Решение № 1598 от 06.03.2019, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ гр. София, 06.03.2019 г.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІI „А” въззивен състав, в публичното заседание на шести декември две хиляди и осемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВИОЛЕТА ЙОВЧЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЛЮБОМИР ЛУКАНОВ

НЕДЕЛИНА СИМОВА при секретаря Емилия Вукадинова, като разгледа докладваното от съдия Симова гр. дело № 10786 по описа за 2018 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 366499 от 20.03.2018 г., постановено по гр. дело № 4569/2017 г. по описа на Софийски районен съд, ІІ-ро ГО, 123-ти състав са отхвърлени изцяло като неоснователни предявените от А.П.С. срещу ответника Б.Н.Р.обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 1 и т. 2 КТ – за признаване за незаконно и отмяна на уволнението, извършено на основание чл. 328, ал. 2 КТ със Заповед № 4847 от 24.11.2016 г. на Генералния директор на БНР, и за възстановяването й на заеманата преди уволнението длъжност „главен юрисконсулт“; иск с правно основание чл.

344, ал. 1, т. 3, вр. чл. 225, ал. 1 КТ за сумата от 3694,38 лв. – парично обезщетение за оставане без работа, поради уволнението за периода от 25.11.2016 г. до 31.01.2017 г., ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2017 г. до окончателното й плащане; иск с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 3, вр. чл.

225, ал. 2 КТ за сумата от 1735,08 лв. – парично обезщетение за периода от 01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., в който ищцата е работила на по-ниско платена работа като държавен служител, ведно със законната лихва върху тази сума от 24.01.2017 г. до окончателното й плащане, и иск с правно основание чл. 86, ал. 1, изр. 1 ЗЗД за сумата от 90,67 лв.

– обезщетение за забава в размер на законната лихва върху общата сума на претендираните парични обезщетения по чл. 344, ал. 1, т. 3 от КТ в общ размер на 5429,46 лв. за периода на забавата от 25.11.2016 г. до 23.01.2017 г.

Срещу така постановеното решение в законоустановения двуседмичен срок е постъпила въззивна жалба от ищцата в първоинстанционното производство А.П.С.. В жалбата са изложени доводи за неправилност на първоинстанционния съдебен акт поради необоснованост. Твърди се, че районният съд не е ценил изцяло събрания по делото доказателствен материал, като се е позовал единствено на длъжностната характеристика, без да анализира основните функции и задължения, разписани в нея, като въз основа на горното неправилно е приел, че длъжността „главен юрисконсулт“ е ръководна. В подкрепа на изразеното становище излага конкретни доводи по същество на спора. Въз основа на изложените аргументи е отправено искане за отмяна на съдебното решение и за постановяване на ново, с което уволнението да бъде признато за незаконно и да бъде отменено, въззивницата да бъде възстановена на предишната работа, да ѝ се присъди обезщетение в общ размер на 5429,46 лв., ведно със законната лихва върху претендираните главници до окончателното им изплащане. Претендират се разноски и се иска постановяване на предварително изпълнение на решението на основание чл. 242, ал. 1 ГПК.

В законоустановения двуседмичен срок е постъпил отговор на въззивната жалба по чл. 263, ал. 1 ГПК от ответника Б.Н.радио, в който е посочено, че въззивната жалба е неоснователна. Развити са подробни доводи в подкрепа на твърдението за правилност и законосъобразност на атакувания съдебен акт, като е направено искане за оставане без уважение на въззивната жалба и за потвърждаване на постановеното решение.

Решението в частта по иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД не е обжалвано и е влязло в сила.

Софийски градски съд, като съобрази доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:

Производството е образувано по въззивна жалба, подадена от процесуално легитимирана страна, в законоустановения срок по чл. 259, ал. 1 ГПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата е процесуално допустима.

Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението в неговата цялост, а по допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси относно правилността на акта е ограничен от посоченото в иницииралата производството жалба. Съобразно така установените си задължения, настоящият съдебен състав констатира, че процесното първоинстанционно решение е валидно и допустимо. Относно релевираните в подадената жалба доводи за незаконосъобразност, въззивният съд намира следното:

От фактическа страна:

По делото не се спори, а и се установява от представените писмени доказателства, че ищцата е работила при ответника БНР на длъжност „Главен юрисконсулт“ в Дирекция „Правна и човешки ресурси“, Отдел „Правна дейност“ с основно месечно трудово възнаграждение в размер на 1320 лв. и допълнително такова за придобит стаж в размер на 11 % върху основното възнаграждение, съгласно представеното Допълнително споразумение № 3494/18.10.2013 г. Със заповед № РЯ-30/08.01.2016 г. основното месечно възнаграждение на ищцата е увеличено на 1455 лв.

От длъжностната характеристика за длъжността „главен юрисконсулт“, връчена на ищцата на 18.10.2013 г., се установява, че сред функциите и задълженията на ищцата са следните: да изпълнява възложените от директора на дирекция „Правна и човешки ресурси“ задачи, да осъществява процесуално представителство пред съдилищата, да дава съвети, мнения и справки по правни въпроси, да разработва самостоятелно или съвместно с други звена проекти за правилници, заповеди и други вътрешни нормативни актове, участва в разработването на правни становища, изразява становище по законопроекти, изготвя проекти на договори, парафира изготвените от нея или предоставени от други звена на БНР проекти на договори, парафира за законосъобразност проекти на заповеди, правилници и други вътрешни нормативни актове, подписва и носи отговорност за законосъобразносттта на заявките и исканията, съгласно СФУК, подписва и носи отговорност за необходимостта от процедури по ЗОП на заявките и исканията, съгласно СФУК, както и на заявки за поемане на задължения. Предвидени са изрично права, осигураващи осъществяването на дейността й, както и някои ограничения. Като специфични функции и задачи са предвидени участие в стратегическото планиране и вземане на решения с оглед разработване и прилагане на процедури, правила, политики, принципи, стандарти, стратегии и програми за организация на дейността по правно обслужване в БНР. Посочено е, че главният юрисконсулт е на подчинение на директора на дирекция „правна и човешки ресурси“ и отговаря за изпълнение на възложените му задачи, както и че се намира в постоянна оперативна връзка с всички служители в дирекцията, както и с всички служители в БНР и второстепенните разпоредители с бюджет, осъществява контакти с трети лица, както и с държавни и местни органи на властта, участва в състава на комисии, съвети и други вътрешно ведомствени органи.

