Определение № 63 от 05.02.2026, Окръжен съд - Ловеч

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 63 гр. Ловеч, 05.02.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ЛОВЕЧ, I СЪСТАВ, в публично заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА при участието на секретаря ПРЕСЛАВА ЦВЕТАНОВА в присъствието на прокурора Р. Ив. П. като разгледа докладваното от МАГДАЛЕНА СТАНЧЕВСКА Частно наказателно дело № 20264300200065 по описа за 2026 година и за да се произнесе, съобрази:

Производството е по реда на чл. 437 и сл. от НПК.

Постъпила е молба от лишения от свобода С . М . Н. за условно предсрочно освобождаване.

В съдебно заседание упълномощеният от началника на Затвора – Ловеч ст. юрк. Г.Г. счита, че не са налице доказателства за окончателното поправяне на лишения от свобода и поддържа становището на началника на Затвора, същият да не бъде условно предсрочно освобождаван.

Представителят на Окръжна прокуратура – Ловеч изразява становище, че не следва да бъде уважавана молбата, тъй като лишеният от свобода не е дал достатъчно доказателства за поправянето си и има множество дисциплинарни наказания.

Служебно назначеният защитник на осъдения - адв. М.Б. от АК-Ловеч, моли да бъде уважена молбата на подзащитния му, тъй като са налице условията на чл. 70 от НК.

Лишеният от свобода С. М. Н. в съдебно заседание се явява лично, поддържа молбата и моли да бъде освободен условно предсрочно. Излага, че има обяснение за всички наказания, за които той не е инициатор.

Настоящата инстанция, като съобрази постъпилата молба, становището на страните в съдебно заседание и събраните по делото доказателства, намира за установено следното:

С Определение № 119/12.07.2024 г. по ЧНД № 197/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица на основание чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК е определено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години на С.

М. измежду наложените му с Присъда № 52/17.11.2021 г. по НОХД № 1789/2020 г. на Районен съд – В. Търново, Присъда № 29/18.10.2022 г. по 1

НОХД № 454/2021 г. на Районен съд – В. Търново и Протокол № 144/15.06.2023 г. по НОХД № 815/2023 г. на Районен съд – В. Търново и Присъда № 13/13.04.2023 г. по НОХД № 719/2022 г. на Районен съд – Г.

Оряховица. Към днешна дата Н. е изтърпял 2 години, 11 месеца и 24 дни, от предварителен арест 1 месец и 1 ден, фактически изтърпял 3 години и 25 дни, от работа 4 месеца 23 дни или всичко 3 години, 5 месеца и 18 дни има остатък 6 месеца и 12 дни.

Съдът, като съобрази постъпилата молба на лишения от свобода, становището от Затвора – Ловеч и доказателствата по делото счита, че молбата на С. М. Н. е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

Действително е установено, че към датата на съдебното заседание лишеният от свобода е изтърпял фактически повече от ½ от наложеното му наказание „лишаване от свобода“. Анализът на всички доказателства за цялостното поведение на Н. обосновават извод, че не са налице предпоставките, визирани в чл. 70, ал. 1 от НК за допускане на условно предсрочно освобождаване на същия, тъй като не е налице втората предпоставка, необходима за уважаване на молбата му. Съгласно разпоредбата на чл. 70, ал. 1 от НК, лицето следва да е дало доказателства за своето поправяне. Законът е дал ясна дефиниция за доказателства за поправяне в нормата на чл. 439а от НПК. Доказателствата за поправянето се установяват в оценките на осъдения по чл. 155 от ЗИНЗС, работата по индивидуалния план за изпълнение на присъдата по чл. 156 от същия закон, както и всички други източници на информация за поведението на осъдения по време на изтърпяването на наказанието. Това налага изследване на цялостното поведение на осъденото лице по време на престоя му в затвора.

От приложеното към делото становище от Затвора – Ловеч е видно, че първоначалната оценка на риска от рецидив е с ниски стойности – 34 точки.

