Решение № 8384 от 22.05.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8384 гр. София, 22.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ГЕРГАНА В. КИРОВА при участието на секретаря ГАБРИЕЛА КР. АНГЕЛОВА като разгледа докладваното от ГЕРГАНА В. КИРОВА Гражданско дело № 20211110142439 по описа за 2021 година

Предявени са при условията на последващо обективно кумулативно съединяване искове,както следва : от В. П. П.,ЕГН **********,с адрес ************,против Е. П. П.,ЕГН **********,с адрес **********,иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване за установено,че ищецът е собственик на недвижим имот с идентификатор **********находящ се в ********** и за осъждане на ответницата да предаде владението върху недвижимия имот,както и насрещни искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД от Е. П. П.,ЕГН **********,против

В.

П.

П.,ЕГН

**********,за прогласяване недействителност на договор за продажба на недвижим имот,обективиран в нотариален акт от 13.06.2014 г.

В исковата молба по първоначално предявения иск се твърди,че ищецът е придобил правото на собственост върху недвижим имот,представляващ апартамент ********** с площ от 41,20 кв.м. с договор за продажба,за който е съставен нотариален акт от 13.06.2014 г. Ищецът поддържа,че първоначално е реализиран въвод във владение,но впоследствие с оглед издаване на обратен изпълнителен лист фактическата власт върху имота се осъществява от ответницата П.. Ищецът сочи,че като собственик на имота има право да ползва същия,а ответницата осъществява фактическа власт върху имота,без да има основание за това. Ищецът моли съда да уважи предявената искова претенция с правно основание чл.108 от ЗС.

Ответницата Е. П. П. в подадения писмен отговор изразява становище,че искът е недопустим,защото ищецът не е собственик на имота,сочи,че сключеният договор за продажба е недействителен. Ако искът бъде възприет за допустим,искът е неоснователен,защото ответницата е собственик на имота на основание настъпило наследствено правоприемство.

1

Моли съда да отхвърли иска по чл.108 от ЗС.

Едновременно с подаване на писмения отговор Е. П. П. предявява насрещни искове срещу В. П. П. за недействителност на сделката – договор за покупко-продажба,обективиран в нотариален акт от 2014 г. – твърди се,че продавачите не са искали да бъдат обвързани от сделката,а същата е изповядана с оглед затруднено финансово състояние на продавачите и предоставен от ответника паричен заем. Сочи се,че съгласие липсва,а са упражнени принуда и насилие. Ако не бъде възприето,че сделката е недействителна поради липса на съгласие,то същата е привидна,защото страните не са имали намерение да бъдат обвързани от продажбено правоотношение. Ищцата по насрещните искове моли съда да уважи насрещните искове.

Ответникът В. П. П. в подадения писмен отговор изразява становище за неоснователност на исковете – твърди се,че единственото правоотношение е продажбеното правоотношение,оспорено е сключването на договори за заем,твърди се,че сделката е изповядана доброволно. Моли съда да отхвърли исковете.

Софийският районен съд,първо гражданско отделение,42 състав,като обсъди представените по делото доказателства,поотделно и в тяхната съвкупност, при спазване изискванията на чл.235 от ГПК,приема за установено следното :

С договор за продажба от 13.06.2014 г.,обективиран в нотариален акт,********** П. и Е. П. П.,като продавачи,и В. П. П.,като купувач,са изразили едновременната си и съгласувана воля да бъдат обвързани от правоотношение,според което продавачите се задължават да прехвърлят правото си на собственост върху недвижим имот – самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********находящ се в **********,а купувачът приема да заплати уговорената продажбена цена от 9000 лева,за която е посочено,че е заплатена преди подписване на нотариалния акт.

Установява се,че с определение от 27.02.2020 г.,постановено по ч.гражд.дело № 5530/2016 г. по описа на СРС,73 състав е обезсилена заповед за изпълнение по чл.417 от ГПК,а на 25.02.2021 г. е разпоредено издаването на изпълнителен лист,съгласно който В. П. П. е осъден да предаде на Е. П. П. владението върху недвижим имот - самостоятелен обект в сграда с идентификатор **********.

Видно от договор за продажба на държавен недвижим имот от 01.04.1993 г.,********** П. и ********** П. се легитимират като собственици на недвижим имот апартамент **********.

Установява се от удостоверение за наследници на ********** П.,че единствена наследница по закон е дъщеря му Е. П. П..

В хода на производството са събрани гласни доказателства – от разпита на свидетелката ********** се установява,че познава В.,който е зет на нейни съседи,свидетелката знае,че В. купил апартамент в ********** от **********,когото свидетелката познава,защото заедно са работили в „**********“. Според свидетелката ********** ********** е казвал,че иска да продаде апартамента и да си живее на село. От показанията на свидетелката ********** се установява,че ********** има една дъщеря – 2 ответницата Е. П.. Според свидетелката ********** апартаментът е освободен около година след сключване на договора,защото ********** криел от своя зет,че е продал апартамента. От показанията на свидетелката ********** се установява,че след като ********** се изнесъл от апартамента В. започнал да прави ремонт,след това известно време В. живял в апартамента със своето семейство,а впоследствие В. напуснал апартамента и в него са живели квартиранти,вероятно настанени от Е. и **********. Според свидетелката ********** ********** е починал на село,на свидетелката не е известно дали апартаментът е бил обявяван за продажба в сайтове. Разпитана в съдебно заседание,свидетелката ********** е казала,че В. е закупил апартамент в **********но не живее в него,а живее в ********** Според свидетелката ********** бившият собственик на имота – **********,на когото викали ********** руския е казвал в заведение,в което се събират приятели,че възнамерява да продава апартамента,тъй като искал да се махне от зет си. Свидетелката ********** е казала,че не знае точно кога е починал **********. От показанията на свидетелката ********** се установява,че от около една – две години В. не живее в апартамента,а там били пуснати квартиранти от Е. – една от наемателките казала на свидетелката,че плаща наем на Е.. Разпитан в съдебно заседание,свидетелят ********** е казал,че познава ********** от около десет – дванадесет години като се запознали в кръчмичката на крайната спирка в ********** – понякога се виждали един път седмично,понякога по-често. Според показанията на свидетеля ********** ********** му казал,че му трябват 2000 лева,но свидетелят отговорил,че няма възможност да му даде такава парична сума,свидетелят не знае за какво са били необходими паричните суми. Според показанията на свидетеля ********** ********** събрал паричната сума,за да я върне,но тогава се оказало,че трябва да прехвърли апартамента. Свидетелят ********** депозира показания,че ********** е починал през 2016 г.,а след това свидетелят на няколко пъти от разговори с дъщерята на ********** разбрал,че има вероятност да вземат жилището.

