Решение № 455 от 13.12.2019, Районен съд - Карлово

Р

Е Ш Е Н И Е

Номер

Година 13.12.2019

Град КАРЛОВО

В ИМЕТО НА НАРОДА

Карловски Районен съд първи граждански състав

На тринадесети ноември две хиляди и деветнадесета година

В публично заседание в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

Асима Вангелова-Петрова

Секретар: Снежана ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 230 по описа за 2019 година и за да се произнесе, взе предвид:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание член 422 във връзка с член 124 от ГПК.

ИЩЦОВОТО дружество – „А.З.С.Н.В.“ ЕАД *** твърди, че на 01.07.2017г. бил сключен Договор за цесия между „И.А.М.“ АД, ЕИК *******и „Ф.Б.“ ЕООД, ЕИК *******(с предишно наименование „П.Ф.Б.“ ООД), по силата на който вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *******от 16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Н.Л.Л. било прехвърлено в полза на „И.А.М.“ АД, ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски.

На

01.03.2018г. било подписано Приложение 1 към Допълнително споразумение от дата 01.11.2017г. към Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г., сключен между „И.А.М.“ АД и „А.з.с.н.в.“ ООД (понастоящем „А.з.с.н.в.“ ЕАД), по силата на което „И.А.М.“ АД прехвърлило в полза н. „А.з.с.н.в.“ ЕАД вземането, произтичащо от договор за потребителски кредит № *********/16.10.2016г., сключен между „П.Ф.Б.“ ООД и Н.Л.Л., ведно с всички привилегии, обезпечения и принадлежности, включително и всички лихви, такси, комисионни и други разноски. Договорът за потребителски кредит съдържала изрична клауза, която урежда правото на кредитора да прехвърли вземането си в полза на трети лица. „А.з.с.н.в.“ ЕАД била упълномощена, в качеството си на цесионер по Рамков договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 16.11.2010г. да изпраща уведомления за извършената цесия, съгласно изрично пълномощно от законния представител на „И.А.М.“ АД. В изпълнение на изискванията на закона и по реда на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД до ответника било изпратено Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-П-ИАМ-ФН/*******от 07.03.2018г. от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД з. станалата продажба на вземания на основание. Също така било изпратено до ответника и Уведомително писмо Изх.№ ЛД-П-ИАМ-ФН/*******от 07.03.2018г. от страна на „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД за извършената на дата 01.07.2017г. цесия между „Ф.Б.“ ЕООД и „И.А.М.“ АД.

Двете писма били изпратени едновременно до длъжника. Видно от известието за доставяне, двете писма не били получени от ответника. Същите се върнали в цялост като неполучени с отбелязване, че пратката не е потърсена. Ищцовото дружество изпратило повторно уведомителни писма с изх. № УПЦ-С-ИАМ-ФН/*******от 28.01.2019г. от страна на „И.А.М.“ АД чрез „А.з.с.н.в.“ ЕАД и уведомително писмо с изх. № ЛД-С-ИАМ- ФН/*******от 28.01.2019г. от страна на „П.Ф.Б.“ ООД чрез „А.з.с.н.в.“ ООД. Повторно изпратените писма отново се върнали в цялост, като неполучени.

