Протоколно определение № 6548 от 18.12.2025, Софийски градски съд

ПРОТОКОЛ

№ 6548 гр. София, 18.12.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО 39 СЪСТАВ, в публично заседание на втори декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Биляна М. Вранчева при участието на секретаря Вероника Р. Д.а и прокурора К. Д. Д.

Сложи за разглеждане докладваното от Биляна М. Вранчева Частно наказателно дело № 20251100207140 по описа за 2025 година.

На именното повикване в 16:00 часа се явиха:

Производството е по реда на чл. 437, ал. 2 от НПК, във връзка с член 70 от НК.

За СОФИЙСКА ГРАДСКА ПРОКУРАТУРА – се явява прокурор Д..

В съдебната зала се явява инспектор при СЦЗ – Т.Г..

ОСЪДЕНИЯТ П. И. М. – редовно призован, се явява лично, доведен от СЦЗ.

За него се явява АДВ. С.С. – определен от САК за служебен защитник.

СЪДЪТ, с оглед обстоятелството че осъденото лице само си е подало молбата и не се явява негов ангажиран защитник и доколкото защитата му е задължителна, намира че на същия следва да му бъде назначен служебен защитник, като това следва да бъде определеният от САК служебен защитник, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

НАЗНАЧАВА за служебен защитник на П. И. М., определеният от САК адв. С.С..

АДВ. С.: Запознат съм с делото. Мога да поема защитата.

СТАНОВИЩЕ НА СТРАНИТЕ ПО ХОДА НА ДЕЛОТО:

ПРОКУРОРЪТ: Да се даде ход на делото.

ИНСПЕКТОР Г.: Да се даде ход на делото.

1

АДВ. С.: Да се даде ход на делото.

ОСЪДЕНИЯТ П. М.: Да се даде ход на делото.

СЪДЪТ, след като взе предвид изявленията на страните, намира, че са налице основания за даване ход на делото, поради което О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

СНЕМА самоличността на осъденото лице:

П. И. М. – роден на ******** г. в гр. София, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, осъждан, с ЕГН: **********.

СЪДЪТ РАЗЯСНИ на страните правата им по чл. 274 – чл. 275 от НПК.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме искания.

СЪДЪТ

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА материалите по НЧД № 7140/2025 г. по описа на СГС, НО, 39 състав.

СТРАНИТЕ /общо становище/: Нямаме други искания.

СЪДЪТ

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО ПО СЪЩЕСТВО.

АДВ. С.: Моля да уважите искането за условно предсрочно освобождаване, предявено от подзащитния ми П. И. М.. Намирам че са налице предпоставките за мотивация на такова решене от Ваша страна. Същият е изтърпял ¾ от наказанието което му е наложено, даже малко повече.

2

Сведенията за него са в доклада, който е даден от затворническите власти, че е внасял забранени неща. Тези забранени неща той не ги е внасял, те се внасят от охраната на затвора.

Включително се стигна до там, че беше убит един от надзирателите.

Затова че един от затворниците се беше снабдил с телефон, с който може да праща кодирани съобщения. След като бяха доказали телефона, затова че надзирателят е убит, това вътрешен човек ми разказа. Той си запалва една пура.

Той полага труд, работи като електротехник, което предполага специални знания. Намирам че са налице предпоставките да бъде освободен условно предсрочно.

ОСЪДЕНИЯТ П. М.: Не се занимавам с нищо. Целият затвор на моите ръце лежи, даже Главна дирекция, не само затвора и просто цялата работа е, че не искат нито да ми откриват типа, нито нещо друго, за могат да ме държат да им работя, не за нещо друго. Едва ли не ме изкарват, че непоправим, лош.

Аз като питам като съм лош, защо не ме спрат от работа – „Не, ние от работа сме доволни“. От кое не сте доволни, не знам. Такива измислени неща ми прилагат. Лицемерие голямо.

ПРОКУРОРЪТ: Моля Ви, да оставите без уважение молбата за условно предсрочно освобождаване. Считам че не е налице относителната предпоставка по чл. 70 от НК. Няма категорични доказателства за изправянето на осъдения. Освен това той е затворник, защото е извършил много тежко престъпление, съучастие в убийство по чл. 116 от НК. Това че не е доживотник, а само лишен от свобода, се дължи на решението на ВКС.

Считам че с оглед изключително високата степен на обществена опасност на дееца и риска за обществото, той не може да се пусне на свобода, дори и с изпитателен срок.

ИНСПЕКТОР Г.: Началникът на Затвора възразява на молбата на П. М.

Счита че същата е неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.

