Решение № 6341 от 22.10.2026, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 6341 гр. София, 22.10.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Димитров

Ивона В. Енчева при участието на секретаря М. Б. Тошева като разгледа докладваното от Темислав М. Димитров Въззивно гражданско дело № 20261100505782 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Столична община срещу решение № 948/16.01.2026 г. по гр.д. № 44689/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, с което жалбоподателят е осъден на основание чл. 59 ЗЗД да заплати в полза на ответниците обезщетение за лишаване от ползване на имот с идентификатор № *** за периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г., както следва: на К. А. А. сумата от 2644,91 евро (5173 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на М. А. В. сумата от 2644,91 евро (5173 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на Г. И. А. сумата от 7935,02 евро (15519,55 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на В. И. А. сумата от 7935,02 евро (15519,55 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на Н. П. Т. сумата от 10580,02 евро (20692,73 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на И. П. И. сумата от 10580,02 евро (20692,73 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до 1 окончателно изплащане на вземането; на М. И.А Н.А – Ц. сумата от 5290 евро (10346,36 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на В. Й. Н. сумата от 5290 евро (10346,36 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на И. М. П. сумата от 10580,02 евро (20692,73 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на И. А. А. сумата от 3526,69 евро (6897,60 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на С. Т. А. сумата от 1175,56 евро (2299,20 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на И. Е. А. сумата от 1175,56 евро (2299,20 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на Я. Е. А. сумата от 1175,56 евро (2299,20 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането; на М. Л. Б. сумата от 7053,35 евро (13795,15 лв.), ведно със законната лихва от подаване на исковата молба на 09.08.2023 г. до окончателно изплащане на вземането.

Жалбоподателят - Столична община, твърди, че решението е неправилно.

Поддържа, че по делото не е доказано да е ползвал процесния имот, поради което не е налице неоснователно обогатяване. Ето защо, счита, че исковете са неоснователни, поради което моли обжалваното решение да бъде отменено и исковете да бъдат отхвърлени.

Ответниците по жалбата считат, че първоинстанционното решение е правилно, поради което молят същото да бъде потвърдено. Претендират разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от К. А. А., М. А. В., Г. И. А., В. И. А., Н. П. Т., И. П. И., М. И.а Н.а – Ц., В. Й. Н., И. М. П., И. А. А., С. Т. А., И. Е. А., Я. Е. А.

(последните трима правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ищец Е.А. А.) и М. Л. Б. с активно субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 59, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу Столична община.

Ищците твърдят, че са част от съсобствениците на имот с идентификатор № *** по КККР на гр. София, с площ от 3832 кв.м. (по скица 3877 кв.м.), с трайно предназначение на територията – урбанизирана, начин на трайно ползване – друг вид застрояване, при съседи – поземлени имоти с идентификатори № ***, ***, ***, с номер по предходен план 170, квартал

2

187А, парцел II, представляващ съгласно документи за възстановяване на собствеността имот с пл. № 37 от кадастрален лист № 545, местност „Южен парк – III част“ по кадастралния план на гр. София, изработен през 1974 г., като притежават следните идеални части: К. А. А. – 21/1176 идеални части, М. А. В. – 21/1176 идеални части, Г. И. А. – 63/1176 идеални части, В. И. А. – 63/1176 идеални части, Н. П. Т. – 84/1176 идеални части, И. П. И. – 84/1176 идеални части, М. И.а Н.а – Ц. – 42/1176 идеални части, В. Й. Н. – 42/1176 идеални части, И. М. П. – 84/1176 идеални части, И.

А. А., С. Т. А., И. Е. А., Я. Е. А. (последните трима правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ищец Е.А. А., притежаващ 28/1176 идеални части) и М.

Л. Б. – 56/1176 идеални части. Сочат, че в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г. ответникът е осъществявал фактическа власт върху имота, попадащ в границите на „Южен парк“ в гр. София, поради което дължи на ищците общо сумата в размер на 151746,72 лв. (77586,87 евро), представляваща обезщетение за лишаване от ползване.

Ето защо, всеки от ищците предявява иск за част от посочената сума, равняваща се на притежаваната от всеки от ищците идеална част по отношение на имота, представляваща обезщетение за лишаване от ползване на процесния имот.

Претендират законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С решение № 948/16.01.2026 г. по гр.д. № 44689/2023 г. по описа на СРС, 88 състав, исковете са уважени изцяло.

Решението е обжалвано от ответника Столична община, като във въззивната жалба са изложени аргументи за неправилност на решението, доколкото, според въззивника, не е доказано да е ползвал процесния имот, поради което не е налице неоснователно обогатяване.

Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционното решение е валидно и допустимо. Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО. Следва да се посочи, че в обжалваното решение са изложени подробни мотиви, обосноваващи основателността на претенцията, които настоящата съдебна инстанция споделя и на основание чл. 272 ГПК препраща към тях.

