Решение № 390 от 10.06.2022, Районен съд - Перник
- Съд
- Районен съд - Перник
- Дело
- Административно наказателно дело 512/2022
- Вид
- Решение № 390
- Подписан
- 10.06.2022
- В сила
- 01.07.2022
- Състав
- Богдан Здравков Велев
Цитирани разпоредби
- чл.27, ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.59,ал.2 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.84 · Закон за административните нарушения и наказания
- чл.165,ал.2,т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл. 165, ал. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл.182, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 182, ал.1, т.3 · Закон за движението по пътищата
- чл.188, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.4 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 и 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.5 и 6 · Закон за движението по пътищата
- чл.189, ал.8 · Закон за движението по пътищата
- чл.21,ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.14 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.18 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 390 гр. Перник, 10.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, III НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател: Богдан Здр. Велев при участието на секретаря Наташа Т. Динева като разгледа докладваното от Богдан Здр. Велев Административно наказателно дело № 20221720200512 по описа за 2022 година за да се произнесе,взе предвид следното:
С електронен фиш, серия К, № 5627390 на ОД МВР – П ерник, на основание чл.189, ал.4, във връзка с чл. 182, ал.1, т.3 от ЗДвП на Л. Д.
Д.,ЕГН **********, е наложена глоба в размер 100 лева за нарушение на чл.
21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
Против електронния фиш е постъпила жалба /чрез адв.К.Т./,а внесените доводи се поддържат и в съдебното заседание,при което се акцентира върху липсваща дата на издаване,във връзка и с начин на връчване,въпроси относно приспадане на допустимата грешка на техническото средство,вида на техническото средство във връзка и с годността му,като средство за измерване,не са били налице предпоставките за издаване на електронен фиш ,мястото на нарушението ,относимо към приложението на съответен наказателен състав /чл.182 ,ал.1 или чл.182,ал.2 от Закона за движението по пътищата.
Въззиваемата страна – ОДМВР – П ерник, не изразява становище по жалбата. В съдебно заседание, представител не е участвал.
Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.84 от ЗАНН, във вр. с чл.14 и чл.18 от НПК, 1 както и доводите на страните, намира за установено следното:
На 10.02.2022г., в 10:50 часа, в гр.П ерник, по път I-6,км.84 +000, кръстовище с ул.“Вл.въстание“,с посока към гр.София, при ограничение от 60 км/ч ,въведено с ПЗ В-26 за населено място,се е движело МПС –„МЕРЦЕДЕС С 500“, с регистрационен № ********.
Разрешената скорост на движение била 60/км/ч., въведена с ПЗ В26.
В същия район с мобилно автоматизирано техническо средство ТFR1 – М , №576, монтирано в полицейски автомобил, се извършвало измерване на скоростта на преминаващите пътни превозни средства в стационарен режим чрез заснемане.
След изтичане времето за контрол, полицейският служител попълнил протокол /приложение към чл.10, ал.1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата /обн. ДВ, бр.36 от 19.05.2015 г./. Впоследствие, при снемане на записаната информация от АТСС се установило, че след навлизане на превозното средство в контролираната зоната е измерена скорост на движение от 90 км/ч., след съответно приспадане на допустимата грешка при измерването /3 км/ч/ установената скорост е 87 км/ч,а превишението над разрешената максимална скорост за пътния участък /което е релевантно при този ВИД административни нарушения,регламентирани в Закона за движението по пътищата/е 27 км/ч.
След справка в ЦБД КАТ – МВР се е установило, че превозното средство, с което е извършено нарушението е собственост на ФЛ –Л. Д.
Д.,затова и с оглед разпоредбата на чл.188, ал.1 от ЗДвП срещу него бил издаден електронен фиш, серия К, № 5627390 на ОД МВР – Перник, с който на основание чл.189, ал.4 от ЗДвП, във вр. с чл.182, ал.1, т.3 от ЗДвП, му е наложена глоба в размер на 100 лв. за извършено нарушение на чл.21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.
