Решение № 468 от 20.12.2022, Окръжен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 468 гр. П., 19.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – П., I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седми декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Минка П. Трънджиева

Членове:

Венцислав Ст. Маратилов

Димитър П. Бозаджиев при участието на секретаря Л. Г. Церовска като разгледа докладваното от Димитър П. Бозаджиев Въззивно гражданско дело № 20225200500588 по описа за 2022 година

Производството е въззивно, по реда на чл. 258 и сл. ГПК.

С Решение №983/05.09.2022г., постановено по гр.д.№3891/2021г. по описа на РС- П. е отхвърлен предявения от Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от директора Е.С.Г., срещу М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: с.М.К., ул.„107“ №5 и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 КТ, да признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. Т. К., трудов договор с №28/13.05.2020г. за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона, като неоснователен и недоказан.

Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от директора Е.С.Г. да заплати на М. Т. К., ЕГН **********, с адрес: с.М.К., ул.

„107“ №5, сумата в размер на 650лв.

1

Осъден е Национален осигурителен институт, ЕИК 121082521, с адрес: гр.С., бул.„А.С.“ №62-64, чрез ТП на НОИ- гр.П., ЕИК 1210825210124, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Е.Й. №15а, представлявано от директора Е.С.Г. да заплати, на основание чл.78, ал.3 ГПК, на „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, ЕИК 203458161, със седалище и адрес на управление: гр.П., ул.„Завоя на Черна“ №11, ет.1, ап.2, разноски в размер на 502,15лв.

Против това решение е постъпила въззивна жалба от гл.юриск.Л. С.- Б., в качеството й на пълномощник на Управителя на НОИ.

Твърди се в същата, че обжалваното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на сьдопроизводствените правила и необосновано.

В тази насока се сочи, че районният съд е приел в противоречие на събраните по делото доказателства, че сключения между М. Т.. К. и „ГРГ Експорт“ ЕООД трудов договор е действителен, респективно не противоречи и не заобикаля закона. От страна първата инстанция не е спазен принципа за вътрешно убеждение.

Визира се, че от назначената съдебно- почеркова експертиза, свидетелските показания на Д.П. и от обясненията на М. Т. К., дадени по реда на чл.176 от ГПК се установява, че процесния трудов договор бил подписан от нея в периода между подаването отговора на исковата молба и първото по делото заседание.

Твърди се, че от представените от „ГРГ Експорт“ ЕООД, с отговора на исковата молба доказателства не се доказва, че дружеството/М. Т. К. да е осьществявало/а, реално дейност.

Сочи се, че представените по делото удостоверения, издадени от Сдружение „Асоциация на преработвателите на диворастящи гъби и плодове в България“ не са били подписани от председателя на сдружението г-н С.Х., като това се доказвало от справка с образеца на подписа му и не било оспорено от страните.

Визира се, че от представеното по делото писмо на ДГС- П. с изх.№1бб7#1 от 31.05.2022г. се установявало, че приблизително количество добив на диворастящи гъби за една календарна година на територията на горското стопанство е около 10 тона, а не 670 тона, както е посочено в съдебносчетоводната експертиза.

2

Навежда се довод, че заключението от Съдебно- счетоводната експертиза, следва да се приеме критично, тъй като в нея било записано, че добитите количества са извлечени от представените от „ГРГ Експорт“ ЕООД протоколи за добив, които били оспорени. Експертизата била изготвенаосновно върху вторични счетоводни протоколи. Единствено първични документи били фактурите, но към тях, нямало касови бележки, касови книги, приходни и разходни ордери, които също били първични документи.

Сочи се, че счетоводните книги са частни свидетелстващи документи, чиято формална доказателствена сила се отнася единствено до факта на писменото изявление и неговото авторство, но не обхваща други данни, за които документа свидетелства.

Твърди се, че изводът на първоинстанционния съд, че М. К. реално е упражнявала, трудова дейност почива единствено върху свидетелските показания, като нито един документ по делото не сочи пряко, че лицето действително е престирало труд. Наличието на справки декларации по ЗДДС за процесния период, платежни ведомости и фактури не установявали по категоричен начин реалното изпълнение на трудовата дейност от страна на М.

К. в полза на дружеството. Горните доказателства сами по себе си не доказвали по безспорен начин, че дружеството е реализирало търговска дейност, като съдът неправилно бил приел, че от воденето на процесните счетоводни документи дружеството е реализирало търговска дейност за процесния период.

Твърди се, че не било достатъчно сключването на трудов договор, по силата на който да възникнат осигурителни права, както и наличието на длъжностна характеристика. Необходимо условие било упражняването на трудова дейност по него, за което по делото нямало данни, а доказателствата сочели, че такава дейност не била извършвана.

Сочи се, че представените ведомости от своя страна са частни документи, които не доказват реално осъществяване на трудова дейност. На основание чл.180 от ГПК, подписаните частни документи доказвали, че съдържанието им представлява изявление на лицата, които са ги подписали и в това се състои формалната им доказателствена сила.

Приема се, че при постановяване на решението, съдът не са били взети твърденията, че: дружество „ГРГ Експорт“ ЕООД не осъществявало дейност;

3 липсата на регистрирани обекти в гр.П. и с.М.К. на името на дружеството; обстоятелството, че управителя на „ГРГ Експорт“ ЕООД възпрепятствал извършването на проверките, като не бил съдействал на административния орган; дружеството не било публикувало декларация за липса на дейност в ТР за 2019г. по чл.38, ал.9, т.2, б. „а“ от ЗСч и Определение на ОС- П., с което наказателното разследване е върнато на ОП- П. за продължаване на процесуалните действия.

