е установил наличие на публични задължения.

На второ място, също няма спор, че са били извършени продажби от първия ответник, на втория, на процесните две МПС- та, като сделките са осъществени по законовите правила- пред нотариус, със заверка на подписите, с представяне на съответните декларации, т.е. по надлежния ред е било прехвърлено възмездно собствено на длъжника имущество.

Както вече се посочи, продажбите са извършени в хода на ревизионното производство, след като то вече е било започнало и след като е била връчена заповедта за ревизия. По този начин длъжникът е знаел, че спрямо него е висящо принудително изпълнение от Държавата, по което в последствие с ревизионния акт са установени големи 4 публични задължения и въпреки това той е отчуждил свое имущество, което пък е можело да послужи като обезпечение на задълженията му по изпълнителното дело. Още повече, че се е установило, че след извършеното проучване на длъжника и наложените обезпечителни мерки, дружеството не разполага с имущество, върху което да бъде насочено принудителното изпълнение. По този начин се нанася вреда на Държавата, която губи възможността да погаси дори и част от установените публични задължения на дружеството, защото то не притежава имущество, от което взискателят да се удовлетвори, а единственото такова е било прехвърлено.

Разпоредителните сделки с имуществени права на длъжника тогава, когато неговото имущество е достатъчно за удовлетворяване на кредиторите му, принципно не водят до увреждане на техните интереси. В случая обаче, видно от съдържанието на постановлението за налагане на предварителни обезпечителни мерки по отношение на „Макси 03” ЕООД, дружеството не разполага с друго имущество. В тежест на ответниците е да докажат обратното- че към датата на извършване на атакуваната разпоредителната сделка длъжникът е разполагал с други активи, стоки на склад, вземания към трети лица, наличност по банкови сметки и т.н. Така, ако се поддържа тезата от отговора на втория ответник, че Държавата можела да се удовлетвори от паричната равностойност на имуществото на длъжника, е трябвало по делото да се установи от ответниците с какво имущество или негова парична равностойност е разполагало проверяваното лице към момента на сключване на сделките, което да е в обем позволяващ му да обслужи установените впоследствие със стабилизирания ревизионен акт публични задължения. Доказателства в такава насока за подобно благоприятно имуществено състояние обаче нито са събирани, нито пък са ангажирани, поради което следва да се приеме, че те отсъстват и финансовото положение на длъжника е било такова, каквото е отразено в постановлението на проверяващия орган.