Решение № 34 от 22.01.2026, Районен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 34 гр. Стара Загора, 22.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, IX-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Росен Чиликов при участието на секретаря Теодора Т. Петрова като разгледа докладваното от Росен Чиликов Административно наказателно дело № 20255530203088 по описа за 2025 година Обжалвано е наказателно постановление № 25-1228 – 003868 от 02.09.2025 година на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР град Стара Загора.

Жалбоподателят недоволен от наложеното му административно наказание моли съда да го отмени.

Мотивира се, че не е извършител на административното нарушение и нарушения. с допуснати съществени процесуални

Жалбоподателят в с.з. чрез адвокат П. поддържа жалбата.

Въззиваемата страна в с.з. чрез юрисконсулт Русева взема становище, че жалбата е неоснователна и претендира за разноски.

1

От събраните по делото доказателства установени с доказателствени средства – писмени, показанията на свидетеля – преценени по отделно и в тяхната съвкупност и като извърши цялостна проверка на акта за установяване на административно нарушение и наказателното постановление,след обсъждане становищата на страните съдът приема за установено следното :

Жалбата е подадена в срок и от лице имащо право на жалба, поради което и на основание чл. 59, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че жалбата е допустима .

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Административно-наказващият орган в обстоятелствената част на наказателното постановление е приел за установено, че жалбоподателят Д. С. на 24.08.2024 година около 18.38 часа в град Стара Загора по път ІІ-66 км 57 +000 срещу градниски център „Разцвет“ в посока центъра на града при максималноразрешена скорост за населено място 50 км / ч управлява лек автомобил ************ със скорост 137 км/ч . Скоростта е установена с АТСС № 120ССА6 .

Описаната фактическа обстановка се установява от показанията на св. Е. Х. / актосъставител/, Г. Т., предварителен договор за покупко-продажба на МПС, приемо-предевателен протокол, справка за регистрация на МПС, удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 2

17.09.5126, протокол за проверка № 030-СГ-ИСИС/ 11.03.2024 г. , Заповед на МВР, , справка за нарушител, Декларация по чл. 188 ЗДп от 07.03.3025 г., копие на СУМПС, видеоклип от 24.08.2024 г.

Скоростта на движение на нарушителя е установена с годно техническо средство /удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, протокол за проверка № 030-СГ-ИСИС/ 11.03.2024 г. /.

В с.з. жалбоподателят не сочи доказателства, които оспорват фактическата обстановка посочена в обстоятелствената част на наказателното постановление и на основание чл. 189, ал. 5 ЗДП и въз основа на посочените погоре доказателствени средства съдът я приема за доказана по несъмнен и безспорен начин.

При така посочената фактическа обстановка административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приел, че е нарушен чл. 21, ал. 1 ЗДП и на основание чл. 182, ал. 1 т. 6 ЗДП е наложил административно наказание – глоба в размер 1100 лева и три месеца лишаване от право да управлява МПС.

Предвиденото административно наказание е от категорията на абсолютно определените и не подлежи на индивидуализация.

Установената в с.з. фактическа обстановка и посочена в наказателното постановление дава основание на съда да 3 приеме, че жалбоподателят С. при максимално разрешената скорост за управление на МПС в населено място 50 км/ч е превишил скоростта с 87 км/ч, от което следват изводи в няколко насоки :

Жалбоподателят С. като водач на МПС чрез действие е осъществил деяние.

Това деяние е противоправно – в нарушение на чл. 21, ал.

1 ЗДП е нарушен редът на държавно управление относно безопасността на движение при управление на МПС.

Деянието с нормата на чл. 182, ал. 1 т. 6 ЗДП е обявено за наказуемо.

Деянието е извършено виновно с форма на вина умисъл.

Нарушителят е съзнавал обществено опасния характер на деянието / Знаел е , че се движи в населено място, че превишава максимално допустимата скорост

, предвиждал е обществено опасните последици и е искал настъпването им / въпреки, че е съзнавал обективните признаци от състава на нарушението е продължил да управлява МПС със скорост над максимално допустимата/.

Следователно жалбоподателят С. с деянието си е извършил формално административно нарушение по смисъла на чл. 6, ал. 1 ЗАНН, с което са осъществени всички обективни и субективни признаци от състава на нарушението по чл. 21, ал. 1 ЗДП.

4

Изложеното до тук мотивира съда да приеме, че административно-наказващият орган правилно и законосъобразно е приложил материалният закон като е квалифицирал деянието като административно нарушение по чл. 21, ал. 1 ЗДП.

