Решение № 109 от 20.06.2022, Районен съд - Тутракан

РЕШЕНИЕ

№ 109 гр. Тутракан, 20.06.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Огнян К. Маладжиков при участието на секретаря Светлана Н. Генчева Гвоздейкова като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело № 20213430100638 по описа за 2021 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по редовна и допустима искова молба с вх.№ 4484/23.12.2021 на „П. к. Б.“ ЕООД с ЕИК *** срещу П. З. М. с ЕГН **********.

Предметът на делото касае осъдителна претенция по реда на чл. 415, ал.

3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК за вземане, за което първоначално се е развило производство по чл. 410 ГПК, завършило с Разпореждане № 388/30.08.2021 по ч.гр.д.№ 442/2021 на Районен съд Тутракан за отхвърляне на подаденото заявление за издаване на заповед за изпълнение. Исковата молба е депозирана в срока по чл. 415, ал. 4 ГПК.

Ищецът „П. к. Б.“ ЕООД твърди, че има сключен договор за потребителски кредит с ответницата на 15.10.2019 г. с № 30040004353 при следните параметри: сума на кредита 4000 лева; срок на кредита 36 месеца; размер на вноската 193,92 лева; годишен процент на разходите (ГПР) 49,15%; годишен лихвен процент 41,00%; лихвен процент на ден 0,11%; общо задължение по кредита 6981,38 лева; по избран и закупен пакет от допълнителни услуги: възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Фаст“ 800,00 лева; възнаграждение за закупена допълнителна услуга „Флекси“ 2320,00 лева; размер на вноска по закупен пакет от допълнителни услуги 86,66 лева; общо задължение по кредита и по пакета от допълнителни услуги: общо задължение 10101,38 лв.; общ размер на вноска 280,58 лева; дата на погасяване 15-ти ден от месеца.

1

Съгласно T.V от ДПК № 30040004353 П.М. е пожелала да бъде извършено рефинансиране на нейно старо задължение към същия кредитор с част от отпуснатата сума в размер на 2536,05 лева. Остатъкът от отпуснатия заем е преведен по лична сметка на кредитополучателя в „А. б. Б.“ АД – 1463,95 лева.

По процесния заем към 22.12.2021 са направени погасителни плащания с общ размер 1127,60 лева.

Поради частично неизпълнение, договорът е обявен за предсрочно изискуем на 03.07.2021 г. и кредитополучателката е уведомена лично с писмо с обратна разписка.

Ищецът моли съда да осъди П.М. за същите суми и периоди, за които е отказано издаването на заповед за изпълнение, а именно: 3798,65 лева – главница; 1843,26 лева – договорно възнаграждение за лихва, дължимо за периода от 15.06.2020 г. до 03.07.2021 г.; 711,12 лева – възнаграждение за услуга Фаст; 2062,24 лева – възнаграждение за услуга Флекси; 313,34 лихва за забава от 16.01.2020 г. – дата на изпадане на длъжника в забава до 03.07.2021 г. – дата на предсрочната изискуемост; 63,18 лева – законна лихва, дължима от 03.07.2021 г. – датата на предсрочна изискуемост до 26.08.2021 г.; законна лихва за забава от датата на входиране на заявлението до изплащане на вземането.

Ищецът претендира разноски.

Ответницата П.М. не депозира писмен отговор.

След преценка на направените искания, събраните доказателства и закона, съдът намира от фактическа и правна страна следното:

Предявеният иск е осъдителен, с правна квалификация по чл. 240, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите, във връзка със Закона за потребителския кредит, вр. чл. 79, и чл. 86 ЗЗД, вр. чл. 415, ал. 3 вр. ал. 1, т. 3 ГПК.

За безспорно е обявено с доклада по делото обстоятелството, че вземането на ищеца произтича от договор, сключен с потребител.

Следователно приложими към казуса са Законът за потребителския кредит и Закона за защита на потребителите, освен това съдът е съобщил на страните, че ще следи служебно за интересите на ответницата потребител и за наличието на неравноправни клаузи в потребителския договор.