След връчване на електронния фиш страната-жалбоподател упражнила правата си по чл.189, ал.5 и 6 от ЗДвП. не
Гореизложената фактическа обстановка съдът прие за установена по несъмнен начин, като взе предвид приетите като писмени доказателства:
2 справка от централна база данни – КАТ, снимков материал от АТС TFR1-М 576, Протокол за използване на АТСС на 12.02.2022г./копие на протокол №1158р-1382/14.02.2022г., Протокол 3-29-21 от проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR-1М 576 от 03.09.2021 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери,, Протокол от проверка №46-ФМИ/22.02.2013г. на Български институт но Метрология.
Въз основа на установената фактическа обстановка, от правна страна, съдът намира следното:
По допустимостта на жалбата.
Съгласно чл.189, ал.8 от ЗДвП електронният фиш подлежи на обжалване по реда на ЗАНН, като жалбата се подава в 14-дневен срок от получаването му, а когато е направено възражение по ал. 6 - в 14-дневен срок от съобщаването на отказа за анулиране на фиша.
В съдържанието на ЕФ не е посочено в какъв срок и пред кой съд може да се обжалва, което безспорно ограничава възможността на наказания субект да упражни правото си на жалба. По тази причина, пропускането на срока не следва да рефлектира върху правната сфера на наказания субект, тъй като е следствие от пропуск на издателя на оспорения административен акт ясно да означи начина на обжалването му. Затова и с оглед установените в националното и общностното законодателство правни гаранции за упражняване правото на защита срещу актове, засягащи правата и интересите на гражданите, дори и подадена след законоустановения срок, жалбата следва да се приеме за процесуално допустима.
Поради което според съдебния състав,при съобразяване с разпоредбата на чл.59,ал.2 от ЗАНН ,в случая счита,че е безпредметно да сочи ,че според разписката ,ЕФ е връчен на 17.03.2022г.а не на 18.03.2022г./както с сочи в писмената жалба/тъй като ако законодателят беше вменил задължение на издателя да посочи 14-дневен срок на обжалване,жалбата,дори и ЕФ да е получен на 18.03.2022г.ще бъде просрочена.
Жалбата е процесуално допустима, но разгледана по същество се явява неоснователна.
При извършена служебна проверка за законосъобразност, съобразявайки и възраженията на жалбоподателката, съдът не констатира 3 допуснати съществени процесуални нарушения на специалната процедура по издаването на електронния фиш, регламентирана в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП.
Същата е приложена законосъобразно, при наличието на предпоставките за това, тъй като по делото безспорно е доказано, че процесното нарушение е установено и заснето с автоматизирано техническо средство/система TFR 1-М, с идент. № 576, с каквито съгласно чл.189, ал.4 /изм., ДВ, бр.19/2015 г., в сила към датата на нарушението/, може да се установяват и заснемат нарушения в тази хипотеза. Съгласно §6, т.65 /нова, ДВ бр.19/2015г./, "автоматизирани технически средства и системи" са уреди за контрол, работещи самостоятелно или взаимно свързани, одобрени и проверени съгласно Закона за измерванията, които установяват и автоматично заснемат нарушения в присъствие или отсъствие на контролен орган и могат да бъдат: стационарни – прикрепени към земята и обслужвани периодично от контролен орган, и мобилни – прикрепени към превозно средство или временно разположени на участък от пътя, установяващи нарушение в присъствието на контролен орган, който поставя начало и край на работния процес“.
Събраните писмени доказателства сочат, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение е мобилно, прикрепено към служебен полицейски автомобил с рег. №********, и е обслужвано от полицейски служител, поставящ начало и край на работния процес.
Приетият по делото протокол от 03.09.2021г. на посочената лаборатория безспорно доказва, че средство за измерване – мобилна система за измерване на скорост, тип TFR-1М, с идент. №576 при извършените първоначална и последваща проверка е установено съответствие с одобрения тип и с метрологичните изисквания, като грешките не превишават максимално допустимите.
