Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 19.05.2022, Районен съд - Елхово

Съд
Районен съд - Елхово
Дело
345/2020
Подписан
19.05.2022

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 214 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.214, ал.1, изр.3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.242, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.3 и 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал.8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.80 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 36 · Закон за адвокатурата
  • чл. 36, ал.2 · Закон за адвокатурата
  • чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.176 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 178, ал.1, т.3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 3 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл. 187, ал. 5 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.6 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.187, ал.9 · Закон за Министерството на вътрешните работи
  • чл.136, ал.3 · Кодекс на труда
  • чл.140 · Кодекс на труда
  • чл.142, ал.2 · Кодекс на труда
  • чл.143, ал.1 · Кодекс на труда
  • чл.18, ал.3 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.2 · Наредба за структурата и организацията на работната заплата
  • чл.9, ал.5 · Наредба за трудовата книжка и трудовия стаж

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ 260026

Гр.Елхово, 19.05.2022 година

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ЕЛХОВСКИЯТ районен съд в публично заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЯНА АНГЕЛОВА при секретаря Н. Златева, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 345 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на Ж.М. *** чрез адв. Ц. и адв. Б. ***, съдебен адрес ***, офис 2, депозирана пред РС- Малко Търново и изпратена по подсъдност на РС- Елхово, против ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ „ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „Мария Луиза“ №46, представлявана от Директора - Главен комисар Светлан Иванов Кичиков, с която в условията на обективно кумулативно съединяване са предявени осъдителни искове за заплащане на следните суми: сумата от 1000.00 лева, представляваща неизплатено допълнително възнаграждение за извънреден труд за периода от 01.01.2017 г. до 31.12.2019г., ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата молба до окончателното й изплащане, сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019г., изчислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30 –то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба в съда – 05.02.2020 година.

В исковата молба се твърди, че от 2017 година ищецът работи в системата на МВР, като през процесния период е бил назначен на длъжност „старши полицай“ в Мобилна група при ГПУ – Малко Търново, на структурно подчинение към РД „ГП“– Елхово при ГД „ГП“ гр. София и съгласно ЗМВР същият е със статут на държавен служител. Твърди се, че в изпълнение на длъжността е полагал труд на 12 часови смени по график, като при нощните смени е полагал нощен труд за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, като отработеното време се е изчислявало сумарно.

Твърди се, че през периода от

01.01.2017 година до 31.12.2019 година ищецът е положил извънреден труд, който не му е бил заплатен от ответника в качеството му на работодател, поради което претендира сума в размер на 1000.00 лева, представляваща допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за посочения по – горе период, получен след приравняване на положения нощен труд към дневен с коефициент 1.143 и отчетен като извънреден с 50% увеличение на дневната ставка, в едно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното изплащане. Ищецът твърди, че ответникът му дължи и сумата от 100.00 лева, представляваща сбора от мораторните лихви върху стойността на неизплатения месечен нощен труд, приравнен към дневен и отчетен като извънреден за процесния период, начислена от момента на настъпване на падежа на всяко едно плащане – 30-то число на съответния месец до датата на подаване на исковата молба.

Ищецът претендира заплащане на сторените от него разноски по делото.

В съдебно заседание ищецът, редовно призован, не се явява и не се представлява. В представени по делото писмени бележки от процесуалният представител на ищеца предявените искове се поддържат, като се излагат подробни доводи за тяхната основателност. Досежно размерът им, в хода на провелото се на 30.07.2020г. открито съдебно заседание, въз основа на заключението на вещото лице по назначената съдебно – счетоводна експертиза, на основание чл.214, ал.1, изр.3 от ГПК по искане на процесуалният представител на ищеца е допуснато изменение в размера на предявените искови претенции както следва: увеличение на размера на главния иск от 1000.00 лева на 1330.37 лева и увеличаване на размера на предявения акцесорен иск за лихви за забава от 100.00 лева на 126.32 лева. Претендира се присъждане и на направените разноски в производството.

Ответникът – ГЛАВНА ДИРЕКЦИЯ

„ГРАНИЧНА ПОЛИЦИЯ“ към Министерство на вътрешните работи, чрез процесуалният си представител– юрисконсулт Т., е депозирал писмен отговор на исковата молба в срока по чл. 131 от ГПК, с който предявените искове са оспорени по основание и размер. Изложени са съображения, че положените от ищеца часове труд са били изчислявани сумарно, в резултат на което при прихващане на положителните с отрицателните разлики на отработеното време бил формиран резултат, който при надвишаване на нормата работни часове му е заплащан на основание разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР, като извънреден труд. Счита се, че при изчисляване на времето, отработено от ищеца, съответно за компенсиране на положения извънреден труд, е приложима уредбата на специалния ЗМВР, както и специалните наредби на Министъра на вътрешните работи, предвид на което Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, издадена на основание Кодекса на труда, е приложима само за работниците и служителите по трудово правоотношение, какъвто ищецът не бил през процесния период. Претендира се юрисконсултско възнаграждение.

В писмени бележки, представени по делото ответникът чрез процесуалният си представител– юрисконсулт Т., оспорва предявените искове по основание и размер и желае отхвърлянето им. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък на разноските по чл.80 от ГПК. В случай, че с решението бъдат уважени исковите претенции досежно претендираното от ищцовата страна искане за заплащане на разноски в частта за адвокатско възнаграждение, юрисконсулт Т. прави възражение за редуциране на размера му до минималния такъв, предвиден в Наредба № 1 от 09.07.2004 година за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

Съдът, като съобрази доводите на страните, въз основа на закона и доказателствата по делото намира за установено от фактическа страна следното:

С оглед обстоятелствата по делото и предвид на това, че не съществува спор между страните, съдът приема, че през процесния период– 01.01.2017г. до 31.12.2019г. ищецът Ж.М. **** е бил със статут на държавен служител по смисъла на чл. 142, ал.1, т.1, предл.1 от ЗМВР, като е заемал длъжността „старши полицай“ в Мобилна група при ГПУ – Малко Търново при РД „ГП“– Елхово, на структурно подчинение към ГД „ГП“ гр. София. Предвид на това ищецът и ответната дирекция са били обвързани от служебно правоотношение. С оглед характера на заеманата длъжност, през процесния период ищецът е полагал труд на 12- часови смени, т.е. и през нощта /от 22.00 часа до 06.00 часа/, а отработеното време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните.