Във връзка с аргументите за неправилност на решението, изложени във въззивната жалба, въззивният съд намира следното от фактическа и правна страна:

За основателност на исковете с правно основание чл. 59 ЗЗД в тежест на ищците е да докажат каква е ползата, от която са лишени за процесния период – средния пазарен наем за ползване на имота за процесния период.

В тежест на ответника е да докаже, че в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г. е било налице правно основание, въз основа на което е имал право да ползва имота, т.е. че е отчуждил имота по предвидения в закона ред.

Не се спори по делото, че в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г. ищците са 3 съсобственици на процесния имот, като всеки от тях притежава следните идеални части от имота, а именно – К. А. А. – 21/1176 идеални части, М. А. В. – 21/1176 идеални части, Г. И. А. – 63/1176 идеални части, В. И. А. – 63/1176 идеални части, Н.

П. Т. – 84/1176 идеални части, И. П. И. – 84/1176 идеални части, М. И.а Н.а – Ц. – 42/1176 идеални части, В. Й. Н. – 42/1176 идеални части, И. М. П. – 84/1176 идеални части, И. А. А., С. Т. А., И. Е. А., Я. Е. А. (последните трима правоприемници на починалия в хода на процеса първоначален ищец Е.А. А., притежаващ 28/1176 идеални части) и М. Л. Б. – 56/1176 идеални части. Не се спори също така, че имотът се намира на територия на „Южен парк“ в гр. София и се използва от Столична община за обществени нужди като част от посочения парк.

Ответникът не е ангажирал доказателства, от които да се установява, че в периода от 01.01.2021 г. до 30.06.2023 г. е било налице годно правна основание, въз основа на което има право да ползва имота на ищците. Ето защо, следва да се приеме, че ответникът е лишил ищците от ползването на имота, предмет на делото, поради което ответникът дължи на ищците обезщетение за лишаване от ползване. Ищците не могат да ползват имота си, доколкото предназначението му, като част от територита на „Южен парк“ в гр. София, е за задоволяване на обществени нужди и изключва възможността ищците да се разпореждат с имота и да реализират доходи от същия.

Столична община ползва имота, без да е заплатила обезщетение на собствениците, поради което се е обогатила неоснователно за сметка на обедняване на ищците.

В подкрепа на посоченото е и заключението на вещото лице по приетата в първоинстанционното производство съдебно-техническа експертиза. Съгласно СТЕ, имот с идентификатор № *** попада с цялата си площ в УПИ II-„За парк“, от кв. 187А по действащия регулационен план на м. „Южен парк“. Вещото лице сочи, че при оглед е установил, че имотът е неограден и е разположен в югозападната част на „Южен парк“ в гр. София. Преобладаваща част от имота попада в озеленена и затревена площ, засадена с дървета и храсти. В имота попада едно кръстовище и две алеи, част от парка. Общата площ от имота, в която е възможно застрояване или в която е възможно монтирането на преместваеми съоръжения, 229,92 кв.м.

Във въззивната жалба не са изложени други аргументи за неправилност на обжалваното решение, включително и относно размера на присъденото обезщетение.

Следва да се посочи, че правилно първоинстанционният съд е присъдил пълния размер на претендираното обезщетение, доколкото Столична община не е оказала необходимото съдействие на вещото лице при изготвяне на експертизата, като не е представила необходимите документи (договори за отдаване под наем на терени, намиращи се на територията на „Южен парк“), съдържащи се при ответника и имащи отношение към определянето на средния пазарен наем за ползването на имота.

При служебна проверка не се установява при постановяването на решението на 4

СРС да е нарушена императивна правна норма, обуславяща решаващите изводи на съда.

Във връзка с посочените мотиви съдът счита, че обжалваното решение се явява правилно и подлежи на потвърждаване.

По разноските:

При този изход на спора само ответниците по жалбата имат право на разноски, като в тяхна полза следва да се присъди сумата в размер на 5800 евро, представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 948/16.01.2026 г. по гр.д. № 44689/2023 г. по описа на СРС, 88 състав.

ОСЪЖДА СТОЛИЧНА ОБЩИНА, с адрес: гр. София, ***, да заплати в полза на К. А. А., ЕГН **********, М. А. В., ЕГН **********, Г. И. А., ЕГН **********, В. И. А., ЕГН **********, Н. П. Т., ЕГН **********, И. П. И., ЕГН

**********, М. И.а Н.а – Ц., ЕГН **********, В. Й. Н., ЕГН **********, И. М. П., ЕГН **********, И. А. А., ЕГН **********, С. Т. А., ЕГН **********, И. Е. А., ЕГН

**********, Я. Е. А., ЕГН ********** и М. Л. Б., ЕГН **********, на основание чл.

78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 5800 евро, представляваща разноски за въззивното производство съобразно отхвърлената част от въззивната жалба.

Решението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд в едномесечен срок от връчване на препис.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5