Решение № 290 от 15.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 290 гр. София, 15.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО IX ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Александра Й.а

Членове:

Стоян Михов

Рафаела Ст. Матева при участието на секретаря КАМЕЛИЯ АТ. СТОЯНОВА като разгледа докладваното от Рафаела Ст. Матева Въззивно наказателно дело от общ характер № 20261100600288 по описа за 2026 година Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

С присъда от 24.06.2025 г., постановена по НОХД № 8572/2024 г., по описа на СРС, НО, 129 с-в, съдът е признал подсъдимия Т. А. А. (със снета по делото самоличност) за невиновен в това, че на 02.08.2023 г., около 22.00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост“ пред блок № 22, чрез нанасяне на удар с крак в областта на корема на Т.Т.Т., му причинил лека телесна повреда, без разстройство на здравето, изразяваща се в болка, като деянието е извършено по хулигански подбуди (на публично място, съпроводено с грубо нарушение на обществения ред, без зачитане обществените норми на поведение и без наличие на личен мотив), поради което и на основание чл.304 от НПК го е оправдал по повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл.131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

С присъдата съдът е признал подсъдимия Т. А. А. (със снета по делото самоличност) за виновен в това, че на 07.08.2023 г., около 22.00 ч., в гр. София, ж.к. „Младост“ 1, ул. „Д. Моллов“, до денонощен магазин, в близост до спирка на столичния градски транспорт на тролейбусна линия № 5 „УМБАЛ Св. Анна“, се заканил с убийство на Т.Т.Т., а именно отправил към него думите: „Ще извадя ножа и ще те изкормя, бе\ Ще ви избия всичките! Какво като брат ти е прокурор? Ще изкормя него и ще избия цялото му семейство/“ и това заканване би могло да възбуди основателен страх за осъществяването му – престъпление по чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, поради което и на основание 1 чл.144, ал.3, вр. ал.1 от НК, вр. чл.54 от НК му е наложил наказание лишаване от свобода за срок от 6 (шест) месеца, изпълнението на което е отложил на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 (три) години.

На основание чл. 189, ал. 4 НПК подсъдимият Т. А. е осъден да заплати разноските, сторени в хода на производството по обвинението, по което е признат за виновен, а именно: сумата от 374,40 лв. – по сметка на СДВР и сумата от 140,00 лв. – по сметка на СРС.

Постановено е веществените доказателства, намиращи се по делото, а именно компакт дискове, да останат на съхранение.

Срещу така постановената присъда в срока по чл. 319, ал. 1 НПК са постъпили протест от прокурор при СРП, ведно с допълнение към него, както и въззивна жалба от адв. В. П. – защитник на подсъдимия Т. А., както следва:

С подадения въззивен протест и допълнението към него се атакува постановената от Софийски районен съд присъда в нейната цялост, като се излага становище за неправилност на фактическите и правните изводи на контролирания съд. Сочи се, че същите са формирани при неправилен доказателствен анализ, като в тази насока се акцентира, че неоснователно съдът не е кредитирал показанията на св. Т.Т., явяващ се и пострадал, които кореспондирали на останалите събрани по делото, доказателства, а е дал доверие на тези, дадени от св. П., който се намирал в близки приятелски отношения с подсъдимия. Поддържа се становище за доказаност от обективна и субективна страна на повдигнатото на подсъдимия А. обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК, като се посочва, че макар и съгласно заключението на съдебно-медицинската експертиза да липсват травматични увреждания в областта на корема на пострадалия, то последният все пак е могъл да изпита краткотрайно, остро и неприятно физическо усещане, реализиращо медико-биологичния признак болка. Поради изложеното моли присъдата в оправдателната й част да бъде отменена, а подсъдимият – да бъде признат за виновен по така повдигнатото му обвинение.

