Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4892 от 14.07.2026, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Гражданско дело 4806/2025
Вид
Решение № 4892
Подписан
14.07.2026
Състав
Десислава Зисова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 587, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4892 гр. София, 14.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-10 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Десислава Зисова при участието на секретаря Евдокия-Мария Ст. Панайотова като разгледа докладваното от Десислава Зисова Гражданско дело № 20251100104806 по описа за 2025 година

Производството е образувано по искова молба от И. В. М., с която е предявен срещу Р. П. П. иск с правно основание чл. 124 ГПК, вр. чл. 79 ЗС за установяване на право на собственост върху недвижим имот, с идентификатор ***, представляващ незастроен поземлен имот, начин на трайно ползване: ниско застрояване, с адрес на имота: гр. София, район Витоша, местност „Гърдова глава“, ул. „********“ № 74, с площ 1063 кв.м, при съседи по скица: поземлени имоти с идентификатори: ***;

***; ***; ***; ***; ***, по силата на изтекла в полза на ищеца придобивна давност в периода от началото на 2010 г. до предявяване на исковата молба – 24.01.2025 г.

Ищецът твърди, че е собственик на недвижим имот с идентификатор ***. Собствеността върху описания недвижим имот твърди, че е придобил по силата на осъществявано давностно владение, продължило повече от 10 години, в периода от началото на 2010 г. до настоящия момент.

Твърди, че през 2009 г. се е нанесъл да живее в съседен на процесния недвижим имот (с идентификатор № ***). От съсед е установил, че процесният имот няма собственик, защото последния собственик е починала 1 преди много години и няма наследници, като никога не е виждал лице да владее и посещава имота. В началото на 2010 г. разчистил имота (първоначално – ниска растителност, в последствие – и висока) и го обединил с имота, в който живее. В края на 2010 г., на 08.12.2010 г. наел инженер, за да извърши трасиране на имота с цел да го огради и охранява. Поставил ограда и широка желязна порта, през която да преминава тежка техника, която използвал за озеленяване на имота. От входовете към имота има ключ единствено ищецът. От 2014 г. ищецът започнал да закупува тежкотоварна техника във връзка с дейността си, която паркирал в процесния имот (челен товарач, три камиона и багер). От 2018 г. до настоящия момент на място в имота са разтоварвани растения, хумус и скални маси, които са били необходими дейността на дружеството на ищеца по озеленяване и за изграждане на вертикални планировки. Твърди, че от 2010 г. до настоящия момент владее процесния имот постоянно, непрекъснато, видно, спокойно, несъмнително и с намерение да се държи вещта, като своя собствена. През всичките години до 2024 г. никой по никакъв начин нито е предявявал претенции върху имота, нито се е противопоставил на дългогодишното му владение. Моли правото му на собственост да бъде признато по отношение на ответника, а издадения на ответницата констативен нотариален акт № 35, Том III, рег. № 6469, дело № 381 от 2020 г. на нотариус С.Т., вписан в книгите на Служба по вписванията под № 35477 от 03.07.2020 г., вх. рег. № 34681 от 03.07.2020 Акт № 31, Том № 88 да бъде отменен.

Ответницата Р. П. П. оспорва исковата молба. Твърди, че е съсобственик на процесния недвижим имот, като собствеността й е възникнала, както следва: имотът е придобит през 1909 година с крепостен акт, а през 1993 година - възстановен със Заповед на кмета на Столична община на В.С.Б., а след смъртта й имотът преминава в собственост на ответницата като нейна наследница по закон. Оспорва ищецът да е придобил имота по давност, оспорва да е упражнявал фактическа власт върху него – сочи, че се е грижила редовно за него, като го е почиствала поне веднъж годишно от тревната растителност, а предвид на това, че имотът е бил овощна градина, за дървета са полагани грижи и е събирана продукция ежегодно. Твърди, че ищецът е влязъл в имота в края на 2024 г. и без разрешение и по противозаконен начин е разчистил плодни дървета, разрушил и сменил оградата с телена, за което ответницата е сезирала полицията. Оспорва представения Трасировъчен план 2 от 12.2010 година, изготвен от С.Й.Г., като счита документа за антидатиран.