Въпреки дадената възможност на страните да изразят становище дали вземането произтича от неравноправни клаузи в договора за потребителски кредит, ищецът не се възползва от нея, а такава неравноправност съдът съзира в условията на договорените допълнителни услуги „Фаст“ и „Флекси“, за които в Разпореждане № 388 от 30.08.2021 по ч.гр.д.№ 442/2021 на Районен съд Тутракан са изложени достатъчно мотиви за нищожност по чл. 26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 от ЗЗД. Съдът не намира основания да отстъпи от изложените съображения, тъй като не се събраха доказателства за опровергаването им, а именно, че задължението на потребителите за плащане на цена за 2 допълнителни услуги е поето при липса на основание. Една част от т.нар.

„услуги“ всъщност са възможности, а не насрещни задължения за кредитора, щом се иска неговото съгласие за упражняване на услугите. Такива договори, при които едната страна е поела задължение, в случая да плати цена, а другата страна не е поела никакво задължение, са нищожни на основание чл.

26, ал. 2, изр. 1, пр. 4 ЗЗД, тъй като задължението се явява поето при липса на основание.

Вярно е, че основанието на сделките се предполага до доказване на противното – арг. от чл. 26, ал. 2, изр. 2 ЗЗД, но настоящата инстанция съобразява Тълкувателно решение № 1 от 27.04.2022 на ВКС по тълкувателно дело № 1/2020 на ОСГТК, според което съдът е длъжен да се произнесе в мотивите на решението по нищожността на правни сделки или на отделни клаузи от тях, които са от значение за решаване на правния спор, без да е направено възражение от заинтересованата страна, само ако нищожността произтича пряко от сделката или от събраните по делото доказателства. В случая нищожността произтича пряко от сделката.

Според съда, задължението за цена на допълнителните услуги прикрива същинската му цел: да служи като възнаграждение за кредитодателя вместо лихва. Разходите по тези услуги задължително следва да бъдат включени към общите разходи по кредита. Ако това беше сторено, годишният процент на разходите би надхвърлил законния максимум по чл. 19, ал. 4 ЗПК. Поважното обаче е, че като не е включена цената за услугите „Фаст“ и „Флекси“ към ГПР по кредита, не е позволено на потребителя да прецени икономическите последици от сключването на договора, което се явява неравноправност по чл. 143, ал. 2, т. 19 от Закона за защита на потребителите.

Затова специалният Закон за потребителския кредит обвързва липсващата информация за ГПР с най-тежката санкцията за кредитодателя – тази по чл.

23 във вр. чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК.

Неточното посочване на ГПР се приравнява на липсващ ГПР, когато отклонението е значително. За установяване какъв е действителният ГПР съдът си служи с препоръчания от Министерството на икономиката на своята интернет страница https://www.mi.government.bg/bg/pages/izchislyavane-nagodishen-procent-na-razhodite-258.html калкулатор на ГПР, който е разработен от Европейската комисия, и който, въпреки че е наречен „Калкулатор на ГПР за ипотечни кредити”, съдържа опция за изчисляване на ГПР по потребителски заеми. За ползването на калкулатор не са необходими специални знания из областта на математическите и икономическите науки.

Съдът въведе параметрите на процесния заем № 30040004353/15.10.2019 г.

(4000 лева главница, срок на кредита 36 месеца и годишен лихвен процент 41%) и констатира получения резултат за ГПР почти съвпадащ с този по договора за заем – ГПР 49,65%, вместо 49,15%. Размерът на погасителната вноска също е изключително близък – 194,78 лева на месец според калкулатора, вместо 193,92 лева по договора. Разликите са несъществени и най-вероятно идват от настройките за закръгляне. Резултатът верифицира точността на калкулатора и дава основание на съда да го използва за следващото изчисление, но преди това да направи следния фактически извод 3

– в така посочения ГПР не е включен разходът за цената на допълнителните услуги „Фаст“ и „Флекси“

Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита, а според параграф 1 от ДР към ЗПК "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит. Разходите за цена на допълнителните услуги „Фаст“ (800 лева) и „Флекси“ (2320 лева) са пряко свързани с кредита и са известни на кредитора. Следователно, дори задължението за тяхната цена да беше валидно и да не прикриваше същинската цел, която е да служи като възнаграждение за кредитора, този разход от 36 вноски, по 86,66 лева всяка, е трябвало да се включи в общите разходи по кредита, при което реалният ГПР излиза на 106,75%, според калкулатора.