В протеста се излагат доводи и за занижен и неотговарящ на целите на чл. 36 НК размер на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода за престъплението, по което е признат за виновен – по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Поддържа се, че необремененото съдебно минало на А. не обуславя налагането на наказание към нормативно определения в чл. 39 НК минимум. Оспорва се употребата на алкохол от подсъдимия да е смекчаващо отговорността му обстоятелство, като се акцентира, че последният сам се е поставил под влиянието на фактор, способстващ отслабването на моралноволевите му задръжки. Отправя се искане протестираната присъда да бъде изменена в частта й, в която на подсъдимия Т. А. А. е наложено наказание лишаване от свобода за срок от 6 месеца - за престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК, като се предлага същото бъде увеличено на 1 година, а изпълнението му отложено на основание чл. 66, ал. 1 НК за срок от 3 години.

2

С депозираната въззивна жалба от адв. В. П. - защитник на подсъдимия А. се атакува постановената от Софийски районен съд присъда в частта й, в която подсъдимият е признат за виновен в извършването на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК. Излагат се съображения за нейната неправилност, както и за постановяването й в нарушение на материалния и процесуалния закон. Отправя се искане присъдата да бъде отменена в атакуваната й част, а подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан в извършването на престъпление по чл. 144, ал.3, вр. ал.1 от НК.

В разпоредително заседание от 05.02.2026г. въззивният съд е преценил, че за изясняване на фактите и обстоятелствата по делото не се налага събиране на доказателства във въззивното производство.

В открито съдебно заседание пред въззивната инстанция упълномощеният защитник на подсъдимия – адв. П. поддържа изложените във въззивната жалба аргументи за неправилност на атакуваната присъда.

Акцентира, че при формиране на изводите си за виновността на подсъдимия А., съдът не е съобразил заключението на съдебно психологичната и психиатрична експертиза, както и показанията на свидетелите Д. и С.. Счита, че от същите се установявало, че подсъдимият не е осъществил състава на престъплението, за което му е повдигнато обвинение. Моли присъдата да бъде отменена в обжалваната й част и вместо нея да бъде постановена друга, с която подсъдимият да бъде признат за невиновен и оправдан по обвинението за престъпление по чл. 144, ал. 3 вр. ал. 1 НК. Отправя искане подаденият от СРП въззивен протест да бъде оставен без уважение, а постановената от СРС присъда да бъде потвърдена в протестираната й част.

Представителят на Софийска градска прокуратура поддържа изложените в протеста аргументи за неправилност на атакувания съдебен акт.

Моли първоинстанционната присъда да бъде отменена в оправдателната й част, а подсъдимият А. – да бъде признат за виновен по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 131, ал.1, т.12, вр. чл.130, ал.2 от НК.

Отправя искане присъдата да бъде изменена в останалата й част, като бъде увеличено наказанието лишаване от свобода, наложено на подсъдимия за извършеното от същия престъпление по чл. 144, ал. 3, вр. ал. 1 НК, на една година, а изпълнението му да бъде отложено с изпитателен срок от 3 години.

Подсъдимият Т. А. А., редовно уведомен за съдебното заседание, се явява лично. Присъединява се към становището на упълномощения му защитник, а в предоставеното му право на последна дума моли да бъде оправдан.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните, изложени във въззивната жалба и протест, и като провери законността и обосноваността на атакувания съдебен акт съобразно изискванията на чл. 314 НПК, намери, че не са налице основания за неговата отмяна или 3 изменение поради следните съображения:

Въззивната жалба и протест са подадени в законоустановения срок, от легитимирани страни и са насочени срещу акт, подлежащ на въззивен съдебен контрол, поради което се явяват допустими. Разгледани по същество, същите са неоснователни, като съображенията за това са следните:

Настоящият въззивен съдебен състав намира, че първоинстанционната присъда е постановена при изяснена фактическа обстановка, след цялостен, задълбочен и всестранен анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, като изводите му в тази насока се споделят изцяло и от въззивния състав. Събрани са необходимите и възможни гласни и писмени доказателствени средства, относими към предмета на доказване, и са положени необходимите процесуални усилия за попълване на делото с необходимия обем доказателствени източници - както обвинителни, така и оправдателни такива. Оценката на доказателствата по отношение на фактическите обстоятелства, включени в предмета на доказване, е направена в съответствие с правилата на формалната и правната логика, като не са допуснати процесуални нарушения при формиране на вътрешното убеждение на съда, тъй като са обсъдени всички доказателства, без някои от тях да са били подценени или игнорирани за сметка на други.