Зоните, които влизат в риск са:

- настоящо правонарушение - причинил средна телесна повреда на три непълнолетни лица, след като е шофирал с несъобразена скорост;

- междуличностни проблеми - би реагирал враждебно и агресивно при намеса на личното му пространство;

- умения за мислене - незряла стратегия за решаване на проблемите, късно осъзнаване на последствията, липсва ясно целеполагане;

Анализът на риска от вреди е среден, насочен към обществото.

За времето на престоя в затвора на лишения от свобода С. Н. са извършвани няколко преоценки, като се констатира, че оценката на риска от рецидив през 2023 година се е завишила от 34 т. на 41 т., а през 2024 г. от 41 т. на 53 точки. Констатираните негативни промени са в резултат на наложените му дисциплинарни наказания и междуличностните конфликти с други лишени от свобода, както и несериозното отношение към трудовия процес.

Изведените проблемни зони са:

- умения за мислене - решенията и действията му са спонтанни и повлияни от обстоятелствата, частично разпознава проблемите, не избира 2 винаги правилната стратегия, осъзнава последствията на по-късен етап. склонен към немотивиран риск и импулсивни действия;

- отношение към правонарушението - омаловажава извършеното, липсва емпатия към жертвите;

- трудова заетост - несериозно отношение към трудов процес;

- начин на живот и обкръжение - лесно се влияе от криминално обкръжение, нарушава правилата в затвора;

- междуличностни проблеми - наличие на враждебни нагласи спрямо малцинствата, реагира при провокация, трудно владее гнева си.

Оценката на риска от рецидив през 2025 г. нараства на 65 точки, с драстично повишаване в зоната „начин на живот и обкръжение“, което според становището се дължи на извършените нарушения по време на изтърпяване на наказанието, отношението му към другите лишени от свобода и манипулативния начин на живот спрямо останалите осъдени и използване на мобилен телефон.

Рискът от сериозни вреди е определен като среден и с непредвидим характер.

Видно от становището, резултатите от работата по плана на присъдата не оправдават очакванията. Лишеният от свобода Н. декларира готовност за промени само на думи, липсва устойчивост за преследване на набелязани цели, не се наблюдава готовност за личностова промяна. Същият има множеството дисциплинарни наказания, които сочат, че лишеният от свобода е с нагласи, противоречащи на общоприетите правила и норми. Рискът от рецидив значително се е завишил по време на изтърпяване на наказанието.

Посочено е, че Н. е участвал в специализирана групова работа „Формиране па умения за активно поведение на трудовия пазар“ и „Умения за мислене“. Същият е работил известно време в цех „Мебелен“ в затвора Ловеч, но е спрян от работа, защото се е противопоставил на управителя в цеха, както и от фирма „Еврокварт“ на територията на затворническо общежитие „Атлант“ в гр.Троян, от където е спрян от работа след физическа саморазправа с друг лишен от свобода.

Лишеният от свобода Н. има 12 дисциплинарни наказания през периода на изтърпяване на наказанието. През 2024 г. е наказван шест пъти, а през 2025 г. четири пъти със заповеди № 57/02.06.2025 г. „Писмено предупреждение“, № 122/21.10.2025 г. „Изолиране в наказателна килия за срок до 14 денонощия“, № 134/27.11.2025 г. „Писмено предупреждение“.

В заключение, началникът на Затвора – Ловеч посочва, че лишеният от свобода Н. не проявява критичност към действията и постъпките си, поведението му в затвора показва, че е безотговорен, повърхностен и подвластен основно на актуалните си моментни влечения и потребности. На престъпните си прояви, както и на поведението си в затвора гледа повърхностно.

Предвид гореизложените факти, мотивираното становище на Началника на Затвора – Ловеч е, че не са налице предпоставките за поправяне на 3 основание чл. 439а, ал. 1 от НПК и на основание чл. 70 от НК изразява отрицателно становище по отношение условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода С. М. Н..

