Решение № 141 от 20.12.2022, Районен съд - Раднево

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 141 гр. Раднево, 20.12.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Асен Цветанов при участието на секретаря Росица Д. Динева като разгледа докладваното от Асен Цветанов Гражданско дело № 20225520100407 по описа за 2022 година

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД.

Производството е образувано по искова молба на „Мини Марица изток” ЕАД срещу „Парсек груп“ ЕООД, с която се предявяват обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД. Ищецът твърди, че след проведена процедура по ЗОП на 03.10.2017 г. сключил с ответното дружество договор № МТ-355/03.10.2017 г. за обществена поръчка с предмет „Ремонт на покрива на ремонтно хале РБ ел.част“ в рудник „Трояново-3“. Твърди, че с протокол от 20.12.2018 г. обектът бил предаден в експлоатация, който протокол бил подписан от двете страни. Твърди, че буква Г на протокола за приемане на обекта изпълнителят отговаря гаранционно за извършените видове работи 5 години от подписване на протокола на 20.12.2018 г., тоест до 20.12.2023 г. Твърди, че с доклад от 28.07.2021 г. на управителя на рудника е съобщено за настъпило гаранционно събитие по време на гаранционния срок, което събитие било течове от покрива и паднала мазилка, за което ответното дружество било уведомено от ищцовото дружество с писмо от 09.09.2021 г. Твърди, че с рекламационен протокол от 04.10.2021 г. било констатирано възникнало гаранционно събитие, в присъствие на представители на двете страни, но представителят на ответника Н. Ч. не подписал протокола. Твърди, че въпреки 1 отказа да подпишат рекламационния протокол изпратили на ответното дружество писмо на 13.10.2021 г., с което ги уведомили, че очакват да се отстрани гаранционния възникналия проблем. Твърди, че след продължително бездействие на ответника изпратили ново писмо на 17.11.2021 г. с покана за предприемане на действия по отстраняване на настъпилото гаранционно събитие. Твърди, че на 19.11.2021 г. бил съставен втори рекламационен протокол с идентично съдържание на първия, който протокол бил подписан вече от представител на ответника в лицето на Г. К., който бил изрично упълномощен за това. Твърди, че до момента ответникът не е предприел никакви действия по отстраняване на описаното гаранционно събитие. Твърди, че от 19.10.2021 г. ответникът е изпаднал в забава във връзка с изпълнението на поетата отговорност. Твърди, че общата стойност на настъпилите щети, изразена в стойността на строително-монтажните работи и стойността на материалите, била в размер на 4946,62 лв., съобразно представена справка за това. Твърди, че съгласно т.9.2 от договора ответникът дължи неустойка за забава от 20.10.2021 г. в размер на законната лихва върху неизпълнението от 4946,62 лв., която била в размер на 329,78 лв.

Поради това иска ответникът да бъде осъден да му заплати сумата 5407,34 лв.

/след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване по реда на чл.

214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 01.12.2022 г./, представляваща обезщетение за неизпълнение на гаранционната отговорност като равностойност на извършените СМР и материали да отстраняване на щетите по настъпилото гаранционно събитие – течове на покрива и паднала мазилка, ведно със законната лихва от 17.06.2022 г. до окончателното погасяване на задължението, както и сумата от 360,49 лв. /след допуснато изменение на иска чрез неговото увеличаване по реда на чл. 214, ал. 1 ГПК в о.с.з. на 01.12.2022 г./, представляваща неустойка за забава по т.9.2 от договора върху неизпълнението от 5407,34 лв. за периода от 20.10.2021 г. до 17.06.2022 г. , ведно със законната лихва от датата на исковата молба. Претендира разноски.

Представя писмена защита.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответното дружество „Парсек груп“ ЕООД, чрез адв. С. С. от САК, в който оспорва исковете като неоснователни. Твърди, че съгласно чл. 163, ал. 3 ЗУТ ищецът следвало да докаже наличие на причинно-следствена връзка между вредите и противоправно поведение на ответника, като вредите следва да са във връзка 2 с некачествено изпълнение на СМР, за да се породи гаранционната отговорност на ответника. Твърди, че в рекламационните протоколи само се констатирали щети, без да се посочва на каква причина се дължат те, дори и предполагаема. Твърди, че в доклада на управителя на рудника до изпълнителния директор на „Мини Марица-изток“ ЕАД било посочено, че през студените периоди на годината проблемът се увеличава, което се дължи вероятно на проникването на вода във фугите, съчетано с температурните разлики през деня и нощта, като в хале Заваръчно влияят и вибрациите от движението на крана. Твърди, че гаранционната отговорност цели в определен период от време да се гарантира наличието на установени качества и свойства на вещта, през който период изпълнителя да носи отговорност за недостатъци от некачествено изпълнение и при условие да са спазени изискванията за правилно съхранение и надеждна експлоатация. Твърди, че за амортизационни вреди гаранционно не се носи отговорност, каквито вреди имало във въпросното хале. Твърди, че описаните в доклада температурни разлики и вибрации са далечни за нормалното експлоатиране на една сграда услови, за които ответникът не би отговарял за породени от тях щети.