В тази насока се излагат съображения.

Искането е да се отмени изцяло, като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост Решение №983 от 05.09.2022г. на РС- П., постановено по гр.д.№3891/2021г., с което е отхвърлен предявения от НОИ, иск с правно основание чл.74, ал.3, във вр. с ал.1 от КТ за обявяване на трудов договор №28 от 13.05.2020г., сключен между „ГРГ Експорт“ ЕООД и М. Т. К., за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.

Моли се за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- „ГРГ Експорт“ ЕООД в срок, чрез пълномощника му адв.К. С. П.- Г..

Приема се в същия, че възраженията на НОИ ТП на НОИ- П. са неоснователни, а първоинстанционното решение не страда от наведените пороци.

Твърди се, че първоинстанционният съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа, на което е достигнал до законосъобразни правни изводи, като е постановил едно обосновано, правилно и законосъобразно решение и същото следва да бъде потвърдено.

В този смисъл се излагат подробни доводи.

Искането е да се отхвърли, като неоснователна подадената въззивна жалба и се потвърди обжалваното решение на първоинстанционния съд, като правилно и законосъобразно.

Прави се искане за присъждане на сторените във въззивната инстанция разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от другата страна в процеса- М. Т. К., 4 чрез пълномощника й адв.И. П..

Твърди се, че обжалваното решение е правилно и обосновано, постановено, съобразно събраните по делото доказателства.

Счита се, че подадената жалба е неоснователна. В този аспект се излагат съображения в насока неоснователност на изложените в същата възражения.

Искането е да се потвърди обжалваното решение, с присъждане на сторените във въззивното производство разноски.

В съдебно заседание, за жалбоподателят Национален осигурителен институт- Териториално поделение П., редовно призован, представител не се явява. От пълномощникът на същия е постъпила молба, в която се поддържа подадената въззивна жалба. Искането е да се отмени изцяло решението на първоинстанционния съд.

Ответникът по жалбата- М. Т. К., редовно призована не се явява. За същата се явява пълномощникът й- адв.П.. От страна на последния се оспорва подадената въззивна жалба, като се моли да се потвърди решението по съображенията изложени в представения писмен отговор За ответникът по жалбата- „ГРГ Експорт“ ЕООД се явява адв.П., редовно преупълномощена от адв.К. П.- Г.. От страна на последната се моли да се потвърди обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, както и се отхвърли подадената въззивна жалба, като неоснователна. В тази връзка се приема, че първоинстанционното производство не страда от наведените пороци в жалбата. Съответно се приема, че първоинстанционния съд е извършил подробно обсъждане и преценка на всички събрани по делото доказателства, въз основа на които е достигнал до едни законосъобразни изводи. В тази насока са и представени в срок писмени бележки.

Моли са за присъждане на направените по делото разноски.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:

Пред първоинстанционният съд, производството е образувано по повод на подадена искова молба от Национален осигурителен институт, представлявано от Е.С.Г. директор, против М. Т. К. и „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, с което е направено искане от съда да постанови решение, с което да 5 признае сключения между „ГРГ Експорт“ ЕООД и ответника К. трудов договор за недействителен, поради противоречие и заобикаляне на закона.

Твърди се в исковата молба, че ответницата К. е подала заявление вх.

№354 от 08.02.2021г. в Дирекция „Бюро по труда” гр.П. за отпускане на парично обезщетение за безработица (ПОБ), на основание чл.54а от КСО като е декларирала, че правоотношението й с „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД, гр.Б., ЕИК 203458161 е прекратено, считано от 31.01.2020г. на основание чл.328, ал.1, т.3 от Кодекса на труда- при намаляване на обема на работа, като е приложила и заповед за прекратяване на трудовото правоотношение №68 от 31.01.2021 г.

Твърди се, че на основание чл.74, ал.1, във връзка с чл.74, ал.3 от КТ, трудовият договор, сключен между М. Т. К. и „ГРГ Експорт“ ЕООД е недействителен, тъй като противоречи на закона и го заобикаля. Сочи, че заобикаляне на закона по смисъла на чл.74, ал.1 КТ, във връзка с чл.26, ал.1, предложение второ от ЗЗД е налице в случаите, когато страните по трудовия договор са постигнали споразумение по основните въпроси на трудовото правоотношение, съзнавайки че целят нещо забранено от закона като резултат, а именно- привидно извършване на трудова дейност от работника, без да е налице реално осъществяване.

Посочва, че на 18.08.2020г. във връзка с възложена със Заповед №ЗР-512- 00799252/18.08.2020г. проверка и при извършен обстоен анализ на данните в информационната система на НОИ, в Търговския регистър и в информационния справочник ,.Апис” и „Лакорда” е установено, че осигурителят „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е регистриран на 18.03.2015г. като дружество с ограничена отговорност и с едноличен собственик на капитала и управител Георги Рангелов Г., с адрес по седалище и управление на дружеството гр.С., район „Младост 1“, бл.№89„ вх. Ж, ет.1, ап.113.

Визира се, че считано от 16.04.2019г., дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е прехвърлено, като за едноличен собственик на капитала и управител е вписан Д.П.Б. и адрес по седалище на дружеството: гр.П., ул.„Антим I“ №21, вх.Б, ет.2, ап.29. Считано от 20.03.2020г. дружество „ГРГ ЕКСПОРТ“ ЕООД е с едноличен собственик на капитала и управител Д.П.Б. и с адрес по седалище и управление в гр.Б., ул.„М. Л.“ №29. Посочва се, че на Д.Б. са му били прехвърлени и притежава или е управител на общо около 36 търговски дружества.