Решение № 18 от 17.01.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 18 гр. Русе, 17.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Татяна Черкезова

Членове:

Мария Велкова

Галина Магардичиян при участието на секретаря Тодорка Недева като разгледа докладваното от Галина Магардичиян Въззивно гражданско дело № 20224500500669 по описа за 2022 година

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

М. К. В. обжалва Решение № 432 от 08.04.2022г, постановено по гр.д.№ 6541/21 по описа на РРС в частта, в която предявеният от нея иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е отхвърлен. Излага оплаквания за неправилност на съдебното решение като счита, че съдът правилно е установил спора от фактическа и правна страна, но неправилно е преценил какъв да бъде размера на обезщетението, което следва да й се присъди.Иска от въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в частта, в която предявеният от нея иск е отхвърлен и да постанови друго, с което искът й за заплащане на обезщетение за причинени й неимуществени вреди бъде уважен в пълен размер. Претендира направените в двете съдебни инстанции разноски.

Въззиваемият Община-Русе счита жалбата за неоснователна, а постановеното от районния съд решение в частта, в която искът е отхвърлен за правилно. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Община-Русе обжалва Решение № 432 от 08.04.2022г, постановено по гр.д.№ 6541/21 по описа на РРС в частта, в която предявеният иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди е уважен до размер на 10 000лв, както и в частта, в която е уважен искът за заплащане на обезщетение за претърпени от ищцата имуществени вреди в размер на 1537лв. Излагат се оплаквания за неправилност на съдебното решение в тази част, тъй като съдът не е съобразил, че ищцата сама е причинила с поведението и невниманието си настъпване на твърдените от нея вреди. В условията на евентуалност се твърди, че е налице съпричиняване на травмата 1 с повече от 50%. Иска се отмяна на решението в обжалваните части и постановяване на друго, с което исковете се отхвърлят изцяло или в условията на евентуалност присъдените обезщетения да се намалят поради наличие на съпричиняване. Претендират се разноски по делото съобразно приложен списък в размер на 760лв.

Въззиваемата М. В. в съдебно заседание излага становище за неоснователност на подадената от Община-Русе въззивна жалба.

Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

Фактическата обстановка по делото е установена в първата инстанция, а именно че на 03.08.2021г около 23.10часа ищцата, заедно с дъщеря си К. и И.В. и Р.В. са били в центъра на гр.Русе като всички вървели по ул.“Александровска“ и завили от нея по левия тротоар на ул.“Георги С.Раковски“, която в този край е улица без изход. След това слезли от тротоара на платното, улично осветление е установено, че е липсвало.

Слизайки на платното ищцата неочаквано усетила, че стъпва на неравна повърхност, вследствие на което изгубила равновесие и паднала на земята.

Усетила внезапна болка. Видяла, че десният й крак е попаднал в неравност на пътното платно, от което е загубила равновесие. Опитала да се изправи, но не могла да стъпи на десния й крак. Успяла да се придвижи до автомобила на И.В., който бил паркиран наблизо и отишли в „спешно отделение“ на УМБАЛ“Канев“АД. Било и направено ренгиново изследване, което било разчетено на другия ден. Препоръчали и студени компреси и обезболяващи.

Изкарала безсънна нощ от болките, които изпитвала. На другия ден било разчетено ренгеновото изследване и било установено, че има фрактура на пета метатарзална кост на дясно ходило. Била е поставена гипсова имобилизация. В период от два месеца се възстановявала като в ежедневнието си разчитала на помощта на семейството си. През първата седмица от инцидента не можела да става от леглото и изцяло разчитала на помощта на близките си, дори и за ежедневно необходимите й дейностихранене, преобличане, тоалет. Слез това започнала да се придвижва постепенно с патерици, но това било трудно за нея. След махане на гипса можела да извършва съвсем елементарни движения, които били съпроводени от болка. В областта на счупеното имало и оток. Ищцата не се чувствала пълноценна. В периода от 04.08.21 до 02.10.21 била в отпуск поради временна нетрудоспособност, а в периода от 16.09.21 до 21.09.21 била на рехабилитация в Павел баня.

При така установената фактическа обстановка, първоинстанционния съд правилно е преценил на първо място, че Община-Русе отговаря на основание чл.49 ЗЗД за уврежданията, които М. В. е получила вследствие на падане на неравност на пътно платно, тъй като Общината отговаря за поддържане на общинските пътища. В случая от събраните по делото гласни доказателства е установено, че участъкът където е паднала ищцата е бил неосветен, а на следващо място на пътното платно в близост до левия тротоар на ул.“Г.С.Раковски“ където ищцата е стъпила на пътното платно е имало неравен участък, в който десният крак на ищцата е попаднал, тя е загубила равновесие и вследствие на това е получено счупване на дясно ходило.