Установената от първостепенния съд фактология е била изведена след анализ на събраните в хода на съдебното следствие доказателства, а именно: свидетелските показания на свидетелите Т.Т. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4 от НПК – частично), Р.Д. (дадени в хода на съдебното следствие – частично), З.К.

(дадени в хода на съдебното следствие), Г.Б. (дадени в хода на съдебното следствие, както и тези от ДП, прочетени на основание чл.281, ал.4, вр. ал.1, т.1 и т.2, пр.2 от НПК), М.С. (дадени в хода на досъдебното производство и съдебното следствие – частично), Р.Т. (дадени в хода на съдебното следствие, както и в ДП, прочетени на основание чл.281, ал.5, вр. ал.1, т.2, пр.2 от НПК), С. Д. (дадени в хода на съдебното следствие – частично), Д. П. (дадени в хода на съдебното следствие), Д.С. (дадени в хода на съдебното следствие), Д.К. – поемно лице (дадени в хода на съдебното следствие), проведената очна ставка между свидетелите Т.Т. и Д. П.; справка за съдимост на подсъдимия Т. А., заповеди за задържане на С. Д. и Т. А., писмо от началника на РЦ-София към ДНС 112, ведно с приложен 1 бр. СД, като съдържанието на намиращия се на него аудиофайл е възпроизведено в докладна записка; медицинска документация, издадена на името на свидетеля Т.Т.; 3 бр. протоколи за разпознаване на лица по снимки, писмо от ГДИН за изтърпяно на 19.12.2019 г. наказание пробация от подсъдимия Т. А., наложено му по НОХД №3035/2019 г. по описа на СРС, НО, 3-ти състав; заключенията на СМЕ и КСППЕ.

Настоящият въззивен съдебен състав, след като извърши самостоятелен анализ на доказателствения материал по делото, намира, че не са налице основания за промяна на възприетата от контролирания съд фактическа 4 обстановка, която е следната:

На 02.08.2023 г., около 22.00 ч., подсъдимият Т. А. и свидетелят Д. П. се намирали в гр. София, ж.к. „********, където живеел П..

В този момент към тях се приближил свидетелят Т.Т., който видимо бил употребил алкохол. Той започнал да им досажда, като искал да води комуникация с тях и правил опити да ги прегръща през врата. А. и П. му казали, че е пиян и че не искат да се занимават с него. Казали му да не им досажда и го помолили да си тръгне. При това, Т. започнал да отправя заплахи към тях с думите: „Какви ми се правите, нали знаете какво ще стане. Сега ще видите, аз ще ви оправя“, като към П. отправил думите: „На какви ми се правите? Знам за кого си работил, искаш ли да му се обадя сега?“, след което си тръгнал в посока пазара, където живеел. Малко след това, по приложението Вайбър изпратил на свидетеля Д. П. снимка на мъжко долно бельо, изцапано с фекалии, с надпис: „Защо го направихте това?“.

Около 22:57 часа свидетелят Т.Т. се обадил на тел. 112, като съобщил, че е бил пребит от непознат за него човек, който е бил заедно с негов познат – С.

Д.. Отказал предложението на място да се изпрати екип на Спешна помощ.

Впоследствие още два пъти се обадил на тел. 112, по време на които разговори говорел несвързано и неясно.

След разговорите Т. посетил спешен кабинет в УМБАЛ „Св. Анна“, където бил прегледан от медицински лица и са му назначени рентгенография на тазови кости и тазобедрена става, както и ехография на коремни органи.