При така установената фактическа обстановка съдът достигна до следните правни изводи :

По предявените искове с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД :

Уважаването на иск за прогласяване недействителност на правна сделка е обусловено от доказването наличието на порок,при което правната сделка не може да породи правни последици. Страната,която предявява иск за недействителност е длъжна да проведе доказване,че са налице обстоятелства,при които сделката е невалидна още от момента на възникването й и не може да обвърже страните. Софийският районен съд намира,че предявените искове се явяват недоказани по основание и подлежат на отхвърляне. Липсата на съгласие като основание да се счита,че договор е недействителен е налице,когато волята е външно изразена чрез волеизявление,но липсва съзнателно взето волево решение,т.е. липсва намерение на страната да бъде обвързана от договорното правоотношение.

Константната съдебна практика приема,че договорът е недействителен поради липса на съгласие при т.нар. съзнавана липса на съгласие,т.е. ако е упражнено насилие за осъществяване на волеизявлението,липсва намерение за 3 обвързване поради волеизявление,направено на шега или като учебен пример – в този смисъл са изложените съображения в Тълкувателно решение № 5/12.12.2016 г.,постановено по тълк.дело № 5/2014 г. и Тълкувателно решение № 5/30.05.2022 г.,постановено по тълк.дело № 5/2020 г. по описа на ОСГТК на ВКС. От събраните в хода на производството писмени и гласни доказателства не може да бъде възприето,че договорът за покупко-продажба е сключен при липса на съгласие – следва да се отбележи,че и продавачите,и купувачът са се явили пред нотариуса и са отправили изявления,насочени към възникване на продажбено правоотношение относно конкретен недвижим имот,т.е. насрещните волеизявления са съвпадащи и позволяват да бъде възприето сключването на договор за продажба на имот,а доказателства,че продавачите въобще не са имали намерение да бъдат обвързани от правоотношението липсват – в тази насока твърденията на ищцата П. за упражнено насилие не са доказани,по делото не са събрани доказателства сделката да е била сключена поради упражнено насилие към момента на сключването й. С оглед изложените съображения,че недействителна е само сделката при съзнавана липса на съгласие,доказването факта на упражнено насилие,което да е довело до волеизявление на лицето,спрямо което е упражнено насилието,следва да бъде пълно,т.е. да се установява по категоричен начин,че външно обективираното волеизявление е провокирано от упражнената принуда. Липсата на проведено доказване спрямо страните продавачи да е упражнено насилие означава,че исковата претенция по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. В подкрепа на извода,че исковата претенция за прогласяване недействителност на договора за покупко-продажба поради липса на съгласие са и ангажираните в хода на производството свидетелски показания на свидетелките ********** и ********** в частта,в която свидетелстват,че ********** е изразявал многократно желанието си да продаде апартамента,макар да криел за тези свои намерения от съжителя на своята дъщеря,тъй като тези свидетелски показания позволяват да бъде възприето,че прехвърлителят П. е обмислял продажбата на жилището,което макар и косвено,доколкото тези показания се отнасят до период,предхождащ сключването на договора,сочат,че външно обективираното волеизявление съответства на взетото решение от страна на продавача. Така мотивиран,съдът намира,че исковата претенция по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД подлежи на отхвърляне. Съдът приема,че с оглед диспозитивното начало на гражданския процес дължи произнасяне в рамките на формулираното от страната искане. Съдът счита,че релевираните от ищцата П. доводи,че договорът за покупко-продажба е сключен поради наличието на предоставени заеми от страна на ответника на бащата на ищцата и на съжителя й,не могат да обосноват уважаване на иска за недействителност на предявеното правно основание – по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД.

Сключването на договора при наличието на определени условия или уговорки не представлява съзнателна липса на съгласие и на заявеното правно основание по чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД искът не може да бъде уважен. От една страна,следва да бъде отчетено,че твърдението за предоставени в заем от ответника П. парични суми не е доказано,тъй като свидетелят ********** не депозира конкретни показания от кого и кога ********** е получил пари назаем,а доказателства ответникът по иска да е давал пари в заем на съжителя на ищцата липсват. От друга страна, ищцата нито излага фактически 4 твърдения да е имало уговорки договорът за продажба да обезпечава заемно правоотношение,нито формулира съответно искане,поради което съдът дължи произнасяне в рамките на предявените искови претенции – с правно основание чл.26,ал.2,предл.2 от ЗЗД и чл.26,ал.2,предл.5 от ЗЗД. Развитите съображения мотивираха съда да счете,че първият предявен иск за недействителност подлежи на отхвърляне.

Разпечатката съдържа 27 от 46 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f2b686c-f49a-4fc3-9208-59ccd5101a2e