Разпореждане № 88878 от 20.06.2024, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 88878 гр. София, 20.06.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 26 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ като разгледа докладваното от РАДОСЛАВ Р. АНГЕЛОВ Гражданско дело № 20241110135792 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството e по реда на Глава XIII ГПК

Производството е образувано по искова молба с вх. №

196177/14.06.2024 г., от Т. Й. Б., ЕГН: **********, с постоянен и настоящ адрес: гр. С- чрез процесуален представител адвокат А. Д., член на САК, личен № -, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „С-, тел.

-, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected] срещу "-" АД, ЕИК: -, със седалище и адрес на управление: гр. София, п.к.

1407, р-н Л-, представлявано от изпълнителния директор С-, с ЕГН:

**********, наричано подолу за краткост „Д----“, с която са предявени обективно евентуални съединени искове, с правна квалификация, както следва:

1. главен иск - положителен установителен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл.11, ал.1, т.10 ЗПК с който се иска да се обяви недействителен Договор за потребителски кредит № -, предоговорен с Анекс № - от 20.06.2022, който е неизменна част от първия, и всички приложения към Анекса, сключен между Т. Й. Б., ЕГН:

********** в качеството на кредитополучател и "-" АД, ЕИК: - в качеството му на кредитодател, тъй като не съдържа начина на изчисляване на ГПР и липсва яснота как е формиран същия 2. евентуален иск

- положителен установителен иск с правна квалификация чл. 22 ЗПК вр. чл.10а, ал.2 и чл. 19, ал.5 от ЗПК , с който да се обяви за недействителна клаузата на чл. 11 от Анекс № - от 20.06.2022 вр. с чл. 10 от Приложение №1 към същия сключен между Т.

Й. Б., ЕГН: ********** в качеството на Кредитополучател "-" АД,

ЕИК: - в качеството му на кредитодател, тъй като неустойката за обезпечение на кредита представлява недължима такса и води до увеличение на ГПР.

1

3. евентуален иск

- положителен установителен иск с правна квалификация чл. 26, ал.1, пледл.2 ЗЗД, да се обяви за недействителна клаузата на чл. 7 от Приложение №1 към Анекс № - в частта относно размера на възнаградителната лихва, сключен между Т. Й. Б., ЕГН:

********** в качеството на Кредитополучател и "-" АД, ЕИК: - в качеството му на кредитодател, тъй като възнаградителната лихва заобикаля закона.

В исковата молба са изложени твърдения, че между страните, ищецът като заемополучател, а ответникът като заемодател, на 20.06.2022 г. е сключен договор за потребителски кредит № -/20.06.2022 г., като към него има няколко анекса. Твърди се, че договорът е сключен със следните параметри: главница – 2000 лева, срок на погасяване 20.12.2023 г., брой погасителни вноски – 18, размер на вноската с одобрено обезпечение 153.45 лева, а с неодобрено обезпечение – 292.00 лева. ГЛП – 40.55 %, а ГПР – 49.00 %, като общото задължение по кредита било 2702.16 лева. Твърди, че договорът е следвало да бъде обезпечен с поръчителство. Съгласно чл.11 от договора, страните се договорили, че ако ищецът не предостави обезпечение на кредита му се начислява неустойка в размер на 2472.90 лева, която сума ще бъде заплатена от ищеца разсрочено и ще бъде включена в погасителния план заедно с вноската по кредита. Твърди се, че възнаградителната лихва била в размер на 702.18 лева.

Твърди се, че ищецът не е предоставил обезпечение, поради което ответникът му начислил исканата неустойка. Неустойката е в размер на 2472.90 лева.

Освен това, твърди, че при кредита имало и такса за преференциално обслужване в размер на 59.94 лева.

Сочи, че главницата, заедно с договорната лихва и начислената неустойка, били уговорени да се изплащат на равни вноски към заемодателя, като крайният падеж бил на 20.12.2023 г. Така общата месечна вноска, включваща главница, неустойка и договорна лихва е била в размер на 153.45 лева с одобрено обезпечение, а без одобрено обезпечение - 292.00 лева.

Общата сума, която е следвало да бъде върната е 5 237.02 лева.

Твърди, че ищецът е погасил задълженията си по договора в размер на 1 553.00.

В останалата част ищецът копира съдебна практика и обяснява защо следва да се начисли ДДС върху възнаграждението по чл.38 ЗА.

При условията на евентуалност прави искане по чл.241 ГПК, ако ответникът предяви насрещен иск.

Моли съда да уважи исковата претенция. Претендира разноски. Прави възражения за прекомерност. Посочва банкова сметка на ищеца: IBAN: BG2Моли и иска да бъдат следните писмени доказателства и доказателствени средства: 1. Анекс № - от 20.06.2022 към Договор № - за предоставяне 2 на потребителски кредит; 2. Приложение № 1 към Анекс № - от 20.06.2022; 3.

Погасителен план към Анекс № - от 20.06.2022; 4. Платежни бележки, общо възлизащи на 1 553лв. 5. Справка за регистрация по ДДС на адвокат А. Д.; 6. Становище от НАП Моли на основание чл. 190 от ГПК да се задължи ответното дружество да представи справка, от която да е видно какъв е размерът на всички плащания, които са отразени и са постъпили от ищцата по Договор № - предоговорен с Анекс № - от 20.06.2022

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като взе предвид материалите по делото, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

По представителната власт

Ищецът се представлява от адвокат А. Д., член на САК, личен № -, със съдебен адрес и адрес за призоваване: гр. София, р-н „С-, тел. -, със съдебен електронен адрес за призоваване: [email protected], с надлежно учредена представителна власт за всички инстанции (л.22-24 от делото).