Съдът, след като се запозна със становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот, предмет на иска по чл. 124 ГПК вр. чл. 79 ЗС, съгласно актуалния си градоустройствен статут е поземлен имот с идентификатор *** съгласно кадастрална карта и кадастрални регистри, одобрени със Заповед РД18-68/02.12.2010 г. на Изпълнителния директор на Агенция по геодезия картография и кадастър, последно изменение на кадастралната карта и кадастралните регистри, засягащо поземления имот е от 28.08.2018 г., адрес на поземления имот: гр. София, район Витоша, ул. „******** с площ от 1063 кв. м., трайно предназначение на територията: Урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), предишен идентификатор: няма, номер по предходен план 1027, квартал 192, при съседи ***;

***; ***; ***; ***; ***.

Ответницата се легитимира като приобретател по наследство на имота, удостоверено с констативен нотариален акт за собственост на недвижим имот по писмени доказателства на основание чл. 587, ал. 1 от ГПК, № 35, том III, рег. № 6469, дело № 381/2020 г. на нотариус С.Т., с район на действие СРС, вписан в регистрите на НК под № 65, който акт е вписан в Служба по вписванията с вх. рег. № 35477 от 03.07.2020 г., акт № 31, том IXXXVIV, дело № 26938/2020 г.

Установява се от протокол за трасиране, означаване и координиране на границата на поземлен имот *** по кадастрална карта на гр.

София, СО-района Витоша, изготвен от правоспособното лице инж. С.Й.Г., вписан в регистъра на правоспособните лица със Заповед № 525 от 09.07.2001 г., /лист 9 от делото/, че на 08.12.2010 г. е извършено трасиране, означаване и координиране на процесния имот по молба на ищеца, с цел да се установят границите и площта на процесния имот.

Относно упражняване на фактическа власт върху имота са събрани гласни доказателства – чрез разпит на доведени от страните свидетели. От показанията им се установяват следните факти и обстоятелства:

3

Свидетелят К.В.А. посочва, че се познава с ищеца – съседи са от 2016 г., когато се е нанесла като наемател на първи етаж в къщата, в която живеел и ищецът - на втори етаж, на ул. „********. Входът към къщата, която обитават ищецът и свидетелката е откъм ул. „********, а Процесният недвижим имот се намира в съседство на къщата в посока към ул. „********“. Същият не е бил заграден от тяхна страна и можело да се влиза свободно. Когато свидетелката се нанесла, ищецът вече бил започнал да използва процесния имот за лични нужди - започнал е да разчиства храсти и трънаци от имота, за да може да си оставя колата си и техника - багер, както и саксии и кипариси и други, свързани със занятието му на озеленител, съоръжения. Укрепил оградата на имота откъм околовръстния път, от която страна има административна сграда. Откъм ул. „********“ имотът е бил ограден от телена ограда, която е била в окаяно състояние, като оградата била поставена, когато свидетелката се нанесла и не знае от кого е била изградена. При нанасянето на свидетелката, имотът е бил частично разчистен от храсти и тревиста растителност – в частта, близо до къщата - за да може да се ползва за паркиране. Преди 2-3 години ищецът укрепил ограда от източната част на имота - откъм околовръстният път. Влизането в разчистената част на имота ставало чрез порта откъм околовръстния път, поставена от ищеца. Ищецът е притежавал куче, което е било вързано в процесния имот. Свидетелката също притежавала куче, което често връзвала в процесния имот. Посочва, че в имота е имало дървета, но не и овощни. Имотът бил разчистен поетапно, защото бил с обилна растителност. Преди 2-3 години ищецът изградил голяма масивна ограда откъм околовръстния път, по цялата дължина както и разчистил напълно и окончателно от дървета и растителност целия имот в посока към ул.

„********“. След разчистването, се открила видимостта откъм ул. „********“.