Съдът приема, че цялото кредитно правоотношение между ищеца и ответницата, възникнало от договора за потребителски кредит с № 30040004353/15.10.2019 г. е недействително на основание чл. 22 вр. чл. 11, ал.

1, т. 10 ЗПК. От същия порок страдат и другите два договора за потребителски кредити между страните, които се установиха по делото, че са били верижно рефинансирани. Става въпрос за приетите ДПК № 30034437911 от 17.01.2019 и ДПК № **********/15.06.2018 г. Тези договори неминуемо следва да се включат в доказателствения анализ, защото без изследване каква сума е останала непогасена чрез плащане по тях, респективно с каква сума е следвало да се рефинансират, не би могло да се даде заключение дали поетите задължения по последващите договори в частите, с които са отпускани сумите за рефинансиране, са действителни.

Този въпрос е важен за приложението на чл. 23 ЗПК, според който текст ответницата дължи връщане само на чистата стойност на кредита, но не дължи лихва или други разходи по него. Чистата стойност съдът приема, че е сумата, която действително е получена от ответницата по заема, т.е. тази, с която са се увеличили активите ѝ; както и сумата, която е отишла за рефинансиране на нейни действителни задължения, т.е. с която са намалели пасивите ѝ.

ДПК № **********/15.06.2018 г. всъщност е първият от веригата три договора за кредити между страните. Този договор също е недействителен, и то на същото основание като посочените по-горе, тъй като съдържа недействително задължение за цена (1080,48 лева) на пакет допълнителни услуги с идентичен предмет като услугите Фаст и Флекси, която цена не е включена в общите разходи по кредита. Според калкулатора, който ползва съдът, посоченият в договора ГПР 49,90% е абсолютно точен и съобразен с параметрите на заема, но без отчитане на цената за пакета допълнителни услуги. С нея, добавяйки 45,02 лева към всяка погасителна вноска, реалният ГПР е 216,07%. След като главницата по заема е 900 лева и не е посочено, че част от нея е отишла за вътрешно рефинансиране на друг заем между 4 страните, съдът допуска, че цялата сума е изплатена на ответницата М.. От справката за извършените погасителни плащания е видно, че те са в общ размер на 604,81 лева, направени както следва: на 07.08.2018 – 100,66 лева; на 13.09.2018 – 100,83 лева; на 11.10.2018 – 102 лева; на 08.11.2018 – 100 лева, на 07.12.2018 – 100,66 лева и на 07.01.2019 – 100,66 лева. Разликата между 900 лева и погасителните плащания в общ размер на 604,81 лева е 295,19 лева.

Това е сумата, която е подлежала на рефинансиране, а не 753,55 лева, както е по справката на ищеца.

Следващият по хронология заем е ДПК № 30034437911/17.01.2019.

Според калкулатора, който ползва съдът, посоченият в договора ГПР 46,59% (а според калкулатора 46,93%), е съобразен с параметрите на заема, но без отчитане на цената за пакета допълнителни услуги. С нея, добавяйки 86,33 лева към всяка погасителна вноска, реалният ГПР е 124,17%. По този втори заем главницата е 3000 лева, от които 753,55 лева се твърди, че са отишли за рефинансиране на предходното задължение. Тоест, отпуснатата сума по ДПК № 30034437911/17.01.2019 е не повече от 2246,45 лева (3000-753,55), към която следва да се добави сумата от 295,19 лева, отишла за рефинансирането на действителното отстатъчно задължение по ДПК № **********/15.06.2018.

Така се установява чистата сума, от която се е възползвала ответницата М., по втория от веригата заеми. Сборът е 2541,64 лева, от които погасени чрез плащане са 2049,47 лева, по справка на ищеца (л. 50). Следователно остатъчното задължение по ДПК № 30034437911/17.01.2019, което е подлежало на рефинансиране, е разликата между тези две суми, и тя е 492,17 лева, а не както смята ищецът 2536,05 лева.