Твърди, че е изпълнил СМР качествено и в синхрон с всички нормативни изисквания за строене, което било видно от протокола да въвеждане на обекта в експлоатация от 20.12.2018 г., в който била удостоверена и качествената работа. Твърди, че упълномощаването на лицето Г. К. за подписване на протокола от 19.11.2021 г. е нищожно по смисъла на чл. 44 ЗЗД във вр. чл. 26, ал. 2, предл. 3 ЗЗД вр. чл. 26, ал. 1 ТЗ, тъй като липсва нотариална заверка на подписа на упълномощителя. Поради това счита, че въпросния протокол не е подписан от лице с представителна власт за ответника и не поражда никакви правни последици за ответника. Твърди, че ответникът не е бил уведомяван за съставените рекламационни протоколи съгласно чл. 6.5 от договора, тъй като били изпращи на имейл адрес, без квалифициран електронен подпис и при липсваща уговорка между страните кои ще са официалните имейли за кореспонденция, а такъв имейл можело всеки да регистрира и да няма нищо общо с ответника. Поради това счита, че липсва уведомяване на ответника за възникнало гаранционно събитие и съответно неизпълнение от страна на ответника на договорно задължение. Твърди, че липсата на главното вземане влече неоснователност и на акцесорно претендираното вземане за неустойка за забава. Поради това иска от съда да отхвърли исковете като неоснователни.

3

Претендира разноски. Представя бележки, докладвани в откритото съдебно заседание.

Съдът, като прецени събраните доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и с оглед направените доводи и възражения, достигна до следните фактически и правни изводи:

С протоколно определение от 04.10.2022 г. е обявен за окончателен проекта на доклад, обективиран в определението по чл. 140 ГПК № 350 от 12.08.2022 г., с който н а основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване фактите, че между ищеца и ответника е сключен договор № МТ-355/03.10.2017 г. за обществена поръчка с предмет „Ремонт на покрива на ремонтно хале РБ ел.част“ в рудник „Трояново-3“, с гаранционен срок от 20.12.2018 г. до 20.12.2023 г.

Съдът с доклада по делото е посочил грешно материално правно основание на иска по чл. 195, ал. 2 ЗЗД във вр. чл. 82 ЗЗД, но пък фактите, които следва да установят страните са идентични, тъй че това не се отразява на правната страна на спора, който е по иска с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД.

По иска с правно основание по чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, ищецът следва да докаже, че е претърпял загуба от вложени материали и извършени СМР за отстраняване на теч на покрива на ремонтно хале РБ ел.част“ в рудник „Трояново-3“ в размер на 5407,34 лв., които вреди да са предвидими към момента на пораждане на задължението, недобросъвестност на ответника и причинна връзка между посочените вреди и виновното неизпълнение от страна на длъжника, спазване на договорките за съставяне на рекламационни протоколи и уведомяване на ответника за настъпило гаранционно събитие.

По иска с правно основание по чл. 92 ЗЗД ищецът следва да докаже наличието на валидно уговорена клауза за неустойка за неизпълнение на гаранционната отговорност и размер на неустойката.

Въпреки изложената фактическа обстановка в исковата молба, в част от която се споменава гаранционна отговорност, сроковете за нейното претендиране и други подобни обстоятелства, съдът намира, че това е изложено от ищеца с цел изнасяне на цялостната фактическа обстановка в хронологичен ред, но правната квалификация на спорното право се извлича от заявения в исковата молба петитум в смисъл да се претендира заплащане 4 на сумата, с която ищцовото дружество твърди да е заплатило разходи, необходими за поправката. Тази щета ищцовото дружество описва като стойността на вложените материали и извършени СМР за отстраняване на теч на покрива на ремонтно хале РБ ел.част“ в рудник „Трояново-3“ и я оценява на стойност 5407,34 лв. От тук следва извод, че в случая ищецът претендира обезщетение за неизпълнение по смисъла на чл. 79, ал. 1, предл. 2 ЗЗД във вр. чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД в размер на направените разходи за отстраняване на щетата.

С оглед отделените като безспорни обстоятелства, за да се уважи искът с правно основание чл. 265, ал. 1, предл. 2 ЗЗД, то следва ищецът „Мини Марица изток” ЕАД да докаже при условията на пълно и главно доказване , че е претърпял вреда в размер на 5407,34 лв. за вложени материали и извършени СМР за отстраняване на теч на покрива на ремонтно хале РБ ел.част“ в рудник „Трояново-3“, която е в причинна връзка с неизпълнение от ответното дружество на договорните задължения за представяне на качествено изработен ремонт на покрива, които вреди са могли да бъдат предвидени при пораждане на задължението, както и че тази вреда не би настъпила при качествено изпълнение на задълженията по договора на ответното дружество.

Недостатъците на престирания резултат, предмет на изработката, не погасяват задължението за заплащане на уговореното възнаграждение, а пораждат права на възложителя, които следва да бъдат упражнени по реда на чл. 265 ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено предназначение. Когато възложената работа е извършена с недостатъци, за възложителя се поражда потестативното право да избере една от алтернативно предвидените в чл. 265, ал. 1 ЗЗД възможности: 1/ отстраняване на недостатъците; 2/ заплащане на разходите, необходими за отстраняването им; 3/ намаляване на възнаграждението. Отговорността на изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на недостатъците и отражението им върху годността на изработеното.

От приетите по делото като писмени доказателства договор № МТ355/2017 г. от 03.10.2017 г. /л.10-16/, техническа спецификация и условия за 5 изпълнение на поръчка с предмет – Приложение № 1 /л.17-20/, техническо предложение – Приложение № 2 /л.21-22/ е видно, че ищцовото дружество е възложило на ответното дружество, след проведена обществена поръчка, да изпълни ремонт на покрива на ремонтно хале РБ „Ел.част“ на Рудник „Трояново-3“ съобразно СМР, описани в Приложение № 1. С протокол от 20.12.2018 г. /л.68-70/ специално назначена от изпълнителния директор на ищцовото дружество комисия е приела изпълнението на работата по договора и е предаден за експлоатация обекта. В чл.6.1 от договора е уговорено ответникът да отговаря гаранционно за изпълнените СМР в срок от 5 години от въвеждане на обект в експлоатация, тоест от 20.12.2018 г. до 20.12.2023 г.