Решение № 911 от 26.11.2025, Окръжен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 911 гр. Бургас, 26.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, IV ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Недялка П. Пенева

Членове:

Веселка Г. Узунова

Даниела Д. Михова при участието на секретаря Ваня Ст. Димитрова като разгледа докладваното от Веселка Г. Узунова Въззивно гражданско дело № 20252100501265 по описа за 2025 година

Производството по делото е по реда на чл.258 и сл.ГПК.

Със съдебно решение № 60 от 09.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 127/2023г.по описа на ПРС съдът е приел ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника Р. Х. Й., ЕГН- ********** с настоящ адрес в ***,представляван по делото от адв.Веселин Анестиев от АК-Бургас, съществуването на вземане в полза на ищеца „А1 България“ ЕАД ЕИК: 131468980, със седалище и адрес на управление в гр. София, район “Илинден“, ул.“Кукуш“ №1, представлявано от Александър Василев Димитров и Младен Маркоски, чрез юрисконсулт Петър Петков, в размер на 1734,21 лв.( хиляда седемстотин тридесет и четири лева и двадесет и една стотинки), от които 330,93 лв.(триста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки)- неплатени суми за съобщителни услуги по договор М44223119; 1403,28 лв.( хиляда четиристотин и три лева и двадесет и осем стотинки)- неплатени суми по договори за продажба на изплащане;

655,66 лв.(шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки)обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2019 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 29.11.2022 г.-датата на постъпване на заявлението в съда, като е ОТХВЪРЛИЛ ИСКА в частта му за сумата 732,63 лв. (седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) , представляващи неустойка за неизпълнение на горепосочения договор, за които суми е издадена заповед 1

№337/02.12.2022 г. и разпореждане №65/11.0.12023 г. за допълване на същата заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.

№758/2022 г. по описа на РС-Поморие.

Срещу съдебното решение е подадена въззивна жалба от ищеца „А1 България“ЕАД с ЕИК-131468980 със седалище и адрес на управление гр.София,ул.“Кукуш“№1,представлявано от Александър Димитров и Младен Маркоски чрез пълномощника юрисконсулт Петър Петков против съдебно решение № 60 от 09.05.2025г.,постановено по гр.д.№ 127/2023г.по описа на ПРС,В ЧАСТТА,с която районният съд е ОТХВЪРЛИЛ иска на „А 1 България“ ЕАД с правно основание чл.422 ГПК за приемане за установено по отношение на Р. Х. Й. с ЕГН- **********,че ответникът Й. дължи на ищеца сумата 732.63 лева,представляваща неустойка за неизпълнение по договор № М44223119 като неоснователен и недоказан.

Срещу съдебното решение е подадена и въззивна жалба от ответника Р.

Й.,който е обжалвал решението в частта,с която са уважени исковите претенции срещу него. Постъпил е писмен отговор на жалбата му от „А1 България“ЕАД .

С въззивната жалба,подадена от ищеца „А 1 България“ЕАД решението на ПРС е оспорено като неправилно и незаконосъобразно в отхвърлителната му част.В жалбата са изложени пространни правни аргументи относно преценката на неустоечната клауза като нищожна поради противоречие с добрите нрави,оспорва се също,че уговореният размер на неустойката ще доведе до неоснователно обогатяване на мобилния оператор.Посочва се,че неустойката има обезпечителна и обезщетителна функции,като клаузата не противоречи и на добрите нрави. Претендират се 3-месечни такси,а не дължимото възнаграждение до края на срока на договора ,а при невръщане на предоставеното оборудване длъжникът дължи връщане на неговата равностойност съгласно уговореното в договора.Моли се решението на ПРС да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде уважен.Няма доказателствени искания,претендира разноски.

С въззивната жалба,подадена от ответника Й. решението на ПРС е оспорено в частта,с която е уважен предявеният от мобилния оператор иск.Твърди се,че приетата по делото съдебно-почеркова експертиза е установила,че подписите в договорите за продажба на изплащане и приемопредавателните протоколи за 2 броя закупени крайни устройства не са ясно изразени,различни са и са с фрагменти от щрихи,които не може да се отговори категорично дали са подписи на Й..Счита,че след като не може да се каже категорично,че подписите са негови,а той е твърдял,че подписите не са негови и че не е сключвал договори с мобилния оператор,то не следва да се приема,че претендираната сума е дължима на ищеца.Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и искът да бъде отхвърлен.Няма доказателствени искания.Претендира разноски.

