Решение № 2131 от 18.09.2026, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 2131 гр. Бургас, 18.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, LXIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ при участието на секретаря Мирослава Хр. Енчева като разгледа докладваното от ЛАЗАР К. ВАСИЛЕВ Гражданско дело № 20262120103273 по описа за 2026 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по молба на Д. А. С. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Б.******, за налагане на мерки за защита спрямо молителката, от ответника И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес за призоваване: гр. Б.******.

В молбата се твърди, че молителката и ответникът са живее заедно на семейна начала за три месеца. Твърди се, че ответникът злоупотребява системно с алкохол, както и многократно ответникът е извършвал спрямо молителката различни актове на домашно насилие.

Конкретно са декларирани следните релевантни актове на насилие спрямо молителката, както следва:

На **.**.2026г. около 16:00 ч. докато молителката била на плаж, И. й се обадил и в хода на разговора я заплашил с думите „Ще те пребия, ще те убия“, защото не му вдигала веднага телефона. По-късно през деня, пред дома на братовчедката на молителката ответникът отново заплашил Д. С., че ще е убие и ще я излежи.

На **.**.2026 год. след 20:00 ч., пред жилището, което страните обитават в кв. Д. Е., И. И. ритнал няколко пъти молителката в десния крак, плюл я, хванал я за косата, след което я принудил да седне в автомобила си и 1 два пъти блъснал главата й във волана.

На 08.08.2026 год. около 23:00 ч. И. И. се прибрал в жилището, което страните обитавали, като след словесно пререкание блъснал молителката два пъти в стената, хванал я за гърлото и не я пускал.

Молителката излага, че се страхува от ответника, чието агресивно поведение спрямо нея е безпричинно и датира от много годните. Сочи, че той я следи постоянно и тя се страхува да излезе навън. Излага, че не може да се прибере в апартамента сама, защото И. постоянно я търсел и тя не знае дали той няма ключ за жилището. Поради изложеното моли за постановяване на мерки за закрила по чл. 5 от ЗЗДН, както и за издаване на заповед за незабавна защита.

В съдебно заседание молбата за защита се поддържа лично от молителката. Ответникът, редовно призован, не се явява лично, но се представлява от адвокат Е. Д. Последната оспорва твърденията изложени в молбата за защита, както и тези, изложени в декларацията по чл. 9 от ЗЗДН.

След като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа страна следното:

Към молбата е приложена декларация от молителката по смисъла на чл.

9, ал. 3 вр. чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН, с която същата заявява, че спрямо нея са осъществени актове на домашно насилие, както следва:

На **.**.2026г. около 16:00 ч. докато молителката била на плаж, И. й се обадил и в хода на разговора я заплашил с думите „Ще те пребия, ще те убия“, защото не му вдигала веднага телефона. По-късно през деня, пред дома на братовчедката на молителката ответникът отново заплашил Д. С., че ще е убие и ще я излежи.

На **.**.2026 год. след 20:00 ч., пред жилището, което страните обитават в кв. Д. Е., И. И. ритнал няколко пъти молителката в десния крак, плюл я, хванал я за косата, след което я принудил да седне в автомобила си и два пъти блъснал главата й във волана.

На 08.08.2026 год. около 23:00 ч. И. И. се прибрал в жилището, което страните обитавали, като след словесно пререкание блъснал молителката два пъти в стената, хванал я за гърлото и не я пускал.

По делото е извършена служебна справка за образувани дела по ЗЗДН между същите страни, като се установи, че такива не са образувани. Установи се още, че страните не се водят на психиатричен отчет при ЦПЗ Бургас.

2

По делото бе изслушан един свидетел при режим на довеждане - Ж. И.

И., майка на ответника. В показанията си същата сочи, че Д. и И. живее близо три месеца в „М. р“. Ходили да спят и в дома на свидетелката, но основно живее отделно. Пред свидетелката Д. не говорила за актове за домашно насилие от И. Свидетелката я питала защото си тръгват от дома й скарани. Те се карали обикновено за неговата работно време, за детето. Д. му държала сметка за неща от работата, че работи за без пари.