От приложената по делото организационна структура на дирекция „Правна и човешки ресурси“ се установява, че тя се състои от четири отдела, сред които отдел „Правна дейност“ и отдел „Човешки ресурси“. Дирекция „Правна и човешки ресурси“ се ръководи от директор на дирекцията, а отдел „Правна дейност“ се състои от главен юрисконсулт, старши юрисконсулти и юрисконсулт.

С периодични заповеди на Директора на Дирекция „Правна и човешки ресурси“, а именно Заповед № 831/13.09.2013 г. /л. 202 от първоинстанционното дело/, № 911/08.10.2013 г. /л. 196 от първоинстанционното дело/ и № 935/02.12.2015 г. /л. 168 от първоинстанционното дело/ е възложено за период съответно от 16.09.2013 г. до 17.09.2.2013г и от 20.09.2013 г. до 27.09.2013 г., от 09.10.2013 г. до 11.10.2013 г. и от 03.12.2015 г. до 04.12.2015 г. ищцата да изпълнява функциите на Директор на Дирекция „Правна и човешки ресурси“.

На

20.05.2016 г. между Съвет за електронни медии и А.В.е сключен договор за възлагане на управление на БНР, по силата на който последният е приел да управлява и представлява БНР в съответствие с разпоредбите на Закона за радиото и телевизията и действащото българско законодателство и концепцията, което представлява бизнес задача за управление, одобрена от СЕМ с изрично разрешение.

Със

Заповед № 4847 от 24.11.2016 г. на Генералния директор на БНР трудовото правоотношение между страните по делото е прекратено на основание чл. 328, ал. 2 КТ, поради сключване на договор за управление на БНР от 20.05.2016 г., в сила от 29.05.2016 г. Заповедта е връчена на ищцата на 25.11.2016 г., като трудовото правоотношение се прекратява, считано от същата дата – 25.11.2016 г.

По делото е представено и заверено копие на фиш от заплата за последния пълен отработен месец, а именно – месец юли 2016 г., от който се установява, че брутното трудово възнаграждение на ищцата е било в размер на 1658,70 лв.

Страните не спорят относно факта на оставане на ищцата без работа за периода от 25.11.2016 г. до 31.01.2017 г., поради което съдът приема този факт за установен.

Обстоятелството, че ищцата е започнала по-ниско платена работа като държавен служител се установява от приложено по дело Заповед № 01-18/25.01.2017 г. на председателя на ДАБ при МС 01.02.2017 г. до 24.05.2017 г., с която същата е назначена на длъжност „началник отдел“ в дирекция „УСОП“, отдел „ОПМ“, считано от 01.02.2017 г. с основна месечна заплата в размер на 1200 лв.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1 КТ, вр. чл. 328, ал. 2 КТ:

Съгласно разпоредбата на чл. 328, ал. 2 от КТ работодателят може едностранно да прекрати трудовия договор с работник или служител от ръководството, след отправяне на предизвестие в сроковете по чл. 326, ал. 2 от КТ, поради сключване на договор за управление на предприятието. За законността на уволнението по чл. 328, ал. 2 от КТ е необходимо служителят, чийто трудов договор се прекратява да е лице от ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 от ДР на КТ, а потестативното право на управляващия предприятието на работодателя може да се упражни в 9-месечен срок след започване на изпълнението на договора за управление. Целта на така установеното уволнително основание е да се даде възможност на новия ръководител, при необходимост, да се освободи от стария ръководен персонал и да подбере онзи екип кадри, най-подходящ за осъществяване на набелязаните с договора за управление бизнес намерения и успешно управление на стопанската дейност на предприятието. В ръководството на предприятието по смисъла на § 1, т. 3 ДР на КТ се включват освен ръководителят и неговите заместници също и други лица, на които е възложено ръководството на трудовия процес. Характерът на длъжността като ръководна се определя от структурата на предприятието и от длъжностната характеристика. Касае се за специфичен кръг от служители, от които зависи успехът на управлението и постигането на резултати в предприятието, което само по себе си предполага, че това могат да са лица и извън ръководителя и неговите заместници, като при съмнение дали даден служител е от ръководството на предприятието, т. е. дали заеманата от него длъжност е ръководна, следва да се бъдат съобразени задълженията му по длъжностна характеристика. Освен това при преценка дали дадена длъжност е „ръководна“ следва да се изхожда конкретно при всеки отделен случай като критерият за преценка освен задълженията по длъжностна характеристика следва да включва и мястото на длъжността в общата структура на длъжностите в предприятието и включените в длъжността трудови функции. От значение за правилното приложение на разпоредбата е изясняване на понятието „предприятие“, като според изясненото в съдебната практика то следва да се разбира като организация, която развива стопанска дейност, поради което разпоредбата е неприложима за органи на изпълнителната власт, за организации с държавни функции, с нестопанска цел, за централна или местна администрация, за учреждения за социално-културни дейности, за учебни заведения.