П. М. търпи голяма присъда, 20 години „Лишаване от свобода". Към 3 настоящия момент е изтърпял фактически повече от 12 години. Повече от 2 години и половина са му зачетени от работа. Това е доказателство, че той действително работи. Действително получава много похвали, по отношение на полагания от него труд, съвестен е и оценен. Няколкократно е и поощряван по реда на ЗИНЗС. Назад във времето има данни и обаче за това, че е освобождаван от работа, поради извършени нарушения в общежитието в Кремиковци, закрития тип .

Сега към настоящия момент, като извод от цялостното това поведение в тези 12 години, се очертава една характеристика с абсолютна колебливост.

Налице са наложените наказания, някои във времето. Последно към настоящия момент също е наказан, за притежание на неразрешени вещи.

Редуват се тези прояви, покрай положения най-вече труд и поощреният които е получил, но режимът не е заменен в много по-лек. Наградите са от сравнително ниска категория. Рискът от рецидив продължава да бъде в средни стойности, макар и неговата колебливост варира 45-48 точки, сега отново спад към 46 точки. Това категорично говори, че зоните в които е отразен дефицит, не се постига задоволителен резултат. Затова към настоящия момент, считам че неговата молба е преждевременна и Моля да бъде оставена без уважение.

На основание чл. 297 от НПК, СЪДЪТ ДАВА последната дума на осъденото лице:

ПОСЛЕДНА ДУМА НА ОСЪДЕНИЯ П. М. : Както Ви казах, те така се опитват да ме изкарат лош, в същото време като ги питам „Защо не спрете от работа?“ - всички вдигат рамене. В какво се състои моята непоправимост. В момента съм награден. Да, предишната отрядна ми направи предложенията за награда в кошчето. Даже ходеше да се кара, че са ми пуснали предложение за награда. Да, наказан съм за телефон. Между другото само аз съм наказан за телефон. Другите наказания за телефон, са условни, а при мен е една година.

Всичко е умишлено. Както и като си пусна молба за откриване на типа, дежурните фрази „Няма данни да се е поправил“. И на двете молби, отказът е един и същ – „Няма данни да се е поправил“. Като ги попитам „След като не съм се поправил, защо работя и ме държат?“ – всички ми вдигат рамене и едно лицемерно усмихване такова. Другия път, сега като се върна, ще си хвърля пропуска и ще се решат проблемите, защото оттам идват проблемите 4 няма кой да работи. За моята работа, която е върша, трябва да дойде някой отвън, а не знам каква заплата трябва да му дадат, за да върши цялата работа.

Затова съм лош, нито ми се открива типа, нито нищо. Ей така ако може до края на присъдата ми да ме държат. Аз участвам в мероприятия, имам грамоти за всичко това, но аз съм лошия.

Последна награда не знам дали ми е отразена, защото досието ми било тук. Тя е от 6.11.2025 г. наградата, извънредна хранителна пратка. Да, ей такива са ми наградите – извънредна хранителна пратка, потупване по рамото, писмена похвала. А наркоманите и шпионите, си ги толерират. Докато аз работя, не съм спрял да работя. Не ми дават да си сменя работата. Колко пъти съм пускал за друга работа, на по-късен етап. Групата не ми дават да си сменя.

Всичко е с цел, да работя като ел. техник, да поддържам целия затвор и насреща нищо и съм лош.

СЪДЪТ, след като се запозна с материалите по делото и обсъди доводите на страните, приема за установено следното:

Лишеният от свобода П. М. към настоящия момент изтърпява наказание 20 години „Лишаване от свобода“, наложено му с Присъда по НОХД № 524/2015 г. по описа на Окръжен съд – гр. Русе. От справката от затвора е видно, че от това наказание е изтърпял 15 /петнадесет/ години и 6 /шест/ дни.

От изложеното е видно, че е налице една от предпоставките, посочена в разпоредбата на чл. 70 ал. 1 от НК, за преценка дали следва спрямо него да бъде постановено условно предсрочно освобождаване.

При преценка дали е налице другата такава предпоставка, а именно, дали са налице доказателства за поправянето на осъдения, съдът отчита доклада на затворническите власти, от който е видно че той е и награждаван, и наказван, като наградите са повече. Поради това, а и от цялостния текст на доклада съдът приеме че поведението на осъдения е добро. Допълнително основание за това съдът намира в обстоятелството, че лишеният от свобода работи дълго време, което означава, че не само че полага обществено-полезен труд, но и затворническата управа е доволна от работата му. Всичко това обаче покрива дължимото добро поведение от всеки един лишен от свобода в тези условия. От доказателствата по делото не са налице такива, които да показват, че с поведението си лишеният от свобода е надхвърлил това изискуемо добро 5 поведение.