Свидетелят К.Г.С., посочва, че се познава с ищеца от 2009 г., тогава посетил процесния имот за първи път. Ищецът бил наемател на етаж от къща на ул. „********, а между къщата и процесния имот не е имало ограда.

Процесният имот е бил разчистен частично - откъм къщата, в която е бил наемател ищецът и откъм околовръстния път. Ищецът ползвал имота, за да паркира подемна техника - багери, бобкати и машини за озеленяване. Пред свидетеля ищецът се представил за собственик на процесния имот и позволил на свидетеля да ползва имота, за да паркира свой бус, с който разнасял вода.

Имотът е бил заграден с телена ограда. Входът, през който свидетелят влизал, 4 бил от околовръстния път - в близост до административна сграда. През 2013 г. ищецът е закупил куче, което е било вързано на тролеен синджир по дължина в процесния имот. През 2016 г. в наетата къща на първия етаж се нанесла свидетелката А.. Посочва, че към 2016 г. в имота имало дървета, които не били плодни. Имотът е бил заграден с телена ограда - стара и разпадаща се. Преди 2-3 години ищецът разчистил напълно и окончателно процесния имот, включително входът откъм ул. „********“, където поставил голяма порта.

От показанията на свидетеля А.К.М., който живее в съседен на процесния имот от 1970 г., се установява, че процесният имот винаги е бил неподдържан и обрасъл с обилна растителност и дървета. Между имота на свидетеля и процесния е имало лиани, които са образували „жив плет“. В имота е имало дървета, които според свидетеля били овощни, но никой не е събирал реколта. Свидетелят посочва, че има пряка видимост към имота и никога не е забелязвал някой да влиза или излиза от имота, включително ответницата. Познава ищеца, защото същият живее под наем в съседна къща – на ул. „********. Посочва, че през 2024 г. ищецът, заедно с други хора, влезли и започнали да разчистват процесния имот – били премахнати дървета и храсти по цялата дължина на имота – до ул. „********“, като били разчистени и лианите между процесния имот и този на свидетеля.

Свидетелят М.Й.Х. познава процесния имот от 1993 г., когато като геодезист е участвал в процедура по трасирането му. Имотът е бил заграден с телена ограда откъм ул. „********“, както и откъм останалите страни. Винаги е бил обрасъл обилно и никой не се е грижел за него – имало е обилна растителност от храсти и дървета, като в предходен момент е имало овощни дървета, които вече ги няма. Последно посетил имота преди 10-тина години, когато бил в същото състояние, както през 90-те години. Не е виждал ответницата да посещава имота.

Предмет на настоящият иск е единствено установяването на право на собственост на ищеца върху процесният имот, което се оспорва от ответницата. Ищецът твърди, че е придобил процесния имот чрез давностно владение. По силата на чл.79, ал.1 ЗС правото на собственост върху недвижим имот може да се придобива по давност с непрекъснато владение в продължение на 10 години. Придобивната давност е способ за придобиване на вещно право чрез фактическото упражняване съдържанието на това право 5 след изтичане на определен в закона период от време. Тоест, фактическият състав на придобивната давност включва два елемента: владение и изтичане на определен срок, като за зачитане на материалноправните последици на давността, следва да е налице надлежно позоваване пред публичен орган, сезиран за защита на субективното вещно право. Същевременно осъществяването от страна на ищеца на фактическия състав на придобивната давност и настъпването на нейните материалноправни последици е способ за изгубване на правото на собственост от страна на ответницата, по смисъла на чл. 99 ЗС, дори същата да е носител на процесното право на собственост чрез наследствено правоприемство, но не и за установяване на нейното право на собственост. От това следва, че легитимирането на ответницата като носител на право на собственост върху процесния имот, не е предмет на настоящият иск и фактите на възникването му не са част от предмета на доказване.

Съобразно указанията за разпределение на доказателствената тежест, дадени в определението по чл. 140 ГПК, ищецът е този, който е Н.рен да докаже елементите на придобивната давност, а именно момента на установяване на фактическа власт върху имота и действията, с които е установил фактическата власт за себе си, както и манифестиране на намерение да се свои имота пред настоящия собственик и или третите лица.