Решение № 443 от 20.11.2024, Окръжен съд - Пловдив
- Съд
- Окръжен съд - Пловдив
- Дело
- Търговско дело 600/2023
- Вид
- Решение № 443
- Подписан
- 20.11.2024
- В сила
- 26.06.2026
- Състав
- Велина Дублекова
Цитирани разпоредби
- чл. 367, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.372, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.373, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.432, ал.1 · Кодекс за застраховането
- чл.342, ал.1 · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 443 гр. Пловдив, 20.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Велина Бр. Дублекова при участието на секретаря Розалия Н. Тодорова като разгледа докладваното от Велина Бр. Дублекова Търговско дело № 20235300900600 по описа за 2023 година
Предявени са искове по чл.432, ал.1 КЗ.
Ищците
Ш.
М.
М.,
ЕГН
**********, с адрес с.
************************************, Х. М. М., ЕГН **********, с адрес с. ************************************, М. М. А., ЕГН **********, с адрес с. **********************************, и С. М. А., ЕГН **********, с адрес гр. ***************************************** молят съда да постанови решение, с което да осъди „Застрахователно дружество Евроинс“ АД, ЕИК 121265113, със седалище и адрес на управление гр. София, бул.
„Хрситофор Колумб“ № 43, да им заплати обезщетение за неимуществени вреди в размер на по 100 000 лв. на всеки от ищците, настъпили в резултат от смъртта на М. А. М., с ЕГН **********, вследствие на настъпило на 30.08.2020г. в гр. ********** ПТП, причинено от В. Т. К., при управление на л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ** **** **, ведно със законната лихва, считано от 06.11.2020г. до окончателното изплащане на сумата.
Исковата претенция се основава на твърденията, че ищците са синове на М. А. М., починал при ПТП, настъпило на **.**.****г. в гр. **********, на 1 кръстовището на ул. „*************“ и ул. „********“, причинено от В. Т. К., при управление на л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ** **** **. Твърдят, че водачът на автомобила е ударил управляваното от бащата на ищците ППС с животинска тяга, като твърдят, че водачът на конската каруца е навлязъл по платното за движение пред лекия автомобил извън опасната зона на спиране на автомобила, водачът на лекия автомобил е имал техническа възможност да възприеме каруцата, както и е имал техническа възможност чрез екстрено задействане на спирачната система да предотврати удара, но е реагирал със закъснение, в резултат на което е настъпил удара. При инцидента е пострадал тежко водачът на каруцата, който впоследствие починал на **.**.****г. от травмите от процесното ПТП. Твърдят, че за процесното ПТП е образувано досъдебно производство, № 200/ 2020г. по описа на РУ МВР – Първомай.
Ищците твърдят, че търпят неимуществени вреди от смъртта на техния баща, подробно описани в исковата молба. Твърдят, че внезапната смърт на тяхната баща им е причинила непреодолима болка. Твърдят, че между тях е имало изградена силна и емоционална връзка на близост, обич, подкрепа и разбирателство; ищците и баща им били изключително близки приживе; техният баща им бил неизменна опора и всеотдаен родител. Ищците твърдят, че не могат да преодолеят загубата на своя баща, въпреки изминалото време.
Ищците твърдят, че към датата на процесното ПТП за лекия автомобил е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, с полица **/**/************, валидна от 28.10.2019г. до 27.10.2020г. Твърдят, че на 06.11.2020г. са отправили извънсъдебна претенция към ответното дружеството, като в законоустановения срок застрахователят не е определил и изплатил обезщетение.
В срока по чл. 367, ал.1 ГПК, ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва описания в исковата молба механизъм на настъпване на пътния инцидент, както и че същият се е осъществил поради нарушение на правилата за движение по пътищата от страна на водача на лекия автомобил.
Оспорва вината на водача В. К. и противоправността на неговите действия.
