Акт № 40182 от 30.10.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 40182 гр. София, 30.10.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател:КАЛИНА В. СТАНЧЕВА като разгледа докладваното от КАЛИНА В. СТАНЧЕВА Гражданско дело № 20261110114441 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба с вх. номер 165617/22.05.2026 г. на доц. Д-р Д. А. Л. срещу Софийски университет „Свети Климент Охридски“, с която са предявени обективно и кумулативно съединени конститутивни и осъдителна искови претенции.

Ищецът е извел съдебно предявените си материални права при твърденията, че между нея в качеството й на служител и ответния университет в качеството на работодател е сключен трудов договор № РД 22-193003.11.2008 г. На 24.11.2025 г. е свикано и проведено Общо събрание на Медицинския факултет, в рамките на което е взето решение за избор на декан на Медицинския факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. Поради този факт е подписано Допълнително споразумение № РД 22-3214/03.12.2025 г. към трудов договор РД 22-193003.11.2008 г. между доц. Д-р Д. Л. и Софийския университет „Свети Климент Охридски“ за заемане на длъжността „декан“ на Медицински факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“. На следващо място, излага, че с Решение на Академичния съвет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“, обективирано в Протокол № 6 от проведено на 25.03.2026 г. на заседание и във връзка с Протокол № 3 от проведено заседание на 17.02.2026 г. на Контролния съвет, изборът на декан на Медицинския факултет, проведен от Общото събрание на факултета на 24.11.2025 г. е обявен за незаконосъобразен. Въз основа на това, на ищцата е връчена обжалваната заповед за прекратяване на Допълнително споразумение № РД 22-3214/03.12.2025 г. към трудов договор РД 22- 193003.11.2008 г. за изпълнение функциите на декан на Медицински факултет на Софийския университет „Свети Климент Охридски“.

С исковата молба е отправено изрично искане за спиране на настоящото производство, тъй като към настоящия момент е налице адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав, което е образувано по подадена жалба от Председателя на Общото събрание на Медицинския факултет срещу решенията на Академичния съвет на Софийски университет „Свети Климент 1

Охридски“ по т. 19 от дневния ред на заседанието, проведено на 25.03.2026 г., които решения са обективирани в Протокол № 6. Ищецът е извел, че доколкото основанието за прекратяване на допълнителното споразумение и провоотношението по изпълнение функциите на декан са именно оспорените решения по т. 19 от дневния ред, счита, че така образуваното производство пред административния съд е преюдициално за настоящия граждански спор.

Затова към съда е адресирана молба за спиране на настоящото гражданско дело до приключване на производството по адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав.

С отговора на исковата молба ответникът е изразил становище за липса на основание за спирането му, при следните доводи. Решението на Академичния съвет не притежава характера на индивидуален, общ или нормативен административен акт, който да поражда права или задължения за или непосредствено да засяга правната сфера на доц. Л.. Решението на Академичния съвет представлява акт на колективен орган, който не подлежи на обжалване от член на органа /в случая доц. Л./ поради несъгласието й с него защото няма пряк и непосредствен интерес, различен от този на колективния орган. Твърди, че с Определение № 23171/09.06.2026 г. производството по адм.д. № 4586/2026 г. е прекратено поради недопустимост на жалбата на ищцата. Спорът, заявява ответникът, относно прекратяването на Допълнителното споразумение е трудовоправен и подлежи на разглеждане от гражданския съд.

С разпореждане № 98115/13.08.2026 г. съдът е разпоредил да бъде изискана справка относно страните, предмета, етапа на развитие на производството по адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав, както и да се представи в препис исковата молба, инициирала това производство.

На 04.09.2026 г. по делото е постъпил отговор от АССГ от 03.09.2026 г., видно от който производството по въпросното административно дело, а именно адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав е образувано по жалба на проф. д-р Геновева Антонова Златева срещу решение по т. 19 от дневния ред на заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, проведено на 25.03.2026 г., обективирано в Протокол № 6. Видно е от отговора още, че делото е насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание на 11.11.2026 г. от 14:00 часа.

Към отговора, получен от АССГ, обаче не е имало приложена в препис исковата молба, дала начало на административното производство. Ето защо с разпореждане № 119299/05.10.2026 г. съдът е изискал отново информация от административния съд, като е подчертал необходимостта да му бъде изпратена в препис исковата молба по това административно производство.

С отговор от 23.10.2026 г. исковата молба по адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав е изпратена по настоящото гражданско дело. В тази искова молба са изложени доводите на ищеца – проф. д-р Златева във връзка с въведеното от нея оспорване на т. 19 от дневния ред на заседание на Академичния съвет на Софийски университет „Свети Климент Охридски“, 2 проведено на 25.03.2026 г., обективирано в Протокол № 6. Конкретно, отбелязано е, че в закона не е предвидено правомощие на Академичния съвет да осъществява контрол и да обявява за незаконосъобразно свикването и провеждането на Общо събрание на факултет на висше учебно заведение, както и да обявява за незаконосъобразен избора на декан на факултет.

