Решение № 1522 от 23.04.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1522 гр. София, 23.04.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 7-МИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА при участието на секретаря ЗЛАТКА АТ. ШУМАНСКА като разгледа докладваното от СИЛВИЯ В. ТАЧЕВА Административно наказателно дело № 20241110216965 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по жалба от С. П. Л., с ЕГН ********** срещу наказателно постановление (НП) № 24-4332-003555 от 20.02.2024 г., издадено от Г.Б., на длъжност началник група към ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат твърдения за материална незаконосъобразност на издаденото НП. В тази връзка жалбоподателят посочва, че управляваното от него ПС е без отбелязване в свидетелството за регистрация, че същата е прекратена, което е в разрез с установения в чл.

18 от Наредба № I- 45 от 24.03.2000 г. за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства (Наредбата). Посочва още, че е придобил МПС през 2002 г., а в НП е посочено, че същото е спряно от движение на 08.12.1999 г. Моли за отмяна на наказателното постановление и за присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение.

В съдебно заседание, жалбоподателят, редовно призован, не се явява. Представлява се от адв. П.. В хода на съдебните прения, процесуалният представител на жалбоподателя заявява, че поддържа жалбата на посочените в нея основание, като отправя искане до съда да отмени НП и претендира присъждана на разноските за адвокатско възнаграждение за осъществено процесуално представителство в настоящото производство.

Въззиваемата страна, началник-група в ОПП СДВР, редовно призована, не изпраща представител. По делото са постъпили писмени бележки, в които е отправено искане до съда да остави жалбата без уважение и да потвърди НП като правилно и законосъобразно. В същите е отправена и претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Отправено е и възражение за прекомерност на претендираните раноски.

Софийски районен съд, като разгледа постъпилата жалба, изложените в нея доводи и като се запозна с материалите по делото, намира за установено от фактическа страна 1 следното:

Отговорността на жалб. Л. е ангажирана със съставяне на АУАН, серия GA, № 1096828 от 12.02.2024 г. В АУАН като фактическа обстановка е установено, че на 12.02.2024 г., около 15.41 ч., в гр. София, на бул. „Сливница“, с посока на движение от бул. „Панчо Владигеров“ към ул. „Обелско шосе“, жалб. Л. управлявал собствения си лек автомобил, марка/модел „ВАЗ 2104“ с рег. № ****, като срещу административен № 444 след извършена полицейска проверка било установено, че същият управлявал МПС, което към момента на проверката е било спряно от движение по желание на собственика, считано от 08.12.1999 г. Въз основа на тази фактическа обстановка, свид. В. – мл. автоконтрольор при ОПП СДВР, посочил в съставения АУАН като нарушена разпоредбата на чл. чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

При идентично възпроизвеждане на обстоятелствената част, на 20.02.2024 г., началник група към ОПП СДВР издал обжалваното наказателно постановление, с което на жалбоподателя жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

Горната фактическа обстановка съдът възприе въз основа на показанията на разпитания в съдебното заседание свидетел Р. В. (актосъставител), както и въз основа на писмените доказателства, приети и приобщени към доказателствения материал по реда на чл. 283 от НПК.

Показанията на свид. В., съдът намира за достоверни, еднопосочни и логично структурирани, поради което кредитира същите. От тях се установяват извършените в хода на проверката действия и направените справки с ОДЧ, посредством които е било установено извършеното нарушение. Показанията на разпитания свидетел са в пълна корелация и с писмените доказателства по делото, като в тях не се констатират противоречия.

Съдът кредитира и писмените доказателства по делото, доколкото същите намират опора в останалия доказателствен материал и не са налице никакви противоречия.

При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна страна следното:

Въз основа на извършена служебна проверка съдът счита, че при съставянето на АУАН и издаването на атакуваното НП не са допуснати съществени процесуални нарушения - НП е издадено от компетентен административен орган, спазена е формата за съставяне на АУАН и НП, които съдържат всички необходими реквизити. В този ред на мисли, съдът намира възраженията на жалбоподателя, че АУАН и НП не отговарят на изискванията на ЗАНН за неоснователни. Колкото до описанието на нарушението, съдът намира, че изложеното в НП и АУАН е напълно достатъчно.

По делото безспорно е установено, че жалб. Л. има качеството на водач, тъй като същият е бил спрян от полицейските служители по време на управление на МПС.

Нормата на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП предвижда забрана за водач на ППС да управлява същото, ако то е спряно от движение. От приложената справка за регистрация на МПС, изведена от АИС-АНД на ОПП СДВР, се установява, че МПС е било спряно от движение по искане на неговия собственик на 08.12.1999 г. По делото, като писмено доказателство е приложено копие на договор за покупко-продажба на МПС с нотариална заверка на подписите, съгласно който жалб. Л. е придобил собствеността върху процесното МПС, считано от 22.02.2002 г. Тази информация е отразена и в цитираната по-горе справка от АИС-АНД. При справката в ОДЧ е установено, че МПС е било спряно от движение през 1999 г. Предвид това, съдът намира, че са налице обективните признаци на деяниято.

Не е налице субективна съставомерност на същото, доколкото жалб. Л. е придобил МПС през 2002 г. съгласно приобщения по делото договор за покупко-продажба на МПС. В договора не е било записано, че МПС е спряно от движение и жалбоподателят не е имал достъп до такава информация, поради което не е могъл да формира и знание за това 2 обстоятелство, поради което съдът намира, че осъщественото от него деяние не е било извършено виновно. Само за пълнота следва да се каже, че видно от справките за служебна промяна на регистрация на процесното МПС /л. 30 и л. 60 от делото/, издадени на една и съща дата, но в различно часово време е налице разминаване относно състоянието на автомобила. В първата е отразено, че регистрацията е прекратена по желание на собственика много преди жалбоподателят за закупи автомобила, а във втората – че автомобилът е в движение.

Предвид изложеното, съдът намира, че отговорността на жалбоподателя е била неправилно ангажирана поради неправилно приложение на материалния закон, което налага отмяна на наказателното постановление.

При този изход на делото право на разноски има жалбоподателят. Доколкото такава претенция е отправена в производството пред настоящата съдебна инстанция, съдът намира, че на основание чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН такива следва да бъдат присъдени. Претендираното възнаграждение е в размер на 600 лева, съгласно приложения по делото договор за правна защита и съдействие. От въззиваемата страна е отправено възражение за прекомерност.

Съгласно чл. 18, ал. 2, вр. чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа (загл. изм. - ДВ, бр. 14 от 2025 г.), минималният размер на възнаграждението е в размер на 400 лева за процесуално представителство по настоящото дело. Съдът намира, че делото не се характеризира с фактическа и правна сложност, доколкото отговорността на жалбоподателя е ангажирана за едно нарушение, доказателствата са безспорни и обосновават еднопосочни изводи. С оглед на това, съдът намира, че следва да бъде присъдено възнаграждение в размер на 400 лева.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 3, т. 1, вр. ал. 2, т. 1, вр. ал. 1 ЗАНН РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 24-4332-003555 от 20.02.2024 г., издадено от Г.Б., на длъжност началник група към ОПП- СДВР, с което на жалбоподателя е наложено административно наказание "глоба" в размер на 100 (сто) лева на основание чл. 177, ал. 1, т.

4, пр. 1 от ЗДвП за нарушение на чл. 5, ал. 3, т. 2 от ЗДвП.

ОСЪЖДА Столична дирекция на вътрешните работи да заплати на С. П. Л., с ЕГН ********** сумата 400 /четиристотин/ лева, представляваща адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок пред Административен съд, София -град от датата на съобщаването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3