Решение № 2 от 05.01.2022, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№2 гр. София, 04.01.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IV ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Атанас Ст. Атанасов

Членове:

Атанас Н. Атанасов

Ирина Стоева при участието на секретаря Даниела Ил. Пиралкова в присъствието на прокурора В. Ал. Д. като разгледа докладваното от Атанас Н. Атанасов Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603096 по описа за 2021 година Производството е по реда на глава XXI от НПК.

С присъда от 28.04.2021 година по НОХД № 2309/2020 година, СРС, НО, 94 състав, е признал подсъдимия ХР. С. Д. за виновен в това, че на 30.11.2017 година, в 17.20 часа, в гр. София, ж.к. „Люлин“, пред ** СУ „****“, като непълнолетен, но можещ да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, направил опит да отнеме чужди движими вещи - пари в брой, а именно сумата от 2,00 /два/ лева, от владението на Н.Д.Б., с намерение противозаконно да ги присвои, като употребил за това заплашване - заплашил Б., като насочил срещу него джобно ножче и казал, че ще си вземе парите сам, като опитът останал недовършен поради независещи от дееца причини - Б. отказал да даде паричната сума и потърсил съдействие от охраната на училището - престъпление по чл.198, ал.

1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.

198, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3, вр. чл. 18, ал. 1, вр. чл. 55, ал. 1, б.”б” вр. чл.

42а, ал. 2, т. 1 и т. 2 от НК му е наложил наказание „пробация” при следните пробационни мерки:

1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца;

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от 1 шест месеца.

3.

Със същата присъда подсъдимият е осъден на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати по сметка на СДВР направените в хода на досъдебното производство разноски в размер на 537,60 /петстотин тридесет и седем лева и шейсет стотинки/ лева, както и да заплати по сметка на СРС сумата от 220 /двеста и двадесет/ лева, представляваща направените в съдебната фаза разноски.

Определено е и едно общо най-тежко наказание и измежду тези, наложени по НОХД № 2309/2020 г. по описа на СРС, НО, 94 състав и по НОХД № 20080/2019 г. по описа на СРС, НО, 94 състав, а именно наказание „пробация“ при следните пробационни мерки:

1. „задължителна регистрация по настоящ адрес” с периодичност два пъти седмично за срок от шест месеца;

2. „Задължителни периодични срещи с пробационен служител” за срок от шест месеца.

3.

С присъдата си СРС е присъединил на основание чл. 25, вр. чл. 23, ал. 2 от НК към така определеното общо най-тежко наказание наказанието „обществено порицание”, наложено на подсъдимия по НОХД № 20080/2019 г. по описа на СРС, НО, 94 състав.

Срещу присъдата в законоустановения срок е постъпила жалба от защитника на подсъдимия – адв. П.Д., с която се иска отмяна на първоинстанционния съдебен акт и постановяването на нов, с който подсъдимият да бъде оправдан. Сочи се, че извършеното от подсъдимия деяние е малозначително по смисъла на чл.9, ал.2 от НК, че същото е останало недовършено вследствие на самоволен отказ от страна на подсъдимия, както и че с деянието не е осъществен елемента заплаха от състава на престъплението „грабеж”, тъй като подсъдимият е прибрал ножа и е казал, че се шегува. Твърди се още, че подсъдимият е действал при лекомислие, без да осъзнава какво извършва и без користни цели, а също и че деянието не е извършено при форма на вината пряк умисъл, доколкото подсъдимият не е осъзнавал характера на своите действия и не е целял да заплаши или да отнеме противозаконно движимите вещи на св. Б..

Въззивният съд по реда на чл. 3** от НПК е преценил, че за изясняване на обстоятелствата по делото не се налага разпит на подсъдимия, свидетели или експерти, както и ангажирането на нови писмени или веществени доказателства.

2

В открито съдебно заседание пред въззивния съд защитникът на подсъдимия се позовава на съображенията, изложени в жалбата и моли съда да отмени присъдата на СРС.

Представителят на СГП оспорва жалбата. Счита, че обвинението е безспорно доказано от събрания по делото доказателствен материал, а наложеното наказание е справедливо и съобразено със законовите разпоредби. Намира за правилно и извършеното групиране от страна на първоинстанционния съд, както и присъединяването на наказанието „обществено порицание”.