С отговора на въззивната жалба дружеството я е оспорило като неоснователна и е изложило доводи,че вещото лице не е било категорично в изводите си,а е посочило,че вероятно констатираните несъответствия се 2 дължат на грешки при поставяне на подписа,когато лицето излезе извън определеното място за подписване.В тази връзка правилно и законосъобразно съдът е приел,че подписите са положени от ответника.Моли въззивната жалба на ответника да бъде оставена без уважение,претендира разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ищец,редовно уведомен,не изпраща представител. Представена е писмена молба от пълномощника му – юрисконсулт Костов,в която се заявява,че се поддържа въззивната жалба и се оспорва въззивната жалба на ответника,изложено е становище по съществото на спора,претендират се разноски.

В съдебно заседание въззивникът-ответник,редовно уведомен,се явява лично и с пълномощника си адв.Шулева,която поддържа въззивната жалба и оспорва въззивната жалба на ищеца.Моли решението на ПРС да бъде отменено в частта,с която са уважени исковите претенции срещу ответника и същите да бъдат отхвърлени.Претендира разноски.

При служебната проверка на обжалваното съдебното решение по реда на чл.269 ГПК, въззивният съд го намери за валидно и допустимо.

По основателността на въззивните жалби съдът намери следното:

Ищецът е предявил срещу ответника искове с правно основание чл.422 вр.с чл.415 ГПК вр.чл.79 ал.1 ЗЗД,чл.86 ЗЗД и чл.92 ЗЗД,като е претендирал да бъде установено по отношение на ответника Й.,че дължи на ищеца „А 1 България“ЕАД следните суми: сумата от 330,93 лв.(триста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки)- неплатени суми за съобщителни услуги по договор М44223119; сумата от 732,63 лв. (седемстотин тридесет и два лева и шестдесет и три стотинки) , представляваща неустойка за неизпълнение на горепосочения договор; сумата от 1403,28 лв.( хиляда четиристотин и три лева и двадесет и осем стотинки)- неплатени суми по договори за продажба на устройства на изплащане; сумата от 655,66 лв.

(шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки)- обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2019 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 29.11.2022 г.датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

За да отхвърли иска с правно основание чл.92 ЗЗД- за присъждане на неустойка в размер на 732.63 лв.,районният съд е приел,че клаузата на чл.7.1 от приложението към процесния договор за предоставяне на мобилни услуги е неравноправна на основание чл.143 ал.1 и ал.2 т.19 ЗЗП и като такава е нищожна.ПРС е приел,че в договора има неяснота за това каква част от стойността на ползваните отстъпки за предоставените мобилни услуги и закупените на лизинг устройства потребителят се задължава да заплати при предсрочно прекратяване на договора по негова вина или инициатива.По тази причина начинът на формиране на размера на неустойките,дължим при предсрочно прекратяване на процесния договор е абсолютно неясен за потребителя и прави невъзможна преценката на икономическата тежест при поемане на задължението.Липсва и реципрочно задължение за неустойка в полза на потребителя при неизпълнение на задължения на доставчика на 3 услугата.Съдът е посочил,че задълженията по договора за мобилни услуги са обвързани по недопустим начин с изпълнение на задълженията по договора за продажба на устройства,като се предвижда заплащане на допълнителна неустойка ,формирана като част от цената на вещта по договора за продажба на изплащане.

Въззивният съд споделя изложените от ПРС мотиви,а оплакванията във въззивната жалба на мобилния оператор намира за неоснователни.

Доводите на въззивника-ищец са изцяло във връзка с извод за нищожност на неустоечна клауза на основание чл.26 ЗЗД- поради накърняване на добрите нрави,какъвто извод районният съд не е правил.Ето защо,решението на ПРС следва да бъде потвърдено в обжалваната от ищеца част,с която искът му за присъждане на неустойка в размер на 732.63 лв.е отхвърлен.