Свидетелката заявява, че не си спомня конкретно дати, но имало случай, в който възникнал спор между Д. и И., когато били на гости при нея. Страните решили да си тръгват, като ответникът се молел на молителката отвън един час в колата. Той седял прав до нея и се молел да си тръгнат. После се върнали и седнали на столовете отвън. След час и половина си тръгнали. Свидетелката заявява, че не знае защо Д. не искала да си тръгнат и да си ходят. Сочи, че агресия от страна на И. към Д. не е имало пред нея.

Излага още, че на 08.08.2026 г. И. се върнал и казал, че повече не може да живеес тази жена. Искал да прекрати връзката си, защото не можел повече.

Това били непрекъснати скандали, панаири и разправии, а след това била подадена и жалбата. Д. го заплашвала, че ще го вкара в затвора, защото той преди това й е споделили, че е лежал. Заплашвала го, че ако я остави, ще го вкара в затвора.

Предвид така установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:

Молбата е подадена от и против правни субекти от кръга на описаните в хипотезата на нормата на чл. 3 от ЗЗДН и с излагане на факти, осъществили се в срока по чл. 10, ал. 1 от ЗЗДН, доколкото молбата е подадена на 10.08.2026 г., а твърдените актове на домашно насилие са осъществени в периода от**.**.2026г, до 08.08.2026 г., поради което производството по делото се явява процесуално допустимо и спорът между страните следва да бъде разгледан по същество.

Съобразно чл. 2 от ЗЗДН домашно насилие съставлява всеки акт на физическо, психическо или друго принудително въздействие, опитът за извършване на такова, както и принудителното ограничаване на личната свобода и личния живот спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка, във фактическо съжителство или които обитават едно жилище.

По делото липсва спор, че страните по делото се намират в твърдяната връзка – лица, които са били във фактическо съжителство.

Като домашно насилие следва да се квалифицира всеки едностранен акт 3 на непредизвикана агресия във всичките й гореописани проявни форми. Не може обаче да се приеме, че поведението и действия на лице, попадащо в кръга, визиран в чл. 3 от ЗЗДН, които макар неприятни за другата страна, когато са проявени в течението на конфликт, възникнал от неудовлетвореност от развитието на взаимоотношенията между страните, са винаги и недвусмислено акт на домашно насилие. В тази връзка следва да се има предвид, че целта на ЗЗДН е да осигури защита на лица пострадали от насилие, а не да разреши междуличностните конфликти между роднини, респективно да им осигури желания комфорт и модел на поведение от другата страна.

Съгласно изричната разпоредба на чл. 13, ал. 3 от ЗЗДН особената доказателствена сила на декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН ще е налице само когато по делото не са ангажирани други доказателства от страните, какъвто не е настоящият случай. Следва да се има предвид, че цитираната норма не създава презумпция за виновност на ответника, нито дерогира общото правило на чл. 154 ГПК за разпределение на доказателствената тежест в процеса.

От съвкупния анализ на събраните по делото писмени и гласни доказателства по делото се установява, че отношенията между молителката и ответника са влошени. Това се установи както и изложеното в молбата за защита и приложената към нея декларация, така и от показанията на майката на ответника, която дори заяви, че И. й е споделил, че иска да се разделят с Д. защото постоянно се карат.

От събрания по делото доказателствен материал не се установиха доказателства, в това число писмени и гласни, които да оборват твърдението, че на сочените в молбата за защита дати ответникът е упражнил домашно насилие, изразяващо се във психическо такова, като е заплашвал молителката с думите „Ще те пребия, ще те убия“, както и че ще е убие и ще я излежи. Не се събраха и доказателства, оборващи твърденията на молителката за упражнено спрямо нея физическо насилие, изразяващо се в ритане по краката, плюене, хващане за косата, както и блъскане на главата й във волана на автомобил. Не се събраха и доказателства за това, че на И.е не е блъснал молителката два пъти в стената, както и че не я е хванал я за гърлото и не я пускал.

