Определение № 38 от 15.01.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 38 гр. София, 12.01.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 8-МИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на дванадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Пламен Дацов

Членове:

Димитър Фикиин

Стефан Милев като разгледа докладваното от Стефан Милев Въззивно частно наказателно дело № 20241000600023 по описа за 2024 година

Подадени от лишения от свобода Ч. Г. А. (ЕГН: **********) и неговия защитник (адв. Ю.) частни жалби по чл. 440, ал.2, вр. гл. 22 НПК са станали повод за проведеното пред САС производство по въззивна проверка на Определение № 631/04.12.2023 г., с което Врачанският окръжен съд (по н.ч.д. № 829/23 г.) е отказал на А. предсрочно освобождаване (чл. 70 НК) от изтърпяваното в момента наказание 20 години лишаване от свобода (по н.о.х.д. № 502/07 г. на ВрОС).

Ако трябва да се обобщят доводите на двамата частни жалбоподатели, те са сведени до оплакване за това, че съдебният акт безкритично почива единствено на доклада на затворническата администрация; че изводите в него са немотивирани; че твърденията за множество дисциплинарни наказания на лишения от свобода са неверни, най-малкото – поради факта, че една от санкциите е била отменена от съда, а производствата по обжалване на останалите не са приключили; че със затворника А. не е била провеждана реална корекционна дейност; че пред първата съдебна инстанция той е бил лишен от правото си на последна дума и т.н.

Въззивният съд намери, че следва да потвърди оспореното с двете частни жалби определение.

Проверяваният съдебен акт съдържа обективна преценка на всички обстоятелства, относими към евентуалното приложение на чл. 70 НК. Това, че срокът на търпяното лишаване от свобода е преполовен, а остатъчният период на санкцията – сведен до малко повече от две години, както и данните за полагана трудова дейност и награждаване на осъдения А. с „писмена похвала“, в принципен план разкрива положителна тенденция, която обаче не би могла по дефиниция да обоснове, че затворникът е дал убедителни доказателства за своето поправяне. Срещу така изброените факти успешно може да се противопостави информацията за поредицата от наказания, налагани на жалбоподателя за неспазване на затворническата дисциплина (нерегламентирано притежание на вещи, нецензурни изрази спрямо лица от затворническата администрация и т.н.), констатацията за все още средни стойности на рисковете от рецидив и вреди за обществото, както и за изразеното му „чувство за враждебност“, отразено в графата „междуличностни проблеми“.

1

Преценката на Окръжния съд е комплексна и не се основава единствено на доклада на администрацията от Врачанския затвор, въпреки че няма пречка той също да бъде ползван за формирането на съдебните изводи. В тази насока от частната жалба на защитника не става ясно кои от аргументите в този доклад първата инстанция е приела „безкритично“, така че да се е стигнало до „немотивирани изводи“. Напротив – голословни са оплакванията на защитника, че корекционна работа с осъдения не е провеждана (при условие, че полаганата трудова дейност е вид поправително мероприятие), както и на самия затворник, че ВрОС го е лишил от правото да се изкаже последен (след като съдебният протокол е отразил дадената му „последна дума“ – чл. 311, ал.1, т.6 НПК, и – ако удостовереното обстоятелство е невярно – единственият начин за неговата поправка – чл. 312 НПК – е бил пропуснат). Така, че остатъчният срок на изпълняваното наказание (частично или в цялост) следва да бъде използван за такъв вид корекционна дейност, която би понижила стойностите на рисковете от рецидив и вреди за обществото, поради което – на осн. чл. 345, ал.1 НПК, Софийският апелативен съд, НО, 8 състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА протоколно определение № 631/04.12.2023 г. по н.ч.д. № 829/23 г. на Врачанския окръжен съд.

Определението е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

2