Оспорва наличието на причинно- следствена връзка между пътния инцидент и всички описани в исковата молба неимуществени вреди. Оспорва наличието 2 на настъпили за ищците неимуществени вреди, оспорва наличието на близки отношения, обич и разбирателство между ищците и пострадалия.
Релевира възражение за изключителен принос на пострадалия водач на ППС с животинска тяга, като твърди, че вината за настъпването на пътното произшествие е изцяло у него, същият е нарушил правилата за движение по пътищата и е станал причина за настъпване на процесното ПТП.
Релевира възражение за прекомерност на претенцията за обезщетение за неимуществени вреди, като излага съображения, че претендираното от ищците обезщетение е прекомерно завишено, в противоречие с принципа за справедливост, както и че не отговаря на претърпените от тях неимуществени вреди.
Оспорва претенцията за заплащане на законна лихва като неоснователна по съображения за неоснователност на главния иск, в условията на евентуалност развива правни доводи за различен от сочения от ищците начален момент на забава.
В срока по чл.372, ал.1 ГПК е постъпила допълнителна искова молба.
Поддържат се твърденията в исковата молба относно обстоятелствата и причините, при които е настъпило процесното ПТП, както и твърденията за претърпените от ищците неимуществени вреди. Оспорват се повдигнатите от ответника възражения за съпричиняване от страна на пострадалия на вредоносния резултат и за прекомерност на претендираните обезщетения.
Оспорват се възраженията на ответника за началния момент на дължимата лихва за забава, по изложени в допълнителната искова молба съображения.
В срока по чл.373, ал.1 от ГПК ответникът не е подал отговор на допълнителната искова молба.
Пловдивският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и доводите на страните намери за установено следното:
По допустимостта на исковете.
Предявените искове са допустими и следва да бъдат разгледани по същество.
По основателността на исковете.
3
Между страните не е спорно, че на **.**.****г., в гр. **********, на кръстовището между ул. „*************“ и ул. „******** , е станало ПТП с участници л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег. № ** **** **, управляван от водача В. К., и ППС с животинска тяга, управлявано от М. А.
М., в резултат на което е починал М. М.. Посоченото обстоятелство се установява и от събраните по делото писмени и гласни доказателства, а именно: писмените документи– материалите по ДП № 200/ 2020г. по описа на РУ на МВР – гр. Първомай (протокол за оглед на местопроизшествие от **.**.****г.); показанията на разпитаните по делото свидетели В. К. и К. К.; заключение по КСМАТЕ.
От представените по делото писмени доказателства - Удостоверение за родствени връзки /л.19/, се установява родствената връзка на ищците с починалия М. М., а именно, че са негови деца, което обосновава правото им на обезвреда за претърпени неимуществени вреди от загуба на родител. Ищците попадат в кръга на правоимащите лица, съгласно приетото с ППВС № 5/ 24.11.1969г.
С доклада по делото е прието за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че за л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“, с рег.
№ ** **** **, е имало валидно сключена застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, валидна за периода от 28.10.2019г. до 27.10.2020г. Предвид изложеното следва да се приеме, че застрахователното дружество е материалноправно легитимирано да отговаря по предявения иск с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ.
Не е спорно между страните наличието на причинно – следствена връзка между смъртта на М. М. и процесното ПТП, като това се установява и от събраните по делото доказателства – медицинска документация и КСМАТЕ.
Основният спорен между страните по делото въпрос е относно механизма на процесното ПТП и дали е налице виновно и противоправно поведение на водача на лекия автомобил, така че да е изпълнен фактическият състав на разпоредбата на чл.45 от ЗЗД за ангажиране отговорността на водача на лекия автомобил за претърпените от ищците неимуществени вреди от смъртта на техния баща, настъпила вследствие на процесното ПТП.
За установяване механизма на процесното ПТП по делото са събрани 4 писмени и гласни доказателства – протокол за оглед на местопроизшествие, албум със снимки от местопроизшествието, показанията на св. К. и св. К. и заключение по КСМАТЕ.