В тази връзка на първо място следва да се има предвид, че нормата на чл. 13, ал. 2, т. 3 ЗЗДН предвижда, че декларацията по чл. 9, ал. 3 от ЗЗДН представлява доказателствено средство, което съгласно чл. 13, ал. 3 ЗЗДН е основание за издаване на заповед за защита, дори и да няма други доказателства за извършено насилие.

Предвид горното, доколкото ответникът не е ангажирал доказателства, 4 които да оборят доказателствената сила на декларацията на молителката, то съдът намира, че И. Н. И. е осъществил сочените актове на насилие, които могат да бъдат квалифицирани като актове на агресия, насочени към молителката. Не биха могли да се окачествят по друг начин действията на ответника, който е започнал да заплашва молителката. Недвусмислено като вербална агресия следва да се възприемат обидите, заканите, заплахите, а като физическа агресия нанесените удари, ритници, душене и блъскане.

От своя страна ответникът, чрез процесуалния си представител, е оспорил твърденията от молбата за защита, поради което и в негова тежест бе да установи, че не е извършил акт на домашно насилие, респективно да проведе успешно насрещно доказване, което да доведе до оборване на изложеното в декларацията и разколебаване нейната доказателствена сила. В тази насока следва да се държи сметка, че ответникът не е провел такова насрещно доказване.

Въз основа на изложеното по-горе съдът намира, че И. Н. И. е проявил агресия спрямо молителката, което поведение е подведимо под предвидените в чл. 2 от ЗЗДН форми на домашно насилие и представлява физическо и психическо такова, осъществено чрез физическа и вербална агресия.

С оглед на горното съдът следва да издаде заповед за защита с изрично посочени мерки за защита, предвидени в ЗЗДН. Преценката на съда досежно вида мерки, техния брой и срока им на продължителност е в рамките на предвидения от закона такъв.

С оглед вида на действията, осъществени от ответника, тяхната насока и интензитет, настоящият съдебен състав намира, че адекватни, реално осъществими и осигуряващи защита на молителката биха били мерките за задължаване на И. да се въздържа от домашна насилие спрямо молителката, както и да не приближава на по-малко от 200 метра същата, жилището , работното място и места за социални контакти. Следва да се забрани на ответника да осъществява контакт с пострадалото лице под каквато и да е форма, включително по телефон, чрез електронна или обикновена поща и факс, както и чрез всякакви други средства и системи за комуникация.

Втората и третата мерки следва да бъдат определени в максимален срок, предвид данните за продължителност на влошените отношения между страните, а и установеното по делото общо желание на същите да преустановят отношенията си.

Тези мерки са напълно достатъчни за постигане на възпитателния ефект и достатъчни да се даде защита на молителката, както и за това ответникът да преосмисли поведението си.

5

По разноските:

Съобразно изхода от спора и на основание чл. 11, ал. 2 от ЗЗДН, ответникът следва да бъде осъден да заплати в полза на Районен съд Бургас държавна такса в размер на 12,78.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ЗАДЪЛЖАВА И. Н. И. с ЕГН **********, с адрес гр. Б.******, тел.

**********, да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо молителката Д. А. С. с ЕГН **********, на осн. чл. 5, ал. 1, т. 1 от ЗЗДН .

ЗАБРАНЯВА на И. Н. И. с ЕГН ********** да приближава на помалко от 200 метра Д. А. С. с ЕГН **********, нейното жилище и местата й за социални контакти и отдих, както и местоработата й, за срок от 18 (осемнадесет месеца), считано от датата на издаване на Заповедта за незабавна защита от 10.08.2026г., на осн. чл. 5, ал. 1, т. 3 от ЗЗДН.