ПРС е уважил исковите претенции за сумата от 330,93 лв.(триста и тридесет лева и деветдесет и три стотинки)- неплатени задължения за предоставени съобщителни услуги по договор М44223119; за сумата от 1403,28 лв.( хиляда четиристотин и три лева и двадесет и осем стотинки)неплатени дължими вноски по договори за продажба на устройства на изплащане; както и за сумата от 655,66 лв.(шестстотин петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки)- обезщетение за забава върху главницата за периода от 07.12.2019 г. до 28.11.2022 г., ведно със законната лихва върху всяка от посочените главници от 29.11.2022 г.-датата на постъпване на заявлението в съда до окончателното изплащане.

Ответникът е оспорил изцяло исковите претенции,като е заявил твърдения,че от години вече не е клиент на А1, не е подписвал представените от ищеца договори, не е закупувал на изплащане процесните два телефона,посочени в договорите и те не са му били предоставяни от ищцовото дружество.

Съдът е назначил съдебно-почеркова експертиза,приета и неоспорена от страните по делото,вещото лице по която е дало заключение,че подписите,положени в графите „за абоната“ или „за потребителя“ в договор за електронни съобщителни услуги №504238795 от 05.06.2019г.,сключен между А1 България и Р. Х. Й. ,както и в Приложение №1 и Приложение №2 към този договор са изпълнени от Р. Х. Й.. Подписите в договорите за продажба на изплащане и в два броя приемо-предавателни протоколи за закупени крайни устройства не са ясно изразени,различни са и са с фрагменти от щрихи,за които не може да се отговори категорично дали са подписи на Й..Според вещото лице в тези изследвани подписи се виждат фрагменти и щрихи,които не дават цялостен завършен подпис.Те са различни един от друг,като найвероятно това се дължи на грешки при сканирането на подписа върху таблета ,когато излезе извън очертанията му и съответно пренасяне и копиране от електронното устройство. В съдебно заседание вещото лице е пояснило,че в договорите за закупуване на мобилните апарати няма подпис,а само фрагменти и по тази причина ,само по тези фрагменти не може да се даде отговор дали подписът е положен от ответника.Според вещото лице това би могло да се получи,когато при подписването на таблета подписът излезе извън очертанията на полето за подпис и тогава подписът се разрушава и остават 4 фрагменти от него и би трябвало операторът да накара лицето да повтори полагането на подписа вътре в полето,но по този въпрос обаче експертът е заявил,че няма специални знания да даде отговор,а само изказва предположение.

Съдът е назначил и съдебно-техническа експертиза,приета и неоспорена от страните по делото,вещото лице по която е дало заключение,че в търговските обекти на А1 е въведена система за електронно подписване на документи,като процесът на създаване на електронен документ включва неговото електронно подписване върху специален таблет,при което се генерира уникален електронен документ,защитен с двойка криптографски ключове.Използването на тази система не съдържа каквато и да е опасност при обработка на данните,което създава допълнителна гаранция и сигурност на документа.При подписване на документа чрез съответния електронен сертификат или криптографски ключ се създава уникален електронен документ,който не може да бъде редактиран.Този документ се идентифицира с уникален код,който не позволява данните да бъдат преобразувани по какъвто и да е начин.Положеният подпис не може да бъде възпроизведен отделно от електронния документ,тъй като към момента на полагането му той не се запазва като самостоятелна електронна единица.Документът,който трябва да бъде подписан от даден потребител се визуализира на екрана на системата,преди полагане на подпис под съответния документ потребителят се запознава със съдържанието му и полага подпис под него.Вещото лице е дало отговор,че представените по делото договори и приложения към тях са дигитално подписани и идентични със същите,които се намират в архива на дружеството А1 България ЕАД,не е възможна манипулация на електронно подписаните документи ,а положеният подпис върху таблета/документа не може да бъде преместен на друг документ. При изслушването в съдебно заседание вещото лице К. е заявило,че в системата на А1 е установило три положени подписа- подпис на договора за услуги и подписи на договора за закупуване на телефони. На таблета е очертано полето,в което трябва да се положи подпис,като вещото лице е установило,че един от положените подписи малко излиза от очертанията на електронното поле.