С връчването на ответника по реда на чл. 131 от ГПК на исковата молба и доказателствата, в това число - Уведомително писмо с Изх.№ УПЦ-С-ИАМ-ФН/*******от 28.01.2019г. и Уведомително писмо с Изх.№ ЛД-С-ИАМ- ФН/*******от 28.01.2019г., се позовават на постановените от ВКС на основание чл. 290 и 291 от ГПК - Решение № 3/16.04.14г. по т.д. N91711/2013г. на I-во ТО и Решение № 9123/24.06.2009г. по т. д. № 12/09 год. на II-ро ТО, съгласно които ако към исковата молба по иск на цесионера, е приложено уведомление на цедента до длъжника за извършената цесия, същото уведомление, достигнало до длъжника с връчване на препис от исковата молба, съставлява надлежно съобщаване за цесията, съгласно чл. 99 ал. 3 пр. 1 от ЗЗД, прехвърлянето на вземането пораждало действие за длъжника, на основание чл. 99 ал. 4 от ЗЗД и същото следва да бъде съобразено от съда, като факт от значение за спорното право. В случай, че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, като съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал.1 от ГПК и в настоящото производство безспорно се установи, че задължението на ответника, произтичащо от посочения договор за паричен заем не е погасено, моли съда да приеме, че получаването на уведомлението за извършена цесия лично от длъжника е ирелевантно за основателността на предявените искове. Уведомлението по реда на чл. 99, ал. 4 от ЗЗД е предвидено в полза на длъжника с цел да го предпази от двойното плащане на едно и също задължение. Длъжникът може да възрази за липсата на уведомяване за извършена цесия само ако едновременно с това твърди, че вече е изпълнил на стария кредитор или на овластено от този кредитор лице до момента на уведомлението. С оглед на което, фактът кога и на кого е връчено уведомлението за прехвърленото вземане не е от значение за основателността на иска, след като по делото безспорно се установи, че претендираното с исковата молба задължение не е погасено. В тази насока са Определение № 987/18.07.2011г. на ВКС по гр.дело 867/2011г., IV г.о. и Решение № 173/15.04.2004г. на ВКС по гр.д. № 788/2013г., ТК.

Сочи, че в случай че ответникът не бъде намерен на установения по делото адрес, съобщението бъде надлежно връчено по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК и съдът назначи на основание чл. 47, ал. 6 от ГПК на ответника особен представител и последният възрази относно редовността на уведомяването за извършената цесия с връчването на препис от исковата молба, моли съда да има предвид следното: установената фикция в чл. 47, ал. 1 и ал. 5 от ГПК е приложима, когато ответникът не може да бъде намерен на посочения по делото адрес и не се намери лице, което е съгласно да получи съобщението, в този случай законът приема връчването за редовно и с изтичане на срока за получаване на книжата, съдът приема, че длъжникът е получил изходящото от цедента чрез пълномощника уведомление за цесиите. С назначаването на особен представител на ответника по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК, възниква представителство по закон, не договорно представително за назначения адвокат и до назначаването му се стига след като съдът приеме, че връчването на книжата е станало редовно. Т.е. връчването на исковата молба и книжата към нея предхождат назначаването на особения представител и последващото получаване на исковата молба и книжата към нея от особения представител не засягат редовността на връчването на ответника. В подкрепа на изложеното са Решение № 2887 от 30.10.2018г. по гр.д. № 1708/2017 на PC Сандански и Решение № 4480 от 08.11.2018г. по гр.д. № 5274/2018г. на PC Варна.

Твърди, че на

16.10.2016г. Н.Л.Л., в качеството на Кредитополучател е сключила Договор за потребителски паричен кредит № *******с „П.Ф.Б.“ ООД, при спазване на разпоредбите на Закона за потребителския кредит и на основание Договорните разпоредби, които са неразделна част от договора за потребителски кредит.

Подписвайки Договорните разпоредби, Кредитополучателят е удостоверил, че преди сключването на договора за кредит е получил Стандартен европейски формуляр, описващ вида на кредита, както и че от страна на „П.Ф.Б.“ ООД му е предоставен целият обем преддоговорна и договорна информация относно условията на договора и стойността на всички разходи по кредита, с които Кредитополучателят се е съгласил с факта на подписване на договора за кредит. Също така, подписвайки договора за кредит, Кредитополучателят е потвърдил, че е прочел договора преди неговото подписване, разбира неговите разпоредби и подписването му е акт на неговота свободна воля.

При условията на Договора за потребителски кредит, Кредитодателят се е задължил да предостави на Кредитополучателя потребителски кредит за лични нужди в размер на 850.00 лева, като сумата била предоставена от страна на кредитен консултант в брой по местоживеенето на Кредитополучателя, като съгласно разпоредбите на договора за кредит Кредитополучателят потвърждавал, че е получил в пълен размер кредита с факта на подписване на договора за кредит. Съгласно клаузите на сключения договор, усвоената парична сума по кредита за срока на действие на договора се олихвявала с договорна лихва, месечният размер на която бил фиксиран за целия срок на договора и която се начислява от датата на отпускане на кредита. Така, подписвайки договора за кредит, страните са постигнали съгласие договорната лихва за срока на договора да бъде в размер на 116.12 лева. Общата стойност на усвоената главница и договорната лихва по кредита била в размер на 966.12 лева, които се заплащали на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 21.47 лева. Първата погасителна вноска била платима на 25.10.2016г., а последната погасителна вноска е с падеж: 29.08.2017г.