Неоснователни са наведените във въззивната жалба оплаквания, че съдът не е обсъдил, че ищцата сама е причинила уврежданията си, а в условията на 2 евентуалност, че е съпричинила тези увреждания. Такива възражения има и в подаденият от Община-Русе писмен отговор по реда и в срока по чл.131 ГПК, но видно от съдържанието на отговора същите не са конкретни. Не е достатъчно ответникът да заяви, че пострадалата сама е причинила уврежданията или че е съпричинила същите, но следва да заяви конкретно по какъв начин, респ. с какво свое поведение, нарушавайки какви правила е причинила сама уврежданията, респ. ги е съпричинила. Такава конкретика в отговора напълно липсва. Подборни съображения са изложени едва в писмената защита в първата инстанция и във въззивната жалба, но същите са преклудирани и следва да бъдат обсъждани от съда. Независимо от това въззивният съд намира, че дори и да се разгледат по същество, тези възражения са неоснователни. Съображенията за нарушение на правилата за движение по пътищата са неоснователни, тъй като ищцата не е пресичала пътното платно на улицата, която в участъка, в който е била ищцата е улица без изход, а увреждането е станало след придвижване на ищцата от тротоара към пътното платно и стъпването на него. Освен това безспорно от събраните по делото гласни доказателства е установено, че улицата е била неосветена, което обстоятелство значително е способствало за увреждането, освен наличието на неравност на пътното платно.

Правилно първоинстанционния съд е преценил характера на уврежданията, получени от ищцата, болките и страданията, които са и причинени, възстановителния период и правилно е преценил, че справедливото обезщетение, което би репарирало вредите й е в размер на 10 000лв. Неоснователно е възражението на ищцата в подадената от нея въззивна жалба, че съдът неправилно е извършил такава преценка и неправилно не е стигнал до извода, че дължимото й обезщетение е в по-висок размер. По делото не са събрани доказателства за такива болки и страдания, които да мотивират съда да присъди обезщетение в по-висок размер.

Доказателствата не сочат за настъпили някакви усложнения в счупването или за търпени от ищцата болки и страдания с по-голям интензитет или за по продължителен период от време, поради което въззивният съд намира, че преценката за размера на обезщетението за неимуществени вреди е правилно преценен от първоинстанционния съд съобразно въведеният в чл.52 ЗЗД критерий за справедливост. От друга страна възраженията на ответника, изложени във въззивната жалба на Община-Русе за недоказаност на уврежданията, тяхната тежест и лечебният процес на ищцата, са неоснователни. Дори и в издадените медицински документи да има допуснати нарушения и несъответствия с различни медицински стандарти относно попълването на медицинските документи, то това е без значение за правния спор и не води до извода за недоказаност на уврежданията на ищцата, болките и страданията, които е търпяла вследствие на тях, както и периода на възстановяването й. Независимо, че по делото липсва направление, въз основа на което ищцата е провела рехабилитация в Павел баня, от събраните по делото доказателства е установено, че такава е проведена. Същата е била необходима във връзка с физическото състояние на ищцата след махане на гипсовата имобилизация и тази рехабилитация е довело до подобряване на здравословното й състояние и възстановяването й.

Същата не е била самоцелна от страна на ищцата, а е била необходима за възстановяването й от увреждането, настъпило поради неизпълнение на задълженията на Община-Русе по поддържане на общинските пътища, както относно тяхното състояние, така и относно осветяването им. По тези 3 съображения правилно е била съобразявана от първоинстанционния съд както във връзка с преценка за неимуществените вреди, причинени на ищцата, така и във връзка с присъденото обезщетение за имуществени вреди.

По тези съображения въззивният съд намира, че решението на районния съд, с което е присъдил обезщетение за неимуществени вреди в размер на 10 000лв, както и обезщетение за имуществени вреди в размер на 1537лв, както и е отхвърлил иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди над сумата от 10 000лв до 15 000лв е правилно и следва да се потвърди.

Съобразно изхода на спора във въззивната инстанция направените от всяка от страните разноски в тази инстанция следва да останат за всяка от тях както са направени.

Мотивиран така, окръжният съд

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА изцяло Решение № 432 от 08.04.2022, постановено по гр.д.№ 6541/21 по описа на Русенски районен съд.

Решението подлежи на обжалване пред ВКС с касационна жалба в 1месечен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4