Решение № 31 от 17.02.2025, Районен съд - Поморие

РЕШЕНИЕ

№ 31 гр. Поморие, 17.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПОМОРИЕ, III СЪСТАВ, в публично заседание на седми юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Димитър М. Димитров при участието на секретаря Валентина Ат. Анджерлиева като разгледа докладваното от Димитър М. Димитров Гражданско дело № 20242160100016 по описа за 2024 година взе предвид следното.

Производството е образувано по искова молба от В. К. К. от гр.Поморие, чрез пълномощника и съдебен адресат адв.М. М., против „Аксес Файнанс“ АД, с която са предявени съединени искове с правно основание чл.26, ал.1 от ЗЗД, за прогласяване нищожността на клаузите по чл.20, чл.21, ал.4 и чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 12.08.2023 г., сключен между страните, като притоворечащи на закона.

Претендират се от ищеца и разноските по делото.

Исковата молба е приета за разглеждане и препис от същата е връчен на ответника, който е подал отговор, с който предявеният иск е оспорен от ответника като неоснователен и недоказан, като такъв моли съдът да го отхвърли изцяло, при изложени подробни съображения в подкрепа на застъпеното становище.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не се представлява, редовно призовани, пълномощникът му депозира писмено становище, с което поддържа заявените претенции.

Ответникътне изпраща представител в съдебно заседание редовно призован.

За да разреши спора между страните съдът се запозна подробно със становищата и исканията им, както и със събраните по делото доказателства, и като съобрази относимите законови разпоредби, прие от фактическа и правна страна следното.

Страните не спорят, а и се установява доказателствата по делото, че между страните е сключен валиден договор за кредит „Бяла карта“ от 12.08.2023 г., същият за неопределен срок, по силата на който на ищеца е предоставен максимален кредитен лимит от 600 лв., с падеж на задълженията до всяко 5-то число на текущия месец.

1

С клаузата на чл.15 от договора е уговорено, че в срок до 5 дни от активиране на платежния инструмент по чл.4, ал.2 от договора, кредитополучателят се задължава да предостави на кредитора обезпечение банкова гаранция за сумата от 914.58 лв., със срок на валидност 2 години от датата на сключване на договора или поръчителство, като поръчителят следва да е лице над 21 години, да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение, да е с минимален осигурителен доход от 1500 лева, да работи минимум от 6 месеца по безсрочен трудов договор, да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с ответника, да няма кредитна история в ЦКР към БНБ или да има кредитна история със статус “период за просрочие от 0 до 30 дни“ и да не е член на домакинството на кредотополучателя.

Съгласно клаузата на чл.20, ал.1 от договора, в случай, че кредитополучателят не предостави обезпечението по чл.15, в уговорения срок, той дължи на кредитодателя неустойка в размер 10% от усвоения и непогасен размер на кредитния лимит към последно число на предходния календарен месец.

Съгласно чл.21, ал.4 от договора, при забава за плащане на общото задължение по договора или на сумата по чл.11, ал.1, кредитополучателят дължи на кредитодателя разходи за действия по събиране на задълженията в размер на 2.50 лв., за всеки ден, до заплащане на съответното общо задължение или на сумата по чл.11, ал.1.

По силата на чл.21, ал.5 от договора, след настъпване на предсрочна изискуемост, кредитополучателят дължи еднократно заплащането на такса в размер на 120 лева, включваща разходите на кредитодателя за дейността на лице /служител/, което осъществява и администрира дейността по извънсъдебно събиране на задължението на кредитополучателя.

По отношение клаузата на чл.20, ал.1 от договора, при съобразяване разпоредбата на чл.143,, ал.1, т.5 от ЗЗП, съгласно която неравноправна клауза в договор, сключван с потребител, какъвто безспорно е процесния договор, е уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца или доставчика и потребителя, като задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано високо обезщетение или неустойка, съдът намира, че процесната клауза за неустойка е нищожна.

В случая неустойката е уговорена за неосигуряване на обезпечение и всъщност като такава излиза извън типичната й функция, като дължима при неизпълнение на поетите насрещни задължения по договор. Дори при изпълнение на поетите задължения за връщане на заетата сума, макар и след падежа, ведно със съответната възнаградителна лихва отново съобразно уговорките по договора се дължи претендирана неустойка, което противоречи на същността на неустоечната клауза. Всъщност в случая се дължи неустойка за неизпълнение не на главно, а на акцесорно задължение, каквото е даването на обезпечение. Същата се явява при това положение уговорена с цел да се заобиколи императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 от ЗПК, уреждащ максимален размер на годишния процент на разходите, поради което на основание чл.21 от ЗПК клаузата също е нищожна и плащане по нея не се дължи.