От заключението по КСМАТЕ се установява следния механизъм на настъпване на процесното ПТП: водачът В. К. е управлявал л.а. марка и модел „Фолксваген Пасат“ по дясната лента за движение на ул. „*************“ в посока от изток на запад. През това време конската каруца, управлявана от М.
М. е била на ул. „********“, насочена в посока от юг на север, от ляво на дясно пред л.а. „Фолксваген Пасат“. Когато л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил на около 51-52 м, конската каруца е навлязла на платното за движение пред автомобила, когато л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил на около 27,5- 28,5 м, каруцата е навлязла в средната лента, а когато л.а. „Фолксваген Пасат“ е бил на около 13-14 м, каруцата е навлязла в дясната лента и така е настъпил удар в предната част на л.а. „Фолксваген Пасат“ и в предната част на конската каруца. Скоростта на л.а. „Фолксваген Пасат“ в момента на удара е била около 46 км/ ч. Произшествието е настъпило на хоризонтален и равен участък от пътя, в зоната на кръстовището между ул. „*************“ и ул. „********“ в гр. **********, при движение през деня, при видимост на дневна светлина. В анализираната пътна ситуация, когато мястото на удара е било извън дължината на пълния спирачен път (опасна зона), конската каруца е била в лявата лента на платното за движение, като се е движела насочено косо към автомобила и водачът на автомобила при своевременна реакция и задействане на спирачната система в този момент е имал техническа възможност да избегне удара като спре. В момента на навлизане на каруцата в средната лента на платното за движение, по което се е движел л.а. „Фолксваген Пасат“, водачът на автомобила е нямал техническа възможност, при реакция със спиране, на установи автомобила преди мястото на удара и да избегне произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава техническа възможност би имал водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“, като в момента на навлизане на каруцата в средната лента на платно за движение, по което се е движел автомобилът, последният се е движел със скорост по- малка от 42 км/ ч. При реакция на водача на л.а. „Фолксваген Пасат“ със спиране в момента на навлизане на каруцата в дясната лента на платното за движение, по което се е движел л.а. „Фолксваген Пасат“, водачът на автомобила е нямал техническа възможност да установи автомобила преди мястото на удара и да избегне 5 произшествието чрез безопасно екстрено спиране. Такава възможност водачът на л.а. „Фолксваген Пасат“ би имал ако в момента на навлизане на каруцата в дясната лента се е движел със скорост по- малка от 23 км/ ч.
От заключението по КСМАТЕ (приложените мащабни скици) се установяват геометричните параметри на местопроизшествието, хоризонталната и вертикалната маркировка: касае се за Т- образно кръстовище; в посоката на движение на конската каруца има знак Б2 „Спри!
Пропусни движещите се по пътя с предимство!“; в посоката на движение на л.а. „Фолксваген Пасат“ няма данни за пътни знаци. Платната за движение са разделени с двойна непрекъсната линия.
Установява се от събраните по делото писмени доказателства – писмо от Окръжна прокуратура Пловдив с приложено към него препис от Постановление за прекратяване на наказателното производство от 24.04.2024г. и съобщение по ЧНД № 1562/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив /л.323 – л.329/, че образуваното във връзка с процесното ПТП досъдебно производство № 200/ 2020г. по описа на РУ гр. **********, пр.пр. № 7591/ 2020г. на Окръжна прокуратура гр. Пловдив, за престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“ вр. с чл.342, ал.1 от НК, е прекратено, поради това, че деянието не е извършено. Постановлението за прекратяване е потвърдено с Определение № 602/ 26.07.2024г., постановено по ЧНД № 1562/ 2024г. по описа на Окръжен съд – Пловдив, като на настоящия съдебен състав е служебно известно, че определението е влязло в сила на 07.11.2024 г. (потвърдено с определение № 400/ 07.11.2024г., постановено по ВЧНД № 477/ 2024г. по описа на Апелативен съд – Пловдив).
Съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението пряко от застрахователя.