Ответникът се представлява от юрисконсулти, на основание чл. 30 вр. чл.32, т.3 ГПК.

По държавната такса

Цената на главния иск е 5 237.02 лева, поради което дължимата държавна такса е в размер на 209.48 лева. Налице е документ по чл.128, т.2 ГПК, за който е налице такси за преписи по чл.128, т.3 ГПК (л.21 от делото).

По редовността

Исковата молба съдържа всички реквизити по чл.127-128 ГПК. Ето защо следва да се извърши процедура по чл.131 ГПК.

Предварителни въпроси

Съдът служебно следва да прикани страните да уредят спора доброволно по отношение на предявените искове – признаване на иска, неприсъствено решение, чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им укаже, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора, както и че в открито съдебно заседание може да се сключи съдебна спогодба с изпълнителна сила и изчистване на спорните предмети, обстоятелства в претендираните суми.

При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, т.е. същата се определя върху 2 % от пазарната цена. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

С оглед принципа за процесуална икономия (чл.13 ГПК) съдът следва да прикани страните да използват Единния портал за електронно правосъдие (ЕПЕП) и електронна поща за призоваване и размяна на книжа с оглед разпоредбите чл.44 ГПК и ЗЕДЕУУ и да се укаже на страните и техните процесуални представители, че при избор за призоваване и размяна на книжа по електронната поща се прилагат разпоредбите на чл.8 ЗЕДЕУУ, чл.41а 3

ГПК, като удостоверяването на получаване от страните се извършва задължително с потвърждение от страните, че съобщението е получено (чл.44, ал.3, т.3 ГПК).

С оглед разпоредбата на чл.102з, ал.3 ГПК съдът следва да укаже на страните и техните процесуални представители, че ако изпращат до съда книжа, които следва да бъдат разменени до другите участници по делото, които не са заявили, че желаят да получат електронни изявление от съда и не са задължени да получават такива, следва да заплатят предварително такса на брой страници, определена с тарифата по чл.73, ал.3 ГПК, а именно 0,10 лева за всяка страница, а ако фотокопието е повече от 50 страници – за всяка следваща по 0.07 лева, на основание чл.23 ТДТССГПК.

Искането от ищеца е допустимо, зададените въпроси необходими и относими, поради което искането следва да бъде уважено. Експертизата следва да бъде допусната и по отношение на въпросите на ответника. Ето защо исканата експертиза следва да бъде допусната.

Воден от горното, СЪДЪТ

РАЗПОРЕДИ:

ДА СЕ ВРЪЧИ препис от исковата молба и приложенията към нея на ответника, на основание чл.131 ГПК.

УКАЗВА на ответника да подаде писмен отговор в едномесечен срок от получаването, със следното задължително съдържание:

1. посочване на съда и номера на делото;

2. името и адреса на ответника, както и на неговия законен представител или пълномощник, ако има такива;

3. становище по допустимостта и основателността на иска;

4. становище по обстоятелствата, на които се основава иска;

5. възраженията срещу иска и обстоятелствата, на които те се основават;

6. подпис на лицето, което подава молбата.

УКАЗВА на ответника, че с отговора на исковата молба ответникът е длъжен да посочи доказателствата и конкретните обстоятелства, които ще доказва с тях и да представи всички писмени доказателства, с които разполага, включително и да оспори истинността на представените с исковата молба писмени доказателства по чл. 193 ал. 1 ГПК.

УКАЗВА на ответника, че съгласно чл. 132 от ГПК към отговора на исковата молба, следва да бъдат представени: 1. пълномощно, когато отговорът се подава от пълномощник; 2. преписи от отговора и приложенията към него според броя на ищците.

УКАЗВА на ответника, че когато в установения срок не подаде писмен отговор, не вземе становище, не направи възражения, не оспори истинността 4 на представен документ, не посочи доказателства, не представи писмени доказателства или не упражни правата си по чл.211, ал.1 ГПК – да предяви насрещен иск, чл.212 ГПК – да предяви инцидентен иск и чл.219, ал.1 ГПК – да поиска привличане на трето лице - помагач, той губи възможността да направи това по-късно, освен ако пропускът се дължи на особени непредвидени обстоятелства.

УКАЗВА на ответника, че ако не представи в срок отговор на исковата молба, не се яви и не изпрати представител в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска и съдът да постанови неприсъствено решение – чл.238 и чл.239 ГПК.

УКАЗВА на ответника възможността да ползва правна помощ, ако има необходимост и право на това.

ПРИКАНВА, на основание чл.145, ал.3 ГПК страните да уредят спора доброволно – чрез съдебна спогодба, медиация или друг алтернативен способ за доброволно решаване на спора, като им УКАЗВА, че доброволното и извънсъдебно уреждане на отношенията е най-взаимноизгодният за тях начин за разрешаване на спора. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца. Разноските по производството и по спогодбата остават върху страните, както са ги направили, ако друго не е уговорено.

Разпечатката съдържа 60 от 81 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/5f228cd6-4c88-4f91-9dad-3c44a401f01f