Моли въззивния съд да потвърди първоинстанционната присъда.

Подсъдимият в последната си дума заявява, че е извършил деянието на шега, без да осъзнава, че ще има такива сериозни последствия. Изразява съжаление за стореното.

Софийски градски съд, след като обсъди доводите в жалбата‚ както и тези, изложени от страните в съдебно заседание и след като в съответствие с чл. 314 НПК провери изцяло правилността на атакуваната присъда, констатира, че не са налице основания за нейното изменение или отмяна, поради което намира, че постановената присъда следва да бъде потвърдена, като съображенията за това са следните:

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

Първоинстанционната присъда е постановена при правилно изяснена фактическа обстановка, която по категоричен начин се извежда от събраната по делото доказателствена съвкупност, обсъдена в мотивите към присъдата.

Извършвайки самостоятелен анализ събраните доказателства, въззивният съд не намира основания за промяна на фактическите констатации, които първоинстанционният съд обосновано е приел и са следните:

Подсъдимият ХР. С. Д. е роден на **** година в гр. София, българин, български гражданин, неосъждан към датата на деянието, с негативни характеристични данни, начално образование, ученик в ** СОУ, живущ в гр.Банкя, ул. „****, ЕГН **********.

Подсъдимият Д. е неосъждан към датата на инкриминираното деяние, но към настоящия момент спрямо него има влязъл в сила съдебен акт, с който 3 е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление по чл.195 ал.1 т.4 вр. чл.194 ал.1 вр. чл.20 ал.2 вр. ал.1 НК. Това осъждане не се отразява на съдебния статус на лицето, но неминуемо следва да се вземе впредвид при извода за характеристичните данни за лицето. Отделно от това е установено, че подс. Д. се води на отчет в ДПС при 09 РУ - СДВР за извършени от него две противоправни деяния по чл.194 ал.1 НК и чл.131 ал.1 НК, вследствие на което са му наложени две възпитателни мерки по чл. 13 ал. 1 т. 1 и т. 3 ЗБППМН.

Свидетелят Н.Д.Б. е роден на 04.05.2004 година и към месец ноември 2017 година бил ученик в седми клас в ** СОУ "****" в ж.к. "Люлин" гр.София. В същото училище учел и свидетелят Б.Ч., като двамата със свидетеля Н. Б. се познавали и били приятели. Свидетелят Б.Я. учел в 72-ро СОУ "Христо Б." отново в ж.к. "Люлин" гр.София. Свидетелите Б.Я. и Б.Ч. познавали подсъдимия Х.Д.. Подсъдимият Д. към 2017 година не учел в ** СОУ "****", но се случвало често да посещава двора на училището заедно с други момчета.

На 30.11.2017 година свидетелят Н. Б. бил втора смяна в училище и учебните му занятия приключили около 17.00 часа. След последния час свидетелят Б. не си тръгнал веднага, а заедно със свидетеля Б.Ч. излезли в училищния двор. По това време при тях дошли подсъдимият Х.Д. и свидетелят Б.Я.. Подсъдимият Д. започнал да иска от свидетелите Б. и Ч. сумата от 0, 50 лева във връзка с бас между него и свидетеля Ч.. Тъй като подсъдимият бил настоятелен, свидетелят Н. Б. му дал исканата сума. Когато свидетелят Б. извадил портмонето си, за да даде на Д. петдесетте стотинки, подсъдимият видял, че в портмонето си свидетелят Б. има банкнота от 2, 00 лева. Тогава подсъдимият Д. извадил от джоба на панталоните си джобно ножче, разгънал го, насочил го срещу корема на свидетеля Б., като в този момент двамата се намирали на около метър разстояние един от друг и поискал от свидетеля Б. да му даде сумата от 2, 00 лева, като му казал, че в противен случай, ще си я вземе сам. Свидетелят Б. отказал да му даде исканата сума. Тогава подсъдимият Д. казал на свидетеля Б., че се е пошегувал и прибрал ножа. Малко след това подсъдимият Д. повторно 4 извадил ножа, насочил го отново срещу свидетеля Б. и пак поискал от него да му даде парите, като му казал, че този път не се шегува и че може да набие и него, и свидетеля Б.Ч.. Свидетелят Б. отново отказал да даде парите на подсъдимия Д. и се насочил към помещението, където се намирал охранителят в училището. Подсъдимият Д. се опитал да попречи на свидетеля Б. да отиде при охраната, но свидетелят Б.Ч. задържал подсъдимия.