Твърди, че с подписването на договора за кредит, Кредитополучателят изразил съгласието си да заплати такса за оценка на кредитно досие, която била в размер на 42.50 лева.

Съгласно клаузите на сключения договор, таксата за оценка на досие била платима при подписване на договора, но страните постигнали съгласие таксата да бъде включена в седмичните погасителни вноски, с цел улеснение на Кредитополучателя.

Така, таксата за оценка на досие била разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 0.94 лева, които били платими на падежните дати на погасителните вноски. Кредитодателят се задължил да предоставя на Кредитополучателя допълнителна услуга, изразяваща се в доставка на заемната сума в брой по неговото местоживеене и услуга по седмично събиране на вноските по кредита също по местоживеенето на Кредитополучателя, наречена в договора услуга „Кредит у дома“. Съгласно чл. 25 от договора за кредит, Кредитополучателят се съгласява, че сумата „Кредит у дома“ била допълнителна и по негово желание и се предоставяла срещу такса. При тази услуга, кредитът се предоставял на Кредитополучателя в брой по неговото местоживеене и погасителните вноски се събирали седмично също по местоживеене на Кредитополучателя. С подписването на договора за кредит, Кредитополучателят удостоверявал, че разбира, че 30% от таксата е равна на разходите, свързани с организирането на допълнителната услуга „Кредит у дома“ и предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя, както и че тази такса е дължима от Кредитополучателя при подписването на договора, но се заплащала на равни вноски през периода на кредита за улеснение на Кредитополучателя. В конкретния случай, таксата „Кредит у дома“, която била дължима за предоставяне на кредита по местоживеенето на Кредитополучателя била в размер на 163.91 лева и била разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 3.64 лева, които били платими на падежните дати на погасителните вноски. Останалата част от таксата „Кредит у дома“, която била в размер на 382.46 лева била свързана с разходите на Кредитодателя за събиране на седмичните вноски в дома на Кредитополучателя и била дължима през срока на кредита, като също била включена в седмичните вноски. Тази такса също била разделена на 45 броя равни вноски, всяка в размер на 8.50 лева, платими на падежните дати на погасителните вноски. Описаните такси „Кредит у дома“ били посочени като обща сума в буква „Д“ на първата страница на договора за кредит, а именно: 546.37 лева.

Сочи, че съгласно чл. 26 от договора за кредит, Кредитополучателят имал право по всяко време да се откаже от услугата „Кредит у дома“, която е договорена за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя, като подаде писмено уведомление за това до Кредитодателя. В този случай, Кредитололучателят нямало вече да дължи такса за разходи за събиране на погасителните вноски е дома на Кредитополучателя за периода от датата на завеждане на уведомлението до датата, договорена от страните за последно плащане по договора за кредит, но ще продължава да дължи непогасената част от 30% от таксата за услуга „Кредит у дома“, която била дължима за предоставянето на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя. Така, общата сума, която Кредитололучателят се е задължил да върне на Кредитодателя при сключване на договора за кредит е в размер на 1554.99 лева е, която включва: главница в размер на 850.00 лева, договорка лихва в размер на 116.12 лева, такса за оценка на досие в размер на 42.50 лева, такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене в размер на 163.91 лева и такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене в размер на 382.46 лева. Съгласно клаузите на договора за кредит, общата дължима сума била платима на 45 броя равни седмични погасителни вноски, всяка в размер на 34.56 лева, като в размера на вноската са включени: вноска по кредита в размер на 21.47 лева, вноска по такса за оценка на досие е размер на 0.94 лева, вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за предоставяне на кредита в брой по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 3.64 лева и вноска по такса услуга „Кредит у дома“ за събиране на погасителните вноски по местоживеене на Кредитополучателя в размер на 8.50 лева.