По делото е представено и Становище от главен инспектор Христо Атанасов Петков - Началник сектор 3О „Атлант“, гр.Троян към затвора гр.Ловеч, който излага, че през целия период от изтърпяване на наказанието, не се наблюдава мотивация за промяна на поведението в положителна насока при лишения от свобода, както и осъзнаване на собствените си грешки.

Резултатите от работата по плана на присъдата не оправдават очакванията и липсват убедителни доказателства за поправяне.

В подкрепа на становището на началника на затвора е и Социалният доклад на инспектор „СДВР“ Маргарита Михайлова, която посочва, че въпреки че разполага с ресурси, осъденото лице не ги използва рационално, не оползотворява престоя си в затвора, не изгражда и развива позитивни и законосъобразни поведенчески модели, а множеството дисциплинарни наказания показват, че не влага старание за изграждане на самодисциплина, промяна в начина на живот и повишаване на личната отговорност.

Съгласно чл. 70, ал. 1 от НК, за да бъде постановено условно предсрочно освобождаване на лишения от свобода, следва същият да е изтърпял не помалко от половината от наложеното му наказание. В настоящия случай това формално изискване е налице, тъй като Н. е изтърпял повече от половината от наложеното наказание. Фактически изтърпяването на повече от половината от наложеното наказание не е единствения и решаващ критерии, който следва да се отчита при преценка за допускането на условно предсрочно освобождаване.

Съдът приема, че не са налице доказателства за трайни положителни промени в поведението на осъдения. Съгласно установената съдебна практика – ПВС № 7/85 изм. с ПВС № 8/87 констатацията, че осъденият е показал примерно поведение, следва да се основава на данни за съзнателно и активно положително отношение към режимните изисквания, вътрешния ред и дисциплина. От значение са изводите за постигане на целите на наказанието, с оглед промяната на личността и поведението на осъденото лице, както и липсата на рискове, което е в защита на обществения интерес. В тази връзка, съдът съобразява обстоятелството, че поставените в плана на присъдата цели все още не са постигнати. Не е налице значима промяна в нагласите и мисленето на осъдения, тъй като липсва формиране на положителни нагласи.

Следва да се има предвид, че и прогнозата за бъдещата му ресоциализация е неблагоприятна. Ето защо, съдът приема, че е необходимо да продължи поправителното въздействие по отношение на Н., тъй като не са налице трайни доказателства за промяна в неговото поведение, които да сочат, че същият се е превъзпитал и поправил, не са постигнати целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК с изтърпяната част от наложеното наказание, поради което не е налице втората кумулативна дадена предпоставка, посочена в чл.

70, ал. 1 от НК.

4

В тази връзка, настоящата инстанция приема, предвид посочените погоре доказателства, че не са налице останалите изисквания за условно предсрочно освобождаване. С поведението си лишеният от свобода не е доказал, че наказанието „лишаване от свобода“ му е оказало нужното корекционно въздействие. Оценката на риска от рецидив се е повишавала при всяка следваща атестация, което сочи, че осъденото лице не е положило усилия за положителна промяна, а множеството наложени наказания са свидетелство за нагласите му за незачитане на правилата и ограниченията, както и нежелание за превъзпитание.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че следва да бъде оставена без уважение молбата на лишения от свобода С. М. Н. за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване на остатъка от 6 месеца и 12 дни от наложеното му наказание с Определение № 119/12.07.2024 г. по ЧНД № 197/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица, с което му е наложено общо наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, като неоснователна.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 440, ал.1 от НПК, съдът ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на С. М. Н., роден на **.**.**** г. в гр. Г.О., с постоянен адрес с. П., община Г.О., обл. В.Т., ул. ***, и настоящ адрес с. П., община Г.О., обл. В.Т., ***, ЕГН **********, за условно предсрочно освобождаване от изтърпяване н а ОСТАТЪКА остатъка от 6 месеца и 12 дни от наложеното му с Определение № 119/12.07.2024 г. по ЧНД № 197/2024 г. на Районен съд – Горна Оряховица, наказание „лишаване от свобода“ в размер на 4 години, като неоснователна.