Безспорно е между страните, а и се установява от неоспореното заключение на вещото лице Т. по назначената съдебно – счетоводна експертиза, основано на отчетните протоколи за положен труд, нарядни дневници, счетоводни документи, извлечения, справки и ведомости, предоставени на вещото лице от ответника, че за периода от 01.01.2017 година до 31.12.2019 година ищецът е полагал труд на 12 – часови смени по график, включително и за времето от 22.00 часа до 06.00 часа, т.е. и през нощта – общо 1226 часа /подробно описани в колона 6 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. От заключението по ССЕ се установява и това, че положеният от ищеца нощен труд от общо 1226 часа, преизчислен в дневен с коефициент 1.143, възлиза на 1401.32 часа /колона 7 на Таблица 1, съставляваща Приложение №1 към заключението/. Разликата между положеният нощен труд в часове и приравнения е общо за процесния период в размер на 175.32 часа, която разлика не е начислена и не е изплатена на ищеца. След извършени изчисления експертът е установил, че допълнителното възнаграждение за положен от ищеца извънреден труд за процесния период възлиза на сумата от 1330.37 лева, изчислена съобразно разпоредбата на чл.187, ал.6 от ЗМВР. Обезщетението за забава върху претендираното допълнително възнаграждение за положен извънреден труд с натрупване за периода на забавата, считано от съответния падеж на всяко отделно задължение по тримесечия, възлиза на общата сума от 126.32 лева, съгласно заключението на експерта.

От така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни изводи:

Въз основа на твърденията, изложени в обстоятелствената част на исковата молба и като изходи и от петитума на същата, съдът квалифицира предявените от ищеца в обективно кумулативно съединяване искове, както следва: главен иск с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР /ред. ДВ бр.81/2016г./ за заплащане на сумата от 1330.37 лева, представляваща дължимото допълнително възнаграждение за положен извънреден труд за периода от 01.01.2017г. до 31.12.2019г., получен в резултат на преизчисляване на положен нощен в дневен труд, ведно със законната лихва върху сумата от 1330.37 лева, считано от датата на подаване на исковата молба– 05.02.2020г. до окончателното й изплащане, и акцесорен иск с правно основание по чл.86 ал.1 от ЗЗД – за заплащане на сумата от 126.32 лева, представляваща лихва за забава върху всяка една от главниците, начислена за периода на забавата от падежа на всяко плащане до датата на подаване на иска в съда – 05.02.2020г.

Предявените искове са процесуално допустими, като подадени от надлежно легитимирано лице, за което е налице правен интерес от воденето на настоящия спор.

Разгледани по същество:

Досежно искът с правно основание чл.178, ал.1, т.3, вр. с чл. 187, ал.5, т.2 от ЗМВР:

В настоящият случай не се спори между страните, че отношенията между тях се регулират от специалния ЗМВР, редакция ДВ бр. 81 от 14.10.2016г. действал през време на процесния период, чийто разпоредби регламентират възмездността на предоставената работна сила на работодателя /чл.176 от&nbsp ЗМВР/, продължителността на работното време на държавните служители в МВР, режима на работа, както и правото на допълнително възнаграждение за положен извънреден труд, установено в разпоредбата на чл. 178, ал.1, т.3 от ЗМВР.

Съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР брутното месечно възнаграждение на държавните служители на МВР се състои от основно месечно възнаграждение и допълнителни възнаграждения. Сред предвидените в същия Закон допълнителни възнаграждения е и допълнително месечно възнаграждение за извънреден труд – чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл.143, ал.1 от КТ, „извънреден” е трудът, който се полага по разпореждане или със знанието и без противопоставянето на работодателя от работника, извън установеното от него работно време.

Разпоредбата на чл. 187, ал. 3 от ЗМВР регламентира, че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни - подневно, а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени - сумирано за тримесечен период. Работата извън редовното работно време се компенсира с допълнителен платен годишен отпуск за работата в работни дни и с възнаграждение за извънреден труд за работата в почивни и празнични дни - за служителите на ненормиран работен ден; възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на отчетен период - за служителите, работещи на смени – чл. 187, ал. 5 от ЗМВР /преди изм. ДВ бр.60/2020г./, действаща към момента, за който се претендира вземането на ищеца.

С оглед характера на заеманата длъжност през процесния период, ищецът е полагал труд на смени по график, всяка с продължителност по 12 часа при режим: дневна, нощна и два дни почивка и е полагал труд през нощта (22.00 – 06.00 часа), а отработеното работно време се е изчислявало сумарно, за което обстоятелство също липсва спор между страните. От това следва, че в настоящия случай отношенията между страните се уреждат съобразно разпоредбите на чл. 187, ал.5-6 от ЗМВР /ред.преди изм. ДВ бр.60/2020г./, предвиждащи компенсиране на работата извън редовното работно време с възнаграждение за извънреден труд за служителите на смени.

Според нормата на чл.187, ал.9 от ЗМВР /ред. преди изм. ДВ бр.60/2020г./ редът за организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи. За процесния период от време по силата на изричната законова делегация на чл.187, ал.9 и чл.188 от&nbsp ЗМВР /ред.преди изм.