Въз основа на това съдът приема, че АТСС, с което е установено и заснето процесното нарушение на датата визирана в електронния фиш, е било технически изправно и годно да бъде използвано за установяване на нарушения на скоростния режим по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП.
Същевременно, условията и редът за това, регламентирани в Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г., изд. от МВР на основание чл.165, ал.3 от ЗДвП, са спазени.
4
Използването на мобилното АТСС на съответното място за контрол е удостоверено с протокол /приложение към чл.10, ал.1 от наредбата/, съставен от обслужващия го полицейският служител, в който изчерпателно са посочени релевантните обстоятелства - точното място на контрол и посоката, в която е осъществяван, въведения за контролирания участък скоростен режим, режима на измерване, идентификация на служебния автомобил, в който е монтирано АТСС, началото и края на работната смяна и номерата на първия и последния запис.
Данните в протокола, ведно с приобщения снимков материал от записа, извършен с мобилното АТСС /клип №9201/, доказват, че нарушението е установено в границите на населено място при разрешена максимална скорост на движение 60 км/ч., съгласно чл.21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от Закона за движението по пътищата.
Тези доказателствени материали удостоверяват с необходимата достоверност, че отразените в съдържанието на електронния фиш обстоятелства относно съответната пътна структура и скоростен режим съответстват на действителното положение, интерпретирани са обективно и са оценени правилно, в съответствие с материалния закон, а оттук - че квалифицирането на нарушението съответства на изложените факти и е извършено законосъобразно.
На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип №9201, се наблюдава ясно автомобила визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол,изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено при приближаващ трафик, съответен на движението на превозното средство на жалбоподателя.
Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковия материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административнонаказателния процес,а от друга страна,собственик на превозното средство, с което е извършено нарушението, е негов субект /чл.188, ал.1от ЗДвП/.
5
При тези обстоятелства и предвид неупражняване на възможността в чл.189, ал.5 от ЗДвП, законосъобразно и обосновано /при всестранна и обективна оценка на доказателствената съвкупност/, именно отговорността на страната-жалбоподател е ангажирана за установеното и доказано по несъмнен начин административно нарушение по чл.21, ал.2,вр.чл.21,ал.1 от ЗДвП.,с посочен скоростен режим/определена максимална скорост/ в рамките на населено място,с правилно приложен
,съответен административно наказателен състав.
Всичко изложено мотивира съдебния състав да приеме, че доказателствената съвкупност е достатъчна за несъмнен извод, че на посочените дата и място страната-жалбоподател е управлявала описаното превозно средство със скорост над разрешената, установена с технически изправно АТСС – мобилна система за измерване на скорост – “ТFR1 – М”, №576, поради което законосъобразно отговорността и е ангажира по реда на чл.189, ал.4 от ЗДвП с издаване на електронен фиш.
При използването на мобилните системи за контрол контролният орган, независимо че „присъства“, не се намесва в работата на средството/системата, а единствено слага начало и край на работния му процес, като го позиционира, включва и задава ограничението на скоростта.
При това, конкретно изразът „в отсъствието“, с оглед систематичното му място в изречение първо на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, по разбиране на съда, следва да се възприема като такъв, отнасящ се до самото издаване на ЕФ, а не до установяването на нарушението.
Към датата на извършване на процесното нарушение и издаването на ЕФ са и разпоредбите на Наредба №8121з-532 от 12.05.2015г. за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, издадена на основание чл.
165, ал. 3 от ЗДвП във връзка с предвидената от ЗДвП възможност и „съкратената“ процедура за реализиране на административнонаказателна отговорност, уредена в чл. 189, ал. 4 и сл. от ЗДвП.
В изпълнение изискванията на ЗДвП и Наредбата (които разпоредби са съобразени и с мотивите на ТР) за установяване на процесното нарушение е използвана мобилна АТСС – техническо средство от одобрен тип, преминало последваща - периодична и в срок на валидност, проверка за 6 съответствие с одобрения тип.