Липсата на доказателства, които да установяват обратното и цитираният доказателествен материал дават основание на съда в настоящия състав да приеме, че посочената в атакуваното наказателно постановление фактическа обстановка е доказана по несъмнен и безспорен начин.В тази връзка възражението в жалбата, че отразената в наказателното постановлрение фактическа обстановка не отговаря на обективната действителност се явява неоснователно.

Неоснователно е и възражението в жалбата, че жалбоподателят С. не е извършител на административното нарушение.

Видно от справка за регистрация на МПС и от предварителен договор за покъпко-продажба на МПС към момента на деянието собственик на МПС-то , с което е издвършено административното нарушение е ************ В съответствие с чл. 188 ЗДП управителят на дружеството / Д.А. / е подал декларация от 07.03.2025 г., в която е посочил, че автомобилът се управлява от жалбоподателя Д. С. и е приложил копие на СУМПС на последния.

5

По силата на предварителен договор за покупко-продажба на МПС и въз основа на приемо-предавателен протокол от 23.08.2024 г. автомобилът, с който е извършено административното нарушение към 24.08.2024 г. / датата на нарушението / е бил във владение на жалбоподателя С., който се явява ползвател.Същият освен, че не е подал декларация по чл. 188 ЗДП , в която да посочи дали автомобилът е управляван от друго лице при връчването на АУАН лично е посочил , че няма възражения.

Следователно съдът приема, че към датата на административното нарушение автомобилът е бил във владение на жалбоподателя С. и същият го е управлявал с превишена скорост, поради което се явява субект АНО .

Из цяло неоснователни са претенциите за допуснато съществено процесуално нарушение при издаването на наказателното постановление.

Административното нарушение е установено с помощта на техническо средство, което е наложило установяване на извършителя на деянието. В този смисъл правилно АУАН е съставен в отсъствие на нарушителя съгласно чл. 40, ал. 2 ЗАНН в присъствието на свидетел. АУАН обаче е връчен лично на нарушителя и същият е имал възможността да изложи своите възражения / но не го е направил / , поради което съдът приема, че не са ограничени по никакъв начин процесуалните му права.

Установяването на нарушителя е наложило временно 6 спиране на извършване на процесуалните действия. Въпреки липсата на изричен акт и отбелязване по чл.43, ал. 6 ЗАНН за спиране то този пропуск също не ограничава правото на защита и не може да се окачестви като съществено процесуално нарушение.След установяване на извършителя админстративно-наказващият орган е продължил извършването на последващите процесуални действия.

По изложените съображения и на основание чл. 53, ал. 2 ЗАНН съдът приема, че не са допуснати съществени процесуални нарушения даващи повод за отмяна на атакуваното наказателно постановление, което прави възраженията в тази част неоснователни.

Съдът приема, че наказателното постановление е издадено от компетентен орган и компетентно длъжностно лице по смисъла на чл. 189, ал. 4 ЗДП. В наказателното постановление е посочена заповедта и номера, с която Началника на КАТ – ПП Стара Загора при ОД на МВР град Стара Загора е упълномощен от Министъра на Вътрешните работи да издава наказателни постановления и да налага административни наказания.Същата е приложена и като доказателство по делото.

При извършената служебна проверка съдът не констатира допуснати съществени процесуални нарушения при издаването на атакуваното наказателно постановление.

Същото отговаря из цяло на изискванията на чл. 57 ЗАНН, посочени са всички факти и обстоятелства релевантни за състава на административното нарушение, правилно е 7 приложен материалният закон.

Следователно жалбата се явява неоснователна , а наказателното постановление следва да се потвърди.

Направеното искане от процесуалния представител на въззиваемата страна за присъждане възнаграждение е основателно. на юрисконсултско

Съгласно 63 Д от ЗАНН във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП във вр. с чл.

27 е от Наредбата за заплащане на правната помощ и чл. 143, ал. 3 АПК с оглед фактическата и правна сложност на делото и проведените с.з. в полза на въззиваемата страна следва да се определят и присъдят разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 55 евро, които да се заплатят от жалбоподателя, поради неоснователност на жалбата.

Водим от горните мотиви съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 25-1228 – 003868 от 02.09.2025 година на Началник група в сектор ПП при ОД на МВР град Стара Загора, с което е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 1100 лева и ТРИ месеца лишаване от право да управлява МПС на Д. Д. С. от ************ , ЕГН – ********** и съдебен адрес – град ************.

ОСЪЖДА Д. Д. С. да заплати на ОДМВР Стара Загора направените по делото разноски в размер на 55 Евро.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред

Административен съд град Стара Загора в 14 дневен срок от съобщението на страните.

8

Съдия при Районен съд – Стара Загора: _______________________ 9