Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 3 от 08.01.2026, Районен съд - Сандански

Съд
Районен съд - Сандански
Дело
Частно наказателно дело 11/2026
Вид
Определение № 3
Подписан
08.01.2026
В сила
16.01.2026
Състав
Рая Димитрова Манолева

Цитирани разпоредби

  • чл.26, ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.63 ал.1 · Наказателен кодекс
  • чл.29, ал.1, б."г" · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.57 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.61 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.63 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.4, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс
  • чл.64, ал.4, ал.5 · Наказателно-процесуален кодекс

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№3 гр. Сандански, 08.01.2026 г.

РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, II НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осми януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Рая Д. Манолева при участието на секретаря Мария Ил. Малинска в присъствието на прокурора Е. С. Г. като разгледа докладваното от Рая Д. Манолева Частно наказателно дело № 20261250200011 по описа за 2026 година

Съдът, след съвещание, като изслуша становищата на страните, и след като прецени събраните писмени доказателства в хода на досъдебното и съдебното производство, намира, че към настоящия момент на пръв поглед е налице първата изискуема предпоставка за вземане на мярка за неотклонение „задържане под стража” - обосновано предположение по смисъла на чл.56 от НПК, за евентуално участие на обвиняемото лице в престъплението, за което същия е обвинен.

Съдът намери, че от събраните на този ранен етап от разследването доказателства в досъдебното производство може да се направи и обосновано подозрение, че обвиняемият е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение. Тук следва да се посочи, че в производството по чл.64 от НПК не се изисква обвинението да е доказано по несъмнен и категоричен начин. Това е доказателствен стандарт, който се изисква да е изпълнен при постановяване на присъдата. В производството по определяне на първоначална мярка за неотклонение се изисква единствено при един най-общ прочит на доказателствата по делото да може да се направи обосновано предположение, че обвиняемия вероятно е осъществил деянието, за което е привлечен в това качество. В настоящия случай съдът намери, че обоснованото предположение, затова че С. е извършил деянието, за което му е повдигнато обвинение, се 1 основава на гласните доказателствени средства - показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели С. З., И. З., Й. Б., Б. З., З. А., Р.

М., от които в съвкупност може да се изведе обоснованото предположение по смисъла на чл.63 от НПК. С оглед отмяната на разпоредбата на чл.29, ал.1, б.“г“ от НПК, съдът намира че не дължи анализ на доказателствата в настоящото производство така, както би бил направил в съдебната фаза на процеса при постановяване на крайния съдебен акт за евентуално участие на обвиняемия в престъплението за което е обвинен.

Същевременно, съдът намира, че липсват данни, от които да се направи извод за наличие на реална опасност обвиняемия да се укрие. В тази връзка следва да бъде отчетено, че същия е с установено местоживеене, трудово ангажиран, семеен – живее във фактически съжителство с М. Б., баща е на две деца, т.е. безспорно е, че са налице задържащи фактори, както в семейната, така и в социалната и трудовата му среда, които се противопоставят на опасността от укриване. Съдът счита, че тежестта на вмененото престъпление не е достатъчен аргумент, за да се изведе опасност обвиняемия да се укрие или извърши престъпление.

От друга страна е видно, че обвиняемия е осъждан на наказание, което е отложено с изпитателен срок, който обаче към датата на деянието, за което е привлечен към наказателна отговорност е изтекъл и същия следва да се счита за реабилитиран. Същевременно, мярката за неотклонение няма за цел предварително изтърпяване на наказание, а е с оглед обвиняемото лице да не се укрие или да извърши престъпление, както и осигуряването му за провеждане на действията по разследването. ПоС.ната съдебна практика, както и трайната такава, предвид ТР № 3/2012г. на ОСНК на ВКС, посочва, че съдът трябва да отчита опасностите, изложени в чл.63 ал.1 от НК, както и целите посочени в чл.57 от НПК. Тези опасности съдът следва да ги разглежда единствено и само въз основа на доказателствата в конкретното производство и процесуалното поведение на лицата, привлечени към наказателна отговорност.

В настоящия случай е налице оспорваща позиция от страна на обвиняемото лице, който категорично твърди, че не е извършил процесните деяния, за които е привлечен към наказателна отговорност, като е направил искане да бъдат разпитани като свидетели лица – служители в негови офиси в 2 различни градове на страната, които с показанията си биха могли да дадат сведения относно работата на дружеството и отношенията на обвиняемия към клиентите, което предвид кратките процесуални срокове все още не е сторено, но съдът допуска и възможността показанията на свидетелите, които предстои да бъдат разпитани да са противопоставими на събраните до настоящия момент писмени доказателства. Не на последно място е и влошеното здравословно съС.ие на обвиняемото лице, за което свидетелстват представените медицински документи/амбулаторни листя и направление за лечение/, от които е видно, че действително същия е следвало да бъде хоспитализиран в болнично заведение, но поради задържането му това не е могло бъде осъществено.

Предвид изложеното, оспорващата позиция, за която към настоящия момент все още не са събрани доказателства, както и възможността обвиняемия да изпълнява трудовите си функции и да бъде изцяло в помощ на семейството си, и да се погрижи за здравето си, мотивира съдът да приеме, че в случая целите по чл.57 от НПК могат да бъдат реализирани с по-лека мярка за неотклонение. Като адекватна за обществената опасност на обвиняемия, съдът счита, че се явява мярката за неотклонение „парична гаранция“ в размер на 3000 /три хиляди/ лева, която е съобразена с данните за неговото имотно съС.ие.

При горното и с оглед разпоредбата на чл.64, ал.4, ал.5 от НПК във вр. чл.61 от НПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на РП – Благоевград, ТО – Сандански, за вземане на мярка за неотклонение “Задържане под стража” спрямо В. Г. С., ЕГН - ********** - обвиняем по ДП № 339-ЗМ-575/2025г. по описа на РУ – Сандански - за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.6 вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

ВЗЕМА мярка за неотклонение „ГАРАНЦИЯ в пари” в размер на 3000 /три хиляди/ лева спрямо обвиняемия В. Г. С., ЕГН - ********** обвиняем по ДП № 339-ЗМ-575/2025г. по описа на РУ – Сандански - за извършено престъпление по чл.213а, ал.2, т.6 вр. с ал.1, вр. чл.26, ал.1 от НК.

3

ОПРЕДЕЛЯ 3/три/ - дневен срок от днес за внасяне размера на мярката за неотклонение „Гаранция в пари”.

Определението подлежи на незабавно изпълнение.

Определението подлежи на обжалване и протестиране пред Благоевградски окръжен съд в тридневен срок от днес, като в случай на жалба и протест насрочва делото за разглеждане пред Благоевградски окръжен съд за 15.01.2026г. от 14.30 часа.

Препис от определението да се изпрати на наблюдаващия прокурор при Районна прокуратура – Благоевград за прилагане към делото, както и на Арест – Петрич - за изпълнение.

Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________ 4