Свидетелят Б. отишъл при портиера на училището, като по това време на смяна бил свидетелят К.К., влязъл в помещението притеснен и разплакан и се оплакал на св. К., че две момчета му искат парите и го заплашват. Свидетелят К. отишъл при момчетата и казал на подсъдимия и на свидетеля Б.Я., които не били ученици в ** СОУ "****", да напуснат двора на училището, което те направили. Тъй като свидетелят Н. Б. бил притеснен, друг родител, който чакал да вземе детето си, го изпратил до дома му след случката.

Съгласно заключението на назначената по отношение на подсъдимия Д. КСППЕ, макар да е бил непълнолетен към датата на деянието, той е могъл да разбира свойството и значението на деянието и да ръководи постъпките си, като при извършване на деянието подсъдимият не е действал импулсивно, поради лекомислие или увлечение.

ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:

Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни - обясненията на подсъдимия Х.Д., показанията на свидетеля Н. Б., К.К. /вкл. и частично приобщени от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 5 вр. ал. 1 т. 2 НПК/, Б.Я., Б.Ч. /вкл. и приобщени в цялост от досъдебното производство на основание чл. 281 ал. 4 вр. ал. 1 т. 1 и т. 2 НПК/, писмени - справка за съдимост, справка - характеристика за подсъдимия X.

Д. /л. 35 ДП/, и способи за доказване - заключенията на СППЕ /л. 45 - 53 ДП, л. 55 - 63 ДП/.

Проверяваният съд е установил гореописаната фактическа обстановка след правилен, задълбочен и прецизен анализ на доказателствената съвкупност, изложен подробно в мотивите на присъда, който настоящата съдебна инстанция възприема изцяло.

Описаната фактическа обстановка се извежда основно от събраните по делото гласни доказателствени средства – показанията на свидетелите Б., Ч., Я. и К., като първите трима се явяват очевидци на извършеното деяние, а 5 депозираните от свидетеля К. показания представляват доказателствени средства, съдържащи доказателства за датата, часа и мястото на извършеното деяние, както и за поведението на пострадалото лице непосредствено след него.

СРС правилно е констатирал, че в хода на досъдебното производство са допуснати нарушения на процесуалния закон, които водят до опорочаване на депозираните в тази фаза на наказателния процес показания от свидетелите Б. и Я.. При проверка на протоколите от разпитите на свидетелите Б. и Я., проведени пред орган на досъдебното производство, въззивният състав установи, че двамата действително са били малолетни по време на тези разпити, което обуславя прилагането на императивната разпоредба на чл. 140, ал. 1 от НПК, съгласно която при разпит на малолетен свидетел задължително следва да присъства психолог или педагог, а на преценката на разследващия орган е оставено решението дали е необходимо и присъствието на родител. Видно от протоколите за разпит на тези свидетелите, разпитът им е бил извършен в присъствието на родител, но не и на педагог или психолог, поради което депозираните от тях показания не следва да се ценят като годно доказателствено средство.

Правилна е преценката на СРС да се довери на показанията на св. Н.

Б., депозирани в хода на съдебното следствие, за когото е логично, бивайки пострадал от инкриминираното деяние, същото да е оставило ярък отпечатък в паметта му и свидетелят да е съхранил ясен спомен за обстоятелствата около него. Свидетелят подробно разказва за частта от денонощието, когато са се случили процесните събития, за мястото на извършване на деянието, за първоначално поисканата от подс. Д. сума, за поисканата след това по-голяма сума и насочения срещу него нож, а също и че след това, когато се е опитал да отиде при охраната на училището, подсъдимият се е опитал да го спре, но свидетелят Ч. му е попречил. Изложеното от него кореспондира с показанията на останалите свидетели, а освен това е логично и последователно, с оглед на което настоящата съдебна инстанция се солидализира с преценката на СРС да кредитира показанията, дадени от този свидетел.