2

Нещо повече, с договора са поставени условия за заемателя, за да не се начислява неустойката, а именно в срок до 5 дни от активиране на платежния инструмент кредитополучателят да осигури банкова гаранция или поръчител, който да отговаря на множество критерии, които условия са трудно изпълними за посочения срок, поради което уговорената неустойка излиза извън всички нейни присъщи функции и представлява всъщност вид допълнителна печалба за кредитора, което е недопустимо и нарушава разпоредбите за максималния размер на ГПР.

По отношение клаузата на чл.21, ал.4 от договора, съдът намира, че същата противоречи на разпоредбата на чл.10а, ал.2 от ЗПК, съгласно която кредиторът не може да изисква заплащане на такси и комисиони за действия, свързани с управление на кредита, каквито според съда са уговорните в клаузата разходи за събиране, поради което клаузата е нищожна.

Нещо повече, с предварителното фиксиране на точно определена сума за разходи за събиране на ден се нарушава и изискването за добросъвестност по чл.143 ЗЗП и се стига до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя.

Клаузата на чл.21, ал.5 от договора също е нищожна, като противоречаща на горепосочената разпоредба на чл.10а, ал.2 от ЗПК, а така също нарушаваща нормите на чл.33, ал.1 и ал.2 от ЗПК, съгласно които при забава на потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забавата, като обезщетението за забава не може да надвишава законната лихва.

Предвид посоченото предявените искове са основателни и като такива следва да бъдат уважени.

Предвид основателността на претенциите на ищеца се дължат разноски, на основание чл.78, ал.1 от ГПК.

В случая при завеждане на делото е заплатена държавна такса в размер 80 лв., която следва да се присъди на ищеца, който дължи таксата и от името на който същата е платена.

Пълномощникът е направил искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.2 от ГПК, с включен в същото ДДС.

Видно от представения по делото договор за правна защита и съдействие адв.М. е предоставил на ищеца безплатна правна помощ, на основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗА.

Съгласно чл. 38, ал. 2 от ЗА, ако в съответното производство насрещната страна е осъдена за разноски, адвокатът има право на адвокатско възнаграждение, което се определя от съда, което следва да включва ДДС, тъй като в случая пълномощникът е регистриран по ДДС.

По отношение размера на адвокатското възнаграждение, което следва да бъде заплатено от ответника, съдът съобрази произнасянето на Съда на ЕС в Решение от

25.01.2024 г. по дело С-438/22, за неприложимост на приетата от Висшия адвокатски съвет 3 наредба, което е относимо и към адвокатското възнаграждение по чл.38 от ЗА за оказана безплатна правна помощ, съответно за оказано безплатно процесуално представителство пред съд и при съобразяване с материалния интерес, фактическата и правна сложност на делото и с действително извършените от правни действия за защита и съдействие, намери че следва да определи размер на адвокатското възнаграждение за всеки от исковете в размер 240 лв., в включен ДДС или общо адвокатско възнаграждение в размер 720 лв.

При този изход от спора разноски на ответника не се дължат, поради което искането му за присъждане на такива следва да бъде оставено без уважение.

Мотивиран от изложеното, Районен съд – Поморие

РЕШИ:

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като противоречаща на закона, клаузата на чл.20, ал.1 от договор за кредит „Бяла карта“ от 12.08.2023 г., сключен между В. К. К., ЕГН **********, с адрес гр.Поморие, ул. „Петър Стоянов“, № 5, със съдебен адресат по делото адв.М. М. и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. София, ул..., представлявано от изпълнителния директор Ц. П. К..

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като противоречаща на закона, клаузата на чл.21, ал.4 от договор за кредит „Бяла карта“ от 12.08.2023 г., сключен между В. К. К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ....

ПРОГЛАСЯВА ЗА НИЩОЖНА, като противоречаща на закона, клаузата на чл.21, ал.5 от договор за кредит „Бяла карта“ от 12.08.2023 г., сключен между В. К. К., ЕГН ********** и „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ....

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ..., да заплати на В. К. К., ЕГН **********, сума в размер 80 лв. (осемдесет лева), представляваща разноски по делото.

ОСЪЖДА „Аксес Файнанс“ АД, ЕИК ..., да заплати на адв. М. В. М., със служебен адрес гр.

Пловдив, бул. „Пещерско шосе“, № 81, ет.3 ап.Б, сума в размер 720 лв. (седемстотин и двадесет лева), с включен ДДС, представляваща определено от съда по реда на чл.38, ал.2 от ЗА, адвокатско възнаграждение за осъществено безплатно процесуално представителство по делото.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред ОС – Бургас в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

Съдия при Районен съд – Поморие: _______________________

4