Отбелязано е още, че Правилникът за устройството и дейността на СУ не може да бъде основание за приемане на оспорените решения, понеже компетентността на органа е установена със закон и не може да бъде разширявана с актове на органи на университета – подобна възможност не е предвидена в ЗВО.

По искането за спиране на настоящото гражданско дело по реда на чл. 299, ал. 1, т. 4 от ГПК, и след като се запозна с всички значими за оценката на този въпрос доказателствени източници, настоящият съдебен състав намира следното:

Първо, предвид оспорванията на ответника, съдът намира да отбележи, че производството, заведено пред първоинстанционния граждански съд, е допустимо. За декан се избира хабилитирано лице, което работи на основен трудов договор във висшето училище, като с избрания декан ректорът сключва съответно споразумение по чл. 31, ал. 1 от ЗВО и чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО.

Горното навежда, че заемането на длъжността „декан“ не представлява чисто административно правоотношение, а трудово правоотношение със специален, мандатен и изборен характер. Именно затова, когато това правоотношение бъде прекратено, защитата поначало се търси по реда на Кодекса на труда. Искът по чл. 344, ал. 1, т. 1 от КТ за отмяна на прекратяването на допълнителното трудово споразумение, по силата на което ищецът е заемал длъжността „декан“, е допустим. Оспорването не е ограничено само до административен ред, защото длъжността „декан“ е изборна ръководна длъжност, реализирана чрез трудово правоотношение по чл. 31, ал. 1 от ЗВО и чл. 32, ал. 1, т. 3 от ЗВО, като административният ред по чл. 32 от ЗРАСРБ не визира споровете за избор на декан и процедурата за неговото освобождаване.

Второ, съдът намира искането за спиране на настоящото гражданско производство за основателно. Аргументите на съда в подкрепа на това становище са следните.

Гражданският съд спира производството, когато в същия или в друг съд се разглежда дело, решението по което ще има значение за правилното решаване на спора – арг. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК. Това означава, че елементите на фактическия състав на визираната законова разпоредба са следните: делото, за което се преценява спирането, да е допустимо; да има друго висящо дело, решението по него да е обуславящо, доколкото без последното гражданският съд да не би могъл правилно да реши спора, висящ пред него, или рискува да постанови решение в противоречие с него.

Предмет на настоящото дело е законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение, реализирано чрез допълнително споразумение за 3 изпълнение на изборната длъжност „декан“. В процесния трудов спор съдът следва да прецени дали към момента на издаване на оспорената заповед е било налице годно материалноправно основание за прекратяване на правоотношението. По този въпрос значение има именно решението на Академичния съвет от 25.03.2026 г. Изходът от административното производство ще има обвързваща съда сила, съгласно чл. 17, ал. 2 ГПК, като ще е от значение при преценката за наличието на материалноправните предпоставки за прекратяване. Следователно между двете дела е налице не просто фактическа или тематична връзка, а отношение на обусловеност, при което разрешението по административния спор предопределя правната рамка, в която следва да бъде решен трудовият спор (в подкрепа на изводите вж.

Решение № 103 от 18.07.2018 г. на ВКС по гр. д. № 2119/2017 г., IV г. о.).

Трайно е разбирането в теорията и практиката, че спиране по чл. 229, ал. 1, т.

4 ГПК е необходимо, когато в друго висящо производство се разрешава въпрос, който е част от правопораждащия или правопрекратяващ фактически състав на спорното правоотношение.

С Тълкувателно решение № 1/2017 г. от 09.07.2019 г. по тълкувателно дело № 1/2017 г., Общото събрание на Гражданската и Търговската колегии (ОСГТК) на ВКС реши, че връзката между делата, която има предвид чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, е обективната зависимост между две спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена, пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценките на съда по двете дела. В мотивите на ОСГТК се посочва, че чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК предвижда съобразяването по обусловеното дело на нови права, факти и обстоятелства, каквито представляват установените с решението или присъдата по обуславящото дело. Това може да стане само пред съд, чиято основна дейност е решаваща, а не проверяваща.

Ето защо настоящото производство следва да бъде спряно, на основание чл.

229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт на производството по адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав.

Воден от гореизложеното, Софийският районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

СПИРА производството по гр.д. № 14441/2026 г. по описа на Софийски районен съд, 65 състав, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, до приключване с влязъл в сила окончателен съдебен акт на производството по адм. № 4586/2026 г. по описа на АССГ, второ отделение, 30 състав.

Определението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд с частна жалба в 1-седмичен срок от получаването му в препис от страните.

4

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 5